Анорексията е едно от заболяванията, придобили широка общественост през последнте

Анорексията е едно от болесттите, придобили необятна общност през последнте няколко десетилетия, а жервите ѝ са елементарно разпознаваеми, нерядко предизвикващи одумване по улиците, къде с терзание и състрадание, къде чисто клюкарски.

Мислим си, че сме наясно със същината на казуса – това са хора, постоянно млади дами, които са недувлетворени от външния тип и тежестта си и са оповестили борба на килограмите, изпадайки в крайности и подлагайки живота си на риск. Но единствено това ли е анорексията?

Човекът е обществено животно, и нерядко както основата, по този начин и решението на проблемите му могат да се търсят в обществото, което населява. Няма спор, публичната позиция е настроена очевидно против питателните разстройства, в частност анорексията, само че настройката и положителните

планове не постоянно са задоволителни. Както се споделя, опознай врага, с цел да го победиш или с други думи – ето какво би трябвало да знаем за анорексията.

Симптомите

Според интернационалната ранглиста на болестните положения нейното название е „ Анорексия нервоза “. Когато става въпрос за към този момент разгърната клинична картина, то тя се показва на две условни равнища – повърхностна (видима) патология и базисна такава.
Повърхностната патология
Видно е при тези хора, че те страдат от ниско телесно тегло, дехидратация, ниско кръвно налягане, муден пулс, посиняване на крайниците, ниска телесна температура, солидни невроендокринни промени, засягащи хипоталамуса, хипофизата, надбъбречните жлези, щитовидната жлеза и яйчниците, и при дамите – аменорея ( липса на менструация ).
Свързани публикации.. Йога в помощ при анорексия и булимия. Йога със Стела Колева 0 Номофобия или боязън да останем без телефон 1 Диети през ден – ефикасни ли са? 0

Хранителното държание е абнормно – строгите диети не престават, без значение от ослабването, а придържането към тях придобива вманиачен темперамент, асортиментът от „ разрешени “ храни се стеснява от ден на ден. Самият акт на хранене става чудноват, оцветен от ритуали – на избрани места, в избрани часове, храната се приема постепенно, нарязана на дребни късчета, подреждани педантично и придвижвани стереотипно в чинията – игра с храната.

Постепенно тези ограничения се уголемяват към територията на фамилната софра,

готвенето, извършването на покупки и храненето на околните.

Успоредно с това се ускоряват държанията, целящи консумиране на сила – било то спорт, вървене, седене прав, излишно нанагорнище на стълби и въобще – хиперактивност .

Засегнатите стават неразбираеми за близките, захвърлят ползите и заниманията си, изолират се от връстниците. Настроението им е лабилно, с нараснала нервност, тревога, невротични прояви и обсесивно-компулсивни такива. Сънят им е нарушен, с типично ранно пробуждане.

Централна, базисна патология
Това, което предизвиква забележимата патлогия, а точно – боязън от личното тегло, ентусиазъм към слабота и хранителна уплаха . В този смисъл анорексията съставлява фобийно избягване, където обект на уплахата е личното обикновено тегло, което дефинира и его-синтонния темперамент на болестта (това е разстройство, което въпреки и носещо прочут дискомфорт, страдащите не възразяват да го имат, тъй като по някакъв метод удовлетворява избрани техни психични потребности).

В основата му стои нарушеното разбиране и визия за личното тяло, нарушената идея за себе си. Налице е неточна перцепция за размерите, пропорциите и границите на тялото, както и на телесното безсилие – неопределено идентифициране и изявление на чувства като апетит, насищане, мраз, отмалялост и други Самооценката е нестабилна и свръхзависима от външни критерии.

Защо да потърсим помощта на експерт?

Хранителните разстройства обиновено стартират постепенно и тайно и остават незабелязани в продължение на месеци и години. Открием ли белезите му обаче у някой непосредствен, безусловно би трябвало да се търси експерт.

Тези разстройства нормално не престават приблизително 2-4 години, а в някои случаи – до 7-10 и повече, като 50-75% от болните

оздравяват, 15-20% хронифицират, а смъртността е от 0,5 до 20%. Хранителните разстройства са причина номер едно за гибел на дами сред 15 и 30 годишна възраст. Най-честата причина за подобен смъртен излаз са телесните затруднения от болестта и самоубийствата – в

към 1/3 от случаите. Близо 1/3 от болните вършат по един или повече опита за самоубийство. 4088