Защо Живков изигра сиртакито на Микис
Авторът на " Зобра гъркът " донесе парченце от свободата преди 43 години Как социалистическа България стопли ледовете с капиталистическа Гърция
В един парещ летен ден държавната резиденция в Евксиноград била цялостна с министри, писатели, художници, артисти и общественици. От слънчевото бунгало се появили усмихнати Тодор Живков с щерка си и легендата Микис Теодоракис. Малко по-късно те влезнали в някогашния царски замък и най-известният грък бил почетен с най-високия държавен медал " Стара планина ". Следвали тостове, танци, забавление и доста нови другарства.
-->
Това разказват в спомените си мнозина от присъстващите на нечуваното за това време събитие, което пропуква за следващ път Желязната завеса сред комунистическа България и капиталистическа Гърция. Пищната гала се провела на 20 август 1980 година.
В тези смутни години даването на най-висшето държавно отличие на откърмен с комунистическите хрумвания, само че въпреки всичко, кумир на Запада, било историческо събитие, коментирано дни наред от международните медии.
Хитовият създател на балета " Зорба гъркът "
няколко години по-рано към този момент се е трансформирал е икона на съпротивата за някогашната военна хунта и притежател на демокрацията, един от знаците на слънчева Гърция за милиони по света.
Хвърлен в пандиза от " полковниците ", а след това освободен под натиска на международната общественост, високият и широкоплещест Теодоракис, с искрящи очи и вълнистата коса обикалял света и изнасял концерти, с цел да събере средства за опозицията. Получил поддръжка както от десетки международни музиканти, измежду които Дмитрий Шостакович и Леонард Бернщайн, както и от най-разнородни политически водачи като немския канцлер по това време Вили Бранд и шведския министър председател Улоф Палме.
Но зад признанието и поклонението към божествения гений и борбеност на Микис, имало и още нещо, прикрито в българския медал. То било част от
величествен проект на тогавашната върхушка за доближаване
с Гърция и за отварянето на България към Западна Европа по пътя на културата и изкуството.
Затова и в края на 70-те и началото на 80-те години във фокуса на комунистическата политика на страната приоритет стават културата и образованието. За просвета се дават повече от 3 % от Брутният вътрешен продукт (сега са под 0,5). Така се раждат НДК, българските културни центрове в чужбина, Световните писателски срещи в София, катедрите по български език във водещи европейски университети. Годишно се издават повече от 200 родни писатели на непознати езици.
Нашите оркестри, театри, опери и хорове пътуват на всички места по света и демонстрират родното изкуство. Златните ни съкровища греят в Лувъра, а изложения на българските икони впечатляват публиката от Япония до Съединени американски щати.
Лице на културната смяна е Людмила Живкова
а концепцията за отваряне на България към Западния свят е заимствана от италиански предприемач и филантроп.
Дъщерята на Живков е ръководител на Комитета по просвета, само че с сан на министър. Попаднала в най-високия кръг на партийното управление, тя внезапно сменя курса на социалистическия оптимизъм с приемането на западния модернизъм и с фетиш към източния мистицизъм. Спечелва си доста врагове и у нас, и в Съюз на съветските социалистически републики, тъй като подменя фрагментите и слага на всички места свои хора, които праща на семинари и образования в чужбина.
Запалва се по акцията на Микис още до момента в който е на интервенция в Париж при започване на 70-те, след злощастната злополука на път към летището в София. Тя е и в основата на концепцията за награждаването на Микис. Съществен принос има и
именитата Мелина Меркури
интернационално известната актриса от кино лентата " Никога в неделя ", режисиран от брачна половинка й Жул Дасен. Мелина другарски връзки с Людмила, поддържа Микис в борбата за народна власт, а няколко месеца след връчването на ордена му става и министър на културата в Гърция в кабинета на Андреас Папандреу.
Червената принцеса, както назоваха Живкова, остава с великия гръцки музикант в топли връзки до мистериозната й гибел през юли 1981 година. В идващите мракобесни години партийната културна линия още веднъж се трансформира, с цел да се равни по Кремъл и новият му стопанин Андропов. Но с цел да запазят отчасти делото й, година по-късно се основава първата у нас Международна фондация, която през днешния ден носи името на светите братя просветители Кирил и Методий, а измежду създателите й е и Микис Теодоракис.
Защо обаче Тодор Живков изигра сиртакито на Микис? Краткият отговор е - тъй като не националните, а
политическите танци постоянно са били в кръвта му
Всъщност сиртакито в Евксиноград е предшествано от дълго балканското хоро сред първите хора в България и Гърция преди половин век.
Повежда го Костантинос Караманлис, който четири пъти бе министър председател и два пъти президент, в това число при рухването на Берлинската стена. Емигрант по времето на военната хунта на черните полковници, той се върна на бял кон след рухването й, само че донесе и омразата към България.
В средата на 70-те години връзките сред двете страни са замръзнали в мъртва точка не без общителната интервенция на великите сили.
В записките си двамата от най-близките на Живков по това време - Петър Младенов и Станко Тодоро, описват
по какъв начин Живков е съумял да разчупи ледовете
Едно от първите визити на новия гръцки водач било точно в България. Пристигането в София на досегашния върл зложелател се чакало напрегнато от партийните функционери и се съпътствало от мощна агитация, която го определила като синоним на антикомунизъм. Живков обаче прибягнал до няколко балкански хитрини. Изненадващо го обсипал с похвали: Вие сте една огромна персона, един огромен човек И политик. Слабият човек и дребният политик не би се решил на сходна стъпка ", след това кимал одобрително за всичките гръцки несгоди с Турция и Югославия. Когато с половин уста сложил огромния проблем за потреблението на водите на река Места, външният министър Мицотакис подскочил като жилнат от стола, само че Мицотакис, го срязъл с думите " Излез незабавно! ". От взаимност Тодор Живков изгонил и Петър Младено, а след това с мека усмивка се обърнал към гръцкия министър председател и му споделил: " Господин ръководител, ще решим този въпрос. Той е в нашите ръце ".
За да разведри ситуацията, Тато минал към радостната част -
танците в нощния бар на хотел " София "
за които софийският елит приказвал години наред. Красивият Караманлис на дансинга разтуптял сърцата на известни телевизионни водещи и певици. Следващата вечер празненството се повторило и по морето, където след многолюден геополитически спор Караманлис даже заговорил на български, с което разбулил дълго защитавана загадка за корените си.
На изпроводяк Живков заречен да върне визитата в Гърция и две години по-късно се оказал първият и единствен комунистически водач, който стъпил в Атина. Личният преводач на Живков Петър Евтимов твърди, че хиляди хора били излезли по улиците, с цел да посрещнат с думите " Зито Живков! " (Да живее Живков!). Къде са играли сиртаки с Караманлис не е огласено, само че е реалност, че диалозите им по този начин са потръгнали, че година по-късно гръцкият министър председател още веднъж бил в България.
Не че водният проблем е бил решен, както и неуредиците към бежанците, само че двустранните връзки процъфтявали. Те даже имали нов подем през 1980 година. Докато Живков награждавал Микис, Караманлис сядал в стола на президента, а неговото място заел различен огромен другар на Тато - Андреас Папандреу, който даже през последните тежки години на Първия идвал в България да го навести и да му подсети за отминалите славни времена.
Микис Теодоракис обаче надалеч надживя и двамата
отивайки си от този свят преди две години, само че оставайки вечно в сърцата на целия свят. Попадал в пандиза по време и на Втората международна, и на гражданската война, и на хунтата, той резервира гордо вдигната главата си, отправил взор към свободата, демокрацията и истината. В единственото си изявление за българска медия разгласи веруюто си: " Танцуваме сиртаки, пием вино, влюбваме се, пеем, само че на първо място обичаме Гърция и свободата ".
Късче от свободата той донесе на 20 август 1980 година в България. Както и сиртакито, което и през днешния ден се играе по време на веселбите на първите ни хора в Евксиноград.
В един парещ летен ден държавната резиденция в Евксиноград била цялостна с министри, писатели, художници, артисти и общественици. От слънчевото бунгало се появили усмихнати Тодор Живков с щерка си и легендата Микис Теодоракис. Малко по-късно те влезнали в някогашния царски замък и най-известният грък бил почетен с най-високия държавен медал " Стара планина ". Следвали тостове, танци, забавление и доста нови другарства.
-->
Това разказват в спомените си мнозина от присъстващите на нечуваното за това време събитие, което пропуква за следващ път Желязната завеса сред комунистическа България и капиталистическа Гърция. Пищната гала се провела на 20 август 1980 година.
В тези смутни години даването на най-висшето държавно отличие на откърмен с комунистическите хрумвания, само че въпреки всичко, кумир на Запада, било историческо събитие, коментирано дни наред от международните медии.
Хитовият създател на балета " Зорба гъркът "
няколко години по-рано към този момент се е трансформирал е икона на съпротивата за някогашната военна хунта и притежател на демокрацията, един от знаците на слънчева Гърция за милиони по света.
Хвърлен в пандиза от " полковниците ", а след това освободен под натиска на международната общественост, високият и широкоплещест Теодоракис, с искрящи очи и вълнистата коса обикалял света и изнасял концерти, с цел да събере средства за опозицията. Получил поддръжка както от десетки международни музиканти, измежду които Дмитрий Шостакович и Леонард Бернщайн, както и от най-разнородни политически водачи като немския канцлер по това време Вили Бранд и шведския министър председател Улоф Палме.
Но зад признанието и поклонението към божествения гений и борбеност на Микис, имало и още нещо, прикрито в българския медал. То било част от
величествен проект на тогавашната върхушка за доближаване
с Гърция и за отварянето на България към Западна Европа по пътя на културата и изкуството.
Затова и в края на 70-те и началото на 80-те години във фокуса на комунистическата политика на страната приоритет стават културата и образованието. За просвета се дават повече от 3 % от Брутният вътрешен продукт (сега са под 0,5). Така се раждат НДК, българските културни центрове в чужбина, Световните писателски срещи в София, катедрите по български език във водещи европейски университети. Годишно се издават повече от 200 родни писатели на непознати езици.
Нашите оркестри, театри, опери и хорове пътуват на всички места по света и демонстрират родното изкуство. Златните ни съкровища греят в Лувъра, а изложения на българските икони впечатляват публиката от Япония до Съединени американски щати.
Лице на културната смяна е Людмила Живкова
а концепцията за отваряне на България към Западния свят е заимствана от италиански предприемач и филантроп.
Дъщерята на Живков е ръководител на Комитета по просвета, само че с сан на министър. Попаднала в най-високия кръг на партийното управление, тя внезапно сменя курса на социалистическия оптимизъм с приемането на западния модернизъм и с фетиш към източния мистицизъм. Спечелва си доста врагове и у нас, и в Съюз на съветските социалистически републики, тъй като подменя фрагментите и слага на всички места свои хора, които праща на семинари и образования в чужбина.
Запалва се по акцията на Микис още до момента в който е на интервенция в Париж при започване на 70-те, след злощастната злополука на път към летището в София. Тя е и в основата на концепцията за награждаването на Микис. Съществен принос има и
именитата Мелина Меркури
интернационално известната актриса от кино лентата " Никога в неделя ", режисиран от брачна половинка й Жул Дасен. Мелина другарски връзки с Людмила, поддържа Микис в борбата за народна власт, а няколко месеца след връчването на ордена му става и министър на културата в Гърция в кабинета на Андреас Папандреу.
Червената принцеса, както назоваха Живкова, остава с великия гръцки музикант в топли връзки до мистериозната й гибел през юли 1981 година. В идващите мракобесни години партийната културна линия още веднъж се трансформира, с цел да се равни по Кремъл и новият му стопанин Андропов. Но с цел да запазят отчасти делото й, година по-късно се основава първата у нас Международна фондация, която през днешния ден носи името на светите братя просветители Кирил и Методий, а измежду създателите й е и Микис Теодоракис.
Защо обаче Тодор Живков изигра сиртакито на Микис? Краткият отговор е - тъй като не националните, а
политическите танци постоянно са били в кръвта му
Всъщност сиртакито в Евксиноград е предшествано от дълго балканското хоро сред първите хора в България и Гърция преди половин век.
Повежда го Костантинос Караманлис, който четири пъти бе министър председател и два пъти президент, в това число при рухването на Берлинската стена. Емигрант по времето на военната хунта на черните полковници, той се върна на бял кон след рухването й, само че донесе и омразата към България.
В средата на 70-те години връзките сред двете страни са замръзнали в мъртва точка не без общителната интервенция на великите сили.
В записките си двамата от най-близките на Живков по това време - Петър Младенов и Станко Тодоро, описват
по какъв начин Живков е съумял да разчупи ледовете
Едно от първите визити на новия гръцки водач било точно в България. Пристигането в София на досегашния върл зложелател се чакало напрегнато от партийните функционери и се съпътствало от мощна агитация, която го определила като синоним на антикомунизъм. Живков обаче прибягнал до няколко балкански хитрини. Изненадващо го обсипал с похвали: Вие сте една огромна персона, един огромен човек И политик. Слабият човек и дребният политик не би се решил на сходна стъпка ", след това кимал одобрително за всичките гръцки несгоди с Турция и Югославия. Когато с половин уста сложил огромния проблем за потреблението на водите на река Места, външният министър Мицотакис подскочил като жилнат от стола, само че Мицотакис, го срязъл с думите " Излез незабавно! ". От взаимност Тодор Живков изгонил и Петър Младено, а след това с мека усмивка се обърнал към гръцкия министър председател и му споделил: " Господин ръководител, ще решим този въпрос. Той е в нашите ръце ".
За да разведри ситуацията, Тато минал към радостната част -
танците в нощния бар на хотел " София "
за които софийският елит приказвал години наред. Красивият Караманлис на дансинга разтуптял сърцата на известни телевизионни водещи и певици. Следващата вечер празненството се повторило и по морето, където след многолюден геополитически спор Караманлис даже заговорил на български, с което разбулил дълго защитавана загадка за корените си.
На изпроводяк Живков заречен да върне визитата в Гърция и две години по-късно се оказал първият и единствен комунистически водач, който стъпил в Атина. Личният преводач на Живков Петър Евтимов твърди, че хиляди хора били излезли по улиците, с цел да посрещнат с думите " Зито Живков! " (Да живее Живков!). Къде са играли сиртаки с Караманлис не е огласено, само че е реалност, че диалозите им по този начин са потръгнали, че година по-късно гръцкият министър председател още веднъж бил в България.
Не че водният проблем е бил решен, както и неуредиците към бежанците, само че двустранните връзки процъфтявали. Те даже имали нов подем през 1980 година. Докато Живков награждавал Микис, Караманлис сядал в стола на президента, а неговото място заел различен огромен другар на Тато - Андреас Папандреу, който даже през последните тежки години на Първия идвал в България да го навести и да му подсети за отминалите славни времена.
Микис Теодоракис обаче надалеч надживя и двамата
отивайки си от този свят преди две години, само че оставайки вечно в сърцата на целия свят. Попадал в пандиза по време и на Втората международна, и на гражданската война, и на хунтата, той резервира гордо вдигната главата си, отправил взор към свободата, демокрацията и истината. В единственото си изявление за българска медия разгласи веруюто си: " Танцуваме сиртаки, пием вино, влюбваме се, пеем, само че на първо място обичаме Гърция и свободата ".
Късче от свободата той донесе на 20 август 1980 година в България. Както и сиртакито, което и през днешния ден се играе по време на веселбите на първите ни хора в Евксиноград.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ