Нечутите съвети на Анщайн
Айнщайн се нуждаел от помощник. Попитали го какви качества и качества би желал да има. Айнщайн дал отговор: „ Най-добре би било да е интелигентен и трудолюбив. Може да е интелигентен и ленив. В никакъв случай малоумен и трудолюбив. “ В живота постоянно се случва работливият простак да седне в креслото на водач на камион или на общински админ. Риск за камиона и за работата на службата съществува, само че кръгът на засегнатите от нелепостта е стеснен.
Историческата ни орис отреди дълги години да ни ръководят добре отгледани и структурирани глупци с неограничени благоприятни условия да унищожават страната, да позорят нейното достолепие на всички места, където се появят и отворят уста да изговорят нещо нечленоразделно и мозъка непостижимо. Поради интелектуална непълнота да формулират някаква достижима национална цел техните политически инициативи са артикул или на пещерна ненавист или на обладала ги уплаха. Най-често и двете дружно. Общото е, че са отвън и самостоятелни от здравия разсъдък.
Още при започване на по този начин наречената народна власт русофобията последователно набираше обороти. Тя трябваше да оправдае като належащо разрушаването на сътвореното у нас с икономическо съдействие с Съюз на съветските социалистически републики и Русия. Беше нужна с цел да се отвори необятно вратата за неудържимото навлизане на непознати стопански и политически ползи в страната. Истеричните писъци на Съюз на демократичните сили за народна власт и прочие благини имаха своя веществен акомпанимент: бяха премахнати два енергоблока от АЕЦ Козлодуй, тъй като са руско произвеждане, работят със руско гориво, което, заедно, ни прави подвластни от Русия и не харесва на нашите нови съдружници и другари. Това беше началото. Американския президент Клинтън с белозъба усмивка от трибуната пред храма „ Александър Невски “ ни насърчаваше в богоугодното дело на съсипията. Казваха ни: нищо не е свидно пред олтара на свободата и демокрацията.
Последва епохалното дело на Иван Костов. Той като „ общественик “ сътвори приватизацията на всичко, което можеше да се приватизира, вследствие на което индустриално развитата България се трансформира в страна от централно-африкански вид. Днес Иван Костов написа многотомни съчинения, в които утвърждава личната си талантливост.
Десетина години по-късно в надпреварата по държавническо скудоумие се включи ордата на Бойко Борисов. За начало унищожи нефтопровода Бургас-Александруполис. После се откриха още по-мащабни простори: отказахме се от Южен поток, от строителството на АЕЦ Белене и закопахме незнайно какъв брой милиарди в построена инфраструктура и се сдобихме с атомни реактори и съоръжение, предопределени за скраб. В по-ново време загрижено за енергийното бъдеще на страната, държавното управление без конкурс подписа многомилиарден контракт за строителството на територията на АЕЦ Козлодуй на американски нуклеарни мощности от никому незнаен в Европа производител. Очевидно като американски той е без конкуренция.
Но русофобията е безпределна като нелепостта. Днес ГЕРБ, Движение за права и свободи и прочие единомисленици от трибуната на Народното събрание желаят да ликвидира производството на Лукойл с съветски петрол. Какъвто и да е, откъдето и да е, колкото и безценен да е суровия нефт - единствено да не е от Русия. Енергийната, както и отбранителната взаимозависимост на страната от Щатите е безкористна и не би трябвало да ни безпокои. Не е като зависимостта от Русия, която всеки миг можеше да ни зароби и да ни лиши от европейската фантазия.
Сложното и комплицирано време, в което живеем през днешния ден е в огромна степен разследване от активността на държавното управление на учен Денков. Заченато в кръвосмесителен брак сред ГЕРБ и Политическа партия, акуширан от Движение за права и свободи, този артикул на властови упоритости, политическа непоследователност и безгръбначна еластичност, коленопреклонен пред нашепванията от „ посолството “, направи обликът на България заслужен за презрителни и снизходителни усмивки на всякъде по света.
Когато стартира спорът в Украйна на нашето държавно управление не му бяха нужни минути за размисъл; предисторията на спора не беше забавна. Умни държавници от няколко държавни управления десетилетие не виждаха фашистките буйство на бандеровци в рускоезичните региони на Украйна. Проливаше се кръв, само че съветската кръв и болки не нараняваха евроатлантическите души на нашите управници. Те не бяха чувал за Минските съглашения, които подсигуряваха целостта и суверенитета на Украйна на цялата територия на страната при две елементарни условия: автономност на рускоезичните региони и право на собствен език и не влизане на страната в НАТО. Както и преди Минските съглашения избиването и терора на украинските руснаци продължаваше. И, когато ситуацията стана нетърпимо и стартира специфичната интервенция на съветските въоръжени сили, човеколюбивото държавното управление неотложно видя в нея съветска експанзия против мирна и демократична Украйна. Нашето пискливо гласче завчас се причисли към гръмогласния хор на възмутените от НАТО и Европейски Съюз. Решението беше просто и по силите на нашето суверенно държавно управление: по формулировка Русия е агресор и затова поддържаме Украйна. По същата логичност отделихме несигурно количество милиони за издръжката на украински бежанци, за филантропична помощ, оръжие и муниции, за подарък на „ остарели “ БТР, за включването на нашите и без друго осакатена авиация и Военноморски сили в безсмислени дейности на и над Черно море.
Но пред нашите политици постоянно се откриват нови простори за безумства. Днес евроатлантическото приятелство сложи на нашите държавни мъже и дами нова, от европейско и международно значение, задача: стратегическо проваляне на Русия. Какво тъкмо това значи те надали схващат. Още по-неразбираемо е за жителите на страната, която считат че ръководят. Но някои прозорливи европейски и американски политици си спомниха, че още Бжежински като консултант на държавния секретар на Съединени американски щати на глас разсъждаваше за разчленяването на Руската федерация. И смятат, че концепцията не е остаряла. Каквото и да е, ние сме за! Министър ръководителя на „ суверенна България “ пред рехавата и снизходителна аудитория в Брюксел обстоятелствено, като протестантски свещеник напевно изясни българската политика: когато пазиме Украйна пазиме себе си, Европа и света от съветската експанзия, че агресорът е съвсем подготвен да нападне прибалтийските страни, Полша, Румъния и нашата страна. Какво ще е мястото на нашата страна в това епохално дело не е ясно само че е несъмнено, че ще е „ историческо “ в смисъл, че ще претърпим следващата историческа злополука.
Министърът на външните работи на републиката с библейско име Мария и европейска фамилия Габриел безрезервно оказва помощ на министър ръководителя и самоотвержено се включи в епичната битка за стратегическо проваляне на Русия. Важен принос за постигането на тази национална цел беше възбраната на полета на самолета на министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров през българското въздушно пространство. На борда му беше Мария Захарова – представител на министерството, сложена под санкционен запрет от европейски служители и нашата евроатлантическа взаимност и смирение не можеха да позволен това. Безпринципна Гърция не разбра нашата лоялност към глобите и пропусна самолета, а международните медии снизходително и прочувствено се усмихнаха.
Върховните прояви на политическо подмазване не направиха българската политика по-забележима в цитаделата на Европейски Съюз. Просещото шетане из кабинетите на Брюксел да ни одобряват в шенгенския клуб на богопомазаните среща мъчително скривано пренебрежение на някои членовете на евросъюза. То оскърбява българите, само че не накърнява европолитическото самочувствие на политиците. Те се усещат с задача пред народа и историята и високомерно и самодоволно населяват министерските кабинети. Човек следи и слуша и няма по какъв начин да не разбере, че сред академичната купа и държавническото мислене разликата е огромна, че нашата „ политическата класа “ е клуб на безумци. Ние настойчиво не желаеме де чуем Айнщайн: „ Само не малоумен и трудолюбив “.
Всичко това е тъжно, само че по-тъжното е, че година след година, избори след избори ние, гласоподавателите, изпращаме членовете на този клуб в Народното събрание да кове закони и чертае бъдещето на страната. Политическата незаинтересованост е основният гласоподавател у нас. Липсата на политически партии с стратегии за развиването на страната за десетилетия напред подхранва тази незаинтересованост и обезпечава достъпа до властта на лица, водени от славолюбие, изгода, и историческа безнаказаност. А равносметката разплаща постоянно народът.
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Историческата ни орис отреди дълги години да ни ръководят добре отгледани и структурирани глупци с неограничени благоприятни условия да унищожават страната, да позорят нейното достолепие на всички места, където се появят и отворят уста да изговорят нещо нечленоразделно и мозъка непостижимо. Поради интелектуална непълнота да формулират някаква достижима национална цел техните политически инициативи са артикул или на пещерна ненавист или на обладала ги уплаха. Най-често и двете дружно. Общото е, че са отвън и самостоятелни от здравия разсъдък.
Още при започване на по този начин наречената народна власт русофобията последователно набираше обороти. Тя трябваше да оправдае като належащо разрушаването на сътвореното у нас с икономическо съдействие с Съюз на съветските социалистически републики и Русия. Беше нужна с цел да се отвори необятно вратата за неудържимото навлизане на непознати стопански и политически ползи в страната. Истеричните писъци на Съюз на демократичните сили за народна власт и прочие благини имаха своя веществен акомпанимент: бяха премахнати два енергоблока от АЕЦ Козлодуй, тъй като са руско произвеждане, работят със руско гориво, което, заедно, ни прави подвластни от Русия и не харесва на нашите нови съдружници и другари. Това беше началото. Американския президент Клинтън с белозъба усмивка от трибуната пред храма „ Александър Невски “ ни насърчаваше в богоугодното дело на съсипията. Казваха ни: нищо не е свидно пред олтара на свободата и демокрацията.
Последва епохалното дело на Иван Костов. Той като „ общественик “ сътвори приватизацията на всичко, което можеше да се приватизира, вследствие на което индустриално развитата България се трансформира в страна от централно-африкански вид. Днес Иван Костов написа многотомни съчинения, в които утвърждава личната си талантливост.
Десетина години по-късно в надпреварата по държавническо скудоумие се включи ордата на Бойко Борисов. За начало унищожи нефтопровода Бургас-Александруполис. После се откриха още по-мащабни простори: отказахме се от Южен поток, от строителството на АЕЦ Белене и закопахме незнайно какъв брой милиарди в построена инфраструктура и се сдобихме с атомни реактори и съоръжение, предопределени за скраб. В по-ново време загрижено за енергийното бъдеще на страната, държавното управление без конкурс подписа многомилиарден контракт за строителството на територията на АЕЦ Козлодуй на американски нуклеарни мощности от никому незнаен в Европа производител. Очевидно като американски той е без конкуренция.
Но русофобията е безпределна като нелепостта. Днес ГЕРБ, Движение за права и свободи и прочие единомисленици от трибуната на Народното събрание желаят да ликвидира производството на Лукойл с съветски петрол. Какъвто и да е, откъдето и да е, колкото и безценен да е суровия нефт - единствено да не е от Русия. Енергийната, както и отбранителната взаимозависимост на страната от Щатите е безкористна и не би трябвало да ни безпокои. Не е като зависимостта от Русия, която всеки миг можеше да ни зароби и да ни лиши от европейската фантазия.
Сложното и комплицирано време, в което живеем през днешния ден е в огромна степен разследване от активността на държавното управление на учен Денков. Заченато в кръвосмесителен брак сред ГЕРБ и Политическа партия, акуширан от Движение за права и свободи, този артикул на властови упоритости, политическа непоследователност и безгръбначна еластичност, коленопреклонен пред нашепванията от „ посолството “, направи обликът на България заслужен за презрителни и снизходителни усмивки на всякъде по света.
Когато стартира спорът в Украйна на нашето държавно управление не му бяха нужни минути за размисъл; предисторията на спора не беше забавна. Умни държавници от няколко държавни управления десетилетие не виждаха фашистките буйство на бандеровци в рускоезичните региони на Украйна. Проливаше се кръв, само че съветската кръв и болки не нараняваха евроатлантическите души на нашите управници. Те не бяха чувал за Минските съглашения, които подсигуряваха целостта и суверенитета на Украйна на цялата територия на страната при две елементарни условия: автономност на рускоезичните региони и право на собствен език и не влизане на страната в НАТО. Както и преди Минските съглашения избиването и терора на украинските руснаци продължаваше. И, когато ситуацията стана нетърпимо и стартира специфичната интервенция на съветските въоръжени сили, човеколюбивото държавното управление неотложно видя в нея съветска експанзия против мирна и демократична Украйна. Нашето пискливо гласче завчас се причисли към гръмогласния хор на възмутените от НАТО и Европейски Съюз. Решението беше просто и по силите на нашето суверенно държавно управление: по формулировка Русия е агресор и затова поддържаме Украйна. По същата логичност отделихме несигурно количество милиони за издръжката на украински бежанци, за филантропична помощ, оръжие и муниции, за подарък на „ остарели “ БТР, за включването на нашите и без друго осакатена авиация и Военноморски сили в безсмислени дейности на и над Черно море.
Но пред нашите политици постоянно се откриват нови простори за безумства. Днес евроатлантическото приятелство сложи на нашите държавни мъже и дами нова, от европейско и международно значение, задача: стратегическо проваляне на Русия. Какво тъкмо това значи те надали схващат. Още по-неразбираемо е за жителите на страната, която считат че ръководят. Но някои прозорливи европейски и американски политици си спомниха, че още Бжежински като консултант на държавния секретар на Съединени американски щати на глас разсъждаваше за разчленяването на Руската федерация. И смятат, че концепцията не е остаряла. Каквото и да е, ние сме за! Министър ръководителя на „ суверенна България “ пред рехавата и снизходителна аудитория в Брюксел обстоятелствено, като протестантски свещеник напевно изясни българската политика: когато пазиме Украйна пазиме себе си, Европа и света от съветската експанзия, че агресорът е съвсем подготвен да нападне прибалтийските страни, Полша, Румъния и нашата страна. Какво ще е мястото на нашата страна в това епохално дело не е ясно само че е несъмнено, че ще е „ историческо “ в смисъл, че ще претърпим следващата историческа злополука.
Министърът на външните работи на републиката с библейско име Мария и европейска фамилия Габриел безрезервно оказва помощ на министър ръководителя и самоотвержено се включи в епичната битка за стратегическо проваляне на Русия. Важен принос за постигането на тази национална цел беше възбраната на полета на самолета на министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров през българското въздушно пространство. На борда му беше Мария Захарова – представител на министерството, сложена под санкционен запрет от европейски служители и нашата евроатлантическа взаимност и смирение не можеха да позволен това. Безпринципна Гърция не разбра нашата лоялност към глобите и пропусна самолета, а международните медии снизходително и прочувствено се усмихнаха.
Върховните прояви на политическо подмазване не направиха българската политика по-забележима в цитаделата на Европейски Съюз. Просещото шетане из кабинетите на Брюксел да ни одобряват в шенгенския клуб на богопомазаните среща мъчително скривано пренебрежение на някои членовете на евросъюза. То оскърбява българите, само че не накърнява европолитическото самочувствие на политиците. Те се усещат с задача пред народа и историята и високомерно и самодоволно населяват министерските кабинети. Човек следи и слуша и няма по какъв начин да не разбере, че сред академичната купа и държавническото мислене разликата е огромна, че нашата „ политическата класа “ е клуб на безумци. Ние настойчиво не желаеме де чуем Айнщайн: „ Само не малоумен и трудолюбив “.
Всичко това е тъжно, само че по-тъжното е, че година след година, избори след избори ние, гласоподавателите, изпращаме членовете на този клуб в Народното събрание да кове закони и чертае бъдещето на страната. Политическата незаинтересованост е основният гласоподавател у нас. Липсата на политически партии с стратегии за развиването на страната за десетилетия напред подхранва тази незаинтересованост и обезпечава достъпа до властта на лица, водени от славолюбие, изгода, и историческа безнаказаност. А равносметката разплаща постоянно народът.
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ