Журналистика без маски: Политическият натиск се увеличава, доходите на журналистите намаляват
Асоциацията на европейските публицисти – България (АЕЖ) показа в в петък петото следващо изследване за свободата на словото в България.
Ирина Недева, ръководител на АЕЖ, разгласи, че с всяко последващо издание от ден на ден публицисти вземат участие в проучването. Тази година те са 204. Недева посочи, че предходното изследване на АЕЖ е представено в последния отчет на Европейската комисия, показан единствено преди седмица.
На този факт акцентира в изявлението и Беа загар Тъшер, дипломат на Кралство Нидерландия в България. Нейно Превъзходителство уточни, че животът на публицистите не е елементарен, само че ролята им е доста значима. Тя посочи, че поддръжката на Посолството за Асоциацията на европейските публицисти не е загадка и че в контактите си с българското държавно управление, постоянно показва, че те поддържат публицистиката и гражданските организации. Според Тен Тъшер в днешните сложни времена, публицистите би трябвало да демонстрират креативност, с цел да оцелеят.
Казаното се удостовери от показаните данни от доктор Илия Вълков от АЕЖ, който е създател на изследването. Според резултатите в последните години приходите на множеството публицисти са намалели и доста от тях са потърсили реализация в друга сфера.
През 2020 година се записва съществено увеличение на културата на натиска. Ако през 2017 година има леко усъвършенстване – след отрицателните резултати две години по-рано, то в този момент се следи рисков растеж.
Външният напън от политически лица върху медиите освен че не си е отишъл, не е намалял, само че и е относително двойно по-голям от другите центрове на въздействие върху медийното наличие – стопански субекти, рекламодатели, държавни и общински институции.
Автоцензурата и самоограниченията, които си постановат публицистите в ежедневната си работа, са се трансформирали в тревожна, неписана норма. А в изключителни обстановки и интервали на неустановеност те стават още по-видими.
Резултатите от последното изследване остават съвсем непроменени от 2015 година насам. Почти всеки втори български публицист дава оценки за свободата на словото в България „ неприятна “ и „ доста неприятна, а „ отлична “ – едвам 3%.
Мерките против медийната централизация и разпространяване на печатните издания не престават да се виждат като инструмент за възстановяване на медийната среда в страната. Все повече вяра се разпорежда на различните форми на публицистика (медии, които оферират друг и по-задълбочен прочит на събитията, търсят без значение финансиране от дарения и месечни такси на консуматори и т.н.). А районните медии са към този момент “застрашен тип “.
Спас Спасов, коресподент във Варна на “Дневник” и основен редактор на уеб страницата за районна публицистика “За истината” илюстрира провокациите пред районната публицистика с две истории от Севлиево и една от Стара Загора. Според него сходни изследвания са значими за районните публицисти, защото посредством тях те усещат взаимност и че са част от една общественост, която ги поддържа.
За първи път тази година АЕЖ-България включва в своето изследване и два нови знака –отношението на държавни и общински институции към сериозната публицистика и резултатите на коронавирусната пандемия върху медиите и работната среда в редакциите.
Наблюдава се притеснителна наклонност държавни институции да отхвърлят да дават информация или да показват друго, надменно или надменно отношение към сериозни медии. Над 80% от интервюираните публицисти декларират, че са били обект на сходно отношение „ постоянно “ или „ от време на време “.
Пандемията от ковид се е отразила освен върху финансовото положение на медиите, само че се е наложила смяна в режима на работа на публицистите. В анкетите се означават и случаи на свръхнатоварване. Всеки втори респондент (52%) вижда ограничавания върху свободата на словото от приложените ограничения по време на изключителното състояние, оповестено през март 2020 година
Пандемията мощно лимитира свободата на словото, считат 16,3%, а за малко над 14,4% тя е засилила автоцензурата. Ограниченията не са се отразили единствено на 22,3% от участниците в анкетата.
Пълният текст на отчета може да видите
Ирина Недева, ръководител на АЕЖ, разгласи, че с всяко последващо издание от ден на ден публицисти вземат участие в проучването. Тази година те са 204. Недева посочи, че предходното изследване на АЕЖ е представено в последния отчет на Европейската комисия, показан единствено преди седмица.
На този факт акцентира в изявлението и Беа загар Тъшер, дипломат на Кралство Нидерландия в България. Нейно Превъзходителство уточни, че животът на публицистите не е елементарен, само че ролята им е доста значима. Тя посочи, че поддръжката на Посолството за Асоциацията на европейските публицисти не е загадка и че в контактите си с българското държавно управление, постоянно показва, че те поддържат публицистиката и гражданските организации. Според Тен Тъшер в днешните сложни времена, публицистите би трябвало да демонстрират креативност, с цел да оцелеят.
Казаното се удостовери от показаните данни от доктор Илия Вълков от АЕЖ, който е създател на изследването. Според резултатите в последните години приходите на множеството публицисти са намалели и доста от тях са потърсили реализация в друга сфера.
През 2020 година се записва съществено увеличение на културата на натиска. Ако през 2017 година има леко усъвършенстване – след отрицателните резултати две години по-рано, то в този момент се следи рисков растеж.
Външният напън от политически лица върху медиите освен че не си е отишъл, не е намалял, само че и е относително двойно по-голям от другите центрове на въздействие върху медийното наличие – стопански субекти, рекламодатели, държавни и общински институции.
Автоцензурата и самоограниченията, които си постановат публицистите в ежедневната си работа, са се трансформирали в тревожна, неписана норма. А в изключителни обстановки и интервали на неустановеност те стават още по-видими.
Резултатите от последното изследване остават съвсем непроменени от 2015 година насам. Почти всеки втори български публицист дава оценки за свободата на словото в България „ неприятна “ и „ доста неприятна, а „ отлична “ – едвам 3%.
Мерките против медийната централизация и разпространяване на печатните издания не престават да се виждат като инструмент за възстановяване на медийната среда в страната. Все повече вяра се разпорежда на различните форми на публицистика (медии, които оферират друг и по-задълбочен прочит на събитията, търсят без значение финансиране от дарения и месечни такси на консуматори и т.н.). А районните медии са към този момент “застрашен тип “.
Спас Спасов, коресподент във Варна на “Дневник” и основен редактор на уеб страницата за районна публицистика “За истината” илюстрира провокациите пред районната публицистика с две истории от Севлиево и една от Стара Загора. Според него сходни изследвания са значими за районните публицисти, защото посредством тях те усещат взаимност и че са част от една общественост, която ги поддържа.
За първи път тази година АЕЖ-България включва в своето изследване и два нови знака –отношението на държавни и общински институции към сериозната публицистика и резултатите на коронавирусната пандемия върху медиите и работната среда в редакциите.
Наблюдава се притеснителна наклонност държавни институции да отхвърлят да дават информация или да показват друго, надменно или надменно отношение към сериозни медии. Над 80% от интервюираните публицисти декларират, че са били обект на сходно отношение „ постоянно “ или „ от време на време “.
Пандемията от ковид се е отразила освен върху финансовото положение на медиите, само че се е наложила смяна в режима на работа на публицистите. В анкетите се означават и случаи на свръхнатоварване. Всеки втори респондент (52%) вижда ограничавания върху свободата на словото от приложените ограничения по време на изключителното състояние, оповестено през март 2020 година
Пандемията мощно лимитира свободата на словото, считат 16,3%, а за малко над 14,4% тя е засилила автоцензурата. Ограниченията не са се отразили единствено на 22,3% от участниците в анкетата.
Пълният текст на отчета може да видите
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ