Уважението към хляба е уважение към живота
" Изпращат те за самун и до момента в който го занесеш у дома, той останал на половина... За този самун ще приказваме в книгата - за хляба, който ни носи благополучие! Тази книга е за всички, които не сядат на масата без самун. Виртуозът в занаятчийското хлебарство Ралица Илиева споделя част от тайните за основаването на неудържим, хубав и доста апетитен самун. От селски с мая до френски багети и безглутенов самун. Тази книга включва печива за всеки усет и всяка възраст. Има и понички! " Така Илиан Илиев показва първокласното издание на ИК " Хермес ".
" Никой не е по-голям от хляба " е най-новият план на фотографа Илиан Илиев и занаятчия пекаря Ралица Илиева, който ще ни поведе на едно странствуване из кулинарните обичаи и модерните трендове в кухнята.
ИЛИАН ИЛИЕВ живее и работи в Англия от две десетилетия. През професионалния си път се е докоснал до журналистическата, театралната, събитийната, архитектурната и рекламната снимка. Автор е на изображенията в над 200 кулинарни книги и е издал 15 лични. Води курсове и майсторски класове по кулинарна снимка, взел участие е като преподавател и посетител в разнообразни конгреси и подкасти, в това число TED Talks. Реализирал е над 10 изложения в България и чужбина, притежател е на десетки награди за снимка. Илиан е измежду най-хубавите фотографи с телефон в международен мащаб.
- Илиан, Вие имате опит в необятен набор от фотографски жанрове. Как и за какво направихте завоя към кулинарната снимка?
- Случи се, когато със фамилията ми се преместихме в Англия и започнах да обикалям студиата в търсене на работа. При първата ми поръчка трябваше да фотографирам телешко. Самият аз сготвям, произхождам от ресторантьорско семейство, и постоянно самичък приготвях храната, която снимах. Та, по този начин и с телешкото - подготвих го, само че по собствен усет - доста добре изпечено, съвсем загоряло. Човекът го гледа, гледа, заплати ми и повече не ме потърси.
Това ме окуражи да уча по какъв начин се подготвя вярно храната и по какъв начин се снима след това. Постепенно започнах да ставам по-добър. С първия си същински клиент - огромна фабрика за мюсли и корнфлейкс, се снабдих инцидентно. Така скочих в света на кулинарната снимка. Работя единствено с естествена светлина, не обичам да изопачавам храната в фотосите си, не желая да наподобява пластмасова. Напротив - устремявам се тя да е " жива ".
- Хранят ли се в действителност хората с очите си?
- На всеки се е случвало устата му да се изпълни при типа на апетитна храна, нали? Определено положителната реклама подтиква хората да влязат в магазина, ресторанта, сладкарницата. Ако не харесваш какво правиш, в случай че не обичаш храната, няма да я докараш да наподобява апетитно. Така че водещото в една кулинарна снимка, било и за реклама, е възприятието.
- Как се открихте с Ралица?
- През 2024 година издадох кулинарна книга с 21 българки - сладкарки, диетоложки, майстори на месо и риба, шоколатиерка и така нататък Трябваше да взе участие една пекарка, само че след това тя се отхвърли. Тогава моя някогашна студентка ме срещна с Ралица, която доста ме впечатли. Тя е извънредно прецизна, старателна, при нея няма непотребни думи и дейности. Буквално за по-малко от два часа изпробвахме шест предписания.
Последва още една книга и през 2025-а започнах да мисля каква да е идната тематика. Осъзнах, че желая да работя още веднъж с Ралица, която незабавно се съгласи. Така създадохме " Никой не е по-голям от хляба ".
РАЛИЦА ИЛИЕВА учи екология, само че открива същинското си предопределение в кулинарията и поема по този изобретателен и апетитен път. Завършва Академия за сладкари и хлебари, след което минава през разнообразни пекарни, сладкарници и пицарии, където натрупа опит, развива уменията си и основава личен жанр на готвене, трансформирайки се в същински занаятчия пекар. Ралица има участия в кулинарни излъчвания и подкасти, била е посетител преподавател в кулинарни курсове. При готвенето за нея най-важна е любовта, която се влага във всяко ядене.
- Ралица, в рецептите намираме симбиоза сред обичаи и съвременни похвати. Как ги подбрахте, кое беше водещото?
- Водещ беше хлябът. Исках да показва както съвременни и здравословни предписания за самун с мая и разнообразни негови вариации, по този начин и предписания, които са излъчени от потомство на потомство и са присъщи за българските традиции. По този метод книгата би била потребна и в делник, и в празник. Понякога търсим по-съвременно и друго меню, с което да изненадаме и зарадваме фамилията си, само че при специфични мотиви държим на масата ни, точно посредством хляба, да оживее традицията. В книгата има обичани предписания на мен и на околните ми, а с помощта на опита ми като хлебар и работата ми с клиенти съм подбрала и хлябове и печива, които сега са измежду най-търсените от потребителите.
- Какво е хлябът за Вас?
- Хлябът за мен се трансформира от занимание в специалност. На пръв взор нещо обикновено - единствено вода, брашно и сол. Но в действителност, посредством ръцете на хлебаря, той оживява, придобива личен темперамент и душа. Хлябът дава уроци на примирение и самообладание. За мен хлябът е връзката сред земята и индивида и това, което ни сплотява на фамилната софра. Той е сърцето на масата, към която вечер се събираме всички дружно.
- Наистина ли никой не е по-голям от хляба?
- Вярвам, че този израз носи в себе си доста мъдрост и дълбока философия. Хлябът постоянно е стоял в основата на оцеляването, на общността, на културата и обредността. В същото време той е и увещание - в никакъв случай да не забравяме с какъв брой труд си вадим хляба и че уважението към хляба е в действителност почитание към живота.
По материали на ИК " Хермес "
" Никой не е по-голям от хляба " е най-новият план на фотографа Илиан Илиев и занаятчия пекаря Ралица Илиева, който ще ни поведе на едно странствуване из кулинарните обичаи и модерните трендове в кухнята.
ИЛИАН ИЛИЕВ живее и работи в Англия от две десетилетия. През професионалния си път се е докоснал до журналистическата, театралната, събитийната, архитектурната и рекламната снимка. Автор е на изображенията в над 200 кулинарни книги и е издал 15 лични. Води курсове и майсторски класове по кулинарна снимка, взел участие е като преподавател и посетител в разнообразни конгреси и подкасти, в това число TED Talks. Реализирал е над 10 изложения в България и чужбина, притежател е на десетки награди за снимка. Илиан е измежду най-хубавите фотографи с телефон в международен мащаб.
- Илиан, Вие имате опит в необятен набор от фотографски жанрове. Как и за какво направихте завоя към кулинарната снимка?
- Случи се, когато със фамилията ми се преместихме в Англия и започнах да обикалям студиата в търсене на работа. При първата ми поръчка трябваше да фотографирам телешко. Самият аз сготвям, произхождам от ресторантьорско семейство, и постоянно самичък приготвях храната, която снимах. Та, по този начин и с телешкото - подготвих го, само че по собствен усет - доста добре изпечено, съвсем загоряло. Човекът го гледа, гледа, заплати ми и повече не ме потърси.
Това ме окуражи да уча по какъв начин се подготвя вярно храната и по какъв начин се снима след това. Постепенно започнах да ставам по-добър. С първия си същински клиент - огромна фабрика за мюсли и корнфлейкс, се снабдих инцидентно. Така скочих в света на кулинарната снимка. Работя единствено с естествена светлина, не обичам да изопачавам храната в фотосите си, не желая да наподобява пластмасова. Напротив - устремявам се тя да е " жива ".
- Хранят ли се в действителност хората с очите си?
- На всеки се е случвало устата му да се изпълни при типа на апетитна храна, нали? Определено положителната реклама подтиква хората да влязат в магазина, ресторанта, сладкарницата. Ако не харесваш какво правиш, в случай че не обичаш храната, няма да я докараш да наподобява апетитно. Така че водещото в една кулинарна снимка, било и за реклама, е възприятието.
- Как се открихте с Ралица?
- През 2024 година издадох кулинарна книга с 21 българки - сладкарки, диетоложки, майстори на месо и риба, шоколатиерка и така нататък Трябваше да взе участие една пекарка, само че след това тя се отхвърли. Тогава моя някогашна студентка ме срещна с Ралица, която доста ме впечатли. Тя е извънредно прецизна, старателна, при нея няма непотребни думи и дейности. Буквално за по-малко от два часа изпробвахме шест предписания.
Последва още една книга и през 2025-а започнах да мисля каква да е идната тематика. Осъзнах, че желая да работя още веднъж с Ралица, която незабавно се съгласи. Така създадохме " Никой не е по-голям от хляба ".
РАЛИЦА ИЛИЕВА учи екология, само че открива същинското си предопределение в кулинарията и поема по този изобретателен и апетитен път. Завършва Академия за сладкари и хлебари, след което минава през разнообразни пекарни, сладкарници и пицарии, където натрупа опит, развива уменията си и основава личен жанр на готвене, трансформирайки се в същински занаятчия пекар. Ралица има участия в кулинарни излъчвания и подкасти, била е посетител преподавател в кулинарни курсове. При готвенето за нея най-важна е любовта, която се влага във всяко ядене.
- Ралица, в рецептите намираме симбиоза сред обичаи и съвременни похвати. Как ги подбрахте, кое беше водещото?
- Водещ беше хлябът. Исках да показва както съвременни и здравословни предписания за самун с мая и разнообразни негови вариации, по този начин и предписания, които са излъчени от потомство на потомство и са присъщи за българските традиции. По този метод книгата би била потребна и в делник, и в празник. Понякога търсим по-съвременно и друго меню, с което да изненадаме и зарадваме фамилията си, само че при специфични мотиви държим на масата ни, точно посредством хляба, да оживее традицията. В книгата има обичани предписания на мен и на околните ми, а с помощта на опита ми като хлебар и работата ми с клиенти съм подбрала и хлябове и печива, които сега са измежду най-търсените от потребителите.
- Какво е хлябът за Вас?
- Хлябът за мен се трансформира от занимание в специалност. На пръв взор нещо обикновено - единствено вода, брашно и сол. Но в действителност, посредством ръцете на хлебаря, той оживява, придобива личен темперамент и душа. Хлябът дава уроци на примирение и самообладание. За мен хлябът е връзката сред земята и индивида и това, което ни сплотява на фамилната софра. Той е сърцето на масата, към която вечер се събираме всички дружно.
- Наистина ли никой не е по-голям от хляба?
- Вярвам, че този израз носи в себе си доста мъдрост и дълбока философия. Хлябът постоянно е стоял в основата на оцеляването, на общността, на културата и обредността. В същото време той е и увещание - в никакъв случай да не забравяме с какъв брой труд си вадим хляба и че уважението към хляба е в действителност почитание към живота.
По материали на ИК " Хермес "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ