Атомът, байтът и генът са градивните единици, които ХХ век

Атомът, байтът и генът са градивните единици, които ХХ век откри. Всяка от тях стартира гражданска война, а комбинацията от трите ще дефинира животът ни отсега нататък.

Молекулата на ДНК беше открита през 1953 година, през 1993 година стартира планът за разчитане на човешкия геном и беше приключен невиждано бързо, през 2001 година

Дотогава се смяташе, че ДНК дефинира кои сме ние, кой сме били и какви ще станем. Но не гените или броят им ни дефинира. Ако си представим генетичната информация като книга, огромно значение има кой и по какъв начин я чете. Начинът на живот дефинира кои глави от книгата ще бъдат прочетени, къде ще бъде очебийно и кои пасажи ще бъдат изпуснати.

А всичко това зависи от изискванията на средата, с които се занимава една от най-бързо разрастващите се науки – епигенетиката или над-генетика.

Предразположението към обещано заболяване не е предварителна присъда и не значи, че ние безусловно ще се разболеем от него. Начините на хранене, методът на живот, фактори като напрежението – всички те дефинират какво ще се случи с нас.

„ Още Хипократ е забелязал, че голям брой хора боледуват от една и съща болест, само че всеки боледува и оздравява друго.

Заболяванията са комплицирани процеси и те в доста по-голяма степен се дефинират от факторите на средата. Дори в случай че човек има блестяща генетика и я сложи в неприятни условия – тя няма да се прояви, споделя доцент доктор Милена Георгиева, от Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология при Българска академия на науките.

В диалога с нея става въпрос за диагнозата „ предоцелели “, за „ митохондриалната Ева “ и наследствеността, която идва по линия на женското поколение и за това до каква степен сме подвластни от гените си и до каква степен сме създатели на ориста си.