Армия от световна класа: това е мечтата, която китайският президент

" Армия от международна класа ": това е фантазията, която китайският президент Си Цзинпин желае да бъде изпълнена до 2050 година. Трябва ли да се безпокоим? Макар и Китай да тревожи съседите си в Азия, той не съставлява към този момент непосредствена опасност, считат специалисти.

Самолети, кораби, оръжия... Китайският боен бюджет се усилва от 30 години за модернизиране на овехтялото съоръжение, само че продължава да е три пъти по-нисък от този на Съединени американски щати. Така че Пекин желае да навакса изоставането си.

" Трябва да изпълним модернизирането на националната защита и армията през 2035 година, а към средата на века да създадем от националната войска армия от международна класа ", съобщи изрично Си преди дни пред 2300 делегати от Китайската комунистическа партия.

Речта бе ориентирана към китайските националисти, счита Джеймс Чар, специалист по военно дело от Техническия университет в Нанянг, Сингапур.

" Те бе също по този начин обръщение към другите страни, че Пекин желае армията му да е мощна колкото стопанската система ", която сега е втората по мощ в света.

Китай губи всички спорове, в които е взел участие от средата на 19 век.

" Затова мечтаем за мощна войска повече от всяка друга страна. Не да тормозим други страни, а с цел да се отбраняваме ", съобщи Ни Лъсюн, учител в Института за проучване на отбранителната тактика в Шанхай.

" Свалянето на режимите в Ирак и Либия послужи като предизвестие за тази нужда ".

Тревожни съседи

Китай не е взел участие в нито един спор от късата война против Виетнам през 1979 година, само че ускорява наличието си на интернационално ниво.

Тази година откри първата си база в чужбина, в Джибути. Военноморският му флот взе участие от 2008 година в интервенциите против пиратите край крайбрежията на Сомалия и в Аденския залив. Китай е с максимален принос към интервенциите за поддържане на мира на Организация на обединените нации всред непрекъснатите членки на Съвета за сигурност (2500 бойци и военни експерти).

Пекин обаче тревожи съседите си.

С Индия има няколко гранични разногласието, което се видя през лятото, когато въоръжените сили на двете страни се изправиха лице в лице в Хималаите и напрежението продължи два месеца.

Япония се нервира от непрекъснатите китайски военноморски патрули край островите Сенкаку (наричани Дяоюй на мандарин), към които Китай има териториални искания. За Токио китайското военно подсилване е " паника за сигурността в района ".

Пекин счита за своя и по-голямата част от Южнокитайско море, към което и останалите страни, имащи изход - Виетнам, Филипините и Малайзия - имат ответни искания. От идването си на власт през 2012 година Си Цзинпин укрепва следените от Китай рифове и построява разнообразни уреди, в това число военни (писти за кацане, оръжейни установки).

" Китай няма войнствени планове. Но несъмнено повишаването на военната му мощност провокира конкуренция във въоръжаването в Азия ", счита Жулиет Жьоньоваз, изследователка в Института по стратегически проучвания към Френското военно учебно заведение.

" Япония приказва за превъоръжаване, Южна Корея разполага система за противоракетна защита, бюджетите за защита на Виетнам и Филипините порастват бързо ".

Открита война

Китайските военни разноски през 2016 година са достигнали 215 милиарда $ съгласно Международния институт за проучване на мира в Стокхолм, което слага Китай преди всичко в Азия, надалеч преди Индия (56 милиарда), Япония (46 милиарда) и Южна Корея (37 милиарда).

Напрежението през последните месеци с Виетнам и Филипините обаче поспадна. С Индия " сигурно може да има стълкновения тук-там, счита Манодж Джоши от основаната в Делхи фондация " Обзървър рисърч ", само че " няма вероятност за открита война сред двете прилежащи страни, имащи нуклеарно оръжие ".

Си трябваше да покаже мускули отпред на армията през първите пет години от мандата си, защото не бе консолидирал властта си, счита Джеймс Чар.

Сега обаче мощният човек в Пекин затвърди на конгреса на комунистическата партия цялостния партиен надзор върху армията, откакто в профил двама от най-висшите военни за корупция.

" Сега, когато укрепи властта си, може да считаме, че Пекин ще води не толкоз нападателна дипломация в кратковременен и средносрочен проект. Китай ще продължи да се развива все по-далеч от крайбрежията си и евентуално ще открие нови бази в чужбина ", счита Джеймс Чар.

" Но ще работи внимателно на открито и няма да се ангажира в задачи като международен служител на реда, сходно на Съединени американски щати в Ирак или в Афганистан ".

По БТА