Няма как Еврокомисията да препоръча знак на равенство между съд и прокуратура
Авторът Биляна Гяурова-Вегертседер е изпълнителен шеф на Българския институт за правни начинания (БИПИ). Заглавието е на редакциятаЕдна от огромните заблуди във връзка с въвеждането на процедура за търсене на дисциплинарна отговорност на ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС), Върховния административен съд (ВАС) и Главния прокурор (ГП) е, че това е рекомендация на ЕК включена в Механизма за съдействие и инспекция (МСП). През последните десетина дни тази мантра беше повтаряна от разнообразни представители на законодателната и изпълнителната управляващи. Механизмът, обаче, нито съдържа сходен текст в шестте си основни области (т.нар. benchmarks), нито сходни рекомендации са отправяни в някои от 17-те отчета оповестени досега. Препоръки във връзка с реализирането на надзор и търсене на отговорност, несъмнено, са давани, само че те са единствено във връзка с фигурата на основния прокурор. От основаването на Механизма до днешна дата такива рекомендации са включени в 5 от отчетите и това са: отчетите от март 2010 година, юли 2012 година, 2016 година, януари 2017 година и 2018 година (конкретни извадки на съответните рекомендации вижте тук). Тук следва да се направи конкретизиране, че става въпрос единствено за политическите отчети по напредъка, а не и за техническите, които не съдържат рекомендации, а най-вече техническа и фактологична информация, употребена при правенето на главния документ, която поддържа направените рекомендации.
Първата рекомендация по повод фигурата на Главния прокурор е от 2010 година Съдържанието й е: " Европейският съд за правата на индивида разкритикува неналичието на отчетност на Главния прокурор. В решението на Съда се приканва България да вкара подобаващи правила за причинност и взаимоограничаване сред обособените институциите в правосъдната система ". Времето не е инцидентно, тъй като предходната година е излязло решението на Европейски съд по правата на човека по делото " Колеви ". Следват 2 години, в които българският законодател не подхваща нищо.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Така се стига до лятото на 2012 година и следващия отчет по Механизма, в който четем: " Макар на равнище прокуратура да бяха подхванати лимитирани дейности, в главната си част посочените рекомендации към момента не са изпълнени ". Към този коментар има и записка под линия, в която категорично се препраща към решението на Европейски съд по правата на човека и напълно непосредствено се споделя: " По-специално, страната би трябвало да в профил неналичието в българското законодателство на задоволително гаранции за осъществяване на без значение следствие на закононарушения, в които може да са обвинени основният прокурор или други близки до него високопоставени длъжностни лица ".
Докладът на Комисията от 2012 година е характерен по 2 индикатора – 1/ маркира се първият 5-годишен интервал на наблюдаване и оценка и 2/ на България се дава опция да премисли посоката на поетите от страната ни промени в основните области – правораздаване и вътрешен ред. В тази светлина Европейска комисия дава едногодишен интервал за работа и демонстриране на действителни резултати. Това е видно от прессъобщението, с което е разгласен юлският отчет и в което четем: " Комисията ще изготви идната си оценка за напредъка в края на 2013 година, с цел да даде на българските органи задоволително време да показват достижения в използването на съответното законодателство. През този интервал тя ще следи от близко реализирания прогрес, като провежда постоянни визити в България и организира чест разговор с българските управляващи с други страни членки ".
Реформите в правосъдната система са ориентирани най-вече към съда
Страната ни поставя старания и това не би трябвало да се отхвърля. Прави усещане обаче, че тези старания, когато са свързани със правосъдната власт, са ориентирани най-вече към съда. По отношение на останалите магистрати – прокурори и следователи огромна промяна беше направена само за последните. Следствието мина под шапката на прокуратурата като шефът на Тационалната следствена работа стана заместител на основния прокурор. Създадена беше и фигурата на проверяващия служител на реда. С това, общо взето, се изчерпа промяната и законодателното око се фиксира отново върху съда.
Очевидно предоставената от Европейска комисия година не е била задоволителна, тъй като мълчешком комисията " отпуска " още 3 години за следене на реализирания прогрес. През 2016 година в отчета на Европейска комисия по Механизма към този момент се приказва за " самостоятелен разбор на прокуратурата ". Същият е изработен от прокурори от няколко европейски страни в границите на Службата за поддръжка на структурните промени към Европейска комисия. Анализът не е политически документ и няма силата и смисъла на отчетите по Механизма. Същевременно, той разказва по един високопрофесионален и експертен метод насъбраните през годините проблеми в прокуратурата и по натурален път доближава до изводите направени от Европейска комисия още през 2010 година Настоящият материал няма за цел да преповтаря рекомендациите от разбора, тъй като те бяха неведнъж представени в общественото пространство. Желанието е да се разсее заблудата, че Европейската комисия слага под един знаменател съд и прокуратура, по метода, по който това става тук. Най-малкото, отчетите по Механизма следва да се придържат към демократичния принцип за взаимното въздържане на управляващите, в който съдът е на равно разстояние от страните в един развой, а прокуратурата е страна, която реализира на процедура наказателната политика на една страна.
Последният отчет, в който има рекомендация, отправена към прокуратурата, е в действителност този от 2018 година, който без значение от обстоятелството, че обслужва политическата обстановка, въпреки всичко съумява да каже кой е значимия проблем: " Друг сензитивен въпрос, по който разискванията към момента не са довели до умозаключение, се отнася до настоящите процедури за заблуждение под отговорност на лицата, заемащи най-висшите магистратски длъжности, включително на основен прокурор, при положение на съществени изказвания за непозволени или незаконни дейности ". Разбира се, тук някой може да се хване за множественото число, само че бележката под линия към същия параграф недвусмислено насочва към " механизъм за следствие на настоящ основен прокурор ".
Няма по какъв начин Европейска комисия да предложи знак на тъждество сред съд и прокуратура
Всичко обяснено дотук води към следния извод – Механизмът за съдействие и инспекция е политическият инструмент на Европейска комисия, посредством който тя прави опити да подтиква процесите на промяна в страната в няколко основни сфери на активност. Сред тях е независимостта, професионализма и ефикасността на правосъдната власт. Механизмът е направен от Европейска комисия директно преди присъединението на България към Европейски Съюз. Той е и самобитен предпазен инструмент и като подобен няма по какъв начин да упорства за нещо, което не е присъщо и не съществува в страните с по-развити демократични процеси от нас, а точно – слагането на знак на тъждество сред съд и прокуратура. Следователно, няма и по какъв начин да предлага следствие на висшите фигури в съда и прокуратурата (в българския подтекст това са ръководителите на 2-те висши съдилища и основния прокурор) да се реализира по една и съща процедура.
Това е добре разбрано и от локалните получатели на Механизма, тъй като малко преди да излезе следващият отчет за 2018 година студентската стратегия за законодателни изследвания към Народното събрание разгласява просторен разбор озаглавен " Сравнителноправен разбор на законодателната уредба в други страни, в които прокуратурата е част от правосъдната власт ". Един забавен детайл в този документ е опитът на възложителя на изследването (44-то НС) да пришие към разбора и ръководителите на висшите съдилища. Това е видно от резюмето, където към заглавието в скоби е добавено разяснението " какви са правните механизми за дейно и без значение следствие на хипотетично непозволено държание на ръководителите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Главния прокурор ". В следствие обаче се цитират елементи от самостоятелния разбор на прокуратурата, които се отнасят единствено до нея, а същинската част на документа, която обгръща 50 страни, е съсредоточена единствено върху прокуратурата. Има споменаване и на Становище № 855 от октомври 2017 година на Венецианската комисия, само че (без това да е представено в анализа) там също се приказва най-вече за фигурата на основния прокурор, като основното изречение е: " Венецианската комисия повтаря, че реформирането на механизмите за отчетност отнасящи се до основния прокурор не значи симетрично облекчение на процедурите за премахване на ръководителите на двете висши съдилища или на членовете на Висш съдебен съвет ". Изводът тук може да бъде единствено един и той е, че съгласно Венецианската комисия съществуват задоволителни процедури за премахване на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд.
Опитите на локална почва да се изопачат рекомендациите по Механизма (а и освен по него) могат да бъдат обяснени единствено с едно – липса на причини всъщност, които да защитят тезата, че съдът не следва да е самостоятелен и неутрален правораздавател, а също да взема страна и да прокарва избрана държавна политика по метода, по който го прави прокуратурата. И в случай че за последната това е същностна и значима характерност, то за съда и за страна с подобен съд, това е пагубно.
Първата рекомендация по повод фигурата на Главния прокурор е от 2010 година Съдържанието й е: " Европейският съд за правата на индивида разкритикува неналичието на отчетност на Главния прокурор. В решението на Съда се приканва България да вкара подобаващи правила за причинност и взаимоограничаване сред обособените институциите в правосъдната система ". Времето не е инцидентно, тъй като предходната година е излязло решението на Европейски съд по правата на човека по делото " Колеви ". Следват 2 години, в които българският законодател не подхваща нищо.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Така се стига до лятото на 2012 година и следващия отчет по Механизма, в който четем: " Макар на равнище прокуратура да бяха подхванати лимитирани дейности, в главната си част посочените рекомендации към момента не са изпълнени ". Към този коментар има и записка под линия, в която категорично се препраща към решението на Европейски съд по правата на човека и напълно непосредствено се споделя: " По-специално, страната би трябвало да в профил неналичието в българското законодателство на задоволително гаранции за осъществяване на без значение следствие на закононарушения, в които може да са обвинени основният прокурор или други близки до него високопоставени длъжностни лица ".
Докладът на Комисията от 2012 година е характерен по 2 индикатора – 1/ маркира се първият 5-годишен интервал на наблюдаване и оценка и 2/ на България се дава опция да премисли посоката на поетите от страната ни промени в основните области – правораздаване и вътрешен ред. В тази светлина Европейска комисия дава едногодишен интервал за работа и демонстриране на действителни резултати. Това е видно от прессъобщението, с което е разгласен юлският отчет и в което четем: " Комисията ще изготви идната си оценка за напредъка в края на 2013 година, с цел да даде на българските органи задоволително време да показват достижения в използването на съответното законодателство. През този интервал тя ще следи от близко реализирания прогрес, като провежда постоянни визити в България и организира чест разговор с българските управляващи с други страни членки ".
Реформите в правосъдната система са ориентирани най-вече към съда
Страната ни поставя старания и това не би трябвало да се отхвърля. Прави усещане обаче, че тези старания, когато са свързани със правосъдната власт, са ориентирани най-вече към съда. По отношение на останалите магистрати – прокурори и следователи огромна промяна беше направена само за последните. Следствието мина под шапката на прокуратурата като шефът на Тационалната следствена работа стана заместител на основния прокурор. Създадена беше и фигурата на проверяващия служител на реда. С това, общо взето, се изчерпа промяната и законодателното око се фиксира отново върху съда.
Очевидно предоставената от Европейска комисия година не е била задоволителна, тъй като мълчешком комисията " отпуска " още 3 години за следене на реализирания прогрес. През 2016 година в отчета на Европейска комисия по Механизма към този момент се приказва за " самостоятелен разбор на прокуратурата ". Същият е изработен от прокурори от няколко европейски страни в границите на Службата за поддръжка на структурните промени към Европейска комисия. Анализът не е политически документ и няма силата и смисъла на отчетите по Механизма. Същевременно, той разказва по един високопрофесионален и експертен метод насъбраните през годините проблеми в прокуратурата и по натурален път доближава до изводите направени от Европейска комисия още през 2010 година Настоящият материал няма за цел да преповтаря рекомендациите от разбора, тъй като те бяха неведнъж представени в общественото пространство. Желанието е да се разсее заблудата, че Европейската комисия слага под един знаменател съд и прокуратура, по метода, по който това става тук. Най-малкото, отчетите по Механизма следва да се придържат към демократичния принцип за взаимното въздържане на управляващите, в който съдът е на равно разстояние от страните в един развой, а прокуратурата е страна, която реализира на процедура наказателната политика на една страна.
Последният отчет, в който има рекомендация, отправена към прокуратурата, е в действителност този от 2018 година, който без значение от обстоятелството, че обслужва политическата обстановка, въпреки всичко съумява да каже кой е значимия проблем: " Друг сензитивен въпрос, по който разискванията към момента не са довели до умозаключение, се отнася до настоящите процедури за заблуждение под отговорност на лицата, заемащи най-висшите магистратски длъжности, включително на основен прокурор, при положение на съществени изказвания за непозволени или незаконни дейности ". Разбира се, тук някой може да се хване за множественото число, само че бележката под линия към същия параграф недвусмислено насочва към " механизъм за следствие на настоящ основен прокурор ".
Няма по какъв начин Европейска комисия да предложи знак на тъждество сред съд и прокуратура
Всичко обяснено дотук води към следния извод – Механизмът за съдействие и инспекция е политическият инструмент на Европейска комисия, посредством който тя прави опити да подтиква процесите на промяна в страната в няколко основни сфери на активност. Сред тях е независимостта, професионализма и ефикасността на правосъдната власт. Механизмът е направен от Европейска комисия директно преди присъединението на България към Европейски Съюз. Той е и самобитен предпазен инструмент и като подобен няма по какъв начин да упорства за нещо, което не е присъщо и не съществува в страните с по-развити демократични процеси от нас, а точно – слагането на знак на тъждество сред съд и прокуратура. Следователно, няма и по какъв начин да предлага следствие на висшите фигури в съда и прокуратурата (в българския подтекст това са ръководителите на 2-те висши съдилища и основния прокурор) да се реализира по една и съща процедура.
Това е добре разбрано и от локалните получатели на Механизма, тъй като малко преди да излезе следващият отчет за 2018 година студентската стратегия за законодателни изследвания към Народното събрание разгласява просторен разбор озаглавен " Сравнителноправен разбор на законодателната уредба в други страни, в които прокуратурата е част от правосъдната власт ". Един забавен детайл в този документ е опитът на възложителя на изследването (44-то НС) да пришие към разбора и ръководителите на висшите съдилища. Това е видно от резюмето, където към заглавието в скоби е добавено разяснението " какви са правните механизми за дейно и без значение следствие на хипотетично непозволено държание на ръководителите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Главния прокурор ". В следствие обаче се цитират елементи от самостоятелния разбор на прокуратурата, които се отнасят единствено до нея, а същинската част на документа, която обгръща 50 страни, е съсредоточена единствено върху прокуратурата. Има споменаване и на Становище № 855 от октомври 2017 година на Венецианската комисия, само че (без това да е представено в анализа) там също се приказва най-вече за фигурата на основния прокурор, като основното изречение е: " Венецианската комисия повтаря, че реформирането на механизмите за отчетност отнасящи се до основния прокурор не значи симетрично облекчение на процедурите за премахване на ръководителите на двете висши съдилища или на членовете на Висш съдебен съвет ". Изводът тук може да бъде единствено един и той е, че съгласно Венецианската комисия съществуват задоволителни процедури за премахване на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд.
Опитите на локална почва да се изопачат рекомендациите по Механизма (а и освен по него) могат да бъдат обяснени единствено с едно – липса на причини всъщност, които да защитят тезата, че съдът не следва да е самостоятелен и неутрален правораздавател, а също да взема страна и да прокарва избрана държавна политика по метода, по който го прави прокуратурата. И в случай че за последната това е същностна и значима характерност, то за съда и за страна с подобен съд, това е пагубно.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ