Всеки човек може да бъде будител
ИВАН ЯНЪКОВ е пианист и диригент, изнасял концерти в над 30 страни на четири континента: Европа, Австралия, Северна Америка и Азия, в някои от най-престижните концертни зали в света. Роден в София, в семейство на музиканти, учи и работи в Ню Йорк, където получава магистърска степен в Mannes College of Music. Специализира като цялостен стипендиант в Accademia Chigiana в Сиена, Италия. В Лондон е създател и диригент на камерния оркестър London Chamber Players. Негови осъществявания и концерти онлайн са предавани по телевизионни и радиоканали на три континента. В България е бил солист на редица оркестри. Заедно с НДК е съосновател на плана " Четиримата пианисти " - среща сред класиката и джаза. Води майсторски класове в консерватории и университети в Европа и Азия. Член е на жури на интернационалните състезания. Има издадени албуми, които се оферират в най-големите онлайн магазини.
- Маестро Янъков, веселя се, че още веднъж сте в България. Поводът е началото на огромен план от три концерта с Българския камерен оркестър - Добрич, на които ще свирите и ще дирижирате всичките клавирни концерти на Бах. Как се роди тази концепция?
- Идеята беше подсказана от диригента на Българския камерен оркестър - Добрич, маестро Арто Чифчиян, който преди две години ме беше поканил да ръководя оркестъра и да бъда солист. В програмата показах творби на Елгар и на Григ. Бях изсвирил и дирижирал и един от клавирните концерти на Бах. Работата сред мен и оркестъра беше доста сполучлива, всички бяхме удовлетворени и публиката беше щастлива. Тогава маестро Чифчиян предложи да направя един интеграл от всичките клавирни концерти на Бах в границите на година-две. И тъй като това постоянно ми е било фантазия, одобрих концепцията му драговолно и не щеш ли се реализира.
- Бихте ли показали този план и на други подиуми?
- Много ще се веселя, в случай че някой прояви интерес. Знаете, че не съм от хората, които се оферират сами, само че в случай че някой ме предложения - на драго сърце бих го направил.
- Първото събитие от тази поредност следва на 5 ноември в Добрич. Кои три концерта на Бах са в програмата и за какво стартирате точно с тях?
- Защото с тях съм най-запознат, те са ми обичани. При класическата музика първоначално, когато не сме осведомени с избрана пиеса, не я усещаме толкоз близка. А колкото повече я опознаваме, толкоз повече се влюбваме в нея, тъй като нормално общоприетият типичен репертоар, както е с тези концерти, е доста висококачествена музика. И тъкмо тези три концерта са ми към този момент обичани - във фа минор, в ре минор и в ла мажор.
С тези концерти на Бах, тъй като имам и хрумвания какво да прави оркестърът, мисля, че имам повече артистична независимост - по какъв начин да се балансира, по какъв начин да се щрихира и да има по-бързо другарство сред пианото и оркестъра. Като се има поради, че става въпрос за камерен оркестър, а не за огромен оркестър, където в доста случаи е необходим диригент, който да държи заварката сред солиста и ансамбъла. Докато тук сме в един по-малък кръг на сцената и повече се разбираме с взор за това, което ще се случи.
- През есента на 2024 година направихте в София международна премиера на албум с произведения на Хайдн, Цезар Франк и Рахманинов, продуциран от носителя на " Грами " за продуцентство Майкъл Файн, записан в Нидерландия на роял " Фациоли F308 " и публикуван от френската компания " Евидънс класик ". Как продължи представянето на това издание, подкрепено от " Палмс мюзик ", през миналата една година от премиерата?
- Те доста постоянно поддържат мои планове, както и един план от предходната година - записахме в Лондон с Лондонския симфоничен оркестър, може би един от десетте най-хубави в света, Третия концерт на Рахманинов. Бях поканил за записа да се причисли диригентът Найден Тодоров. Този албум ще излезе през февруари 2026 година
А след премиерата в София показах албума с творби на Хайдн, Цезар Франк и Рахманинов в доста градове - в Милано, Хонконг, Тайпе, в този момент ще го показва в Джакарта, напролет на идната година - в Париж и в Лондон, като там ще се комбинира с представянето на идващия албум, а също и във Ванкувър.
- Защо е значимо за един реализатор, наред с концертната активност, да записва музика?
- Ще си послужа с една прилика: в случай че сте артист и играете единствено на театрална сцена, само че имате късмет да извършите сходна роля във кино акомодация, нещата наподобяват по напълно друг метод. Записът е друго чувство, процесът не завършва, до момента в който не сте удовлетворен от това, което се е получило. Тоест, записът рефлектира точното виждане на изпълнителя по какъв начин едно произведение би трябвало да се изсвири. Докато на сцената те поема вълната, страстта на моментното положение и хрумвания.
При музиката има и различен детайл: в случай че гледаме филм, постоянно съществува езиковата преграда и би трябвало да се намеси преводач, да се реши дали да бъде със надписи или с дублаж, а когато човек се взира в надписите, се губи огромна част от вниманието върху самата образна магия. Докато при музиката, изключително в случай че не е опера, където има думи, а е инструментална музика, цялата сила и централизация на слушателите се уповава върху известието, което идва от самата музика и от изпълнителите. Тоест, няма езикова преграда, а към този момент няма и културна преграда. Защото от ден на ден култури по света са осведомени с класическа музика.
- Винаги намирате време в наситената си стратегия, с цел да водите майсторски класове с млади реализатори. Подкрепяте и млади композитори. Това наподобява е значима идея за Вас?
- Мисля, че това постоянно е било морално обвързване на всеки музикант. Може би не тъкмо преподаването, тъй като не всеки усеща, че има гения, опцията или метода по какъв начин да поддържа връзка с млади музиканти. Но във връзка с свиренето на нова музика, това е дълг, тъй като има една симбиоза - ние не можем без композиторите и те не могат без нас. За страдание сме в интервал, когато нямаме композитори, които да са и положителни реализатори, както е било в предишното. В момента композиторите са по-скоро тясно профилирани да пишат това, което те чуват, само че без да го извършват, с доста дребни изключения.
- Когато откривате млади реализатори с ослепителен гений, креативна зрялост и изпълнителско майсторство, несъмнено Ви радва, че има хора, които ще продължат да работят за музикалното изкуство.
- Естествено. Особено измежду младите ни пианисти има необикновено огромен брой гении. Работил съм с едни от най-талантливите млади пианисти, които сега се изявяват или се образоват, и мога да Ви кажа, че те знаят повече и имат повече качества, в сравнение с ние преди време. Защото имат достъп до богата информация, свободата да пътуват, да се специализират. И тази независимост доста е помогнала за развиването и на клавирната школа в България.
- В плана " Четиримата пианисти ", който се посреща с огромен интерес от публиката, " разбъркахте " класиката и джаза. Планирате ли нещо ново в тази посока?
- Двамата с Георги Черкин сме повече типичен музиканти, макар че свирим и джаз за наслаждение, до момента в който Антони Дончев и Живко Петров са учили класическа музика, само че са и измежду най-хубавите ни джаз пианисти. Така че малко сме си разделили функциите и се допълваме. Не мога да изляза и да изсвирвам неща, които не съм учил. Казват, че човек би трябвало да има инстинкт за джаз, което е правилно, само че в това време се изисква доста учене за джаза, даже може би повече, в сравнение с за класическата музика.
Имаме два плана за следващата година, работим върху няколко неща, с които ще изненадаме публиката. За нас е същинско наслаждение да свирим дружно и го вършим с доста огромна любов. Явно и публиката усеща това, тъй като ни посреща с бурни аплодисменти. На един концерт бяхме напълнили зала 1 на НДК с 4000 души и когато най-после се прибрахме зад сцената, споделих на Черкин: " Виж, двамата сме като рок звезди. " Което на типичен концерт не може да се случи. Говорим си с сътрудниците, че в случай че всеки от нас има независим клавирен рецитал, надали ще събере по 1000 души аудитория.
- В последните години постоянно гостувате на разнообразни подиуми в България. Вероятно по-добре от нас, които ежедневно сме тук, виждате смяна. Обществото ни има потребност да разчита на младежите за по-доброто бъдеще на страната. Мислите ли, че у нас има условия и удобна среда за развиване на младите музиканти?
- Има я и я няма, това постоянно е било нож с две остриета тук. Преди 20 години имах концепция, която по този начин и не се реализира, да се сътвори институция, която да е надпартийна, без значение кой ръководи страната - отляво, отдясно, от центъра, да се направи Национална тактика за културно самоосъзнаване, която да работи, без значение кое държавно управление е на власт, кой президент, кой парламент, и това да бъде приоритет. Виждаме го при гърците, при французите - може да имат социалисти на власт или десни партии, само че постоянно следват доста мощна национална политика да промотират своето изкуство и просвета и в страните си, и отвън тях. Културната политика би трябвало да е една, без значение кой е на власт, да има консенсус, както има консенсус за териториалната целокупност на България, да вземем за пример - няма партия, която да не е съгласна. Нека както единомислещо си гласоподават заплатите в Народното събрание, по този начин да са единни във връзка с културата, образованието и опазването на здравето. Те са значими за оцеляването и надграждането на една нация.
- На 1 ноември означаваме Деня на националните будители, в който си припомняме, че би трябвало да имаме самочувствие и да сме горди с личностите, които са създавали нашия нравствен пиедестал като нация. Във Вашия жанр от няколко генерации обратно има такива хора. А кои съгласно Вас са днешните будители?
- Имаме страхотни писатели, композитори, музиканти, художници, актьори... Но могат да дадат своя принос даже най-обикновени хора, тъй като всички сме част от един огромен строеж. Ако да вземем за пример извадите дребна тухличка от една стена, цялата стена ще рухне, тъй че от всеки човек зависи. Като имате поради за какви смешни заплати работят учителите, а са такива луксозни хора, на тях би трябвало да им се смъкна шапка, тъй като вършат всичко допустимо с вярата си и с любовта си към децата и към страната ни. Имаме и хора, които стоят " зад кулисите " - уредници, продуценти, които от време на време са губили пари, единствено и единствено едно хубаво събитие да се случи. Може да са хора, които са дали средства да се издаде книга и даже името им не е написано на страниците. Така че будители има на доста места.
- Маестро Янъков, веселя се, че още веднъж сте в България. Поводът е началото на огромен план от три концерта с Българския камерен оркестър - Добрич, на които ще свирите и ще дирижирате всичките клавирни концерти на Бах. Как се роди тази концепция?
- Идеята беше подсказана от диригента на Българския камерен оркестър - Добрич, маестро Арто Чифчиян, който преди две години ме беше поканил да ръководя оркестъра и да бъда солист. В програмата показах творби на Елгар и на Григ. Бях изсвирил и дирижирал и един от клавирните концерти на Бах. Работата сред мен и оркестъра беше доста сполучлива, всички бяхме удовлетворени и публиката беше щастлива. Тогава маестро Чифчиян предложи да направя един интеграл от всичките клавирни концерти на Бах в границите на година-две. И тъй като това постоянно ми е било фантазия, одобрих концепцията му драговолно и не щеш ли се реализира.
- Бихте ли показали този план и на други подиуми?
- Много ще се веселя, в случай че някой прояви интерес. Знаете, че не съм от хората, които се оферират сами, само че в случай че някой ме предложения - на драго сърце бих го направил.
- Първото събитие от тази поредност следва на 5 ноември в Добрич. Кои три концерта на Бах са в програмата и за какво стартирате точно с тях?
- Защото с тях съм най-запознат, те са ми обичани. При класическата музика първоначално, когато не сме осведомени с избрана пиеса, не я усещаме толкоз близка. А колкото повече я опознаваме, толкоз повече се влюбваме в нея, тъй като нормално общоприетият типичен репертоар, както е с тези концерти, е доста висококачествена музика. И тъкмо тези три концерта са ми към този момент обичани - във фа минор, в ре минор и в ла мажор.
С тези концерти на Бах, тъй като имам и хрумвания какво да прави оркестърът, мисля, че имам повече артистична независимост - по какъв начин да се балансира, по какъв начин да се щрихира и да има по-бързо другарство сред пианото и оркестъра. Като се има поради, че става въпрос за камерен оркестър, а не за огромен оркестър, където в доста случаи е необходим диригент, който да държи заварката сред солиста и ансамбъла. Докато тук сме в един по-малък кръг на сцената и повече се разбираме с взор за това, което ще се случи.
- През есента на 2024 година направихте в София международна премиера на албум с произведения на Хайдн, Цезар Франк и Рахманинов, продуциран от носителя на " Грами " за продуцентство Майкъл Файн, записан в Нидерландия на роял " Фациоли F308 " и публикуван от френската компания " Евидънс класик ". Как продължи представянето на това издание, подкрепено от " Палмс мюзик ", през миналата една година от премиерата?
- Те доста постоянно поддържат мои планове, както и един план от предходната година - записахме в Лондон с Лондонския симфоничен оркестър, може би един от десетте най-хубави в света, Третия концерт на Рахманинов. Бях поканил за записа да се причисли диригентът Найден Тодоров. Този албум ще излезе през февруари 2026 година
А след премиерата в София показах албума с творби на Хайдн, Цезар Франк и Рахманинов в доста градове - в Милано, Хонконг, Тайпе, в този момент ще го показва в Джакарта, напролет на идната година - в Париж и в Лондон, като там ще се комбинира с представянето на идващия албум, а също и във Ванкувър.
- Защо е значимо за един реализатор, наред с концертната активност, да записва музика?
- Ще си послужа с една прилика: в случай че сте артист и играете единствено на театрална сцена, само че имате късмет да извършите сходна роля във кино акомодация, нещата наподобяват по напълно друг метод. Записът е друго чувство, процесът не завършва, до момента в който не сте удовлетворен от това, което се е получило. Тоест, записът рефлектира точното виждане на изпълнителя по какъв начин едно произведение би трябвало да се изсвири. Докато на сцената те поема вълната, страстта на моментното положение и хрумвания.
При музиката има и различен детайл: в случай че гледаме филм, постоянно съществува езиковата преграда и би трябвало да се намеси преводач, да се реши дали да бъде със надписи или с дублаж, а когато човек се взира в надписите, се губи огромна част от вниманието върху самата образна магия. Докато при музиката, изключително в случай че не е опера, където има думи, а е инструментална музика, цялата сила и централизация на слушателите се уповава върху известието, което идва от самата музика и от изпълнителите. Тоест, няма езикова преграда, а към този момент няма и културна преграда. Защото от ден на ден култури по света са осведомени с класическа музика.
- Винаги намирате време в наситената си стратегия, с цел да водите майсторски класове с млади реализатори. Подкрепяте и млади композитори. Това наподобява е значима идея за Вас?
- Мисля, че това постоянно е било морално обвързване на всеки музикант. Може би не тъкмо преподаването, тъй като не всеки усеща, че има гения, опцията или метода по какъв начин да поддържа връзка с млади музиканти. Но във връзка с свиренето на нова музика, това е дълг, тъй като има една симбиоза - ние не можем без композиторите и те не могат без нас. За страдание сме в интервал, когато нямаме композитори, които да са и положителни реализатори, както е било в предишното. В момента композиторите са по-скоро тясно профилирани да пишат това, което те чуват, само че без да го извършват, с доста дребни изключения.
- Когато откривате млади реализатори с ослепителен гений, креативна зрялост и изпълнителско майсторство, несъмнено Ви радва, че има хора, които ще продължат да работят за музикалното изкуство.
- Естествено. Особено измежду младите ни пианисти има необикновено огромен брой гении. Работил съм с едни от най-талантливите млади пианисти, които сега се изявяват или се образоват, и мога да Ви кажа, че те знаят повече и имат повече качества, в сравнение с ние преди време. Защото имат достъп до богата информация, свободата да пътуват, да се специализират. И тази независимост доста е помогнала за развиването и на клавирната школа в България.
- В плана " Четиримата пианисти ", който се посреща с огромен интерес от публиката, " разбъркахте " класиката и джаза. Планирате ли нещо ново в тази посока?
- Двамата с Георги Черкин сме повече типичен музиканти, макар че свирим и джаз за наслаждение, до момента в който Антони Дончев и Живко Петров са учили класическа музика, само че са и измежду най-хубавите ни джаз пианисти. Така че малко сме си разделили функциите и се допълваме. Не мога да изляза и да изсвирвам неща, които не съм учил. Казват, че човек би трябвало да има инстинкт за джаз, което е правилно, само че в това време се изисква доста учене за джаза, даже може би повече, в сравнение с за класическата музика.
Имаме два плана за следващата година, работим върху няколко неща, с които ще изненадаме публиката. За нас е същинско наслаждение да свирим дружно и го вършим с доста огромна любов. Явно и публиката усеща това, тъй като ни посреща с бурни аплодисменти. На един концерт бяхме напълнили зала 1 на НДК с 4000 души и когато най-после се прибрахме зад сцената, споделих на Черкин: " Виж, двамата сме като рок звезди. " Което на типичен концерт не може да се случи. Говорим си с сътрудниците, че в случай че всеки от нас има независим клавирен рецитал, надали ще събере по 1000 души аудитория.
- В последните години постоянно гостувате на разнообразни подиуми в България. Вероятно по-добре от нас, които ежедневно сме тук, виждате смяна. Обществото ни има потребност да разчита на младежите за по-доброто бъдеще на страната. Мислите ли, че у нас има условия и удобна среда за развиване на младите музиканти?
- Има я и я няма, това постоянно е било нож с две остриета тук. Преди 20 години имах концепция, която по този начин и не се реализира, да се сътвори институция, която да е надпартийна, без значение кой ръководи страната - отляво, отдясно, от центъра, да се направи Национална тактика за културно самоосъзнаване, която да работи, без значение кое държавно управление е на власт, кой президент, кой парламент, и това да бъде приоритет. Виждаме го при гърците, при французите - може да имат социалисти на власт или десни партии, само че постоянно следват доста мощна национална политика да промотират своето изкуство и просвета и в страните си, и отвън тях. Културната политика би трябвало да е една, без значение кой е на власт, да има консенсус, както има консенсус за териториалната целокупност на България, да вземем за пример - няма партия, която да не е съгласна. Нека както единомислещо си гласоподават заплатите в Народното събрание, по този начин да са единни във връзка с културата, образованието и опазването на здравето. Те са значими за оцеляването и надграждането на една нация.
- На 1 ноември означаваме Деня на националните будители, в който си припомняме, че би трябвало да имаме самочувствие и да сме горди с личностите, които са създавали нашия нравствен пиедестал като нация. Във Вашия жанр от няколко генерации обратно има такива хора. А кои съгласно Вас са днешните будители?
- Имаме страхотни писатели, композитори, музиканти, художници, актьори... Но могат да дадат своя принос даже най-обикновени хора, тъй като всички сме част от един огромен строеж. Ако да вземем за пример извадите дребна тухличка от една стена, цялата стена ще рухне, тъй че от всеки човек зависи. Като имате поради за какви смешни заплати работят учителите, а са такива луксозни хора, на тях би трябвало да им се смъкна шапка, тъй като вършат всичко допустимо с вярата си и с любовта си към децата и към страната ни. Имаме и хора, които стоят " зад кулисите " - уредници, продуценти, които от време на време са губили пари, единствено и единствено едно хубаво събитие да се случи. Може да са хора, които са дали средства да се издаде книга и даже името им не е написано на страниците. Така че будители има на доста места.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ