Управление за самосъхранение оставя държавата на автопилот |
Аргументът на ГЕРБ, че остава на власт от държавнически подбуди - с цел да избави страната в условия на международна икономическа рецесия, се разпада пред очите ни.
Управленският мандат значи, че Суверенът ти дава своето ДОВЕРИЕ да изпълниш негова повеля. Думата „ мандат “ в латинския се образува от словосъчетанието ex manu datum, което значи доверие, „ обещано от ръката “ на Суверена. От там следва, че загубата на доверието е завършек на мандата, завръщането му в ръката на Суверена – абсолютно предаване на властта. Става посредством подаване на оставка или принудително премахване. Това е правилото на представителната народна власт. Управление без доверие е нелегитимно, застрашаващо страната и жителите ѝ безчинство. Опитен политик като Бойко Борисов би трябвало да е наясно.
Опитът му с измама да потуши протеста против неналичието на морал в своето ръководството, е очевиден неуспех. Протестната вълна го притисна до стената, като извади на показ пред обществото две неприятни за него условия. От една страна тя изнерви паралелната страна, която се засуети и стартира да работи безогледно. Стана напълно забележима. В момента, в който бунтуващият се народ зове за морал и правда, задкулисието освен нехае, а стремително прави безобразия. Произвежда пагубни за държавното управление вести. Обществото остава с усещането, че клиентелата на ГЕРБ бърза, до момента в който Борисов към момента е във властта. Възможността за смяна на статуквото я плаши. Плажната концесия, която Марешки получи като откуп за подписа си, даден на ГЕРБ единствено часове след общественото си заричане, че няма да подпише, скандализира обществеността. От репресивната акция на държавните институции против Хиполенд пък напряко ѝ се догади. Загубата на доверие и гневът на народа против днешните ръководещи – най-малко в София – съгласно мен към този момент надвишава равнищата, които помним от времето на Орешарски. Вече се вършат аналогии с непоносимостта, която обществото ни разви против тоталитаризма на Българска комунистическа партия. Всъщност протестиращите от ден на ден възприемат ГЕРБ като двойник на Българска комунистическа партия, а не като нейна диаметралност.
От друга страна митингът упражни честен и интелектуален напън върху самия министър председател. Превърна се в обществен тест за персоналните му качества. Народняшката ПР тактика в жанр читалищен спектакъл, с която той - с поддръжката на казионните медии - години наред си осигуряваше благоволението на масите, спря да работи. Публиката очакваше някакъв интелигентен различен ход, само че бе разочарована. Оказа се, че министър председателят няма потенциал да предложи нищо друго. Че с изключение на нагласените видеа от обиколките му с джипа, нищо друго не може да измисли. Тъжно е, да видиш в такава беззащитност индивида, управлявал страната ти цели 11 година
Все още някои се питат, имаше ли Борисов алтернатива макар загубата на доверие да излезе с изправена глава от протестната рецесия? Смятам, че да. До края на юли към момента имаше късмет с ловко обоснована бърза оставка и откровен разговор с надигналото се поданство да избави най-малко част от премиерския си престиж. Можеше да предложи на обществото благозвучно разкайване. Да се срещне с протестиращите, да провежда дружно с опозицията и гражданските организации – а за какво не и президента? - необятен публичен спор за дефектите в ръководството, върху които последващо държавно управление би трябвало да работи. Това щеше да му спести доста унижения.
Всъщност този избавителен метод е несъответстващ с манталитета на Борисов. А и възможна негова частична реабилитация евентуално щеше и да затрудни процесите по обновяване на управническия модел. Шансовете за катарзис на страната след края на режима му щяха да намалеят. А протестиращите от два месеца твърдо упорстват: „ Промяна - не замяна! “
Така или другояче, негативите, които натрупа оттогава, окончателно трансфораха Борисов в политически десперадо.
Народният талант в такива моменти може да бъде нечовечен, само че е добър барометър за настроението в страната. Скрилия се от очите им министър председател хората по площадите до скоро назоваха „ виртуален “, тъй като се демонстрира единствено на видео. Сега към този момент го смятат за толкоз безавторитетен, че приказват за него като за отживялост - политически мъртвец. Появи се прякорът „ мавзолеен министър председател “. По-възрастните си спомнят мумията на „ вожда “ Георги Димитров, изложен на показ в мавзолея. Говореше се за ръководство по димитровски, димитровски почин, димитровски дух, само че от чучелото в мавзолея от дълго време нищо не зависеше. Бе се трансформирало в артефакт от предишното, с който всеки се опитваше да отбрани нелицеприятни каузи.
Борисов би трябвало да се досеща, доколко е изгубил националното доверие. Нищо чудно да е чул и за прякора „ мавзолеен министър председател “. Няма по какъв начин да не усеща, че за обществото се е трансформирал в задължение, в знак на нехаресваното, от което голямата част от българите желаят час по-скоро да се отърват. Питам се тогава: каква може да бъде мотивацията му да ръководи? Какви резултати може да реализира такова формализирано ръководство, което е изпаднало под сериозния най-малко на публично доверие?
Държавата към този момент е на автопилот, тъй като се вижда, че държавното управление взема решение не от името на народа и в името на народа, а само от инстикт за самоотбрана. Рефлексите, както знаем, са ирационални. Станало ли е тогава ирационално и ръководството на страната? Не е ли рисково? Справянето със международната икономическа рецесия изисква мъдри, доблестни и отдадени на публичните каузи държавници. Нашите първо не наподобяват такива, а сега са и в режим на самозапазване. Оставката на кабинета сигурно е за предпочитане пред затлачено ирационално ръководство.
Много дълго властта съумя да заблуждава даже Европейски Съюз за аргументите и задачите на протестната вълна. Без срам манипулираше и разпространяваше лъжи. Европа обаче се усети, че Борисов я мами. Заместник-председателят на Европейския парламент Катарина Барли сподели, че е възмутена „ …заради реакцията на държавното управление, което изготви изцяло подправена информация за нея [мониторинговата комисия, б. а.], даже бих я нарекла подправена вест. “ Така кабинетът Борисов 3 към този момент се компрометира и пред Брюксел. При това не се посвени да заложи престижа на България. Такива са следствията от провалена власт в режим на самозапазване.
Ако до 2.09.2020, деня на Великото национално въстание, към момента някой е имал благосклонности към премиера, тъй като е смятал, че не бие народа и „... тъй като знаят, че аз видя ли кръв на улицата незабавно потеглям “, към този момент би трябвало да е утрезвен. Нека единствено напомня, че скорошната промяна на вътрешния министър Младен Маринов Борисов аргументира с недопустимо полицейско принуждение, несравнимо по-незначително от случилото се на 2-3.09.: „ Младен Маринов го променям, тъй като съм уверен, от това, което знам, че някои от дейностите на полицията по време на митинга не дават отговор изрично на моето схващане за отношение към протестиращи хора. “ В нощта на 2-ри против 3-ти септември - след пораждаща неразбиране едночасова бездейност от страна на хиляди жандармеристи към бомбардиращи я провокатори, в късните часове същата жандармерия - евентуално с благоволението на премиера, обгази, би и арестува мирни жители. Между потърпевшите имаше дребни деца, девойки, майки, възрастни хора, публицисти. Видях го с очите си, тъй като, снимайки, се озовах в епицентъра на полицейската офанзива, в началната ѝ фаза пред президентството. Имаше и кръв, само че министър председателят не се възмути. Така кабинетът Борисов евентуално си завоюва тъжно състезание - за най-брутален метод към протестиращо поданство след рухването на Българска комунистическа партия.
След претърпяното полицейско принуждение в нощта на по този начин нареченото Велико национално въстание, протестиращите – имащи съгласно социологическите организации поддръжката на над 60% от българското поданство, разясниха, че в техните очи министър председателят Борисов дефинитивно е изгубил управническа легитимност. Казваха, че оставка се подписва с химикалка, само че пред народа Борисов го е сторил алегорично – с полицейска палка…
Управленският мандат значи, че Суверенът ти дава своето ДОВЕРИЕ да изпълниш негова повеля. Думата „ мандат “ в латинския се образува от словосъчетанието ex manu datum, което значи доверие, „ обещано от ръката “ на Суверена. От там следва, че загубата на доверието е завършек на мандата, завръщането му в ръката на Суверена – абсолютно предаване на властта. Става посредством подаване на оставка или принудително премахване. Това е правилото на представителната народна власт. Управление без доверие е нелегитимно, застрашаващо страната и жителите ѝ безчинство. Опитен политик като Бойко Борисов би трябвало да е наясно.
Опитът му с измама да потуши протеста против неналичието на морал в своето ръководството, е очевиден неуспех. Протестната вълна го притисна до стената, като извади на показ пред обществото две неприятни за него условия. От една страна тя изнерви паралелната страна, която се засуети и стартира да работи безогледно. Стана напълно забележима. В момента, в който бунтуващият се народ зове за морал и правда, задкулисието освен нехае, а стремително прави безобразия. Произвежда пагубни за държавното управление вести. Обществото остава с усещането, че клиентелата на ГЕРБ бърза, до момента в който Борисов към момента е във властта. Възможността за смяна на статуквото я плаши. Плажната концесия, която Марешки получи като откуп за подписа си, даден на ГЕРБ единствено часове след общественото си заричане, че няма да подпише, скандализира обществеността. От репресивната акция на държавните институции против Хиполенд пък напряко ѝ се догади. Загубата на доверие и гневът на народа против днешните ръководещи – най-малко в София – съгласно мен към този момент надвишава равнищата, които помним от времето на Орешарски. Вече се вършат аналогии с непоносимостта, която обществото ни разви против тоталитаризма на Българска комунистическа партия. Всъщност протестиращите от ден на ден възприемат ГЕРБ като двойник на Българска комунистическа партия, а не като нейна диаметралност.
От друга страна митингът упражни честен и интелектуален напън върху самия министър председател. Превърна се в обществен тест за персоналните му качества. Народняшката ПР тактика в жанр читалищен спектакъл, с която той - с поддръжката на казионните медии - години наред си осигуряваше благоволението на масите, спря да работи. Публиката очакваше някакъв интелигентен различен ход, само че бе разочарована. Оказа се, че министър председателят няма потенциал да предложи нищо друго. Че с изключение на нагласените видеа от обиколките му с джипа, нищо друго не може да измисли. Тъжно е, да видиш в такава беззащитност индивида, управлявал страната ти цели 11 година
Все още някои се питат, имаше ли Борисов алтернатива макар загубата на доверие да излезе с изправена глава от протестната рецесия? Смятам, че да. До края на юли към момента имаше късмет с ловко обоснована бърза оставка и откровен разговор с надигналото се поданство да избави най-малко част от премиерския си престиж. Можеше да предложи на обществото благозвучно разкайване. Да се срещне с протестиращите, да провежда дружно с опозицията и гражданските организации – а за какво не и президента? - необятен публичен спор за дефектите в ръководството, върху които последващо държавно управление би трябвало да работи. Това щеше да му спести доста унижения.
Всъщност този избавителен метод е несъответстващ с манталитета на Борисов. А и възможна негова частична реабилитация евентуално щеше и да затрудни процесите по обновяване на управническия модел. Шансовете за катарзис на страната след края на режима му щяха да намалеят. А протестиращите от два месеца твърдо упорстват: „ Промяна - не замяна! “
Така или другояче, негативите, които натрупа оттогава, окончателно трансфораха Борисов в политически десперадо.
Народният талант в такива моменти може да бъде нечовечен, само че е добър барометър за настроението в страната. Скрилия се от очите им министър председател хората по площадите до скоро назоваха „ виртуален “, тъй като се демонстрира единствено на видео. Сега към този момент го смятат за толкоз безавторитетен, че приказват за него като за отживялост - политически мъртвец. Появи се прякорът „ мавзолеен министър председател “. По-възрастните си спомнят мумията на „ вожда “ Георги Димитров, изложен на показ в мавзолея. Говореше се за ръководство по димитровски, димитровски почин, димитровски дух, само че от чучелото в мавзолея от дълго време нищо не зависеше. Бе се трансформирало в артефакт от предишното, с който всеки се опитваше да отбрани нелицеприятни каузи.
Борисов би трябвало да се досеща, доколко е изгубил националното доверие. Нищо чудно да е чул и за прякора „ мавзолеен министър председател “. Няма по какъв начин да не усеща, че за обществото се е трансформирал в задължение, в знак на нехаресваното, от което голямата част от българите желаят час по-скоро да се отърват. Питам се тогава: каква може да бъде мотивацията му да ръководи? Какви резултати може да реализира такова формализирано ръководство, което е изпаднало под сериозния най-малко на публично доверие?
Държавата към този момент е на автопилот, тъй като се вижда, че държавното управление взема решение не от името на народа и в името на народа, а само от инстикт за самоотбрана. Рефлексите, както знаем, са ирационални. Станало ли е тогава ирационално и ръководството на страната? Не е ли рисково? Справянето със международната икономическа рецесия изисква мъдри, доблестни и отдадени на публичните каузи държавници. Нашите първо не наподобяват такива, а сега са и в режим на самозапазване. Оставката на кабинета сигурно е за предпочитане пред затлачено ирационално ръководство.
Много дълго властта съумя да заблуждава даже Европейски Съюз за аргументите и задачите на протестната вълна. Без срам манипулираше и разпространяваше лъжи. Европа обаче се усети, че Борисов я мами. Заместник-председателят на Европейския парламент Катарина Барли сподели, че е възмутена „ …заради реакцията на държавното управление, което изготви изцяло подправена информация за нея [мониторинговата комисия, б. а.], даже бих я нарекла подправена вест. “ Така кабинетът Борисов 3 към този момент се компрометира и пред Брюксел. При това не се посвени да заложи престижа на България. Такива са следствията от провалена власт в режим на самозапазване.
Ако до 2.09.2020, деня на Великото национално въстание, към момента някой е имал благосклонности към премиера, тъй като е смятал, че не бие народа и „... тъй като знаят, че аз видя ли кръв на улицата незабавно потеглям “, към този момент би трябвало да е утрезвен. Нека единствено напомня, че скорошната промяна на вътрешния министър Младен Маринов Борисов аргументира с недопустимо полицейско принуждение, несравнимо по-незначително от случилото се на 2-3.09.: „ Младен Маринов го променям, тъй като съм уверен, от това, което знам, че някои от дейностите на полицията по време на митинга не дават отговор изрично на моето схващане за отношение към протестиращи хора. “ В нощта на 2-ри против 3-ти септември - след пораждаща неразбиране едночасова бездейност от страна на хиляди жандармеристи към бомбардиращи я провокатори, в късните часове същата жандармерия - евентуално с благоволението на премиера, обгази, би и арестува мирни жители. Между потърпевшите имаше дребни деца, девойки, майки, възрастни хора, публицисти. Видях го с очите си, тъй като, снимайки, се озовах в епицентъра на полицейската офанзива, в началната ѝ фаза пред президентството. Имаше и кръв, само че министър председателят не се възмути. Така кабинетът Борисов евентуално си завоюва тъжно състезание - за най-брутален метод към протестиращо поданство след рухването на Българска комунистическа партия.
След претърпяното полицейско принуждение в нощта на по този начин нареченото Велико национално въстание, протестиращите – имащи съгласно социологическите организации поддръжката на над 60% от българското поданство, разясниха, че в техните очи министър председателят Борисов дефинитивно е изгубил управническа легитимност. Казваха, че оставка се подписва с химикалка, само че пред народа Борисов го е сторил алегорично – с полицейска палка…
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ