Не всички, които познават ума си, познават и сърцето си ~ Франсоа дьо ЛАРОШФУКО
Аристократ, публицист, мъдрец. Човек на словото и късите сентенции, в които има място единствено за истината. За егоизма, суетата, лицемерието и маските, с които живеем ~ с думите на Ларошфуко и неговите „ Максими и размишления “.
(1613 - 1680)
Човек не е в никакъв случай нито така благополучен, нито така трагичен, както си фантазира.
Настроението ни дефинира цената на всичко, което ни носи ориста.
Мълчанието е най-сигурното държание за оня, който няма доверие на себе си.
Колко постоянно хората употребяват своя разум за извършване на нелепости!
Най-необичайното неблагоразумие нормално произлиза от най-изтънчения разум.
Само на огромните хора наподобява да имат огромни дефекти.
Доброто, получено от някого, ни постанова да поносим и злото, което той ни нанася.
За да изучим добре нещата, би трябвало да познаваме всичките им подробности; и тъй като последните съвсем нямат край, нашите познания са всеки път повърхностни и несъвършени.
Има положителни бракове, само че в никакъв случай прелестни.
Има хора, които не биха се влюбили в никакъв случай, в случай че не бяха чули да се приказва за обич.
Истинското сладкодумство се състои в това да се споделя всичко, което би трябвало, и да не се споделя нищо повече от нужното.
За понасяне на щастието са нужни по-големи добродетели, в сравнение с за понасяне на нещастието.
Една от аргументите да намираме толкоз малко хора, способни за рационален и прелестен диалог, е тази, че съвсем всички мислят повече за това, което желаят да кажат, в сравнение с да отговорят навръх това, което им се споделя.
Ако другите знаеха подбудите ни, щяхме постоянно да се срамим и от най-благородните си действия.
Блаженството е във усета, а не в нещата. Човек е благополучен, когато има това, което обича, а не когато има това, което другите харесват.
В ревността има една част обич и деветдесет и девет елементи себелюбие.
Великодушието подценява всичко, с цел да реализира всичко.
Никъде няма да откри покой този, който не го е намерил в самия себе си.
Който живее без лудории, не е толкоз умен, колкото самичък има вяра.
Кокетството е основа на женския темперамент, само че не всички дами го проявяват; едни от боязън, други от разум.
Внушаваме си постоянно, че обичаме по-могъщите от нас, когато в действителност другарството ни тук почива единствено на интерес. Ние се сближаваме с тях не заради положителното, което желаеме да им сторим, а заради положителното, което желаеме да получим.
Всички ние имаме задоволително мощ, с цел да понасяме непознатите несгоди.
Във всички специалности всеки усвоява избран израз на лицето и несъмнено държане, с цел да наподобява подобен, за какъвто желае да го вземат; по тази причина може да се каже, че светът се състои единствено от маски.
Върховната прозорливост се състои в това, да знаем същинската стойност на нещата.
Вятърът гаси свещта, само че раздухва огъня.
Добродетелите се губят в интереса, както реките се губят в морето.
За чест на добродетелите би трябвало да признаем, че най-големите несгоди за хората са тези, които ги сполитат заради личните им прегрешения.
Има два типа неизменност при любовта: единият се дължи на това, че откриваме в обичаното лице непрекъснато нови качества за любов, а другият − че постоянството се счита за въпрос на чест.
Когато огромните хора биват повалени от трайни злочестини, те потвърждават, че са ги понасяли посредством силата на своето самолюбие, а не посредством силата на духа си.
Лудориите ни съпровождат през всички интервали на живота. Ако някой наподобява умен, то е, тъй като лудориите му съответствуват на възрастта и материалните му средства.
Любовта дава името си на безчет връзки, които и се приписват, без тя да има нещо общо с тях, както дожът няма нищо общо с това, което става във Венеция.
Малодушието е единственият безвъзвратен минус.
Малцина имат ясна визия за гибелта. Обикновено тя се понася не заради увереност, а заради тъпотия или навик; множеството хора умират, тъй като не може да не се почине.
Най-тънката от всички хитрини е да знаеш да се преструваш, че се хващаш в примката, която ти е сложена; в същото време никой не се лъже така елементарно, както оня, който си фантазира, че е излъгал другите.
Нашите добродетели са най-често единствено прикрити пороци.
Недоверието ни към някого оправдава измамата от негова страна.
Неустрашимостта е невероятна мощ на духа, която го издига над безредици, ужас и паники в миг на огромни опасности; таман тази мощ придава на героя това успокоение, което му разрешава да използува свободно разсъдъка си при най-изненадващи и ужасни условия.
Нищо не раздаваме така обилно както препоръките си.
Нравствената суровост на дамите е един тип белило и червило за повишение на хубостта им.
Няма задоволително остроумен човек, кадърен да разбере злото, което самичък прави.
Стремежът да не лъжем в никакъв случай ни слага в заплаха постоянно да бъдем лъгани.
Съдбата поправя доста от минусите ни, които разсъдъкът не би могъл да поправи.
Тежкото и значимо държане е някаква загадка на тялото, изнамерена, с цел да се прикрият минусите на духа.
Това, което наподобява благотворителност, е постоянно единствено скрито самолюбие, което подценява дребните ползи, с цел да догонва по-големите.
Умереността на щастливите хора се дължи на спокойствието, което благосклонната орис придава на духа им.
Умът не е в положение да играе дълго време ролята на сърцето.
Хората са неутешими, когато бъдат излъгани от неприятели и излъгани от другари, само че постоянно са удовлетворени, когато сами са се измамили.
Из: „ Максими и размишления “ на Франсоа дьо Ларошфуко, преведени от проф. Михаил Арнаудов, изд. Народна просвета, 1968 година
Изображение: commons.wikimedia.org
