Антоновден е! frognews.bg
Антоний се смята за създател на християнското монашество. Роден е през 251 година в Среден Египет (римската провинция Египет), в семейство на заможни и благочестиви родители-християни, принадлежащи към локалното население. На 20-годишна възраст обаче осиротява и след гибелта на родителите си раздава наследството си на бедните и става аскет.
След дългогодишна духовна битка, включваща редица изкушения, на които съгласно легендата е подложен от Сатаната, реализира святост и е почетен от Бога с дарбата да лекува, както и въобще да прави чудеса.
В българския фолклор св. Антоний и св. Атанас/Атанасий Велики са тясно свързани – счита се, че са двама братя. Също по този начин и двамата са считани за ковачи по специалност. Антоновден и Атанасовден са един след друг и се празнуват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.
В Пиринско е публикувана легенда, съгласно която всички заболявания се събират на Антоновден, а на идващия ден (Атанасовден) потеглят по хората, т.е. стартират да ги преследват и разболяват изключително интензивно.
В Разградско (където празникът е прочут и като Лелинден поради табуираното име на чумата – “леля " ) има бит 2 медени питки да се дават на съседи, родственици и другари, а трета питка да се оставя на тавана за чумата.
На този ден дамите (стопанките занимаващи се ръчен труд) по традиция не предат и не плетат, поради вярването, че в случай че се убодат раната няма да зарасне елементарно. Друго вярване, обвързвано с Антоновден, е че чумата, шарката и „ синята пъпка “ (антраксът) биха се разгневили, в случай че виждат домакините да варят фасул или леща на този ден
След дългогодишна духовна битка, включваща редица изкушения, на които съгласно легендата е подложен от Сатаната, реализира святост и е почетен от Бога с дарбата да лекува, както и въобще да прави чудеса.
В българския фолклор св. Антоний и св. Атанас/Атанасий Велики са тясно свързани – счита се, че са двама братя. Също по този начин и двамата са считани за ковачи по специалност. Антоновден и Атанасовден са един след друг и се празнуват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.
В Пиринско е публикувана легенда, съгласно която всички заболявания се събират на Антоновден, а на идващия ден (Атанасовден) потеглят по хората, т.е. стартират да ги преследват и разболяват изключително интензивно.
В Разградско (където празникът е прочут и като Лелинден поради табуираното име на чумата – “леля " ) има бит 2 медени питки да се дават на съседи, родственици и другари, а трета питка да се оставя на тавана за чумата.
На този ден дамите (стопанките занимаващи се ръчен труд) по традиция не предат и не плетат, поради вярването, че в случай че се убодат раната няма да зарасне елементарно. Друго вярване, обвързвано с Антоновден, е че чумата, шарката и „ синята пъпка “ (антраксът) биха се разгневили, в случай че виждат домакините да варят фасул или леща на този ден
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ