Август, не си отивай! Не мога без теб!
Август... не си отивай! Не мога без теб. Не желая да пребивавам без топлия ти мирис. Без аромата на презрели смокини. Без сака с мръсни облекла след следващия уикенд на морето. Без ръцете му, които все шарят по роклята ми и все намират отнякъде междина към някое голо рамо.
Август, почакай. Не бях готова да свършиш толкоз бързо. Пропуснах толкоз изгреви на плажа. Не можах дори ей по този начин - да поскитам без посока в сеното и да изям няколко домата напряко от корена. Още топли от слънцето. Още цялостни с живот и благоухание на лято.
Август... не е почтено да свършваш толкоз бързо. Та аз дори още не съм събрала храброст да му кажа какъв брой ми харесва методът, по който заран отпива първата си глътка кафе... Хваща чашата с две ръце, вдишва аромата, след това звучно допира устни до кафето, преглъща и въздъхва. Ахххх:) Една глътка единствено, а като че ли е пояснение в обич за цялостен живот.
Август, иска ми се да продължиш най-малко до октомври. И още най-малко месец да е лято. И питейните заведения на Градина да не затварят след седмица. И по витрините да няма палта и ботуши - сякаш нови сбирки, а в действителност все едни и същи, година след година. Черни, сиви, кафеви....
Август, не си тръгвай. Имам потребност от моята синя рокля на бели цветя. От жълтата чанта с мънисто. От банските. От джапанките с изтърканите подметки. От любовта в топлите нощи, в които с него спим чисто голи и не се завиваме дори с чаршаф, а когато се докоснем сме по този начин топли... по този начин летни, по този начин същински.
Август! Почакай. Имам да ти споделям нещо. Мисля си го най-малко от юли, само че... все не групирам храброст. Обичам те. Обичам те, лято. Обичам оня неприличен миг, в който аз се прибирам от бара, а на плажа към този момент има хора. Обичам сутрините, в които още преди да си измия зъбите, пипвам телефона, проверявам всички фотоси от вечерта и трия 99% от тях. Преди да ги изтрия, ги виждам още веднъж. Усмихвам се. Било е хубаво. Толкова хубаво, че не трябва никой да схваща.
Август... толкоз доста не си казахме с теб. Толкова мемоари ми открадна. И толкоз доста истории с благополучен край.
Хайде де! Не желая толкоз доста. Само да сме аз и ти на палубата. Ти да пиеш от обичаното си уиски и да ми четеш стихове, след това да ме целуваш и по-късно да ми казваш: Искам отново:) А аз да флиртувам, да се върша на ощипана, да ти изпивам уискито от чашата и най-после да си призная....
Обичам те. Толкова доста. Август. Не мога без теб.
Август, ще ми липсваш. Чакай ме. Ще дойда отново. Догодина. Все същата. Пак ще сляза по стълбите на бара край морето. И отново ще е вълшебно. И отново ще бъдем двамата. Само аз и лятото. Лятото на топлите обещания.
Ивана Петрова
Август, почакай. Не бях готова да свършиш толкоз бързо. Пропуснах толкоз изгреви на плажа. Не можах дори ей по този начин - да поскитам без посока в сеното и да изям няколко домата напряко от корена. Още топли от слънцето. Още цялостни с живот и благоухание на лято.
Август... не е почтено да свършваш толкоз бързо. Та аз дори още не съм събрала храброст да му кажа какъв брой ми харесва методът, по който заран отпива първата си глътка кафе... Хваща чашата с две ръце, вдишва аромата, след това звучно допира устни до кафето, преглъща и въздъхва. Ахххх:) Една глътка единствено, а като че ли е пояснение в обич за цялостен живот.
Август, иска ми се да продължиш най-малко до октомври. И още най-малко месец да е лято. И питейните заведения на Градина да не затварят след седмица. И по витрините да няма палта и ботуши - сякаш нови сбирки, а в действителност все едни и същи, година след година. Черни, сиви, кафеви....
Август, не си тръгвай. Имам потребност от моята синя рокля на бели цветя. От жълтата чанта с мънисто. От банските. От джапанките с изтърканите подметки. От любовта в топлите нощи, в които с него спим чисто голи и не се завиваме дори с чаршаф, а когато се докоснем сме по този начин топли... по този начин летни, по този начин същински.
Август! Почакай. Имам да ти споделям нещо. Мисля си го най-малко от юли, само че... все не групирам храброст. Обичам те. Обичам те, лято. Обичам оня неприличен миг, в който аз се прибирам от бара, а на плажа към този момент има хора. Обичам сутрините, в които още преди да си измия зъбите, пипвам телефона, проверявам всички фотоси от вечерта и трия 99% от тях. Преди да ги изтрия, ги виждам още веднъж. Усмихвам се. Било е хубаво. Толкова хубаво, че не трябва никой да схваща.
Август... толкоз доста не си казахме с теб. Толкова мемоари ми открадна. И толкоз доста истории с благополучен край.
Хайде де! Не желая толкоз доста. Само да сме аз и ти на палубата. Ти да пиеш от обичаното си уиски и да ми четеш стихове, след това да ме целуваш и по-късно да ми казваш: Искам отново:) А аз да флиртувам, да се върша на ощипана, да ти изпивам уискито от чашата и най-после да си призная....
Обичам те. Толкова доста. Август. Не мога без теб.
Август, ще ми липсваш. Чакай ме. Ще дойда отново. Догодина. Все същата. Пак ще сляза по стълбите на бара край морето. И отново ще е вълшебно. И отново ще бъдем двамата. Само аз и лятото. Лятото на топлите обещания.
Ивана Петрова
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ