Хиляди българи вярват на нова абсурдна пропаганда: ЕС плащал за изкореняване на лозята у нас
Антиевропейската агитация в България придобива все по-изобретателни форми и налудни послания, на които се хващат учудващо огромен брой лековерни хора.
В обществената мрежа се популяризира неуместно изказване, на което се ловят стотици хиляди нашенци, че " Европейски Съюз целеустремено желае да унищожи лозята в България ".
Всъщност Европейски Съюз още от създаването се крепи на фаворизиране на развиването на земеделието, което обезпечава прехраната на хората.
Ето и инспекцията на
Мярката „ дефинитивно премахване на лозя “, финансирана от Европейски Съюз, няма наложителен темперамент за страните членки.При използването на този правилник в България от финансовата помощ са се възползвали общо 14 физически и юридически лица през 2011 година като изплатените средства не се пресмятат на база „ декар лозе “.Изкореняването на лозя и обновяването им са част от ограниченията за преструктурирането на лозаро-винарския бранш, финансирани от Европейски Съюз в програмния интервал 2019-2023 година и целят опазване на конкурентоспособността на пазара.
В обществените мрежи се популяризира изказванието, че лозарите могат да получат по три хиляди евро на декар от европейски стратегии, в случай че изкоренят лозарските си насаждения дефинитивно. Във Facebook групата Майката Земя, която има близо 34 хиляди членове, сходна обява е харесана над 1,600 пъти и споделена близо 150 пъти.
Factcheck.bg ревизира доколко тези изказвания дават отговор на истината и какви са общоевропейските регулации в лозаро-винарският бранш.
Какви са съществуващите ограничения за премахване и засаждане в България
Програма, която е подтикнала премахване на лозови масиви без следващи насаждения в България, е била дейна единствено през 2011 година, в програмния интервал 2009–13. Европейската комисията предлага мярката за дефинитивно премахване за контролиране на производството в бранша, само че поради несъгласието на огромните винопроизводители в Европа, използването ѝ остава по преценка на страните членки, като България взема решение да я включи.
По данни на Изпълнителна организация за лозата и виното (ИАЛВ), която управлява спазването на регламента по тази стратегия, едвам 14 лица са се възползвали от финансовата помощ. Общата повърхност на дефинитивно изкоренените лозя възлиза на 63 хектара (или 630 декара).
Според в този момент действащото изкореняването на лозя като независима активност не се финансира. Ако лозето бъде отстранено, производителите, които аплайват за финансова помощ, са задължени да пристъпят към засаждане на нови лозови масиви. Подкрепят се също действия, като смяна на местонахождението на лозята.
Финансовото подкрепяне на премахване, което е последвано от засаждане на нови масиви има няколко аргументи. Радослав Радев, някогашен ръководител на Националната лозаро-винарска камара изяснява, че изгодите са преместването на лозята от неподходящи региони в по-благодатни такива и подмладяване на лозовия фонд без това да усилва общата засадена повърхност.
По данни на ИАЛВ годишният финансов запас за преструктуриране на лозя в интервала 2019–23 възлиза на 26.76 милиона евро или общо 133.810 милиона евро за целия интервал. Към днешна дата за този програмен интервал ИАЛВ е издала 168 удостоверения за 1091 хектара за преработка на състава на сортовете лози и 92 удостоверения за 1235 хектара за промяна на местонахождението на лозята.
ИАЛВ отбелязва, че в настоящето европейско и надлежно българско законодателство използването на мярката за дефинитивно унищожаване на лозови насаждения не е планувано. Мерките също по този начин не засягат десертните сортове грозде, както и лозята за домашно произвеждане на вино и ракия, прибавя Радослав Радев.
Каква е полемиката на европейско равнище
Като член на Европейски Съюз, България и българското винопроизводство са част от Общата организация на пазара на вино в границите на Общата селскостопанска политика (ОСП) на съюза. Целта на ОСП още от основаването ѝ е да поддържа земеделските райони и производители, като за подкрепяне и контролиране на винения пазар се ползват от 1976 година. Сред главните способи за регламентиране на пазара е количественото ограничение на производството на вино.
Дискусията по отношение на строгостта на ограниченията е разгорещена на европейско равнище, като един от дребните непрекъснати консенсуси е, че секторът се нуждае от промени. Сблъсъците на тематика до каква степен би трябвало да се лимитира новото засаждане на лозови масиви са както сред страните членки, по този начин и сред другите лобистки ползи вътре в самите страни. Основно противоречие поражда тематиката дали производството на вино би трябвало да се либерализира или да остане строго следено. Макар през 2008 година да се премахването на рестриктивните мерки за нови засаждения, лобито, което е срещу, надвива.
През 2014 асоциации на винопроизводители от 14 страни членки в офциално писмо до европейските институции, че режимът организиращ пазара на виното в Европейски Съюз е „ лист от случайни и дискриминационни ограничавания на правото да се засаждат и затова да се създават виновност в Европа “.
Същевременно, мощният надзор върху производството е мечтан механизъм от някои винопроизводители. Френски винопроизводители , че в случай че регулациите се облекчат „ индустриално създадено вино вид „ Кока Кола “ ще пусне корени в Европа “. В публични позиции Франция и Испания, показват сходни – дерегулацията би довела до индустриализация на производството и би ощетила дребните производители.
Мерките, които са планувани в европейското законодателство, са за да се балансира конкурентоспособността на производителите, качеството на виното в Европейски Съюз и устойчивостта на лозаро-винарския бранш, който е от огромна значимост за страните членки. Виното е най-големият бранш на хранително-вкусовата индустрия в Европейски Съюз във връзка с артикули, които се изнасят, представлявайки 7.6% от хранително-вкусовия експорт на страните членки.
Намалели ли са лозовите насаждения у нас
Последните промени в законовата рамка от 2013 година (), задължават страните членки да лимитират засаждането на нови масиви до повърхност възлизаща на най-много 1% от площта на към този момент съществуващите лозя. Предвижда се това законодателство да е в действие до , като за последващия интервал следва преразглеждане.
Макар лозята в България да се усилват от 2015 насам, България не употребява цялата повърхност, която ѝ се поставя за засаждане. По данни на от 2020 година площта засята с винени лозя в България възлиза на 60,162 хектара. Това значи, че през 2021 година новите насаждения не могат да възлизат на повърхност по-голяма от 601.62 хектара, а площта, която се за нови засаждения през 2021 е едвам 59 хектара.
В исторически проект се следи доста понижаване на засятата повърхност в България, като отрицателните трендове стартират от 80-те години. Данни на Националния статистически инсититут демонстрират, че засятата обща повърхност с винени лозя е била 141,353 хектара през , 145,986 хектара през , 151,766 хектара през , 132,628 хектара през , 101,182 хектара през и 79,176 хектара през .
Количеството на нови засаждения може да се прегледа и през различен аршин – на лозето, като България е страната с най-голям дял с лозя над тридесет години – близо 69% при приблизително ниво за Европейски Съюз 37%.
Проверено:
България сама е избрала да приложи незадължителната мярка “окончателно премахване на лозя ”, финансирана от Европейски Съюз. Програмата е съществувала еднократно през 2011 година, като от нея са се възползвали 14 лица, изкоренявайки едвам 63 хектара. Площта на засяти лозови масиви у нас понижава от 80-те години насам. Към днешна дата, изкореняването на лозови масиви, може да получи финансиране, единствено в случай че е последвано от ново засаждане на лозя.
В обществената мрежа се популяризира неуместно изказване, на което се ловят стотици хиляди нашенци, че " Европейски Съюз целеустремено желае да унищожи лозята в България ".
Всъщност Европейски Съюз още от създаването се крепи на фаворизиране на развиването на земеделието, което обезпечава прехраната на хората.
Ето и инспекцията на
Мярката „ дефинитивно премахване на лозя “, финансирана от Европейски Съюз, няма наложителен темперамент за страните членки.При използването на този правилник в България от финансовата помощ са се възползвали общо 14 физически и юридически лица през 2011 година като изплатените средства не се пресмятат на база „ декар лозе “.Изкореняването на лозя и обновяването им са част от ограниченията за преструктурирането на лозаро-винарския бранш, финансирани от Европейски Съюз в програмния интервал 2019-2023 година и целят опазване на конкурентоспособността на пазара.
В обществените мрежи се популяризира изказванието, че лозарите могат да получат по три хиляди евро на декар от европейски стратегии, в случай че изкоренят лозарските си насаждения дефинитивно. Във Facebook групата Майката Земя, която има близо 34 хиляди членове, сходна обява е харесана над 1,600 пъти и споделена близо 150 пъти.
Factcheck.bg ревизира доколко тези изказвания дават отговор на истината и какви са общоевропейските регулации в лозаро-винарският бранш.
Какви са съществуващите ограничения за премахване и засаждане в България
Програма, която е подтикнала премахване на лозови масиви без следващи насаждения в България, е била дейна единствено през 2011 година, в програмния интервал 2009–13. Европейската комисията предлага мярката за дефинитивно премахване за контролиране на производството в бранша, само че поради несъгласието на огромните винопроизводители в Европа, използването ѝ остава по преценка на страните членки, като България взема решение да я включи.
По данни на Изпълнителна организация за лозата и виното (ИАЛВ), която управлява спазването на регламента по тази стратегия, едвам 14 лица са се възползвали от финансовата помощ. Общата повърхност на дефинитивно изкоренените лозя възлиза на 63 хектара (или 630 декара).
Според в този момент действащото изкореняването на лозя като независима активност не се финансира. Ако лозето бъде отстранено, производителите, които аплайват за финансова помощ, са задължени да пристъпят към засаждане на нови лозови масиви. Подкрепят се също действия, като смяна на местонахождението на лозята.
Финансовото подкрепяне на премахване, което е последвано от засаждане на нови масиви има няколко аргументи. Радослав Радев, някогашен ръководител на Националната лозаро-винарска камара изяснява, че изгодите са преместването на лозята от неподходящи региони в по-благодатни такива и подмладяване на лозовия фонд без това да усилва общата засадена повърхност.
По данни на ИАЛВ годишният финансов запас за преструктуриране на лозя в интервала 2019–23 възлиза на 26.76 милиона евро или общо 133.810 милиона евро за целия интервал. Към днешна дата за този програмен интервал ИАЛВ е издала 168 удостоверения за 1091 хектара за преработка на състава на сортовете лози и 92 удостоверения за 1235 хектара за промяна на местонахождението на лозята.
ИАЛВ отбелязва, че в настоящето европейско и надлежно българско законодателство използването на мярката за дефинитивно унищожаване на лозови насаждения не е планувано. Мерките също по този начин не засягат десертните сортове грозде, както и лозята за домашно произвеждане на вино и ракия, прибавя Радослав Радев.
Каква е полемиката на европейско равнище
Като член на Европейски Съюз, България и българското винопроизводство са част от Общата организация на пазара на вино в границите на Общата селскостопанска политика (ОСП) на съюза. Целта на ОСП още от основаването ѝ е да поддържа земеделските райони и производители, като за подкрепяне и контролиране на винения пазар се ползват от 1976 година. Сред главните способи за регламентиране на пазара е количественото ограничение на производството на вино.
Дискусията по отношение на строгостта на ограниченията е разгорещена на европейско равнище, като един от дребните непрекъснати консенсуси е, че секторът се нуждае от промени. Сблъсъците на тематика до каква степен би трябвало да се лимитира новото засаждане на лозови масиви са както сред страните членки, по този начин и сред другите лобистки ползи вътре в самите страни. Основно противоречие поражда тематиката дали производството на вино би трябвало да се либерализира или да остане строго следено. Макар през 2008 година да се премахването на рестриктивните мерки за нови засаждения, лобито, което е срещу, надвива.
През 2014 асоциации на винопроизводители от 14 страни членки в офциално писмо до европейските институции, че режимът организиращ пазара на виното в Европейски Съюз е „ лист от случайни и дискриминационни ограничавания на правото да се засаждат и затова да се създават виновност в Европа “.
Същевременно, мощният надзор върху производството е мечтан механизъм от някои винопроизводители. Френски винопроизводители , че в случай че регулациите се облекчат „ индустриално създадено вино вид „ Кока Кола “ ще пусне корени в Европа “. В публични позиции Франция и Испания, показват сходни – дерегулацията би довела до индустриализация на производството и би ощетила дребните производители.
Мерките, които са планувани в европейското законодателство, са за да се балансира конкурентоспособността на производителите, качеството на виното в Европейски Съюз и устойчивостта на лозаро-винарския бранш, който е от огромна значимост за страните членки. Виното е най-големият бранш на хранително-вкусовата индустрия в Европейски Съюз във връзка с артикули, които се изнасят, представлявайки 7.6% от хранително-вкусовия експорт на страните членки.
Намалели ли са лозовите насаждения у нас
Последните промени в законовата рамка от 2013 година (), задължават страните членки да лимитират засаждането на нови масиви до повърхност възлизаща на най-много 1% от площта на към този момент съществуващите лозя. Предвижда се това законодателство да е в действие до , като за последващия интервал следва преразглеждане.
Макар лозята в България да се усилват от 2015 насам, България не употребява цялата повърхност, която ѝ се поставя за засаждане. По данни на от 2020 година площта засята с винени лозя в България възлиза на 60,162 хектара. Това значи, че през 2021 година новите насаждения не могат да възлизат на повърхност по-голяма от 601.62 хектара, а площта, която се за нови засаждения през 2021 е едвам 59 хектара.
В исторически проект се следи доста понижаване на засятата повърхност в България, като отрицателните трендове стартират от 80-те години. Данни на Националния статистически инсититут демонстрират, че засятата обща повърхност с винени лозя е била 141,353 хектара през , 145,986 хектара през , 151,766 хектара през , 132,628 хектара през , 101,182 хектара през и 79,176 хектара през .
Количеството на нови засаждения може да се прегледа и през различен аршин – на лозето, като България е страната с най-голям дял с лозя над тридесет години – близо 69% при приблизително ниво за Европейски Съюз 37%.
Проверено:
България сама е избрала да приложи незадължителната мярка “окончателно премахване на лозя ”, финансирана от Европейски Съюз. Програмата е съществувала еднократно през 2011 година, като от нея са се възползвали 14 лица, изкоренявайки едвам 63 хектара. Площта на засяти лозови масиви у нас понижава от 80-те години насам. Към днешна дата, изкореняването на лозови масиви, може да получи финансиране, единствено в случай че е последвано от ново засаждане на лозя.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ