Учителите ми възпитаха у мен дълбока любов към музиката
ЕМАНУИЛ ИВАНОВ притегли вниманието на интернационалната музикална общественост след блестящия си триумф - Първа премия на интернационалния конкурс за пианисти " Феручо Бузони " през 2019 година в Италия. Роден през 1998 година в Пазарджик, от ранна възраст той демонстрира мощен интерес и обич към музиката. Започва уроци по пиано на към 7 години при Галина Даскалова в родния си град. Завършва езиковата гимназия " Бертолт Брехт " в Пазарджик. Учи пиано при проф. Атанас Куртев от 2013 до 2018 година Студент е с цялостна стипендия в Кралската консерватория в Бирмингам под управлението на Паскал Немировски и Антъни Хюит. Участвал е в майсторски класове на именити музиканти, във фестивали в България, изнася солови рецитали, прави концертни турнета в доста страни. Бил е солист на водещи оркестри у нас и в Италия. Освен че свири на пиано, той композира постоянно от дете. Носител е на награди от авторитетни интернационалните състезания у нас и по света.
- Господин Иванов, за какво избрахте 24-те прелюдии на Дебюси, определяни като творби, изумителни по хубост и автентичност, за Вашия концерт на 18 ноември в Софийската градска художествена изложба в есенното издание на " CULTURAMA FEST "? Откога са във Вашия репертоар и какъв брой постоянно ги представяте пред аудитория?
- Прелюдиите на Дебюси участват в моя креативен път още от детските ми години - две от пиесите бяха част от програмата на първия ми солов рецитал. Постепенно прибавих всички 24 към своя репертоар, само че в никакъв случай преди не съм ги изпълнявал като едно цяло, тъй че на 18 ноември за мен ще се състои една самобитна " премиера "! Това са 24 безспорни шедьовъра, които трансформират радикално метода на мислене в основаването на клавирни творби, основават безусловно нови пътища. Всяка от пиесите безусловно прелива от разнообразни цветове, усети, аромати и във всяка от тях виждаме по един дребен, само че изцяло приключен свят, създаден до съвършенство.
- Какво на първо място търсите в композициите, които да включите в репертоара си - страстта, техническата виртуозност, мелодиката, компликацията, рядкото осъществяване или пък в противен случай - известността на едно произведение, с цел да визиите своя друг прочит?
- Най-вероятно е цялост от всичко, само че основното, което дефинира моя избор, е съществуването на мощен вътрешен подтик към съответната творба. Избягвам да изсвирвам пиеси, към които не усещам това увлечение. Много постоянно се стремя към по-рядко изпълнявани произведения, тъй като количеството на тези, които са останали в сянката на най-популярните, в действителност е голямо, а доста от тях не отстъпват и по качество, и по прочувствено наличие. Така че съм възприел за нещо като своя задача да представям на слушателите творби, които най-вероятно не са чували преди.
- Вашите преподаватели, ментори или пък реализатори, които цените, повлияли ли са по някакъв метод на Вашия интерес, привличане към избрани композитори, творби, столетия?
- Трудно е да се наблюдава чие въздействие е най-силен фактор в оформянето на желания и усет. Има музика, по която съм бил " разпален " от моите преподаватели, само че в същото време с тях имаме и радикално разнообразни отзиви за някои създатели и стилове. Един реализатор, на който може би дължа своя интерес към по-рядко изпълнявана музика, е канадският пианист Марк-Андре Хамелин. В зората на YouTube израснах с неговите записи и с помощта на тях обикнах създатели като Алкан, Годовски, Медтнер, Бузони.
- Завоювали сте забележителни оценки на влиятелни клавирни състезания по света. Чие мнение е най-ценно за Вас?
- Стремя се да не се конкретизирам в разнообразни отзиви, за мен е значима моята връзка с музикалния текст и методите, по които мога да го предам на всеки слушател. В нашето изкуство като че ли няма справедлива истина, тъй че един реализатор може да получи десетки радикално разнообразни отзиви. Същевременно един от най-големите похвали, които музикант може да получи, е от детската аудитория - децата възприемат музиката по необикновено чист и необременен от предубеждения метод, като мигновено засичат престореност и фалш.
- Колко е значима поддръжката за един млад актьор при започване на неговия креативен път? Вие от какво най-вече се нуждаехте и кой Ви подаде ръка в първите стъпки?
- Абсолютно невероятно е за един млад музикант да оцелее без поддръжка, изключително в актуалната реалност на жестока и безмилостна конкуренция. За мен основна в първите ми стъпки беше поддръжката на моите учители - Галина Даскалова, а по-късно и проф. Атанас Куртев. Те възпитаха у мен същинска и дълбока обич към музиката.
- Свирили сте на огромни международни подиуми, с фамозни оркестри и диригенти. Все още продължава ли да се демонстрира театралната тресчица?
- Всеки път! Вероятно съм от хората, при които театралната тресчица в никакъв случай няма да изчезне изцяло, само че това е за положително. Ако е в " здравословна доза ", добре овладяна, тя може да придаде изключително вълнуващи черти на осъществяването.
- Когато седнете пред пианото на подиума, занимава ли Ви мисълта за публиката или се вживявате в творбата и в осъществяването и всичко друго в близост изчезва?
- В идеалния случай би трябвало да се случи цялостно потапяне в музиката, при което човек стопира да осъзнава по нормалния метод заобикалящата действителност и среда. Тогава цялостен концерт може да се усети като един момент, като че ли си се пренесъл в друго измерение.
- Може би това чувство е друго, когато свирите с оркестър и когато изнасяте солов рецитал?
- Да, тъй като при свиренето с оркестър (както и в камерната музика) е належащо интензивно слушане освен на това, което извира от твоя личен инструмент, а и на всички останали. В солов рецитал е доста по-вероятно умишлено и целеустремено да се " изгубиш " в музиката, до момента в който при взаимно музициране е нужна диференциация на фокуса, с цел да може да се реализира същинско единение.
- Музикантите, които свирят на " портативни " принадлежности, сякаш са облагодетелствани, тъй като ги познават в елементи и не може да има изненади. При Вас какво е възприятието, когато за следващ път застанете пред нов инструмент и би трябвало да го опознаете доста бързо?
- Ние от време на време им завиждаме, само че за мен това да не изсвирвам на личен инструмент е по-скоро благословия, в сравнение с проклинание. Най-практично видяно, когато пътуваме, не се усещаме задължени да репетираме непрекъснато, тъй като постоянно няма такава опция - това е огромно благополучие, тъй като можем да четем, да слушаме музика, да почиваме по-ефективно (което постоянно е значимо при подготовката за един концерт).
Другият присъщ миг е този на " запознаване " и " сприятеляване " с всеки нов инструмент. За мен този развой е изключително забавен и постанова напълно друг метод към осмислянето на всяка творба; съвсем всеки подробност би могъл да се промени съгласно даден инструмент и неговите специфики - педализация, фразировка, туше, движение. Тази колебливост в процеса е част от факторите, които могат да предотвратят превръщането на една интерпретация в " музеен експонат " (разбира се, наред с задоволително интензивно въображение). Естествено, има и опасности, не всеки път човек може да се сприятели с даден инструмент, от време на време е по-трудно, от време на време изобщо не се получава, само че това е просто част от специалността ни.
- Изпълнявате музика от разнообразни композитори. Как би изглеждала програмата на концерт от български творби, формирана от Вас? Бихте ли добавили и свои произведения?
- В последните години се пробвам да се развъртвам по-активно и като композитор и сигурно бих присъединил и моя музика. Но един български създател, който мощно ме притегля, е Лазар Николов, който ни е завещал изключително огромно и разнообразно клавирно творчество. Разбира се, бих присъединил и произведения от наши " класици " като Димитър Ненов и Владигеров.
- Имате ли време за други занимания, за отмора, занимание, въобще за персонален живот, наред с подготовката за концерти, за състезания, разучаването на нови творби, записите за музикални компании и радиостанции, пътуванията по света...
- Опитвам се... Разбира се, когато това не е изключително сполучливо, виновността е напълно моя, тъй като пробвам да нося прекалено много " дини ". Но животът отвън работата върху музиката е нещо доста значимо за самото музициране. Всяко прекарване е способно да откри своето отражение в метода, по който свирим. Не е допустимо да правиш същинска, жива музика, когато единствено си затворен в една стая с инструмента си. Невероятно е какъв брой обогатяваща може да бъде да вземем за пример една разходка за метода, по който формираме дадена музикална интерпретация. Опитвам се да намирам време да чета повече, да виждам стойностни филми, както и да бъда повече измежду природата. Обичам и да натрупвам книги и грамофонни плочи, както и да сготвям.
- Господин Иванов, за какво избрахте 24-те прелюдии на Дебюси, определяни като творби, изумителни по хубост и автентичност, за Вашия концерт на 18 ноември в Софийската градска художествена изложба в есенното издание на " CULTURAMA FEST "? Откога са във Вашия репертоар и какъв брой постоянно ги представяте пред аудитория?
- Прелюдиите на Дебюси участват в моя креативен път още от детските ми години - две от пиесите бяха част от програмата на първия ми солов рецитал. Постепенно прибавих всички 24 към своя репертоар, само че в никакъв случай преди не съм ги изпълнявал като едно цяло, тъй че на 18 ноември за мен ще се състои една самобитна " премиера "! Това са 24 безспорни шедьовъра, които трансформират радикално метода на мислене в основаването на клавирни творби, основават безусловно нови пътища. Всяка от пиесите безусловно прелива от разнообразни цветове, усети, аромати и във всяка от тях виждаме по един дребен, само че изцяло приключен свят, създаден до съвършенство.
- Какво на първо място търсите в композициите, които да включите в репертоара си - страстта, техническата виртуозност, мелодиката, компликацията, рядкото осъществяване или пък в противен случай - известността на едно произведение, с цел да визиите своя друг прочит?
- Най-вероятно е цялост от всичко, само че основното, което дефинира моя избор, е съществуването на мощен вътрешен подтик към съответната творба. Избягвам да изсвирвам пиеси, към които не усещам това увлечение. Много постоянно се стремя към по-рядко изпълнявани произведения, тъй като количеството на тези, които са останали в сянката на най-популярните, в действителност е голямо, а доста от тях не отстъпват и по качество, и по прочувствено наличие. Така че съм възприел за нещо като своя задача да представям на слушателите творби, които най-вероятно не са чували преди.
- Вашите преподаватели, ментори или пък реализатори, които цените, повлияли ли са по някакъв метод на Вашия интерес, привличане към избрани композитори, творби, столетия?
- Трудно е да се наблюдава чие въздействие е най-силен фактор в оформянето на желания и усет. Има музика, по която съм бил " разпален " от моите преподаватели, само че в същото време с тях имаме и радикално разнообразни отзиви за някои създатели и стилове. Един реализатор, на който може би дължа своя интерес към по-рядко изпълнявана музика, е канадският пианист Марк-Андре Хамелин. В зората на YouTube израснах с неговите записи и с помощта на тях обикнах създатели като Алкан, Годовски, Медтнер, Бузони.
- Завоювали сте забележителни оценки на влиятелни клавирни състезания по света. Чие мнение е най-ценно за Вас?
- Стремя се да не се конкретизирам в разнообразни отзиви, за мен е значима моята връзка с музикалния текст и методите, по които мога да го предам на всеки слушател. В нашето изкуство като че ли няма справедлива истина, тъй че един реализатор може да получи десетки радикално разнообразни отзиви. Същевременно един от най-големите похвали, които музикант може да получи, е от детската аудитория - децата възприемат музиката по необикновено чист и необременен от предубеждения метод, като мигновено засичат престореност и фалш.
- Колко е значима поддръжката за един млад актьор при започване на неговия креативен път? Вие от какво най-вече се нуждаехте и кой Ви подаде ръка в първите стъпки?
- Абсолютно невероятно е за един млад музикант да оцелее без поддръжка, изключително в актуалната реалност на жестока и безмилостна конкуренция. За мен основна в първите ми стъпки беше поддръжката на моите учители - Галина Даскалова, а по-късно и проф. Атанас Куртев. Те възпитаха у мен същинска и дълбока обич към музиката.
- Свирили сте на огромни международни подиуми, с фамозни оркестри и диригенти. Все още продължава ли да се демонстрира театралната тресчица?
- Всеки път! Вероятно съм от хората, при които театралната тресчица в никакъв случай няма да изчезне изцяло, само че това е за положително. Ако е в " здравословна доза ", добре овладяна, тя може да придаде изключително вълнуващи черти на осъществяването.
- Когато седнете пред пианото на подиума, занимава ли Ви мисълта за публиката или се вживявате в творбата и в осъществяването и всичко друго в близост изчезва?
- В идеалния случай би трябвало да се случи цялостно потапяне в музиката, при което човек стопира да осъзнава по нормалния метод заобикалящата действителност и среда. Тогава цялостен концерт може да се усети като един момент, като че ли си се пренесъл в друго измерение.
- Може би това чувство е друго, когато свирите с оркестър и когато изнасяте солов рецитал?
- Да, тъй като при свиренето с оркестър (както и в камерната музика) е належащо интензивно слушане освен на това, което извира от твоя личен инструмент, а и на всички останали. В солов рецитал е доста по-вероятно умишлено и целеустремено да се " изгубиш " в музиката, до момента в който при взаимно музициране е нужна диференциация на фокуса, с цел да може да се реализира същинско единение.
- Музикантите, които свирят на " портативни " принадлежности, сякаш са облагодетелствани, тъй като ги познават в елементи и не може да има изненади. При Вас какво е възприятието, когато за следващ път застанете пред нов инструмент и би трябвало да го опознаете доста бързо?
- Ние от време на време им завиждаме, само че за мен това да не изсвирвам на личен инструмент е по-скоро благословия, в сравнение с проклинание. Най-практично видяно, когато пътуваме, не се усещаме задължени да репетираме непрекъснато, тъй като постоянно няма такава опция - това е огромно благополучие, тъй като можем да четем, да слушаме музика, да почиваме по-ефективно (което постоянно е значимо при подготовката за един концерт).
Другият присъщ миг е този на " запознаване " и " сприятеляване " с всеки нов инструмент. За мен този развой е изключително забавен и постанова напълно друг метод към осмислянето на всяка творба; съвсем всеки подробност би могъл да се промени съгласно даден инструмент и неговите специфики - педализация, фразировка, туше, движение. Тази колебливост в процеса е част от факторите, които могат да предотвратят превръщането на една интерпретация в " музеен експонат " (разбира се, наред с задоволително интензивно въображение). Естествено, има и опасности, не всеки път човек може да се сприятели с даден инструмент, от време на време е по-трудно, от време на време изобщо не се получава, само че това е просто част от специалността ни.
- Изпълнявате музика от разнообразни композитори. Как би изглеждала програмата на концерт от български творби, формирана от Вас? Бихте ли добавили и свои произведения?
- В последните години се пробвам да се развъртвам по-активно и като композитор и сигурно бих присъединил и моя музика. Но един български създател, който мощно ме притегля, е Лазар Николов, който ни е завещал изключително огромно и разнообразно клавирно творчество. Разбира се, бих присъединил и произведения от наши " класици " като Димитър Ненов и Владигеров.
- Имате ли време за други занимания, за отмора, занимание, въобще за персонален живот, наред с подготовката за концерти, за състезания, разучаването на нови творби, записите за музикални компании и радиостанции, пътуванията по света...
- Опитвам се... Разбира се, когато това не е изключително сполучливо, виновността е напълно моя, тъй като пробвам да нося прекалено много " дини ". Но животът отвън работата върху музиката е нещо доста значимо за самото музициране. Всяко прекарване е способно да откри своето отражение в метода, по който свирим. Не е допустимо да правиш същинска, жива музика, когато единствено си затворен в една стая с инструмента си. Невероятно е какъв брой обогатяваща може да бъде да вземем за пример една разходка за метода, по който формираме дадена музикална интерпретация. Опитвам се да намирам време да чета повече, да виждам стойностни филми, както и да бъда повече измежду природата. Обичам и да натрупвам книги и грамофонни плочи, както и да сготвям.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ