Глобалният балон на въглеводородите и влиянието му на енергийния пазар до 2050 година
Авторите на ново научно проучване смятат, че до 2035 година ще се следи внезапно рухване на търсенето на изкопаемо гориво. Под опасност са активите на нефтените компании в размер на трилиони долари.
Някои от най-големите страни, в това число Съединени американски щати и Русия, доста зависят от експорта на изкопаемо гориво. Проблемът е, че този източник на национално благосъстояние не е безконечен. Днешната международна наклонност за потребление на електрически автомобили, нисковъглеродни технологии, висока енергийна успеваемост и грижа за климата могат значително да съкратят световното търсене на изкопаемо гориво. Това е предизвестието на създателите на научната работа, оповестена в Nature Climate Change при започване на седмицата. Авторите на проучването предизвестяват, че следеният сега преход към различна енергетика опонира на вложенията в разкриването на нови местонахождения на въглеводороди. Това в последна сметка може да докара до провал на тази промишленост и до сериозен удар върху международната финансова система. Задава се невиждана до момента рецесия.
Подчертава се, че единствено за две-три десетилетия активите на нефтените компании за трилиони долари могат прекомерно бързо и внезапно да се обезценят. Тази вероятност бе наречена от учените „глобалния балон на въглеводородите“. Очаква се огромен спад в търсенето на петрол и това ще се отрази на всички.
Авторите на научната работа са употребявали компютърна симулация на модел на международната стопанска система, като е регистрирано въздействието на природоохранителните мероприятия. В компютърния модел по-подробно е изследвано въздействието на към този момент подложените на риск активи от изкопаемо гориво (stranded fossil fuel assets, SFFA).
Анализът демонстрира, че забележителна част от днешните активи са в рисковата SFFA зона, даже и по днешната траектория на софтуерното развиване , без да се регистрира въздействието на новата политика във връзка с климата. Загубите в тази област ще бъдат доста по-големи, в случай че бъде призната политиката по отношение на климата. Това е Парижкото съглашение по отношение на климата за задържане на температурата не по-високо от 2°C от прединдустриалното равнище.
Резултатите от моделирането са показани и посредством диаграми, на които се вижда, че делът на бензина и дизеловото гориво стартира да понижава още от към 2025 година. Именно това събитие създателите на научната работа назовават „Глобалния балон на въглеводородите“.
А в случай че бъде признат най-твърдият вид на Парижкото съглашение по отношение на климата (много учени смятат, че това е единственият късмет да се предотврати необратимият самоподдържащ се цикъл на световното загряване на атмосферата – парниковия ефект), то тогава пред енергийната индустрия поражда в действителност спешен сюжет. В този случай, загубите ще са още по-големи. Възможно е умножаване на загубите, в случай че някои страни на ОПЕК с ниска себестойност на нефта запазят добивите си на днешно равнище, макар бъдещото понижаване на търсенето.
Според аналитиците, в този най-лош случай, загубите от SFFA могат да доближат от един до четири трилиона $. Тоест, международното богатство – всички международни активи и надлежно, международната стопанска система, ще намалеят с тази сума. Според тази научна работа, при този сюжет ще има спечелили – това са нето импортиращите страни, в това число страните от Европейския съюз, както и Китай. Ще има и съществено губещи, в това число Съединени американски щати, Русия и Канада – тези страни могат да останат със напълно незабележим износ на въглеводороди, заложени като доход в техния бюджет.
Изглежда че човечеството няма различен излаз, с изключение на да избавя екологията на планетата и би трябвало да понижава изхвърлянето на парников газове. Но се оказва, че даже и при сходно развиване, редица страни няма да могат да избегнат рецесия от чужд до момента мащаб. Авторите на научната работа смятат, че на световно равнище негативните и позитивните резултати би трябвало да се уравновесят.
Научната публикация е оповестена на 4 юни 2018 година в Nature Climate Change.
Някои от най-големите страни, в това число Съединени американски щати и Русия, доста зависят от експорта на изкопаемо гориво. Проблемът е, че този източник на национално благосъстояние не е безконечен. Днешната международна наклонност за потребление на електрически автомобили, нисковъглеродни технологии, висока енергийна успеваемост и грижа за климата могат значително да съкратят световното търсене на изкопаемо гориво. Това е предизвестието на създателите на научната работа, оповестена в Nature Climate Change при започване на седмицата. Авторите на проучването предизвестяват, че следеният сега преход към различна енергетика опонира на вложенията в разкриването на нови местонахождения на въглеводороди. Това в последна сметка може да докара до провал на тази промишленост и до сериозен удар върху международната финансова система. Задава се невиждана до момента рецесия.
Подчертава се, че единствено за две-три десетилетия активите на нефтените компании за трилиони долари могат прекомерно бързо и внезапно да се обезценят. Тази вероятност бе наречена от учените „глобалния балон на въглеводородите“. Очаква се огромен спад в търсенето на петрол и това ще се отрази на всички.
Авторите на научната работа са употребявали компютърна симулация на модел на международната стопанска система, като е регистрирано въздействието на природоохранителните мероприятия. В компютърния модел по-подробно е изследвано въздействието на към този момент подложените на риск активи от изкопаемо гориво (stranded fossil fuel assets, SFFA).
Анализът демонстрира, че забележителна част от днешните активи са в рисковата SFFA зона, даже и по днешната траектория на софтуерното развиване , без да се регистрира въздействието на новата политика във връзка с климата. Загубите в тази област ще бъдат доста по-големи, в случай че бъде призната политиката по отношение на климата. Това е Парижкото съглашение по отношение на климата за задържане на температурата не по-високо от 2°C от прединдустриалното равнище.
Резултатите от моделирането са показани и посредством диаграми, на които се вижда, че делът на бензина и дизеловото гориво стартира да понижава още от към 2025 година. Именно това събитие създателите на научната работа назовават „Глобалния балон на въглеводородите“.
А в случай че бъде признат най-твърдият вид на Парижкото съглашение по отношение на климата (много учени смятат, че това е единственият късмет да се предотврати необратимият самоподдържащ се цикъл на световното загряване на атмосферата – парниковия ефект), то тогава пред енергийната индустрия поражда в действителност спешен сюжет. В този случай, загубите ще са още по-големи. Възможно е умножаване на загубите, в случай че някои страни на ОПЕК с ниска себестойност на нефта запазят добивите си на днешно равнище, макар бъдещото понижаване на търсенето.
Според аналитиците, в този най-лош случай, загубите от SFFA могат да доближат от един до четири трилиона $. Тоест, международното богатство – всички международни активи и надлежно, международната стопанска система, ще намалеят с тази сума. Според тази научна работа, при този сюжет ще има спечелили – това са нето импортиращите страни, в това число страните от Европейския съюз, както и Китай. Ще има и съществено губещи, в това число Съединени американски щати, Русия и Канада – тези страни могат да останат със напълно незабележим износ на въглеводороди, заложени като доход в техния бюджет.
Изглежда че човечеството няма различен излаз, с изключение на да избавя екологията на планетата и би трябвало да понижава изхвърлянето на парников газове. Но се оказва, че даже и при сходно развиване, редица страни няма да могат да избегнат рецесия от чужд до момента мащаб. Авторите на научната работа смятат, че на световно равнище негативните и позитивните резултати би трябвало да се уравновесят.
Научната публикация е оповестена на 4 юни 2018 година в Nature Climate Change.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ