Синдзян - като в приказките от 1001 нощ
Автономният китайски район Синдзян заема 1/6 от територията на страната или както локалните обичат да се майтапят, това е все едно площта на Полша, Германия и Украйна, в случай че се обединят. Това място е толкоз вълшебно и по-различно от което и да е друго в Поднебесната империя, че постоянно чужденците, отишли там, се чудят дали към момента се намират в същата страна... Дори турският президент Ердоган имал апетити към Синдзян (вероятно, тъй като 60% от популацията са мюсюлмани) и го наричал " Източна Турция ". А Западът се пробва да убеди света, че този район е " раздорен " и желае да се отдели. Разбира се, такова нещо няма и това излиза наяве още със стъпването там.
Със слизането на летището чужденецът се оглежда учудено, невярвайки, че е в Китай. Пред очите му се открива панорама, която не си е и представял. Сякаш се намира в едно друго време, в една друга действителност. Започва да се усеща като воин от " Приказките от 1001 нощ ". " Дали отнякъде няма да се появи летящо чердже? ", " Къде са безкрайните кервани с камили? " са част от въпросите, които минават през главата на всеки новопостъпил. И се потапя в магията на мястото, и потегля по Пътя на коприната, с цел да опознае земята, където се намира. А там се преплитат ислям и будизъм. Джамии се редуват със скулптури на Буда...
В реалност Пътят на коприната в никакъв случай не е бил единствено път за търговия. Напротив - това е мост сред цивилизации, място, където разнообразни култури, езици и религии се срещат и смесват. Този дух на свързване се усеща и през днешния ден. Сякаш всяка песъчинка споделя истории и съхранява предишното. Дори локалните са уверени, че всяка светиня, предмет или развалина е глух дипломат на това, което е било.
Затова и този път, по който в миналото са прекосявали кервани с камили, е повече от спомен, той е антична пътеводна светлина към бъдещето. Защото е все по този начин многолюден и свързва страните в региона. Древното обръщение на Пътя на коприната през днешния ден е належащо повече от всеки път в свят, разделян от геополитическо напрежение. Китай и някои централноазиатски страни - Казахстан, Таджикистан, Киргизстан, Узбекистан, към този момент са избрали да си оказват помощ взаимно, вместо да се разделят - да си сътрудничат, вместо да се изправят една против друга - с екипна работа да ровят в предишното, с цел да го показват по-добре на останалите нации. И несъмнено има какво да покажат - човек остава с усещането, че където и да се копае, изскача нещо, цялостно с история, тайнственост или легенда.
Китайският президент Си Дзинпин е споделил: " Цивилизациите порастват при продан и процъфтяват при взаимно опознаване. " Ние, дребна група от към 40 задгранични публицисти, го почувствахме. Усетихме топлината и любознанието, с което локалните ни посрещнаха, гордостта, с която демонстрираха обичайните си танци, костюми и храни. Докоснахме се до техния обичай и всеки съумя да откри нещо общо с нравите от личната си татковина.
За нас вратите на домовете си отвориха локалните мюсюлмани - уйгурите, а също монголци, и на всички места беше такава наслада, забавление, музика. След като ни демонстрираха някои екзотични стъпки, ни поканиха да се включим и ние, и търпеливо ни посочваха придвижванията, които трябваше да вършим.
Но, несъмнено, Синдзян не е единствено екзотика. Това е регион, в който държавното управление влага, с цел да стане добре развъртян. Дори и при " преобразуването му " като че ли се усеща някаква магия. Изглежда необикновено, даже невероятно, наподобява на оазис, само че елементи от пустинята са " опитомени " и пред погледа на екскурзианта се отварят насаждения със слънчогледи, а още по-вълшебен е усетът на плодовете, които ни сервират да опитаме! Това са най-сладките дини, кайсии, сливи, които в миналото сме вкусвали. И още веднъж се питаме - някой дух от лампа или магическа пръчка са виновни за това? Тайната е напълно друга - всичко се прави с доста обич. Дори млади агрономи избират да изоставят удобството на огромните градове, да дойдат тук и да се посветят на земеделието.
В Синдзян - мястото, където минало, настояще и бъдеще се преплитат в невероятен баланс, нищо не е допълнително. Единственото, което не е задоволително, е времето, прекарано там.
Със слизането на летището чужденецът се оглежда учудено, невярвайки, че е в Китай. Пред очите му се открива панорама, която не си е и представял. Сякаш се намира в едно друго време, в една друга действителност. Започва да се усеща като воин от " Приказките от 1001 нощ ". " Дали отнякъде няма да се появи летящо чердже? ", " Къде са безкрайните кервани с камили? " са част от въпросите, които минават през главата на всеки новопостъпил. И се потапя в магията на мястото, и потегля по Пътя на коприната, с цел да опознае земята, където се намира. А там се преплитат ислям и будизъм. Джамии се редуват със скулптури на Буда...
В реалност Пътят на коприната в никакъв случай не е бил единствено път за търговия. Напротив - това е мост сред цивилизации, място, където разнообразни култури, езици и религии се срещат и смесват. Този дух на свързване се усеща и през днешния ден. Сякаш всяка песъчинка споделя истории и съхранява предишното. Дори локалните са уверени, че всяка светиня, предмет или развалина е глух дипломат на това, което е било.
Затова и този път, по който в миналото са прекосявали кервани с камили, е повече от спомен, той е антична пътеводна светлина към бъдещето. Защото е все по този начин многолюден и свързва страните в региона. Древното обръщение на Пътя на коприната през днешния ден е належащо повече от всеки път в свят, разделян от геополитическо напрежение. Китай и някои централноазиатски страни - Казахстан, Таджикистан, Киргизстан, Узбекистан, към този момент са избрали да си оказват помощ взаимно, вместо да се разделят - да си сътрудничат, вместо да се изправят една против друга - с екипна работа да ровят в предишното, с цел да го показват по-добре на останалите нации. И несъмнено има какво да покажат - човек остава с усещането, че където и да се копае, изскача нещо, цялостно с история, тайнственост или легенда.
Китайският президент Си Дзинпин е споделил: " Цивилизациите порастват при продан и процъфтяват при взаимно опознаване. " Ние, дребна група от към 40 задгранични публицисти, го почувствахме. Усетихме топлината и любознанието, с което локалните ни посрещнаха, гордостта, с която демонстрираха обичайните си танци, костюми и храни. Докоснахме се до техния обичай и всеки съумя да откри нещо общо с нравите от личната си татковина.
За нас вратите на домовете си отвориха локалните мюсюлмани - уйгурите, а също монголци, и на всички места беше такава наслада, забавление, музика. След като ни демонстрираха някои екзотични стъпки, ни поканиха да се включим и ние, и търпеливо ни посочваха придвижванията, които трябваше да вършим.
Но, несъмнено, Синдзян не е единствено екзотика. Това е регион, в който държавното управление влага, с цел да стане добре развъртян. Дори и при " преобразуването му " като че ли се усеща някаква магия. Изглежда необикновено, даже невероятно, наподобява на оазис, само че елементи от пустинята са " опитомени " и пред погледа на екскурзианта се отварят насаждения със слънчогледи, а още по-вълшебен е усетът на плодовете, които ни сервират да опитаме! Това са най-сладките дини, кайсии, сливи, които в миналото сме вкусвали. И още веднъж се питаме - някой дух от лампа или магическа пръчка са виновни за това? Тайната е напълно друга - всичко се прави с доста обич. Дори млади агрономи избират да изоставят удобството на огромните градове, да дойдат тук и да се посветят на земеделието.
В Синдзян - мястото, където минало, настояще и бъдеще се преплитат в невероятен баланс, нищо не е допълнително. Единственото, което не е задоволително, е времето, прекарано там.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ