Звездите Популация III
Астрономите не знаят тъкмо по кое време първите звезди са се образували във Вселената, тъй като към момента никой не ги е следил. И в този момент, новите благоприятни условия давани от галактическия телескоп „ Хъбъл “ допускат, че първите звезди и галактики може да са се образували даже по-рано, в сравнение с се считаше до момента.
Учените не са виждали първите звезди, даже и с най-хубавия телескоп, който имат.
Сега група откриватели използваха „ Хъбъл “, с цел да погледнат обратно във времето (и пространството), като се надяват да изучат тези първи генерации звезди от ранната Вселена, които се назовават Популация III.
Хъбъл надниква оптимално обратно, когато Вселената е била единствено на 500 милиона години – което се счита за граница на „ Хъбъл “ – и не намира никакви доказателства за тези първи звезди. Името им – Популация III – е малко объркващо. Не би трябвало ли тези първи звезди да се назовават звезди Популация I? Нека си признаем, астрономите в никакъв случай не са били доста положителни в назоваването на нещата.
Името Популация беше употребявано, когато астрономите класифицираха звездите на Млечния път като Популация I (звезди като Слънцето, които са богати на по-тежки елементи). Тогава името Популация II е употребявано за систематизиране на по-стари звезди в Млечния път с ниско наличие на тежки детайли.
И остава името Популация III, което да дефинира звездите, формирани от изначалния материал, излязъл от Големия гърмеж, преди към 13,8 милиарда години.
Звездите от Популация III би трябвало да са формирани само от водород, хелий и литий, като единствените детайли, съществували преди процесите в сърцевините на тези звезди да могат да основат по-тежки детайли, като О2, азот, въглерод и желязо.
Рачана Бхатаудекар от Европейската галактическа организация управлява това най-ново изследване, като изследва ранната Вселена от към 500 милиона до 1 милиард години след Големия гърмеж.
Учените изследват звездния клъстер MACSJ0416 и околното поле с галактическия телескоп „ Хъбъл “, дружно благодарение на подкрепящи данни от галактическия телескоп „ Спицер “ на НАСА и наземния доста огромен телескоп на Европейската южна обсерватория.
Тези наблюдения са част от програмата Frontier Fields на „ Хъбъл “, която следи 6 далечни клъстера на галактики от 2012 до 2017 година и даде най-дълбоките разбори, правени в миналото на космически клъстери и галактиките, ситуирани зад тях.
Това е реализирано благодарение на гравитационния резултат на лещите, при който масите от галактики са задоволително огромни, с цел да се огъват и усилват светлината от по-далечните обекти зад тях. Това разрешава на „ Хъбъл “ да употребява тези галактически лупи за проучване на обекти, които са отвън неговите номинални оперативни благоприятни условия.
Тези наблюдения разкриха галактики излъчващи сред 10 до 100 пъти по-слаба светлина от всички, следени по-рано.
Бхатаудекар и нейният екип са създали нова техника, която отстранява светлината от ярките галактики на напред във времето, съставляващи тези гравитационни лещи. Това им разрешава да открият галактики с по-ниски маси, в сравнение с в миналото са били следени с „ Хъбъл “, на разстояние, съответстващо на това, когато Вселената е била на по-малко от милиард години.
„ Не открихме доказателства за тези звезди от първото потомство на Популация III в този галактически времеви период “, споделя Бхатаудекар. „ Тези резултати имат съществени последствия за астрофизиката, защото демонстрират, че галактиките би трябвало да са се образували доста по-рано, в сравнение с сме предполагали. “
Тъй като тези наблюдения са отвън границите на „ Хъбъл “, това слага още една цел в листата със задания за новия галактически телескоп „ Джеймс Уеб “.
Тази публикация е оповестена от Universe Today.
