Аз съм на 65 години и работя в Италия повече

Аз съм на 65 години и работя в Италия повече от 15 години. Отидох там по предложение на сестра ми, съгласих се.

С мъжа ми се разведохме. Омъжих се прекомерно рано, на 18, и последователно разбрах, че не сме един за различен.

В началото фамилният ни живот не беше толкоз неприятен. Живеехме в един дом с татко ми. Вярно, къщата беше към този момент остаряла, само че ни беше удобно. С раждането на децата всичко се утежни. Мъжът ми Васил ходеше на работа, само че в никакъв случай не видях нищо от тези пари. Добре, че майка ми ни оказа помощ.

Когато дъщерите ни пораснаха и започнаха своя независим живот, аз съществено се замислих за ориста си. Нямахме пари, не живеехме добре.

Затова и двете дъщери отидоха да живеят при съпрузите си. И двете попаднаха на не изключително приятни свекърви. Беше им мъчно да живеят там.

Тогава пристигнаха времена, когато хората от нашето отечество започнаха да вървят на работа в чужбина във всевъзможни страни, само че най-често в Италия. Една от тях беше сестра ми.

След като се върна от Италия, Светла пристигна да ме посети. За четири години работа тя бе спечелила положителни пари и направи ремонт на къщата си – направи нов покрив, сложи ограда, всички съседи бяха шокирани.

Седяхме с нея и си говорихме. Сестра ми ме попита не желая ли да отида с нея? Тя ми подсигурява, че там мога да трансформира живота си към по-добро и да печеля някой лев.

Обещах, че ще помисля, само че тя ми сподели да взема решение бързо, тъй като времето бе малко. Съгласих се, за какво да се двоумя?

Така отпътувах за Италия. Още с идването ми сестра ми незабавно ми откри работа. Тогава бях решена да спечелвам пари за дъщерите ми да живеят в лични жилища и да не чувам упреци от свекървите си.

Честно казано ме измъчваше съвестта.

Успях да реализира тази цел за 10 години. Купих на всяка по един едностаен апартамент. В продължение на всички тези години един път или два пъти месечно опаковах торби с хранителни артикули и им ги пращах. На всяка по равно, с цел да не се карат и сърдят.

Съпругът на огромната щерка отпътува да работи в Германия, тъй че бързо продадоха едностайния си апартамент и си купиха тристаен апартамент. Те имаха две дъщери и един наследник, тъй че отпътуваха поради тях.

По-малката щерка имаше един наследник, тъй че тя и брачният партньор й купиха двустаен апартамент и продадоха едностайния.

След 10 години усърдна работа в странство бях уверена, че към този момент съм дала и помогнала задоволително на децата и мога да стартира да пребивавам за себе си.

Постепенно започнах да икономисвам пари за себе си, може би за апартамент или кола, или за отмора. Забравих да кажа, че в този момент съм сама. Майка ми умря преди девет години, а брачният партньор ми си отиде преди три години.

Тази седмица ми се обадиха дъщерите и споделиха, че двама от внуците възнамеряват да учат в чужбина и са им нужни пари.

Дъщерите ми мислеха, че ще им дам парите, които спестявах за себе си, с цел да им оказа помощ. Но бях принудена да откажа. Защото аз също нуждая се от средства и защо да пребивавам.

За страдание дъщерите ми не ме схванаха. Те си бяха помислили, че съм икономисала пари за тях и ми се разсръдиха. А по-късно нито ми писаха, нито към този момент ми се обадиха.

Това бе тяхната признателност за всичко, което направих за тях.