Аз съм на 65 години и не искам и не

Аз съм на 65 години и не желая и не мога да оказвам помощ на щерка си с децата. За мен е наслаждение да дойда, да играя с тях, да остана, само че не и да седнал съм всеки ден!

Преди месец напуснах работа. Работих е в дружество като оператор на 12-часови смени.

Колеги към този момент ми споделяха на работа:

– Безсмъртна ли си, по какъв начин на 65 години вървиш на смени?

Освен това работата ми е нервна, би трябвало да проследявам софтуерния развой. Работех в химически цех. Не се отхвърлих, тъй като знаех, че щерка ми ще ме помоли да виждам децата й.

Въпреки че самата аз съм пенсионерка от 45-годишна, тъй като специалността ми се води нездравословна.

Работех и помагах на щерка си с пари. За мен е по-добре на работа, в сравнение с у дома с три деца.

Знаех си, че щом напусна, незабавно ще каже, че би трябвало да си виждам внуците!

Дъщеря ми постоянно настояваше, че е време да върви на работа, че й е писнало да седи у дома, че в този момент е подобаващата възраст да гради кариера.

Какво общо имам аз с това?

Разбирам, че би трябвало да оказа помощ, само че не желая и не мога. Чувствах се доста по-добре на работа, в сравнение с с децата!

С внуците незабавно ми се подвига кръвното, боли ме главата, у дома с тях е задушно и неприятно.

Децата са дребни и щерка ми доста се опасява от течения, изключително откакто децата непрекъснато играят на пода, тъй че вкъщи е горещо. Децата тичат по къси панталони и тениски.

Но аз не мога по този начин, нямам задоволително О2, в действителност стартирам да се удушавам, сърцето ми бие като бясно.

Съпругът ми и аз живеем сами и вкъщи е ветровито, прозорците постоянно са отворени.

Имам трима внуци, огромният е на 6 години, дребният е на 2 години, междинният е на 4 години. Много ги обичам, просто ги боготворя. Всички момчета.

Докато работех, дадох картата за заплатата на щерка ми. Със брачна половинка ми имаме две пенсии и неговата заплата е изцяло задоволителна.

– Вие имате повече потребност, използвайте я.

Заплатата ми беше междинна за моя район. Докато работех, всичко беше толкоз хубаво, всички ме обичаха, уважаваха, съжаляваха.

– Бавачката се прибра от работа, изтощена е!

Веднага поставят чайника, всички знаят, че първо пия чай с лимон от пътя и едвам след 15 минути сядам да вечерям.

Всички ми помагаха, щерка ми ще пристигна на посетители, ще почисти, ще измие подовете. Съпругът ми ще купи хранителни артикули през уикенда и ще подготви обяд. Показваха ми толкоз доста внимание и грижа.

А в този момент напуснах работата си и, несъмнено, би трябвало да сготвям, тъй като си седнал съм у дома, би трябвало да мия подовете, тъй като си седнал съм у дома, би трябвало да закупувам хранителни артикули, тъй като седнал съм вкъщи и не се изтощавам на работа.

Сега би трябвало да оказвам помощ и на внуците, тъй като щерка ми желае да върви на работа.

Децата не вървят на детска градина, не желаят да разнасят болестта оттова. Големият постоянно боледуваше, когато ходеше на детска градина. Самият той ще се разболее и ще болести всички останали. В резултат на това и тримата се разболяват. Затова щерка ми реши да не ги пуска на детска градина.

Казах на щерка си, че не мога да седнал съм с децата, здравето ми не го разрешава, тя беше толкоз афектирана и в този момент не приказва с мен.

Аз съм подобен човек, не мога и не желая да седнал съм с внуците си. Не желая да давам обещание на щерка си, че ще бъда бавакча.

Опитах се да й обясня, само че не се получи, тя не ме чу.

„ Ти не обичаш внуците си “, сподели тя.

Обичам ги, обичам ги с цялото си сърце, само че не мога да седнал съм с тях!

Какво да върша? Как мога да обясня това на щерка си?

На 65 години не заслужавам ли отмора и спокоен живот! Кино, спектакъл, йога, един път седмично сауна с другари.

Защо би трябвало да оказвам помощ на внуците си?

Дъщерята към този момент е в нервност, оплаква се на татко си, че майките на всичките й другари оказват помощ с децата, внуците съвсем живеят с бабите си.

Тя и брачният партньор й са млади, желаят да живеят и да вървят на дискотека и на отмора сами без децата, а и й е време да работи. От седем години седи у дома.

Разбирам всичко, ще оказвам помощ с внуците, само че не за непрекъснато. Веднъж или два пъти седмично ще виждам децата, само че не всеки ден.

Поне си открих работа още веднъж, с цел да ме остави. Отидох до пощата, имат потребност от личен състав, макар че заплатата не е огромна, само че графикът е добър от 8 до 17 часа.

Предложих й да наеме бавачка, само че тя не желае да го направи. Защото никой не желае да седи с три деца, а в случай че се съгласят, е единствено за доста пари.

Не съм момиче, към този момент съм на 65 години, имам ли право да пребивавам умерено най-малко на тази възраст?

Казвам на щерка ми, поседи още малко, скоро огромният наследник ще тръгне на учебно заведение. Мога да го повеждам на учебно заведение и да го взимам. Дори мога да оказа помощ с домашните.

Не, това не я устройва, тя желае всяка заран да пристигам при нея и да седнал съм с трите момчета през целия ден.

Не знам по какъв начин да се схвана с щерка си!