Разходката сред природата – лек срещу стреса
Айнщайн един път декларирал: „ Вгледайте се дълбоко в природата и ще разберете всичко по-добре. ” Философи и учени от Аристотел до Айнщайн са знаели през цялата история, че разходките измежду природата ускоряват креативния дух.
Когато вървим, сърдечният ни темп се усилва, сърцето изпомпва повече кръв и към мозъка ни се подава повече О2. Ритъмът на краката ни подтиква мозъците ни. И тъй като ходенето изисква малко умствена сила, мислите ни са свободни да се скитат из нови и креативен ловни полета.Разходките измежду природата не просто подтикват нашата креативност. Според последните проучвания те ни вършат по-здрави и щастливи.
Йошифуми Миядзаки от университета в Чиба изучавал въздействието на природата върху напрежението. Той образувал две групи доброволци. 84 от тях се разхождали измежду природата и толкоз - из градските улици. След единствено 15-минутна разходка, шляещите се измежду дърветата показали по-ниски равнища на стрес. Тяхното кръвно налягане се намалило с 2 %, сърдечният темп намалял с 4 %, а равнищата на кортизол - хормон на напрежението, са спаднали с 16 %.
Професорът от университета в Станфорд, Грег Братман, също изследвал връзката сред ходенето измежду природата и здравето и щастието. Той анализирал руминацията - циклично фокусиране върху отрицателните мисли. Познато ви е, нали? Независимо дали се тревожим за бъдещето или се самобичуваме за грешките от предишното, не постоянно е елементарно да се отървем от диалозите си в главата с хора, които не са в стаята. Според проучванията на Братман, противоотровата против тези негативни положения може да бъде елементарна.
Братман изпратил 38 доброволци да се разхождат измежду природата и още 38 да се скитат в града. Преди разходката те попълнили анкети за прочувствените си положения. Братман сканирал мозъците на доброволците, с цел да мери притока на кръв в префронталната кора - част от мозъка, обвързвана с отрицателното мислене. След като се върнали от разходките си, хората, които били измежду природата, съобщили за по-малко отрицателни мисли и мозъчните им сканирания подкрепили думите им. Братман има вяра, че природата въздейства позитивно там, където сме насочили вниманието си.
Докато множеството от нас не се нуждаят от просвета, която да ни споделя, че природата лекува, може би този материал може да ни подтикне да се отдалечим от екраните си и да прекараме този или различен ден навън.
Източник
Когато вървим, сърдечният ни темп се усилва, сърцето изпомпва повече кръв и към мозъка ни се подава повече О2. Ритъмът на краката ни подтиква мозъците ни. И тъй като ходенето изисква малко умствена сила, мислите ни са свободни да се скитат из нови и креативен ловни полета.Разходките измежду природата не просто подтикват нашата креативност. Според последните проучвания те ни вършат по-здрави и щастливи.
Йошифуми Миядзаки от университета в Чиба изучавал въздействието на природата върху напрежението. Той образувал две групи доброволци. 84 от тях се разхождали измежду природата и толкоз - из градските улици. След единствено 15-минутна разходка, шляещите се измежду дърветата показали по-ниски равнища на стрес. Тяхното кръвно налягане се намалило с 2 %, сърдечният темп намалял с 4 %, а равнищата на кортизол - хормон на напрежението, са спаднали с 16 %.
Професорът от университета в Станфорд, Грег Братман, също изследвал връзката сред ходенето измежду природата и здравето и щастието. Той анализирал руминацията - циклично фокусиране върху отрицателните мисли. Познато ви е, нали? Независимо дали се тревожим за бъдещето или се самобичуваме за грешките от предишното, не постоянно е елементарно да се отървем от диалозите си в главата с хора, които не са в стаята. Според проучванията на Братман, противоотровата против тези негативни положения може да бъде елементарна.
Братман изпратил 38 доброволци да се разхождат измежду природата и още 38 да се скитат в града. Преди разходката те попълнили анкети за прочувствените си положения. Братман сканирал мозъците на доброволците, с цел да мери притока на кръв в префронталната кора - част от мозъка, обвързвана с отрицателното мислене. След като се върнали от разходките си, хората, които били измежду природата, съобщили за по-малко отрицателни мисли и мозъчните им сканирания подкрепили думите им. Братман има вяра, че природата въздейства позитивно там, където сме насочили вниманието си.
Докато множеството от нас не се нуждаят от просвета, която да ни споделя, че природата лекува, може би този материал може да ни подтикне да се отдалечим от екраните си и да прекараме този или различен ден навън.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ