Германска медия обяви Асен Василев за новия Иван Костов
"Асен Василев - новият Иван Костов? Много прилики ще открием, в случай че се вгледаме по-внимателно в техните траектории и в политическия им облик. Но има и една основна разлика. " Така стартира коментар на Александър Андреев, публикуван от "Дойче веле ".
"Асен Василев като нов Иван Костов? Дали приликите проблясват единствено върху повърхността на дълбоките политически води или Василев в действителност се трансформира в "реинкарнация " на Костов? Нека да забележим ", продължава създателят.
Ето и сравнението, което той предлага:
Приликите
И двамата излизат на сцената на първо време като икономисти, като специалисти, които се държат на отдалеченост от горещата политика. И двамата попадат в полезрението на българите първо като министри в експертни държавни управления, и то на относително нежна възраст: Костов е на 41 години, когато влиза като финансов министър в кабинета на Димитър Попов, а Василев единствено на 36 поема енергетиката, стопанската система и туризма в служебното държавно управление на Марин Райков. И двамата внушават почит с познанията си в региона на пазарната стопанска система, въпреки че единият е приключил в София, а другият в Харвард. И двамата без съмнение считат, че мястото на България е в Европейски Съюз и в НАТО. И че положителният избор за страната е обвързван със Запада, а не с Русия.
Вероятно не са доста хората, които помнят и виждат още една аналогия. В началото на политическата си кариера, като специалист на КНСБ, Иван Костов се нарежда вляво от политическия център и едвам по-късно откри политическата си татковина в Съюз на демократичните сили. Асен Василев пък стана съавтор на крилатата концепция "леви цели с дясна политика " и по този начин 25 години по-късно на процедура повтори политическата траектория на Костов. Всъщност на запад и двамата наподобяват най-много като демократично мислещи прагматици, само че хронически смутеният политически компас в България, който непрестанно обърква ляво и дясно и не признава други направления на света, тежко изкривява профила им на локално ниво.
Продължаваме с приликите сред един от водачите на "Продължаваме смяната " и един от водачите на Съюз на демократичните сили. И двамата основават усещане на доста решителни хора, които са подготвени да вършат жертви в името на идеята. И за двамата по коридорите на властта ще чуете, че от време на време наподобяват даже на фанатици. И за двамата в същите тези коридори позитивният роман (защото има и негативен) гласи: строители на модерна България, хора с визия и с сила да дърпат страната си напред. Пак съгласно този положителен роман (не забравяме и негативния) Иван Костов и Асен Василев са даже харизматици - политици, които умеят да въодушевяват и да увличат, хора, които рано или късно се трансформират в самобитни гурута и духовни предводители. Което обаче има и противоположна страна: такива водачи поляризират. И не на последно място: и двамата излязоха на авансцената, откакто първичният водач понесе удари поради вътрешнополитическата си непохватност и външнополитическата си смелост. Нека да си напомним, че Филип Димитров стана жертва на Движение за права и свободи, а Кирил Петков - на Има Такъв Народ, като малко преди този момент и двамата заеха европейска, далновидна, даже визионерска позиция към прилежаща (Северна) Македония в доста сложен за нея миг.
За да не забравим отрицателния роман за двамата, който, прочее, в допълнение ги сближава като политически облици: редица критици, съперници и многочислени мрежови просташки клюкарки повтарят, че Костов е позволил разграбването на страната посредством приватизацията, а Василев е навредил на икономическите ползи на България, изпълнявайки поръчка извън. (Споменавам този недобронамерен прочит на двете политически биографии единствено в полза на обективността и изчерпателността.)
Най-съществената разлика
Иван Костов беше определен за министър-председател след чудовищния неуспех на Българска социалистическа партия и нейния министър председател Виденов, които потопиха България в тежка хиперинфлация. Асен Василев пък влезе в държавното управление след неуспеха на ГЕРБ и Борисов, които съгласно десетки хиляди протестиращи българи (а и освен съгласно тях) са потопили страната в тежка корупция. И тук стигаме до може би най-съществената разлика в двете политически биографии и в двете политически обстановки: Костов оглави държавно управление със устойчиво болшинство и с необятна социална поддръжка, освен това в отсрещната постройка на "Дондуков " седеше негов политически съмишленик; до момента в който Василев е заставен да прокарва концепциите си в една извънредно разпокъсана и нестабилна политическа територия и при ръководството на президент, с който като че ли дефинитивно са се смразили.
Почти единомислещо е мнението, че Иван Костов пръв насочи България в верния коловоз и има огромна заслуга за по-сетнешния прогрес на страната. И несъмнено изцяло единомислещо би било мнението, че в случай че страната продължи напред, а благосъстоянието на хората продължи нагоре, постигналите този резултат политически водачи ще заслужат да бъдат споменавани с положително. Да забележим дали Асен Василев ще бъде един от тях.
"Асен Василев като нов Иван Костов? Дали приликите проблясват единствено върху повърхността на дълбоките политически води или Василев в действителност се трансформира в "реинкарнация " на Костов? Нека да забележим ", продължава създателят.
Ето и сравнението, което той предлага:
Приликите
И двамата излизат на сцената на първо време като икономисти, като специалисти, които се държат на отдалеченост от горещата политика. И двамата попадат в полезрението на българите първо като министри в експертни държавни управления, и то на относително нежна възраст: Костов е на 41 години, когато влиза като финансов министър в кабинета на Димитър Попов, а Василев единствено на 36 поема енергетиката, стопанската система и туризма в служебното държавно управление на Марин Райков. И двамата внушават почит с познанията си в региона на пазарната стопанска система, въпреки че единият е приключил в София, а другият в Харвард. И двамата без съмнение считат, че мястото на България е в Европейски Съюз и в НАТО. И че положителният избор за страната е обвързван със Запада, а не с Русия.
Вероятно не са доста хората, които помнят и виждат още една аналогия. В началото на политическата си кариера, като специалист на КНСБ, Иван Костов се нарежда вляво от политическия център и едвам по-късно откри политическата си татковина в Съюз на демократичните сили. Асен Василев пък стана съавтор на крилатата концепция "леви цели с дясна политика " и по този начин 25 години по-късно на процедура повтори политическата траектория на Костов. Всъщност на запад и двамата наподобяват най-много като демократично мислещи прагматици, само че хронически смутеният политически компас в България, който непрестанно обърква ляво и дясно и не признава други направления на света, тежко изкривява профила им на локално ниво.
Продължаваме с приликите сред един от водачите на "Продължаваме смяната " и един от водачите на Съюз на демократичните сили. И двамата основават усещане на доста решителни хора, които са подготвени да вършат жертви в името на идеята. И за двамата по коридорите на властта ще чуете, че от време на време наподобяват даже на фанатици. И за двамата в същите тези коридори позитивният роман (защото има и негативен) гласи: строители на модерна България, хора с визия и с сила да дърпат страната си напред. Пак съгласно този положителен роман (не забравяме и негативния) Иван Костов и Асен Василев са даже харизматици - политици, които умеят да въодушевяват и да увличат, хора, които рано или късно се трансформират в самобитни гурута и духовни предводители. Което обаче има и противоположна страна: такива водачи поляризират. И не на последно място: и двамата излязоха на авансцената, откакто първичният водач понесе удари поради вътрешнополитическата си непохватност и външнополитическата си смелост. Нека да си напомним, че Филип Димитров стана жертва на Движение за права и свободи, а Кирил Петков - на Има Такъв Народ, като малко преди този момент и двамата заеха европейска, далновидна, даже визионерска позиция към прилежаща (Северна) Македония в доста сложен за нея миг.
За да не забравим отрицателния роман за двамата, който, прочее, в допълнение ги сближава като политически облици: редица критици, съперници и многочислени мрежови просташки клюкарки повтарят, че Костов е позволил разграбването на страната посредством приватизацията, а Василев е навредил на икономическите ползи на България, изпълнявайки поръчка извън. (Споменавам този недобронамерен прочит на двете политически биографии единствено в полза на обективността и изчерпателността.)
Най-съществената разлика
Иван Костов беше определен за министър-председател след чудовищния неуспех на Българска социалистическа партия и нейния министър председател Виденов, които потопиха България в тежка хиперинфлация. Асен Василев пък влезе в държавното управление след неуспеха на ГЕРБ и Борисов, които съгласно десетки хиляди протестиращи българи (а и освен съгласно тях) са потопили страната в тежка корупция. И тук стигаме до може би най-съществената разлика в двете политически биографии и в двете политически обстановки: Костов оглави държавно управление със устойчиво болшинство и с необятна социална поддръжка, освен това в отсрещната постройка на "Дондуков " седеше негов политически съмишленик; до момента в който Василев е заставен да прокарва концепциите си в една извънредно разпокъсана и нестабилна политическа територия и при ръководството на президент, с който като че ли дефинитивно са се смразили.
Почти единомислещо е мнението, че Иван Костов пръв насочи България в верния коловоз и има огромна заслуга за по-сетнешния прогрес на страната. И несъмнено изцяло единомислещо би било мнението, че в случай че страната продължи напред, а благосъстоянието на хората продължи нагоре, постигналите този резултат политически водачи ще заслужат да бъдат споменавани с положително. Да забележим дали Асен Василев ще бъде един от тях.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ