Автопортрет (ок.1604 г.), Музей Метрополитън, Ню Йорк Гърците го смятат

Бях създаден от всемогъщия Бог, за да запълни вселената с моите шедьоври ~ Ел ГРЕКО

Автопортрет (ок.1604 г.), Музей Метрополитън, Ню Йорк

Гърците го считат за най-великия гръцки художник, испанците го подреждат измежду най-значимите испански създатели. В света на изкуството остава вечно като Ел Греко (Гъркът), въпреки че в случай че се натъкнете на картина, подписана с името Ел Греко, можете да бъдете сигурни, че е фалшификат, защото през целия си живот ги подписва с същинското си име – Доменикос Теотокопулос.

Изящен художник, ваятел и проектант – такъв е Ел Греко, роден през 1541 година на остров Крит, по това време част от Венецианската република.

На 26 години отпътува за Венеция, с цел да учи. Впоследствие отваря лично ателие в Рим. Въпреки мощното влияние, което оказват върху него Микеланджело и Рафаело, Ел Греко е толкоз самонадеян, че напряко предлага на папа Пий V да замаже частта на Микеланджело в Сикстинската шапка и да вземе той да нарисува нещо от горната страна.

По този метод провокира неприязън към себе си от някои от най-изтъкнатите интелектуалци и е заставен да напусне Рим. Заминава за Мадрид, а след това за Толедо, като този му интервал се оказва най-плодоносният в кариерата му.

След неговата гибел, синът му остава единственият човек, който харесва картините му. Критиците назовават творбите му „ налудничави “, той потъва в давност за близо две епохи, само че още веднъж бива преоткрит с настъпването на епохата на романтизма в средата на 18 век.

Наричат го предтеча и на импресионизма, на немския екпресионизъм, на кубизма и на късния нереален екпресионизъм, само че стилът му е толкоз самостоятелен, че не може да се впише в никоя стандартна школа.

Вдъхновява такива имена в изобразителното изкуство като Йожен Дьолакроа, Пол Сезан, Едуард Мане, Джаксън Полак. По време на синия си интервал, Пикасо основава цяла серия „ парафрази “ по неговите произведения и го слага преди всичко измежду старите майстори. Силно влияние оказва и върху писатели като Никос Казандзакис и Райнер Мария Рилке.

Характерно за стила на Ел Греко е неговото поверие, че цветът и светлината са по-важни от формата, и че драматизмът е по-голям от описанието. Неговата уникалност се показва в умеенето му да разкрие същността на едно или друго духовно положение на индивида с изключителна акуратност и дълбочина и да изобрази мистичната вътрешна структура на действителността в един приказен свят от знаци и усеща.

...

Рисувам, тъй като духовете шептят бясно в главата ми.

Аз пострадвам за изкуството си и ненавиждам малоумните паралии, които го хвалят.

Езикът на изкуството е с небесен генезис и може да бъде свестен единствено от определените.

Бях основан от всемогъщия Бог, с цел да запълни вселената с моите шедьоври.

Художниците творят заради опустошението си. Духът на сътворението е отвратително комплициран за изследване в границите на душата.

Христос носещ кръста, 1578