Короната на Окинава
Архипелагът Рюкю съставлява група от 98 острова в Източнокитайско море, по средата сред Япония и Китай. На неговия основен остров – Окинава, живеят повече от 1.5 милиона души.
Днес, Окинава се намира в периферията на международното внимание. Понякога си я напомнят, само че най-често като обект, който от 1945-1972г. се е намирал под директния надзор на Съединени американски щати – незабавно след Втората международна война те построяват доста военни бази там, а и до ден-днешен нямат желание да го изоставен поради стратегическото му местонахождение. Но самият архипелаг има забавна история. До 1879г. той бил независима страна – кралство Рюкю, ръководено от монарх. А всеки монарх, както е известно, си има корона…
Историята на Окинава е много невероятна. Намирайки се на равно разстояние от две могъщи страни – Япония и Китай, той дълги епохи е бил обект на техните аспирации да го завоюват и подчинят. На пръв взор, това не било изключително мъчно, тъй като окинавците са много миролюбиви и постоянно са били загрижени повече за прехраната, в сравнение с за независимостта си. Основните им занимания от много време са риболовът и морската търговия. Те плащали налог на китайския император и постоянно му изказвали почитанието си – в подмяна на което получавали на практика цялостен монопол върху морската търговия с Поднебесната империя. На собствен ред Китай оказвал мощно въздействие върху политическия, културен и стопански живот на архипелага.
Обаче и японците, както елементарно можем да се досетим, не изоставяли вярата си да завладеят непокорния архипелаг и постоянно изпращали военни експедиции с тази цел. Така, през 1609г. на Окинава стоварил десант японският принц Шимазу Тадацуне с близо 3 хиляди бойци. Армията на окинавския крал била разгромена, а японците наложили високи налози, които довели островитяните до беднотия и мизерия. Японската окупация имала обаче и един плюс: защото нашествениците забранили на локалните поданици да имат оръжия, те почнали да практикуват изкуството на ръкопашния пердах без оръжие, известно през днешния ден по целия свят като окинава-те или карате.
Обаче, без значение от краткотрайния си крах, Китай по всевъзможен метод се противопоставял на желанието на Япония да трансформира напълно архипелага в свое публично притежание. Китайците работили хитро, като се опитвали да подкупват владетелите и по-влиятелните локални велможи. Така да вземем за пример, през ХIХв., когато на трона на Рюкю се възкачил нов държател, пристигнали китайски пратеници, които носели от великодушни по-щедри дарове. Сред тях била и златна корона, украсена с корали, нефрит, скъпоценни камъни и коприна. Кралят на Рюкю приел с признателност скъпия подарък. Но, с цел да съществува едно кралство, не е задоволително да има крал с корона. Необходима е и войска, а за морска страна – също и флот. А кралят нямал нито едното, нито другото.
През 1879г. японците още веднъж стоварили десант на Окинава. Кралят бил взет за пленник и отведен в Токио. От този миг ориста на кралството била решена. Но не и ориста на короната. До 1945г. тя продължавала да се намира в един от замъците на остров Окинава. Но, когато американците го окупирали, короната изчезнала. Това, което в този момент демонстрират на туристите, е просто препис. Твърде добре изработен, първокласен и доста наподобява на същинската корона – само че е единствено нейно копие.
Смята се, че откраднатата от американците корона се намира в този момент в Съединени американски щати и е в сейфовете на богат колекционер от Бостън. Но това си остава единствено съмнение. Съдбата на короната на Окинава си остава една от неразгаданите исторически секрети.
