Антоанета Вутова е от всеотдайните учители, които наистина не липсват

Антоанета Вутова е от всеотдайните учители, които в действителност не липсват у нас, въпреки доста да се приказва за противоположното. Образованието ни има потребност от смяна. Възпитанието, което детската градина и учебното заведение дават – също.

Кое е най-важното, с цел да е един преподавател добър преподавател?
 Най-важното, с цел да си преподавател е да имаш предпочитание да бъдеш преподавател. Когато приказваме за добър преподавател, разбирам подобен преподавател, който даже след доста години процедура не престава да се вълнува от идния час в класа. Всеки урок стартира с възторг. Добрият преподавател е обаятелна персона, която притегля учениците в клас. Уменията му за другарство провокират уважението на учениците и предизвикат желанието им да споделят, да се доверяват, да се поучават с него. Добрият преподавател е безрезервен в работата си. Високата професионална подготовка и непрекъснато повишение на квалификацията са неизменима част от визията на положителния преподавател. Той е и добър консултант, подкрепящ ментор, подтикващ помощник. Провокира и съветва с схващане на проблемите и опциите на обособения възпитаник. Той е радушен, обективен и доброжелателен. Добрият преподавател има цяла цялост от качества и те се демонстрират в сложната му и виновна работа. За страдание те рядко се правят оценка високо. По-разпространена е наклонността възпитаници и родители да недоволстват от учителите. А всеки от нас помни най-малко по един преподавател и споделя за него с обич и благодарност. Добрият преподавател е този, който оставя приятни, вълнуващи и трайни мемоари в учениците си и те описват за него години наред след учебното заведение! Добър преподавател е този, за който родителите приказват с благодарност и признателност. Защото правят оценка неговите старания и схващат, че възпитанието е невероятно без взаимна поддръжка, доверие и съгласие.

Призвание, поминък или специалност е учителството?
 Определено не е поминък. Според Класификатора на специалностите е специалност. Но за всички, които са учители с готовност и възторг, това е предопределение. Дори и заложба! Творчеството е неизменима част от учителския труд. Работата на учителите е многостранна и виновна. Призванието е ентусиазъм. Удовлетворението от работата е съществена движеща мощ.

Ако бяхте министър на образованието, кое ще е първото нещо, което бихте направила?
 Първото нещо, което ще направя, в случай че съм министър на образованието, е да отстрани външното оценяване. Особено след четвърти клас. Ще направя държавните зрелостни изпити по избор. В днешно време, когато децата мъчно се задържат в учебно заведение, за какво образованието да не е по избор? В законодателството се натъртва най-вече на наказания за родителите, в случай че децата не вървят на учебно заведение. За прилежните възпитаници и техните родители няма поощрения. За учителите е добре известно, че похвалата и положителната дума правят чудеса. Бих наблегнала на придобивките и позитивните страни за родителите и децата, в случай че ученикът е усърден и посещава учебно заведение. Ще построя учебно заведение. Ще се постарая да са няколко. Въпреки напъните материалната база остава остаряла и амортизирана. В една елитна столична гимназия в класната стая видях единствено нащърбени маси и изпочупени столове. Не ми се вижда рационално децата да обикалят от стая в стая и да мъкнат тежките раници. И да заварват все едно и също: изподраскани маси и строшени столове. Неуютно е да няма къде да си оставиш помагалата или екипа за физкултура. Всеки ден учениците да са номади и да придвижват багаж от у дома до учебно заведение. Като редови преподавател чувствам активността на министъра единствено по заповедите за ваканции, образователни и неучебни дни. И хиляди информации за това или това, от които не виждам ефикасен резултат. Качествената смяна на духа на образованието, на високата професионална подготвеност, на разнообразието на методите на преподаване зависят от учителя, който влиза в клас. Той е факторът, който въодушевява или обезкуражава учениците.

Не абдикират ли родителите през днешния ден от възпитанието на децата, оставяйки го напълно на учителите?
 Да си родител е най-тежката работа на света. Трудно е освен за учениците, само че и за техните родители. Няма еднопосочен отговор. Всяко дете е обособена действителност, обвързвана с голям брой фактори. Някои родители абдикират. Когато оставят детето в детската градина или учебното заведение, считат че там учителите би трябвало да го научат на познания, умения и привички. Това, което става там, не ги интересува доста. Очакват високи резултати, в случай че детето няма такива, упрекват учителите. Други родители се вълнуват от прекарванията, триумфите и проблемите на децата си в детската градина или учебното заведение. Приемат драговолно писането на домашни работи и задачи за у дома. Положителна наклонност е появяването на организации за подкрепяне на родителите. Смятам, че родители, които търсят препоръки, поддръжка, непознат опит и разнообразни отзиви, заслужават почитание. Родителите заслужават помощ и самопризнание. Често публикувана процедура е да се разменят обвинявания сред родители и учители. Едните упрекват другите, че не са възпитали и научили децата. А задачата е да се работи в съдействие, взаимно да се преодоляват проблемите, да се реализира съгласие в името на проспериращото развиване на детето. Да се построи от ученика успяваща и амбициозна персона, която да се оправя с неуспехите, да се стреми към самоусъвършенстване, да получи познания и умения по какъв начин да реализира задачите си.

Кое ви стимулира и дава сили да продължавате да сте възпитател?
 Много са тези неща, които ме стимулират. Това, което ми дава сили се побира в две думи. положителни думи от учениците, от родителите, от управлението на учебното заведение и сътрудниците. Незабравими щастливи мигове, които претърпявам ежедневно с учениците. Когато детенце застане до бюрото ми и ме гледа настойчиво, до момента в който го погледна. И ми каже, гледайки ме в очите обичам те! Да повтарят учениците ми какъв брой е занимателно да учиш! Да идват в класната стая и да споделят желая да изучавам! Да се появят сълзи в очите ни, когато се разделяме в края на образователната година. Родителите, които виждам всеки ден, да ми описват, че детето им приказва положителни неща за мен у дома и какъв брой му харесва в учебно заведение. Като слушам благодарностите на родителите, се усещам удовлетворена и задоволена. Радвам се, когато учениците демонстрират най-хубавото от себе си и се гордея с тях. Защото това е най-високата оценка за моята работа. Да виждам необятно отворените им очи в час, по какъв начин попиват всяка моя дума, затаили мирис за още познания и любознание към ученето. Това ме окуражи да бъда още по-всеотдайна и въодушевена. Когато ходя из квартала, да чуя по какъв начин мои възпитаници крещят името ми, с цел да ме поздравяват толкоз години след довеждане докрай. Родителите им да се стопират и да си приказваме за предишното и сегашното на нашите деца. Това е самопризнание за труда ми и ми дава криле за висок и нескончаем полет.

И хиляди такива благи моменти, които не могат да се преразкажат. Те би трябвало да се преживеят!

Антоанета Вутова, преподавател

Инфо: www.az-jenata.bg