Гардиън: САЩ ще изоставят Украйна, както направиха в Близкия Изток
Автор Рандийп Рамеш, theguardian.com
Вашингтон се раздели със остарели съдружници, с цел да може да преследва личния си интерес в Ирак. Подкрепата за Киев е при същите условия.
През двайсетте години, минали от втората война в Ирак, Съединените щати се демонстрираха като бурбонските крале, които не научиха нищо и не не помниха нищо. Незаконната инвазия и окупация на Ирак беше история на един геополитически неуспех и вътрешна политическа злополука. За да разберем безразсъдното решение да се стартира война, би трябвало първо да разберем огромната тактика на Съединени американски щати за световна надмощие, която Вашингтон преследва от 1945 година.
„ Войната против тероризма “ даде политическо прикритие за по-нататъшно гонене на господството, на цената на заплашване на демократични държавни управления с неистини, машинация и принуждение. Необмислените дейности на Джордж У. Буш предизвикаха загрижено шушукане за породената щета из коридорите на властта, само че то скоро утихна. Съединените щати отхвърлиха да се трансформират и не престават да считат, че страните „ или са с нас, или са срещу нас “.
Силата на Съединени американски щати се заключаваше в способността им да преобладават трите района от света, които са от най-голямо значение за тях в икономическо отношение и от позиция на сигурността: Западна Европа, Източна Азия и Близкия Изток. Американската мощност зависи от това да се предотврати появяването на преобладаващ противник на Евразийска територия или независима мощ в Персийския залив, която би направлявала по-голямата част от международния ресурс от петрол. Въпреки това, зараждащите през днешния ден обединения могат да доведат до сходни резултати.
Историята сочи, че когато една велика мощ стане прекомерно мощна, тя бива победена от балансиращите старания на други велики сили. Незаконната и кървава инвазия на Владимир Путин в Украйна очерта остро разликата във възгледите сред съдружниците на Съединени американски щати и останалата част от света. Именно разширението на търговията с Русия, от петрол до микрочипове, с останалата част от света оказва помощ на Москва да избегне западните наказания. Това, както и възходът на Китай компрометираха опита на Съединени американски щати да задържи позицията си на еднополюсна мощ в интернационалната политическа система, която те получиха след рухването на Съветския съюз през 1989 година.
Съединените щати разказват настъпването на свят, който е по едно и също време многополярен и идеологически разнороден, като доста рисков миг. Колкото повече са великите сили, съгласно тази логичност, толкоз по-голям ще е броят на противниците и по-голям шансът от експлоадиране на войни сред тях. Обратното също може да бъде правилно, с страни като Турция и Индия, които заобикалят да взимат страна в разногласията. Свободата на страните от мрежата, с която американската политика оплита зараждащите се сили в плетеница от правила, предопределени да обслужват Вашингтон, може да им обезпечи по-добри условия другаде. Сделката през този месец за възобновяване на връзките сред Саудитска Арабия и Иран, с посредничеството на Китай, единствено акцентира засилващото се китайско-американско съревнование.
В световните каузи пътят към пъкъла е павиран с положителни планове. Но политиките би трябвало да се съдят съгласно техните последици. Стратегията на Съединени американски щати от 1970-те години е да държи Москва надалеч от Близкия Изток. Катастрофалната инвазия и окупирането на Ирак осигуриха покана и на други сили да влязат в района. Към 2016 година там към този момент имаше саудитско-руско нефтено партньорство, съветска поддръжка за иранския режим и съветско военно наличие в Сирия. През тази година Съединени американски щати имаха опция да избират сред конфронтационно надъхан към Китай президент - Доналд Тръмп и конфронтационно надъхан към Русия претендент - Хилари Клинтън. Сега страната е водена от президента Джо Байдън, който явно желае да одобри и двете великански провокации по едно и също време, смятайки че Съединени американски щати могат да бъдат в сигурност само в свят от единомишлени демократични страни. Манихейското качество на американската външна политика, звучащо толкоз ясно в реториката на Буш, не си е отишло.
Капризната и егоцентрична власт на Америка е добре позната и на другари, и на врагове. Съединени американски щати бяха подготвени да се разделят със остарели съдружници, с цел да бомбардират Близкия Изток и да му предадат формата, която ги устройва. Вашингтон не отдели доста време за френските и немските дипломатически митинги против противозаконния темперамент на войната в Ирак. Стотици хиляди цивилни бяха убити.
Насадената от Вашингтон политическа система в Ирак ускори разделянето на народа и го направи на процедура неуправляем.
Когато иракският нефт потече към пазара, към 150 милиарда $ изтекоха в корупционни схеми. Останаха алегоричен брой американски бойци, които да държат „ Ислямска страна “ настрани, само че действителната власт в Багдад се упражнява от Техеран. Свързаните с Иран милиции имат решаващия глас в иракската политика. Съединени американски щати могат да не броят неуспеха в Ирак, единствено тъй като взривът на шистовия нефт и газ трансфораха страната в енергийна суперсила.
Съединени американски щати в никакъв случай не изгубиха апетита си да бъдат международен шериф. На фона на Арабската пролет през 2011 година Барак Обама изпрати американски сили още веднъж в акция в Либия, без да се интересува от несъгласието на Германия в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, на задача, която се отклони към необявената цел за промяна на режима и кървава цивилна война.
Неуспешното американско евакуиране от Афганистан през 2021 година пристигна изведнъж и като потрес за Англия, която беше понесла вторите по бройка жертви от западните страни, държащи талибаните далеко. Що се отнася до мъдрото решение да се разреши на бойците да завладяват Кабул, мнението на Лондон беше преценено като несвоевременно.
Неотдавнашните инциденти на Ирак са предизвестие за Украйна: в политиката на Съединени американски щати триумфът е висшата цел и няма честен закон, който да е наложителен. Въпреки всички речи за „ непоколебима поддръжка “ в Съединени американски щати съществува вътрешнополитическо ограничаване във връзка с военните жертви и Ирак оказа помощ за неговото възобновление.
Байдън не планува американски войски да се бият с съветските.
Това би било трета международна война. Неговите админи към този момент приказват за проектите за поствоенен ред в Източноевропейската низина. Това с право изнервя държавното управление в Киев, което вижда в прибързаното преустановяване на войната изискване да отстъпи територии на Русия.
Но Вашингтон към този момент реализира три обилни външнополитически цели. Първо, Путин е към този момент парий в европейските очи. Второ, Съединени американски щати изместиха Русия като топ снабдител на газ за Европа, освобождавайки по този метод огромните сили в НАТО от взаимозависимост от Москва. Трето, индустриалната мощност на Германия, моторът на еврозоната, няма да разчита на балтийски пренос на съветски газ, както Берлин смяташе. Европейски Съюз евентуално ще бъде по-послушен американски съдружник в бъдеще.
Съединени американски щати няма да желаят да наподобява като че ли издърпват килимчето отдолу под краката на Киев. Но историята подсказва, че Вашингтон ще избра посредствен мир пред безконечна война. Байдън, който поддържаше нашествието в Ирак, не е не запомнил, че Обама яхна властта като антивоенен претендент. Той ще следи деликатно републиканските претенденти за президент, които настояват, че отбраната на Украйна не е жизненоважен интерес за Съединени американски щати. Дори и в този момент да бъде оповестена победа за Украйна, страната ще има потребност от възобновяване. Голяма част от него може да бъде платена с тези 300 милиарда $ на Руската централна банка, които в този момент са замразени в ръцете на Г-7 и Европейски Съюз.
Вашингтон няма да желае също по този начин прекомерно дълго да подценява публичното мнение в огромна част от света. Ирак сподели, че интернационалната политика не е идеологически кръстоносен поход на положителното против злото. Инвазията на Путин съживи солидарността на Запада. Но Вашингтон би трябвало да спре да се преструва, че световният успех на американската надмощие е още веднъж изпълним.
Рандийп Рамеш е водещ създател за The Guardian и създател на книги.
Инфо: theguardian.com
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Последвайте ни към този момент и в Телеграм и Туитър!
