Плутон може да е последният обитаем свят в Слънчевата система
Астрономите постоянно приказват за бъдещето на Слънцето и по какъв начин това ще докара до гибелта на Земята. Няма за какво да се бърза, тъй като по най-песимистични прогнози, необратимите за Земята промени ще стартират след над милиард години. Но е забавно да разгледаме в резюме процесите, протичащи в звезда като нашата.
Днес Слънцето е в „разцвета на силите си“ и на средата на своя витален път, който за този вид звезди е към 10 милиарда години. В ядрото на нашата звезда 600 милиона тона водород ежесекундно се трансформират в хелий и се излъчват във тип на сила с мощ 385 йотавата – това е число с 26 нули. Колкото повече хелий се натрупва в недрата на звездата, толкоз повече се усилва яркостта и количеството предавана сила. Разбира се, разликата даже и за интервал, колкото е цялата човешка история, е незабележима, само че през идващите 1 милиард години Слънцето ще стане с 10% по-ярко. На пръв взор 10% не наподобяват доста, само че за Земята това е сериозно: ще се сътвори толкоз мощен парников резултат, какъвто следим на Венера.
След 3,5 милиарда години Слънцето ще стане с 40% по-ярко. Температурата на въздуха на Земята ще се повиши дотолкоз, че няма да остане вода в течно положение. Океаните ще се изпарят, ледниците ще се разтопят, снегът ще бъде изцяло пропуснат. Земята ще се трансформира в топяща се пустиня, при типа на който Сахара ще наподобява райско местенце.
След 5 милиарда години запасите от водород в ядрото на Слънцето ще свършат и ще стартира синтезът на водород от големите ресурси хелий. Този развой протича при още по-високи температури, което ще провокира увеличение на потоците сила с над 100 пъти, освен това, за по-малко от 100 милиона години. След което Слънцето ще се трансформира в червен колос.
По това време ще би трябвало да се сбогуваме с Меркурий, а може би даже и с Венера. Компютърните модели демонстрират, че това ще стане, макар че през това време Слънцето ще изгуби част от своята маса, а законът за предпазване на импулса надали ще бъде анулиран от някого и орбитите на планетите ще набъбнат. Земята най-вероятно, няма да бъде погълната от Слънцето, само че изискванията на планетата ще бъдат аналогични с тези на Меркурий в наши дни. Или с други думи, това са температури, при които оловото се топи.
След изчерпването на хелия, Слънцето ще стартира да се свива под въздействието на гравитацията, до момента в който възходящата при този развой температура не „запали“ получения от хелия въглерод, а това ще докара до още по-голямо нарастване на температурата. Размерът на слънчевата корона също ще се усили и тя ще стартира интензивно да губи газ във тип на потоци от безоблачен вятър. При този развой Земята ще загине, а компютърният модел демонстрира, че може и Марс да бъде обхванат.
Следващата еволюция на Слънцето е много скучна. След като бързо изразходва всички ресурси, Слънцето ще стартира да се охлажда и свива. Това ще продължи, до момента в който налягането на подбудените електрони не уравновеси гравитацията. Размерите на звездата ще намалеят стотици пъти, а нейната компактност ще стане милион пъти по-висока от плътността на водата. В края Слънцето ще се трансформира в съвсем невидима звезда-джудже.
Този развой на развиване на звездите е неведнъж следен от астрономите. Но прекомерно рядко задаван е въпросът, какво ще стане с газовите планети и техните спътници. Какво ще стане да вземем за пример с Плутон, който се намира задоволително надалеч от Слънцето, с цел да избегне разрушителните дейности на звездата. Сега температурата на Плутон е несъответствуваща за живот – над 100 градуса под нулата.
Но при разширението на Слънцето тези светове ще се нагорещен. Но до каква степен?
Ако не се впускаме в комплицирани физични пресмятания, можем да кажем, че температурата на планетата се усилва като корен от четвърта степен от силата на слънчевата светлина. Тоест, в случай че Слънцето стане 16 пъти по-ярко, то температурата на планетата ще нарасне почти два пъти. Нека се опитаме да разберем, по какъв начин ще се промени температурата на ледените и химически богати светове, като спътника на Юпитер Европа, спътника на Сатурн Титан и планетата джудже Плутон. Коя от тях ще бъде последният подобаващ за живот свят в Слънчевата система.
Към сегашен ден екваториалната температура на Европа е към -162 градуса по Целзий – не са най-хубавите условия за живот. Но при разширението на Слънцето тя може да доближи 500 градуса по Целзий, което е сравнимо с температурите на Меркурий. Разбира се, че има хиляди и може би милиони години, през които температурата на Европа ще бъде удобна и последователно ще се покачва. Но дали няма нещо по-подходящо?
Следващият претендент е Титан – свят с огромни ресурси от замръзнала вода и доста въглеводороди. Сега там е студено – -179 градуса по Целзий, само че когато Слънцето доближи оптималната си бляскавост, температурата ще нарасне до 400 градуса по Целзий. Това е със 100 градуса по-малко от Европа, само че също за релативно къс от астрономическа позиция интервал от време. Да се питаме да потърсим нещо още по-добро.
Има подобен свят и това е… Плутон. Сега изискванията там са пъклен – -230 градуса по Целзий и всички субстанции – вода, въглероден монооксид, азот, метан – са в твърдо положение. Слънцето е единствено ярка точка в небето. Но при оптималното си уголемение, нашата звезда ще повиши тази температура до идеалните 20 градуса по Целзий.
Разбира се, ще има проблеми. Когато замръзналият обект стартира да получава топлота, той ще изгуби значително вещество при сублимацията – преходът от твърдо в газообразно положение с прескачане на течната фаза. Водата и твърдият въглероден диоксид – всичко ще се изпари и отиде в космоса, само че даже и дребната гравитация, която е 12 пъти по-слаба от земната, е задоволителна да задържи част от веществата и да остане атмосфера. Тази атмосфера ще стопира сублимацията и ще става все по-дебела.
Плутон в действителност може да стане нашият финален дом в Слънчевата система. Но за къс по галактическите ограничения период – „само“ няколко стотици хиляди или милиони години. След като слънцето угасне вечно, всичко ще стартира да се охлажда, създалата се атмосфера ще изчезне и Плутон ще се върне във безконечния мраз на космоса.
Източник: Will Pluto Be the Last Habitable World?
Днес Слънцето е в „разцвета на силите си“ и на средата на своя витален път, който за този вид звезди е към 10 милиарда години. В ядрото на нашата звезда 600 милиона тона водород ежесекундно се трансформират в хелий и се излъчват във тип на сила с мощ 385 йотавата – това е число с 26 нули. Колкото повече хелий се натрупва в недрата на звездата, толкоз повече се усилва яркостта и количеството предавана сила. Разбира се, разликата даже и за интервал, колкото е цялата човешка история, е незабележима, само че през идващите 1 милиард години Слънцето ще стане с 10% по-ярко. На пръв взор 10% не наподобяват доста, само че за Земята това е сериозно: ще се сътвори толкоз мощен парников резултат, какъвто следим на Венера.
След 3,5 милиарда години Слънцето ще стане с 40% по-ярко. Температурата на въздуха на Земята ще се повиши дотолкоз, че няма да остане вода в течно положение. Океаните ще се изпарят, ледниците ще се разтопят, снегът ще бъде изцяло пропуснат. Земята ще се трансформира в топяща се пустиня, при типа на който Сахара ще наподобява райско местенце.
След 5 милиарда години запасите от водород в ядрото на Слънцето ще свършат и ще стартира синтезът на водород от големите ресурси хелий. Този развой протича при още по-високи температури, което ще провокира увеличение на потоците сила с над 100 пъти, освен това, за по-малко от 100 милиона години. След което Слънцето ще се трансформира в червен колос.
По това време ще би трябвало да се сбогуваме с Меркурий, а може би даже и с Венера. Компютърните модели демонстрират, че това ще стане, макар че през това време Слънцето ще изгуби част от своята маса, а законът за предпазване на импулса надали ще бъде анулиран от някого и орбитите на планетите ще набъбнат. Земята най-вероятно, няма да бъде погълната от Слънцето, само че изискванията на планетата ще бъдат аналогични с тези на Меркурий в наши дни. Или с други думи, това са температури, при които оловото се топи.
След изчерпването на хелия, Слънцето ще стартира да се свива под въздействието на гравитацията, до момента в който възходящата при този развой температура не „запали“ получения от хелия въглерод, а това ще докара до още по-голямо нарастване на температурата. Размерът на слънчевата корона също ще се усили и тя ще стартира интензивно да губи газ във тип на потоци от безоблачен вятър. При този развой Земята ще загине, а компютърният модел демонстрира, че може и Марс да бъде обхванат.
Следващата еволюция на Слънцето е много скучна. След като бързо изразходва всички ресурси, Слънцето ще стартира да се охлажда и свива. Това ще продължи, до момента в който налягането на подбудените електрони не уравновеси гравитацията. Размерите на звездата ще намалеят стотици пъти, а нейната компактност ще стане милион пъти по-висока от плътността на водата. В края Слънцето ще се трансформира в съвсем невидима звезда-джудже.
Този развой на развиване на звездите е неведнъж следен от астрономите. Но прекомерно рядко задаван е въпросът, какво ще стане с газовите планети и техните спътници. Какво ще стане да вземем за пример с Плутон, който се намира задоволително надалеч от Слънцето, с цел да избегне разрушителните дейности на звездата. Сега температурата на Плутон е несъответствуваща за живот – над 100 градуса под нулата.
Но при разширението на Слънцето тези светове ще се нагорещен. Но до каква степен?
Ако не се впускаме в комплицирани физични пресмятания, можем да кажем, че температурата на планетата се усилва като корен от четвърта степен от силата на слънчевата светлина. Тоест, в случай че Слънцето стане 16 пъти по-ярко, то температурата на планетата ще нарасне почти два пъти. Нека се опитаме да разберем, по какъв начин ще се промени температурата на ледените и химически богати светове, като спътника на Юпитер Европа, спътника на Сатурн Титан и планетата джудже Плутон. Коя от тях ще бъде последният подобаващ за живот свят в Слънчевата система.
Към сегашен ден екваториалната температура на Европа е към -162 градуса по Целзий – не са най-хубавите условия за живот. Но при разширението на Слънцето тя може да доближи 500 градуса по Целзий, което е сравнимо с температурите на Меркурий. Разбира се, че има хиляди и може би милиони години, през които температурата на Европа ще бъде удобна и последователно ще се покачва. Но дали няма нещо по-подходящо?
Следващият претендент е Титан – свят с огромни ресурси от замръзнала вода и доста въглеводороди. Сега там е студено – -179 градуса по Целзий, само че когато Слънцето доближи оптималната си бляскавост, температурата ще нарасне до 400 градуса по Целзий. Това е със 100 градуса по-малко от Европа, само че също за релативно къс от астрономическа позиция интервал от време. Да се питаме да потърсим нещо още по-добро.
Има подобен свят и това е… Плутон. Сега изискванията там са пъклен – -230 градуса по Целзий и всички субстанции – вода, въглероден монооксид, азот, метан – са в твърдо положение. Слънцето е единствено ярка точка в небето. Но при оптималното си уголемение, нашата звезда ще повиши тази температура до идеалните 20 градуса по Целзий.
Разбира се, ще има проблеми. Когато замръзналият обект стартира да получава топлота, той ще изгуби значително вещество при сублимацията – преходът от твърдо в газообразно положение с прескачане на течната фаза. Водата и твърдият въглероден диоксид – всичко ще се изпари и отиде в космоса, само че даже и дребната гравитация, която е 12 пъти по-слаба от земната, е задоволителна да задържи част от веществата и да остане атмосфера. Тази атмосфера ще стопира сублимацията и ще става все по-дебела.
Плутон в действителност може да стане нашият финален дом в Слънчевата система. Но за къс по галактическите ограничения период – „само“ няколко стотици хиляди или милиони години. След като слънцето угасне вечно, всичко ще стартира да се охлажда, създалата се атмосфера ще изчезне и Плутон ще се върне във безконечния мраз на космоса.
Източник: Will Pluto Be the Last Habitable World?
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ