Автор Ирина Дюбоа, Dialogue Franco-Russe12 септември 2023 г. Американците се

Автор Ирина Дюбоа, Dialogue Franco-Russe

12 септември 2023 година

" Американците се преструват, че са оставили украинците да вземат решение ориста си, това е огромната неистина. Достатъчно е Вашингтон да каже: “Спираме разноските, стига толкоз, има доста убити, няма смисъл! ”, само че не го вършат - “президентът Зеленски би трябвало да реши по кое време е подготвен да договаря ”. Когато към този момент няма да има Украйна? Каква е концепцията? Не я разбирам... Истинското решение в действителност е мирът. Говоря за това от деня след 24 февруари 2022 година - мирът значи възобновяване на сигурността в Европа и оповестяване на неутралитет на това, което е останало от Украйна. Това, което остава от Украйна! Защото към този момент нямаме същата Украйна, както на 24 февруари 2022 година.. Всъщност тук ще забележим дали Русия в действителност е популярен и интелигентен посланик. Ще има ли непретенциозен успех? Ще разреши ли на другия да резервира достолепието си? ".

Това споделя Каролин Галактерос, геополитик, президент на мозъчния концерн Geopragma, лекар по политология и полковник в Оперативния запас на въоръжените сили на Франция. Преподавател по военна нравственос и тактика във Военното учебно заведение и във Висшето комерсиално учебно заведение (HEC) в Париж. Автор на книгите Guerre, Technologie et société (Война, технология и общество, 2014 г.) и Vers un nouveau Yalta. Recueil de chroniques géopolitiques 2014-2019 (Към нова Ялта. Сборник с геополитически летописи, 2019).

- Добър ден, Каролин Галактерос!

- Добър ден, Ирина! Как сте?

- Добре! От последния път, когато се срещнахме, в края на ноември 2022 година, имам усещането, че не са се трансформирали доста неща, може би тъкмо противоположното. Западният модел не се е трансформирал и се оказва, че към този момент не е привлекателен за другите страни, към този момент не е центърът на света. Появата на страните от БРИКС е доказателство за това. До издигането на нови стени сред два и даже три блока ли стигнахме?

- Започвате мощно с огромен въпрос! Надявам се, че няма да се стигне до издигането на стени. Сега несъмнено има опция на западния полюс, който е във фаза на крах, във всеки случай на загуба на доверие и въздействие. Това е несъмнено. То назрява от години, само че войната го форсира и се получи резултат на бумеранга на концепцията, че може би отслабването на Русия ще разреши тяхното усилване и възобновяване на западното въздействие. Случва се тъкмо противоположното. Дали ще се изрази посредством стени? Да се надяваме, че не, тъй като в противоположен случай би трябвало да се готвим за десетилетия на конфликти, колкото глупави, толкоз и брутални. Ще би трябвало да се намерят пътища за разговор, за възобновяване на минимално съгласие с другите. Аз съм реалист, само че към момента мисля, че това е допустимо, би трябвало обаче предпочитание. То липсва за момента. От наша страна е ясно, не се усеща огромно предпочитание за връщане към баланс и за намиране на способи за излизане от тази доста рискова фаза за Европа, имам поради войната в Украйна, и даже доста рискова за световния баланс на силите и на страните.

- Когато се приказва за Украйна, изключително във Франция, постоянно се приказва за една страна, която се бори за своя суверенитет, бори се на своя територия за западните полезности, само че на процедура не се приказва за неонацистките детайли в украинското общество и войска, за прославянето на Бандера. От време на време се показваха публикации. Очевидно не всички украинци са неонацисти, само че да не се приказва за сходни детайли, за това явно наличие, въпреки всичко е неопределено. Въпросът ми е доста елементарен: по кое време ще има по-вярно говорене по тази тематика?

- Никога! Никога, тъй като това значи да се признаят някои неща. Украинският народ е самоуверен народ. Очевидно не всички украински бойци са укронацисти, цялостни националисти. Има цяла история за това, тя датира от Втората международна война, води началото си от това, което преживяхме, от метода, по който западните служби, и по-конкретно англосаксонските, по време на Студената война поддържаха, помогнаха да оцелее и сложиха в спящи кафези избрани хора. Така че те възвърнаха най-лошите моменти от Втората международна война. Това е действителност, документирана е и, в случай че човек желае да потърси, ще откри. Дойде Студената война, а по-късно, в един миг, на Запад взеха решение, че би трябвало да се придвижат напред. Вече не търсеха баланс, а нарушение на този баланс на сигурността - това настъпи и с излизането напред на Китай, трябваше да се отслаби връзката освен сред Европа и Централноазиатския блок, само че и със самата Евразия. В един миг си спомниха за съществуването на всички тези хора, на всички тези спящи кафези и те станаха потребни. Не е загадка, че някои украински олигарси, някои детайли от Държавния департамент работеха за усилването и радикализирането на украинските дейности. Мисля, че горките украински бойци, даже не приказвам за тези, които не знаят нищо и са изпратени безусловно на гибел, само че самите украински въоръжени сили са смели бойци, доста положителни бойци, говорейки в исторически проект, те са героични в своето държание. Бият в името на нещо, не са безусловно укронацисти, както ги назовават, сигурно не и всеобщо, само че методът, по който бяха инструментализирани радикалните фракции, първо по време на Майдана, а по-късно ги интегрираха в украинските въоръжени сили и това, за което са отговорни, е ужасяващо.

Дали Западът ще признае, че стои зад всичко това? Не, не мисля. Представете си моралния проблем - към този момент имаме големи морални проблеми. Днес е съвсем признато, че има 400 хиляди убити украинци, единствено украинци, в този спор и то за нищо. За нищо! Защото математическите пропорции, всички сметки бяха неправилни, само че те не престават войната, не престават да изпращат на гибел стотици хора всеки ден. Защо? За една контраатака, която е явен неуспех. И не престават. Продължават, с цел да не се отрекат решенията си. Западът умира поради своята суетливост. Западът умира поради своята надменност. Това е нашият проблем, освен с Русия. Същото нещо е в Африка, да вземем за пример.

- Говорителката на НАТО сподели напълно скоро, мисля, че беше през вчерашния ден, “Но кой си е мислил, че ще бъде елементарно ”.

- Войната не е чай със сладкиши в салона. Войната убива. Но каква е задачата? Какъв е смисълът? Каква е концепцията? Да вкарат Украйна в НАТО? Но това е трета международна война. Това е дебилно!

- Идеята не е единствено отслабването на Русия, а провалянето на Русия и това е обвързвано със идващия ми въпрос. Имайки поради разликата в разказите за развоя на войната, за тази прословута контраатака, сред мейнстрийм медиите и различните медии, тази разлика е толкоз явна, толкоз огромна, че човек се пита по какъв начин могат да имат толкоз противоположно усещане за войната, а също така не се приказва за мир. Никой не приказва за мир! Наистина ли това стана табу?

- Не, това не е табу, просто не желаят мир, а мейнстриим медиите са заключени, въпреки че от другата страна на Атлантика има избрани хора - даже в Украйна има -, само че във всеки случай в Съединени американски щати и Англия има избрани публикации на пенсионирани военни престижи, които споделят дребна част от истината. Истината излиза и в един миг, когато военното крушение е прекомерно явно и очевидно, ще би трябвало да се търсят виновни. Това постоянно е огромната игра - “Escape goat ”, търсене на изкупителни жертви, и ние сме тъкмо в това. Само във Франция не схванаха какво се случва. А това, което се случва, е, че украинските военоначалници безусловно са приковани на позорния дирек от своите английски и американски съветници, които им изясняват, че в действителност нищо не са разбрали, не вършат каквото им се споделя, в резюме, че те са виновни за това, което се случва. Тоест в този момент е етапа на измиване на ръцете, това е Пилат Понтийски: “Това е злополука, направихме каквото можахме за вас ”.

Вече приказвах за това напролет, споделих, че ще пристигна един миг в спора, в който ще се огънат във военно отношение, и ще би трябвало да намерят метод да кажат: “Вижте, доста ви помогнахме, вие не успяхте, повече не можем, в този момент би трябвало да се дискутира ”. Проблемът е, че в случай че във Вашингтон си кажат “трябва да спрем разноските, тъй като освен, че в никакъв случай няма да постигнел задачата си, само че в реалност се дискредитимираме с всеки минал ден, това е цялостен неуспех, крушение за въздействието и доверието ни ”, би трябвало да влезем в договаряния. Шефът на съветското външно разузнаване сподели, че има епизодични контакти с американския си сътрудник, което е разумно. Разузнаването е последният ключ, последното средство, което разрешава, когато всички върви зле, да могат въпреки всичко да наблюдават дали в действителност нещата не отиват прекомерно надалеч и да възстановят разговора. Това е ролята на хората от разузнаването, освен да шпионират. Надявам се, че това в действителност съществува и в даден миг ще породи нещо.

Американците се преструват, че са оставили украинците да вземат решение ориста си, това е огромната неистина. Достатъчно е Вашингтон да каже “Спираме разноските, стига толкоз, има доста убити, няма смисъл! ”, само че не го вършат - “президентът Зеленски би трябвало да реши по кое време е подготвен да договаря ”. Когато към този момент няма да има Украйна? Каква е концепцията? Не я разбирам. Едновременно съм доста разтревожена, само че въпреки това си споделям, че в този момент е подобаващият миг, с цел да се върнат към договаряния. Това би трябвало да се направи, в противоположен случай ще продължи. Така, както виждам нещата, мисля, че Русия няма предпочитание да се замразява спора, обратно на това, което споделя Вашингтон, тъй като тя няма доверие. Какво ще замразяват? Трябва да се откри същинско решение и съгласно мен същинското решение в действителност е мирът. Говоря за това от деня след 24 февруари 2022 година - мирът значи възобновяване на сигурността в Европа и оповестяване на неутралитет на това, което е останало от Украйна. Това, което остава от Украйна! Защото към този момент нямаме същата Украйна, както на 24 февруари 2022 година

- Сигурността в Европа е невъзможна без Русия?

- Абсолютно! Това е несъмнено. Затова има единствено разговор. Знаете ли, през днешния ден към този момент не се прави огромна дипломация, огромна политика. Днес има връзка, заемат пози, има война на облиците. Самите ние се откъсваме от ден на ден и повече по собствен избор от действителното. Така че е по-трудно да се върнем към съответните неща, тъй като това предизвиква обилни и групови нарцистични рани. Това значи да признаят, че не стигнаха до средата, че погрешно са пресметнали, че са подценили Русия, че не е трябвало да вършат това, че не е трябвало да въвличат украинците, че не е трябвало да бомбардират Донбас и така нататък Според мен не това би трябвало да желаят руснаците от американците. Всъщност тук ще забележим дали Русия в действителност е популярен и интелигентен посланик. Ще има ли непретенциозен успех? Ще разреши ли на другия да резервира достолепието си? Защото в случай че не е по този начин, това ще продължи до вдишване в неверна посока, която ще бъде неподходящо за нея.

- Да се върнем към икономическите въпроси. Според изследване на Global Witness Eвропейският съюз е купил 21,6 млн. куб. м полутечен природен газ от Русия и то даже има леко нарастване по отношение на 2021 година, т.е. преди началото на войната. Кои са петимата съществени клиенти - Китай, Испания, Белгия, Япония и Франция. Когато приказваме за двуличие - бизнесът продължава за някои…

- Но то е цялостно! Това е освен бизнес, а съществени стопански потребности. Вече не помня външният министър на коя страна сподели през вчерашния ден “нямаме желание да вършим европейско законодателство, с цел да попречим на това ”. Неизбежно плуваме в цялостен цинизъм, двуличие, двоен стандарт, тъй като това е жизненоважен артикул. Това е неуместно, не можем да скъсаме връзките с Русия! Не трябваше да позволяваме да се случи този конфликт и да дава мотив за нова стена, която е стена от наказания. Наистина това е стена, в която има пробойни, само че въпреки всичко желаят да слагат стена. Това е геополитическа безсмислица, геостратегическа безсмислица, културна безсмислица, явно икономическа безсмислица. Това е неуместно. Само че Европа не е стопанин на себе си. Европа прави каквото ѝ кажат. Страшно е да го кажа - аз се усещам европейка, естествено преди всичко се усещам французойка, само че ми е мъчно да го кажа, да го призная. Но би трябвало да го признаем и най-много да го променим.

- Ще гласувате ли на идващите европейски избори? Гласувате ли по принцип?

- Гласувам, само че, почтено казано, не всеки път. Проблемът е, че самият Европейски парламент няма толкоз пълномощия. В него има основно политически игри, за жалост, тъй като в случай че имаше един внушителен Европейски парламент с борбени хора, които освен натискат бутона, това щеше да направи по-разбираема европейската концепция. Но във всеки случай властта е при Европейската комисия, даже към този момент не е в Европейския съвет. Има прогресивно дематериализиране на европейската концепция, която в действителност се трансформира в суперструктура с привидни добродетели - защитаваща, съвременна, каквото желаете, само че на процедура лишава от власт страните, лишава от власт народите и, в последна сметка, улеснява нагаждането към дадена политика, улеснява подчиняването, дори на подчиняването, а господството по взаимно единодушие.

- Евразия е нова действителност. Когато приказваме за търговия, да вземем за пример, Русия продължава да търгува с другите страни и наскоро потегли първият съветски товарен трен за Саудитска Арабия през Иран. Няма ли някакво раздвояване в това, защото в културно отношение Русия, европейската част на Русия, е доста по-близка с източноевропейските, явно и със западноевропейските страни, само че за сметка това тя се ориентира към страни като Иран…

- Това не е нещо ново.

- От десетина години и към Китай и други страни. Траен и благонадежден ли е този съюз?

- Той е нужен и е по едно и също време тактически и стратегически, както би споделил един боен. Тази “добра война ” през днешния ден след унизителното отношение, което Русия понасяше толкоз години, която си сподели “Добре, в случай че европейците не ни желаят, в случай че не престават да гледат на нас като на чудовища, дяволи, луди, разрушители и така нататък, ще се насочим на Изток, ще превърнем нуждата в добродетел ”, тъй като те нямат различен избор и точно тук би трябвало да се възстановят доста неща. Мисля, че би трябвало да се възстановят тези връзки, не можем да се задоволим с желязна завеса, това е цялостна полуда, само че към този момент има превръщане на очевидните, съответни и бъдещи съветски ползи на Изток и то с огромна дипломация. Очарована съм от съветската дипломация! Смятам, че е впечатляваща способността ѝ да възвръща връзките, да съживява старите мрежи, които не са от през вчерашния ден, откакто Западът - да не приказвам за моята лична страна - прави доста нелепости и към този момент не вдъхва доверие. Не единствено доларът към този момент не вдъхва доверие, само че и неналичието на протекция, неспособността да реагира. Не забравяйте, че когато на два пъти бяха бомбардирани петролните съоръжения на Саудитска Арабия, американците не помръднаха! Е добре, вие сте принцът престолонаследник или татко му и стартирате да си казвате, че ще би трябвало да преразгледате позициите си. Може би това е моментът на съзряването, моментът на порастването, може би моментът за вдишване на опасности, за правене на залог. Мисля, че ще има доста играчи, огромни полюси на привличане, доста настоящи лица ще се пазарят, тъй че нищо не е изгубено. Затова са нужни дипломатите, по тази причина би трябвало да се търси мир, разговор, съгласие, продан, всичко.

- Това, което казвате, е доста тъкмо. Ще ви опиша един виц. Сутринта на 24 февруари 2022 година получих имейл от един някогашен френски дипломат, няма да го посочвам, който ми написа, че това е краят сред Русия и Франция, точно Европа. Това не беше обръщение на обезсърчение, а по-скоро на яд. След осем месеца се свързах с него, с цел да му кажа, че е значимо да се приказва, че сърцето на френската дипломация може да приказва на всички места, във всички излъчвания, освен в мейнстрийм медиите. И той ми отговори със следната фраза, която доста ме учуди - това беше октомври-ноември предходната година, съвсем преди една година: “Времето на дипломатите към момента не е пристигнало ”. Моят въпрос една година по-късно е: Когато ще пристигна това прословуто време на дипломатите?

- Надявам се, че няма да пристигна прекомерно късно. Надявам се, че Украйна ще избегне цялостна капитулация. Разбира се, можем да кажем, че времето на дипломатите към момента не е пристигнало, за момента “говорят ” оръжията, това са силови връзки. Но нормално времето на дипломатите постоянно участва, като тънка нишка, и в един миг излиза начело на сцената. Това са каналите за разговор, постоянно би трябвало да има канали за разговор с всички. Това е основата! Надявам се, че това скоро ще стане публично, само че се притеснявам - и в това е цялата двоякост на Русия и на това какво би трябвало да направи и какво не, тъй като тя може да форсира ритъма на интервенциите си, а в случай че го направи, дали това ще форсира края на казуса или не? Дали това ще разреши дипломацията? Защото до момента в който не престават да имат вяра на Запада, че Украйна към момента може да завоюва нещо, че може още веднъж да стартира идната пролет, че ще има нови оръжия, че ще има самолети, че ще има това, ще има това, че би трябвало да се изпратят още 200 хиляди нещастни украинци, с цел да рискуват живота си пред съветската артилерия, може би те ще не престават да го вършат. И по този начин клането ще продължава, без никаква умна мисъл за внасянето на всеобщо утешение.

Това, което не схващат през днешния ден, е, че сме в ненавист, само че омразата не води до нищо. Омразата не основава нищо, а единствено удължава най-лошото. Това не е типично. Можем да се противопоставяме, можем даже да водиме война, само че омразата е друга тематика. От нея няма излаз. Тя е като горделивостта, като тщестлавието, това са неща, които ви владеят. И имам възприятието, че на Запад, което е безусловно трагично, в това число в нашия дипломатически уред или този на другите страни, на германците, да вземем за пример, сякаш те са се самозатворили и самообрекли да не могат да излязат от тази завист, тази ненавист и в същото време възприятието, че имат истината, справедливото, положителното. Не, въобще не става по този начин. Така или другояче, всички ние имаме общ проблем - и Русия, и ние, европейците, Франция и така нататък, това е сигурността на нашия континент. За идващите 30 години. Тя би трябвало да се построи още веднъж и да се намерят прословутите гаранции за сигурност. Кой може да даде гаранции за сигурност на Украйна? Русия? Или Съединени американски щати? Или интернационалната общественост? Наскоро Доминик дьо Вилпен или Юбер Ведрин, не помня тъкмо, сподели, че би трябвало да мислим за това, би трябвало да мислим прагматично.

- Реалистично.

- Абсолютно. Реалистично, прагматично. Всъщност Русия е тази, която може да подсигурява сигурността на Украйна, в случай че разсъждаваме по военному.

- Казвате нещо революционно.

- Да, само че е по този начин. Това е като запазването на достолепието. Именно Русия би трябвало да направи по този начин, че другите да запазят достолепието си.

- Много благодаря, Каролин, за този разговор. Надявам се, че френските, европейските политици и освен те, американците също, в един миг ще намерят този път към разговора.

- Надявам се от цялото си сърце.

Превод от френски за " Гласове " Галя Дачкова