Автор: Бранислава Бобанац, Кипър, специално за 3e-NewsНай-сериозният енергиен и геополитически

Автор: Бранислава Бобанац, Кипър, особено за 3e-News

Най-сериозният енергиен и геополитически спор в Източното Средиземноморие, провокиран от Турция и продължаващ към този момент месец, навлиза в нова фаза. Със засилващата си войнствена изразителност Анкара взе на прицел американския петролен колос Exxon Mobil, с което рискува и нов конфликт в обтегнатите си връзки с Вашингтон.

Реакциите на Турция на започващата изследователска активност на Exxon Mobil в кипърската изключителна икономическа зона и на окончателното утвърждение на съглашението за подводен газопровод Кипър – Египет, както и възможното изпращане на нейна платформа за газов сондаж в оспорваната от нея кипърска изключителна икономическа зона са трите огромни тествания пред Ердоган в навечерието на плануваната за 26 март среща ЕС-Турция във Варна, разясняват политически и стопански анализатори в Кипър, оценявайки напрегнатата обстановка след едномесечната газова рецесия.

„ Раздвижване” на вложителите

Най-голямата самостоятелна енергийна компания в света – американската Exxon Mobil, дава мощен сигнал, че, макар заканите от Турция, енергийната стратегия на Кипър, в която вземат участие интернационалните водачи в сектора, продължава. Два нейни проучвателен кораба се чака да дойдат до дни в кипърската изключителна икономическа зона и от началото на идната седмица да стартират работа. В рамките на два месеца плавателните съдове, снабдени с подводни роботи, ще извършат спомагателни изследвания на околната среда и морското дъно в блок 10. Това е част от подготовката за приемане на нужните еколицензи и установяване на най-хубавите вероятни сектори за двата проучвателни сондажа, които Exxon Mobil в консорциум с най-големия производител в интернационален мащаб на полутечен природен газ Qatar Petroleum, възнамерява да направи през втората половина на годината, евентуално през октомври.

Американският петролен колос стартира предварителните си изследвания единствено две седмици, откакто различен огромен вложител – италианският енергиен водач Eni, бе заставен да прекъсне работата си и да напусне кипърската морска територия. Това стана откакто турски военни кораби попречиха сондажната му платформа да стигне до избраната точка за продупчване в блок 3, намиращ се югоизточно от острова и оспорван от Турция и кипърските турци, че им принадлежи. Неуспешни бяха и двата опита - на 9 и 23 февруари, на сондажния транспортен съд да пробие турската военна обсада. Компанията се отдръпва краткотрайно и ще се върне откакто рецесията бъде позволена по дипломатически път, оповестиха от управлението й. Това значи, че главният състезател в кипърската газова зона ще забави осъществяването на програмата си с месеци.

На „ прехода” сред изтеглянето на Eni и идването на Exxon Mobil, въпреки и единствено за проучвания, а не за проучвателни сондажи, Турция увеличи доста напрежението, като насочи поредност от предизвестия и закани към Кипър и интернационалните компании.

„ Без единодушието на Турция и на Севернокипърската турска република не може да се предприеме нито една стъпка в Източното Средиземноморие”, безапелационно съобщи преди седмица турският президент Реджеп Тайип Ердоган, визирайки идни газови изследвания от Кипър.

„ Нито Турция, нито кипърската турска страна на север ще одобряват едностранни начинания за естествените запаси към острова. Провокационните дейности ще бъдат посрещнати със подобаващ отговор”, продължи със заканите през тази седмица турският министър председател Бинали Йълдърим.

„ Анкара ще продължи да пази своите права, отнасящи се до проучванията за въглеводороди в района. Всички действия, свързани с тях, би трябвало да се реализират взаимно от Севернокипърската турска република и южния Кипър. Ако има нарушаване и стартира сондиране, Турция няма да се поколебае да предприеме нужните стъпки”, добави и представителят на турския президент Ибрахим Калън през тази седмица.

Съветникът на Ердоган Йигит Булут, прочут със своите крайни екстремистки изявления, разгласи даже, че турският президент „ ще даде команда да удари Източното Средиземноморие при всеки опит за проучване или рандеман на газ, който Турция не одобрява”.

Интересно е, че тази ”канонада” бе провокирана поради блок 10, намиращ се югозападно от острова и който дружно със прилежащия блок 11 са единствените два блока от общо 13-те в изключителната икономическа зона на Кипър отвън претенциите на Турция, че са нейни или на приетата единствено от нея сепаратистка Севернокипърска турска република. По-точно – не попадаха под претенциите, до преди началото на газовата рецесия. Вече попадат.

Права и ултиматуми

Кипърските турци като съсобственици на острова имат права върху цялата морска повърхност на острова, върху всички блокове, в това число и блок 10, наля масло в газовата рецесия така наречен министър на стопанската система и енергетиката в окупираните територии Йоздил Нами. „ Ако няма съглашение сред кипърските гърци и кипърските турци по въпросите на газа, Турция може да се намеси и да блокира сондажа в блок 10, както и във всички елементи на изключителната икономическа зона. Фактът, че не сме подхванали никакви дейности във връзка с блок 10, не значи, че няма да предприемем дейности в бъдеще”, посочи Нами.

„ Вицепремиерът” и „ външен министър” на отцепническия режим Кудрет Йозерсай също предизвести през тази седмица, че кипърските турци няма да разрешат на кипърските гърци да подхващат едностранни стъпки в региона на въглеводородите. „ Те обаче се пробват да основат казуса, който неотдавна се появи във връзка с италианската компания Eni, в този момент пред други компании”, сподели Йозерсай. Според него „ скоро ще влезем в интервал, в който всички ще видят, че в района не може да се направи нищо, без да има авансово единодушието на кипърския турски народ”. Т. нар. вицепремиер позволи като вид и постигането на „ двустранно съглашение за разделяне” на изключителната икономическа зона с кипърските гърци, което значи искане за оповестяване на лична офшорна зона на непризната от интернационалната общественост страна.

Освен за „ територията”, върху която имат права, настояванията на кипърските турци, подкрепяни от Турция, ескалираха и за позициите им в целия развой на газови разработки в района.

Политическото управление на общността нееднократно е поставяло въпроса, че тя би трябвало да се възползва равноправно с кипърските гърци от приходите от общото естествено благосъстояние на острова. Въпреки, че тези облаги са още вероятност - даже откритото през 2011 година от американската компания Noble Energy първо кипърско находище „ Афродита” в блок 12 към момента не се създава и кипърски газ не се добива, с цел да има доходи от тази активност.

Сега към този момент кипърските турци упорстват да вземат участие равноправно в целия развой - от изследването до добива и монетизирането на запасите от газ.

Международните компании, с които Кипър е сключил контракти, би трябвало да получат „ одобрение” за работата си от самообявилата се Севернокипърска турска република, желае „ вицепремиерът” Йозерсай.

„ Министърът на енергетиката” Йоздил Нами пък насочи напряко ултиматум – „ взаимно ръководство на програмата на Кипър за въглеводороди от А до Я или заледяване на неговите енергийни изследвания и сондажи до решаването на Кипърския въпрос”. Според него „ двете страни би трябвало да бъдат включени в механизъм, който да подсигурява, че те ще се възползват от тези естествени ресурси”.

Правителството в Никозия, което реализира суверенните си права за употреба на естествените запаси според интернационалното право, ясно декларира, че благосъстоянието на острова принадлежи на всички законни жители на страната. То признава правата на кипърските турци да се възползват от него като част от обединявания федерален Кипър. В разгара на провокираната от Турция рецесия президентът Никос Анастасиадис още веднъж подсети договореността, реализирана сред някогашния президент Димитрис Христофиас и някогашния водач на кипърските турци Мехмет Али Талят, че всички решения по отношение на морските зони, в това число ръководството на природния газ, ще бъдат в компетенциите на бъдещото федерално държавно управление.

Предложение на държавното управление на Кипър за решение на въпроса с природния газ в интерес на двете кипърски общности е и основаването на Национален капиталов фонд за ръководство на бъдещите доходи от въглеводороди. Законопроектът за него бе обсъждан от Народното събрание тъкмо през тази седмица на ескалиращо напрежение. Документът бе импортиран от държавното управление още през 2016 година, по-късно мина през доста косултации, в това число с МВФ, бяха регистрирани доста от забележките за приходите и разноските на фонда.

Политическото управление на кипърските турци обаче оцени и двете благоприятни условия като „ неразбираеми обещания” и прекомерно далечни. То упорства в този момент, преди да е реализирано решение на Кипърския въпрос, да бъде основан взаимен комитет с представители на двете общности. Тази конструкция би трябвало да ръководи всички процеси, свързани с газовите изследвания и да подсигурява, че и двете страни ще се възползват от общото благосъстояние. Една от аргументите Никозия да не приема този вид е, че би трябвало да показа суверенните права на страната с отделилата се противозаконна Севернокипърска турска република.

В патовата обстановка кипърските турци насочиха следващо предизвестие – ултиматум, че в случай че Кипър не предприеме договаряния за изследване на въглеводородите, те ще продължат със лично сондиране в „ тяхната” акватория. „ Отсега нататък всяка стъпка, подхваната от кипърската гръцка страна по въпроса за природния газ, ще бъде посрещана с контра стъпки от кипърската турска страна. Ако те стартират да пробиват в блок 10, ние ще стартираме сондажи с Турция”, съобщи водачът на кипърските турци Мустафа Акънджъ.

Точно по време на рецесията „ правителството” в окупираните територии възобнови за още 6 години съглашението с турската държавна енергийна компания TPAO за офшорни изследвания на въглеводороди, подписано през 2011 година /и на процедура нелегитимно/. Анкара заяви, че ще стартира личен сондаж за газ в Средиземно море през март, само че още не е оповестено мястото и времето за него.

Стратегическите ползи

Турция твърди, че в разногласието за кипърския природен газ тя пази – даже с военна мощ, правата и ползите на кипърските турци, само че съгласно политически и стопански анализатори това е единствено „ фасадата”, същинската цел зад която са нейните лични искания в района.

Основният претекст на Анкара за блокиране на енергийната стратегия на Кипър е укрепването на нейното въздействие в Източното Средиземноморие и постигането на стратегически енергиен надзор в него. Откриването на въглеводороди от Република Кипър значи стопански напредък за нея и усилване на позициите й на районно и интернационално ниво – развиване, което не е в полза на Турция за упоритостта й да се трансформира в районен енергиен водач.

„ Движенията на Турция в Егейско море и кипърската изключителна икономическа зона са свързани с нейните обичайни искания. Тя се стреми да предотврати постигането на енергийните проекти на Република Кипър, с цел да не бъде изключена от енергийната архитектура на района. Със сигурност тя желае дял от енергийните запаси и присъединяване в енергийните проекти в Източното Средиземноморие”, разяснява Зенонас Дзиарас от Департамента по обществени и политически науки в Университета на Кипър, учител по интернационалните връзки и експерт по Турция и Близкия изток.

Според наблюдаващи тъкмо по тази причина за огромния удар бе определена Eni – най-големият и стратегически сътрудник на Кипър в създаването на газовите залежи. Италианската компания участва в Кипър от 2013 година и има контракти за 6 от общо 8-те лицензирани блока в изключителната икономическа зона на Кипър, като пет от тях експлоатира независимо или в консорциуми с френската Total и южнокорейската Kogas. Eni е задължена от контрактите си да пробие още два сондажа в някои от блоковете си 2, 3 и 9. Проблемът е, че всички те са оспорвани от Турция и пред опасността от нов случай, както при блок 3, и при опасността от обилни финансови загуби, компанията надали ще опита пробив. Тя има да извърши и утвърдителен сондаж в сектора „ Калипсо” в блок 6, където на 8 февруари, ден преди турската военна акция, разгласи, че е разкрила „ обещаващо” находище. Освен това Eni към този момент експлоатира най-голямото находище в Средиземноморския район – мега-находището „ Зохр” на Египет, чиято комерсиализация е основна цел за 2019 година

Появата и одобряването на нови енергийни направления в Източното Средиземноморие също е проблем за Турция, защото близостта на Кипър до тях ускорява геополитическата стойност на острова. Затова една от главните й цели е да управлява превозването на природния газ от региона и неговите цени. На този декор специалистите чакат реакцията на Анкара за един от напредналите планове в района, който влиза в несъгласие с нейните ползи - рамковото съглашение сред Кипър и Египет за създаване на подводен водопровод от кипърското находище „ Афродита” до терминала за втечняване на газ в Египет. Проектът за него е изпратен за мнения в Европейската комисия и се чака документът да бъде подписан преди средата на тази година. „ Компаниите, участващи в договарянията, показаха предпочитание да влагат в този водопровод, което демонстрира, че той е финансово жизнеспособен”, заяви кипърският енергиен министър Йоргос Лакотрипис. Според него създаването на находището „ Афродита” в блок 12 ще коства към 3 милиарда евро, а строителството на тръбопровода - още 1 милиарда евро.

Не е инцидентно и че в разразилата се рецесия водачът на кипърските турци Мустафа Акънджъ още веднъж зае позицията на Анкара и акцентира, че най-евтиният и къс път за износ на природен газ от Средиземноморието към Европа е през Турция. В същото време Кипър, Израел, Гърция и Италия дружно вземат участие в плана за източносредиземноморски газопровод /EastMed Pipeline/, който е разгласен за предпочитан за Европейски Съюз. За Общността е значимо да се подсигурява, че Източното Средиземноморие ще бъде изцяло развито без никакви турски спънка и че газопроводът EastMed ще се осъществя като без значение трасе на природен газ от района към Европейски Съюз през три държави-членки - Кипър, Гърция и Италия, без намесата на Турция.

Ескалацията на експанзия от страна на Турция има за цел да сътвори проблеми в енергийната стратегия на Република Кипър и напъните на Европейски Съюз да създадат Източното Средиземноморие различен енергиен кулоар за Европа, заключи кипърският външен министър Никос Христодулидис. По този метод дейностите на Анкара директно заплашват и

енергийната сигурност на Европейски Съюз.

Турската „ дипломация на оръжията”, която тя води в изключителната икономическа зона на Кипър, бе оценена освен като проблем за Никозия, само че и като провокация против ползите на Европейски Съюз, защото е нарушаване на европейската икономическа зона и правата на самия Европейски Съюз. На срещата си в края на февруари държавните и държавни ръководители на 27-те страни-членки осъдиха дейностите на Турция. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск акцентира суверенното право на Република Кипър да експлоатира националните си запаси съгласно европейското и интернационално право и прикани Анкара да приключи техните нарушавания.

Позицията на Европейски Съюз във връзка с газовите изследвания в Източното Средиземноморие е „ едностранна и пристрастна”, съобщи турският министър по въпросите на Европейския съюз и основен договарящ Йомер Челик. С остра декларация против оценката на Туск за обстановката в кипърската изключителна икономическа зона излезе и „ Министерството на външните работи” на самообявилата се Севернокипърска турска република. То стачкува, че Европейски Съюз се пробва да пренебрегне законните права на кипърските турци и не взема поради волята им. „ Ние отхвърляме забележките на ръководителя на Европейския съвет Доналд Туск, които служат единствено за поддръжка на едностранните дейности и несправедливи претенции на кипърската гръцка администрация в Източното Средиземноморие”, се споделя в формалната декларация.

Срещата на върха Европейски Съюз - Турция, планувана за 26 март във Варна, в този момент зависи от прекратяването на провокациите на Анкара в газовата зона на Кипър. Европейският съвет на 22 и 23 март ще оцени „ поведението” на Турция и тогава ще реши дали тя ще се организира.

„ Анкара ускорява напрежението, тъй като има упоритости да си подсигурява от Европейски Съюз решаването на някои въпроси, по-специално финансирането на имиграцията, либерализацията на визовия режим, изключително за бизнесмените, и вероятно разширение на митническия съюз. Външната политика на Турция в продължение на десетилетия демонстрира, че преди такива значими конгреси тя отваря фронтове по преговорните документи, които по-късно осребрява на тези срещи”, счита Хари Дзимитрас, шеф на центъра в Кипър на мозъчния концерн Peace Research Institute Oslo (PRIO), професор по интернационално право и интернационалните връзки и експерт от енергийна геополитика.

Всички страни в спора са уверени, че същинското решение на въпроса с въглеводородите ще пристигна с цялостното споразумяване на Кипърския проблем. След един месец газова рецесия обаче позициите по какъв начин и при какви условия да се възобновят договарянията са доста противоположни. Опасенията са и че природният газ може да стане катализатор не за обединяването, а за окончателното делене на островната страна.