Легендата на лявата идея Анжел Вагенщайн в ПИК и Ретро: Президентът ми нанесе тежък удар – поклони се на главорези. Защо не се поклони и на Хитлер?!
Анжел Вагенщайн, знаменит сценарист, публицист, режисьор, държавник, политик, легенда на лявата концепция, през октомври навърши 99 и навлезе в 100-ата си година.
Той е роден в Пловдив, само че прекарва детството си във Франция. Родителите му емигрират там по политически аргументи, тъй като са преследвани поради левите си убеждения. Семейството се завръща в България след прошка, а Вагенщайн остава правилен на левите си убеждения.
На 16-годишна възраст влиза в РМС. Бил е член на бойна група, партизанин, пандизчия със смъртна присъда от съда на Царство България.
Завършва кинодраматургия във ВГИК, Москва. Автор е на 50 сюжета за игрални, документални и анимационни филми, снимани в 5 страни. Филмът по негов сюжет „ Звезди “, сниман през 1959 година от режисьора Конрад Волф, е почетен със Специалната премия на журито в Кан. Сред най-известните произведения, снимани по сюжет на Вагенщайн, са „ Допълнение към закона за отбрана на страната “, „ Гоя “, „ Звезди в косите, сълзи в очите “, „ Борис I “, „ След края на света “.
свързани новини142643на 29.07.20207271на 28.04.2015
Романите му „ Петокнижие Исааково “, „ Далеч от Толедо “ и „ Сбогом, Шанхай “ са преведени на френски, немски, британски, съветски, испански, полски, чешки, маджарски, македонски, италиански, китайски, иврит.
Три западноевропейски компании наскоро взеха решение да снимат тв сериал по романа „ Сбогом, Шанхай! “, само че работата по плана бе замразена поради пандемията. Самият разказ пък напълно скоро бе публикуван за трети път във Франция.
На 1 февруари Румен Радев отдаде респект пред паметта на жертвите на комунизма и сервира цветя на Мемориала край НДК. Два дни по-късно Анжел Вагенщайн изрази пред „ Ретро “ дълбокото си оскърбление от този факт и разяснява протичащото се в Българска социалистическа партия.
- Г-н Вагенщайн, навлизате в 100-ата си година, какво е чувството?
- Аз съм встъпил към този момент в 100-годишнината, през октомври ще ги навъртя изцяло и започвам 101-вата. Това е.
- Живели сте в три Българии – по кое време ви беше най-интересно и по кое време – най-тежко?
- Интересно му е на човек в цирка или на кино... Живял съм, борил съм се. Със смъртна присъда дочаках 9 сепетмври.
- Преди дни Румен Радев се поклони пред Паметника на жертвите на комунизма. Как приехте този факт?
- Получих тежък удар от президента на Република България, който отиде да се поклони на главорезите.
Аз писах преди време: Ще пристигна време за Десетте конника на Апокалипсиса. Писах го в килията на наказаните на гибел. Ще бъдат безмилостни тия първи, дано да са 10 дни. Защото това, което натрупа фашизмът, не се изкоренява елементарно. В Дирекцията на полицията аз бях вързан за краката, гол, висях на тавана и ме постановяваха с едни триъгълни прътове от автомобилна гума. Този, който ме постановяваше, след Девети септември незабавно бе погубен. Това са тия 10 дни. Тях ги знае Франция. Париж знае какво са те, Рим знае, там, където Мусолини е висял гол с любовницата си на едно дърво… Това заслужено ли е, или не е заслужено? Това е Апокалипсиса, това е страшният яд на Европа за това, което се случи през Втората международна война. А завчера отиде и се поклони. Защо не се поклони и на Хитлер?! Защото и той е трябвало да се самоубие в тия 10 дни. В американската окупационна зона на Германия през тия 10 дни са разстреляни 800 души. Не отива на Щатите да се поклони на тия 800 души.
За мен беше като гръм от ясно небе, когато на България отиде да се поклони… И не знае на кого се покланя. На убийци и главорези. Аз не съм го видял да се поклони на софийското стрелбище, където е разстрелян Вапцаров, където са разстреляни десетки почтени хора. Да отиде да се поклони там, където са разстреляни деца. Ние към този момент 10 години водим борба, с цел да създадем монумент на разстреляните деца по време на Втората международна война, при фашизма в България.
Затова ви споделям – това са Конниците на Апокалипсиса. Никой във Франция не можа да възпре тая начална вълна на яд, от време на време е обективен гневът, от време на време е и неправдив. Но той е неизбежен, тогава когато пристигна Големия час на Конниците на Апокалипсиса, жаждата за отплата... Тогава никой не може да те спре. Да се поклониш на тези убийци, съпричастни към съществуването на Треблинка, на Аушвиц… Знаете ли какъв брой нацитски лагери е имало тогава – 720 в Европа! Не всички са били лагери на гибелта, има каменни кариери, има лагери край фабрики за оръжие, където като сенки са работили, на една чорбица, плебеи. Когато тия плебеи са освободени, не чакай от тях единствено рационални дейности. Това е дълбинната отплата, която не всеки път е напълно обективна, която не всеки път може да раздели нюансите. В Париж са разкарвали плачещи дами с обръснати глави из целия град, тъй като те са танцували с немските бойци. Не се поколебаха да разстрелят ръководителите на Южна Франция, която става съдружник на нацистите. Всичко е изтрепано. Затова ви приказвам в този момент с неспокойствие. Нека откакто минат тия дни, както се споделя, да поникне трева, да стоим на зелено, да си извиним каквото е било. Но амнистия за фашистките главорези, каквато ние завчера преживяхме, не. Това ми е днешният боязън.
Сега желаят да ме гледат изкривено тия, които не знаят, че аз съм бил месеци наред в килията на наказаните на гибел, в килия единочка за един човек, ние сме били по кое време 8 души, по кое време 10 души, по кое време 12 души, по кое време са измъквали някой през нощта, който не се е прибирал към този момент. Става дума за Сливенския затвор. Който се интересува, да види архивите. Затова вие ме хващате в деня на моя яд.
- Много леви хора са персонално наранени от неговата постъпка.
- Аз съм персонално обиден. И аз споделих нещо персонално на президента, в лицето му го споделих. Когато той посети Йерусалим, там сподели, че с гордо вдигната глава гледа към човечеството, тъй като България избави евреите си. И нито една дума на състрадание към унищожените от българските управляващи, от българския закон за отбрана на нацията македонски и беломорски евреи. Всички са унищожени в Треблинка. не откри думичка на състрадание, на взаимност, на страдание, че това е било позволено. Гордо вдигнато чело!
Сега го видях на стената, където половината имена са имена на главорези. Видях го да гледа умилително листата. И там е името на този, който ме е държал гол, вързан, надолу с главата. Аз отидох да го диря в неговото родно село незабавно след Девети, с цел да му кажа: Здравей, приятелю. Те ми споделиха: Късно идвате, ние го разстреляхме. Трудно можеш да сдържиш гнева на човечеството в тия първи дни. След това има време и за съд, за разнообразни присъди. Допускат се и неточности, и залитания. В първите дни съдружниците Англия, Съединените щати и Съветският съюз трябваше да сдържат ръцете на гневните тълпи, които желаеха възмездие за това ужасно нещо, което се случи през Втората международна война. Само хора, на които това не се е случило, могат да заиграват в този момент – обективни ли бяха присъдите или несправедливи. Допускам, че има и някои, които са заслужавали и по-малка присъда. Вероятно са позволени и правосъдни неточности. Но това е гневът на Европа. Ако това не го разбираш, значи изобщо не разбираш Втората международна война, цялата покруса. 10 милиона души унищожени в лагерите! И не ми трепва окото в този момент да ми кажат, че на еди-кой си, Иван Иванов, прекомерно огромна му е присъдата. На човек му пада перде. На човечеството му пада перде. Така е било и в тъмните епохи, по този начин е било и с Ренесанса, по този начин е било и с Инквизицията… Кога е заслужено, по кое време не е заслужено, човек може по-късно да разбере. Отново се връщам на този тунел в Гарнизонното стрелбище, където са разстреляни толкоз доста хора. Там не съм видял тия правдолюбци, десни, да дойдат, да се поклонят на стотиците разстреляни. Не съм чул от тях подобен яд, какъвто те демонстрираха завчера. Преклонение пред почтените жертви. Какви почтени жертви?! Да се кланяш и да съчувстваш на тези, които са пометени от историята…
Затова днешният ден ми е тежък ден. Съжалявам доста, че фашизмът още веднъж дава своите кълнове. Един от неговите кълнове е този ден на респект към наказаните нацистки нарушители.
- за пръв път се покланя пред Мемориала край НДК едвам откакто бе определен за втори мандат. Това изменничество ли е към левите гласоподаватели, които са дали своят вот за него?
- Това е изменничество против човечеството. Предателство против антифашизма. Да стоиш там и да искаш амнистия на главорези. Аз съм покъртен!
- Господин Вагенщайн, какво се случва с вашата обичана лява партия, какво е тълкуванието ви за положението на Българска социалистическа партия?
- Това, което се случва с тази партия, съгласно мен е една историческа драма. Българска социалистическа партия сега е в дълбочайша идеологическа рецесия. Не съм сигурен, че някой от Българска социалистическа партия не би се поклонил на тая стена. Партията сега е на най-тежкия си кръстопът.
- Преди две години казахте, че Нинова е подготвена да погребе Българска социалистическа партия.
- Тя съвсем я погреба към този момент.
- Как се стигна до такава степен Българска социалистическа партия да се срине до четвъртото място след последните избори, чия е отговорността?
- На Корнелия Нинова и на нейния антураж от пажове. Послушни пажове, които не могат да се откъснат от трапезата на властта. Готови са да обслужват всекиго. Нинова я обслужват заинтригуваните край нея, вървят с нея, гледат я, пъхат ѝ букети на победителка. Какво побеждава? Тя унищожи една историческа партия, най-старата партия на България, която оказа голямо въздействие и в Русия, и на Балканите, и в Сърбия, и където желаете. Българската партия на тесните социалисти. Да съсипеш всичко това поради персоналната си кариера и поради групата послушници към теб... За мен това е драма на българския социализъм. Някои споделят – „ Нищо, това сме го преживявали “, само че съгласно мен това не е съществено. Не сме го преживявали. Без кръвопролитие, без разстрели, без газови камери тя съумя да ликвидира партията. Всъщност партията към този момент не съществува. Съществува един макет, който замества и залъгва. Това е както по бостаните поставят чучело, което да наподобява на човек, с цел да плаши гаргите. Сега има тъкмо такова чучело, което се назовава Българска социалистическа партия. Това не е социалистическа партия. Тя е скъсала с всичките си обичаи, със смисъла на своето битие. Най-старата политическа партия на България, оживяла през кланета, през реки от кръв, през принуждение. Фашистите не можаха да унищожат партизанското придвижване.
Сега Корнелия Нинова съумя да съсипе партията. Трябва да ѝ се издигне монумент и на този монумент да отиде да се поклони.
- Таите ли въпреки всичко някаква вяра, по какъв начин тази партия може да си възвърне мощта, силата?
- Както се споделя, вярата умира последна. Ако няма вяра, то няма вяра изобщо за бъдещето на човечеството. Аз знам, всичко ще се размине. Вече сме XXI век, той не наподобява на XX век. Нито задачите на левицата са същите, нито обществото, което ще бъде или би трябвало да бъде основано, ще бъде това общество, което се предвиждаше в края на XIX и XX век. Общество на тирания на пролетариата и т. н. Неслучайно в този момент внимателно се приказва за дребния и междинния бизнес. XX век – никакъв частен бизнес, всичко в плана беше благосъстоятелност на страната. Проблемите на собствеността – това е дълбинният проблем в този момент. Един % от популацията на човечеството има 99 % от благосъстоянията на планетата. Така че въпросът за собствеността – това е фундаментален въпрос, който допускам, че ще залее целия XXI век. Но и няма да бъде този строй, този модел на ръководство, който предвиждаха през XIX и XX век, естествено. Човечеството се развива, развива се и моделът на мечтаното бъдеще.
И към това желая да прибавя още нещо. Партията е извървяла тежък път. Тя продължава в този момент да претърпява доста тежки и горчиви дни и да върви отново веднъж – това е пътят към храма. Може тоя храм да го има, може и да го няма. Важен е пътят. Тази партия е вървяла по своя път, кървяла е, само че е вървяла към своя храм. Вярвам в пътя. Този път в този момент е комплициран, в кални пътеки, рухнали мостове, рухнали очаквания, това е.
- Ще завоюва, или ще загуби Българска социалистическа партия от това, че Нинова и нейни хора са във властта?
- Българска социалистическа партия загуби, несъмнено. Българска социалистическа партия е унищожена. Опитайте се да се обадите на някой от вътрешните телефони на „ Позитано “. Няма кой да вдигне и слушалката.
Полицейска фотография на наказания на гибел Анжел Вагенщайн, 1944 година
Той е роден в Пловдив, само че прекарва детството си във Франция. Родителите му емигрират там по политически аргументи, тъй като са преследвани поради левите си убеждения. Семейството се завръща в България след прошка, а Вагенщайн остава правилен на левите си убеждения.
На 16-годишна възраст влиза в РМС. Бил е член на бойна група, партизанин, пандизчия със смъртна присъда от съда на Царство България.
Завършва кинодраматургия във ВГИК, Москва. Автор е на 50 сюжета за игрални, документални и анимационни филми, снимани в 5 страни. Филмът по негов сюжет „ Звезди “, сниман през 1959 година от режисьора Конрад Волф, е почетен със Специалната премия на журито в Кан. Сред най-известните произведения, снимани по сюжет на Вагенщайн, са „ Допълнение към закона за отбрана на страната “, „ Гоя “, „ Звезди в косите, сълзи в очите “, „ Борис I “, „ След края на света “.
свързани новини142643на 29.07.20207271на 28.04.2015
Романите му „ Петокнижие Исааково “, „ Далеч от Толедо “ и „ Сбогом, Шанхай “ са преведени на френски, немски, британски, съветски, испански, полски, чешки, маджарски, македонски, италиански, китайски, иврит.
Три западноевропейски компании наскоро взеха решение да снимат тв сериал по романа „ Сбогом, Шанхай! “, само че работата по плана бе замразена поради пандемията. Самият разказ пък напълно скоро бе публикуван за трети път във Франция.
На 1 февруари Румен Радев отдаде респект пред паметта на жертвите на комунизма и сервира цветя на Мемориала край НДК. Два дни по-късно Анжел Вагенщайн изрази пред „ Ретро “ дълбокото си оскърбление от този факт и разяснява протичащото се в Българска социалистическа партия.
- Г-н Вагенщайн, навлизате в 100-ата си година, какво е чувството?
- Аз съм встъпил към този момент в 100-годишнината, през октомври ще ги навъртя изцяло и започвам 101-вата. Това е.
- Живели сте в три Българии – по кое време ви беше най-интересно и по кое време – най-тежко?
- Интересно му е на човек в цирка или на кино... Живял съм, борил съм се. Със смъртна присъда дочаках 9 сепетмври.
- Преди дни Румен Радев се поклони пред Паметника на жертвите на комунизма. Как приехте този факт?
- Получих тежък удар от президента на Република България, който отиде да се поклони на главорезите.
Аз писах преди време: Ще пристигна време за Десетте конника на Апокалипсиса. Писах го в килията на наказаните на гибел. Ще бъдат безмилостни тия първи, дано да са 10 дни. Защото това, което натрупа фашизмът, не се изкоренява елементарно. В Дирекцията на полицията аз бях вързан за краката, гол, висях на тавана и ме постановяваха с едни триъгълни прътове от автомобилна гума. Този, който ме постановяваше, след Девети септември незабавно бе погубен. Това са тия 10 дни. Тях ги знае Франция. Париж знае какво са те, Рим знае, там, където Мусолини е висял гол с любовницата си на едно дърво… Това заслужено ли е, или не е заслужено? Това е Апокалипсиса, това е страшният яд на Европа за това, което се случи през Втората международна война. А завчера отиде и се поклони. Защо не се поклони и на Хитлер?! Защото и той е трябвало да се самоубие в тия 10 дни. В американската окупационна зона на Германия през тия 10 дни са разстреляни 800 души. Не отива на Щатите да се поклони на тия 800 души.
За мен беше като гръм от ясно небе, когато на България отиде да се поклони… И не знае на кого се покланя. На убийци и главорези. Аз не съм го видял да се поклони на софийското стрелбище, където е разстрелян Вапцаров, където са разстреляни десетки почтени хора. Да отиде да се поклони там, където са разстреляни деца. Ние към този момент 10 години водим борба, с цел да създадем монумент на разстреляните деца по време на Втората международна война, при фашизма в България.
Затова ви споделям – това са Конниците на Апокалипсиса. Никой във Франция не можа да възпре тая начална вълна на яд, от време на време е обективен гневът, от време на време е и неправдив. Но той е неизбежен, тогава когато пристигна Големия час на Конниците на Апокалипсиса, жаждата за отплата... Тогава никой не може да те спре. Да се поклониш на тези убийци, съпричастни към съществуването на Треблинка, на Аушвиц… Знаете ли какъв брой нацитски лагери е имало тогава – 720 в Европа! Не всички са били лагери на гибелта, има каменни кариери, има лагери край фабрики за оръжие, където като сенки са работили, на една чорбица, плебеи. Когато тия плебеи са освободени, не чакай от тях единствено рационални дейности. Това е дълбинната отплата, която не всеки път е напълно обективна, която не всеки път може да раздели нюансите. В Париж са разкарвали плачещи дами с обръснати глави из целия град, тъй като те са танцували с немските бойци. Не се поколебаха да разстрелят ръководителите на Южна Франция, която става съдружник на нацистите. Всичко е изтрепано. Затова ви приказвам в този момент с неспокойствие. Нека откакто минат тия дни, както се споделя, да поникне трева, да стоим на зелено, да си извиним каквото е било. Но амнистия за фашистките главорези, каквато ние завчера преживяхме, не. Това ми е днешният боязън.
Сега желаят да ме гледат изкривено тия, които не знаят, че аз съм бил месеци наред в килията на наказаните на гибел, в килия единочка за един човек, ние сме били по кое време 8 души, по кое време 10 души, по кое време 12 души, по кое време са измъквали някой през нощта, който не се е прибирал към този момент. Става дума за Сливенския затвор. Който се интересува, да види архивите. Затова вие ме хващате в деня на моя яд.
- Много леви хора са персонално наранени от неговата постъпка.
- Аз съм персонално обиден. И аз споделих нещо персонално на президента, в лицето му го споделих. Когато той посети Йерусалим, там сподели, че с гордо вдигната глава гледа към човечеството, тъй като България избави евреите си. И нито една дума на състрадание към унищожените от българските управляващи, от българския закон за отбрана на нацията македонски и беломорски евреи. Всички са унищожени в Треблинка. не откри думичка на състрадание, на взаимност, на страдание, че това е било позволено. Гордо вдигнато чело!
Сега го видях на стената, където половината имена са имена на главорези. Видях го да гледа умилително листата. И там е името на този, който ме е държал гол, вързан, надолу с главата. Аз отидох да го диря в неговото родно село незабавно след Девети, с цел да му кажа: Здравей, приятелю. Те ми споделиха: Късно идвате, ние го разстреляхме. Трудно можеш да сдържиш гнева на човечеството в тия първи дни. След това има време и за съд, за разнообразни присъди. Допускат се и неточности, и залитания. В първите дни съдружниците Англия, Съединените щати и Съветският съюз трябваше да сдържат ръцете на гневните тълпи, които желаеха възмездие за това ужасно нещо, което се случи през Втората международна война. Само хора, на които това не се е случило, могат да заиграват в този момент – обективни ли бяха присъдите или несправедливи. Допускам, че има и някои, които са заслужавали и по-малка присъда. Вероятно са позволени и правосъдни неточности. Но това е гневът на Европа. Ако това не го разбираш, значи изобщо не разбираш Втората международна война, цялата покруса. 10 милиона души унищожени в лагерите! И не ми трепва окото в този момент да ми кажат, че на еди-кой си, Иван Иванов, прекомерно огромна му е присъдата. На човек му пада перде. На човечеството му пада перде. Така е било и в тъмните епохи, по този начин е било и с Ренесанса, по този начин е било и с Инквизицията… Кога е заслужено, по кое време не е заслужено, човек може по-късно да разбере. Отново се връщам на този тунел в Гарнизонното стрелбище, където са разстреляни толкоз доста хора. Там не съм видял тия правдолюбци, десни, да дойдат, да се поклонят на стотиците разстреляни. Не съм чул от тях подобен яд, какъвто те демонстрираха завчера. Преклонение пред почтените жертви. Какви почтени жертви?! Да се кланяш и да съчувстваш на тези, които са пометени от историята…
Затова днешният ден ми е тежък ден. Съжалявам доста, че фашизмът още веднъж дава своите кълнове. Един от неговите кълнове е този ден на респект към наказаните нацистки нарушители.
- за пръв път се покланя пред Мемориала край НДК едвам откакто бе определен за втори мандат. Това изменничество ли е към левите гласоподаватели, които са дали своят вот за него?
- Това е изменничество против човечеството. Предателство против антифашизма. Да стоиш там и да искаш амнистия на главорези. Аз съм покъртен!
- Господин Вагенщайн, какво се случва с вашата обичана лява партия, какво е тълкуванието ви за положението на Българска социалистическа партия?
- Това, което се случва с тази партия, съгласно мен е една историческа драма. Българска социалистическа партия сега е в дълбочайша идеологическа рецесия. Не съм сигурен, че някой от Българска социалистическа партия не би се поклонил на тая стена. Партията сега е на най-тежкия си кръстопът.
- Преди две години казахте, че Нинова е подготвена да погребе Българска социалистическа партия.
- Тя съвсем я погреба към този момент.
- Как се стигна до такава степен Българска социалистическа партия да се срине до четвъртото място след последните избори, чия е отговорността?
- На Корнелия Нинова и на нейния антураж от пажове. Послушни пажове, които не могат да се откъснат от трапезата на властта. Готови са да обслужват всекиго. Нинова я обслужват заинтригуваните край нея, вървят с нея, гледат я, пъхат ѝ букети на победителка. Какво побеждава? Тя унищожи една историческа партия, най-старата партия на България, която оказа голямо въздействие и в Русия, и на Балканите, и в Сърбия, и където желаете. Българската партия на тесните социалисти. Да съсипеш всичко това поради персоналната си кариера и поради групата послушници към теб... За мен това е драма на българския социализъм. Някои споделят – „ Нищо, това сме го преживявали “, само че съгласно мен това не е съществено. Не сме го преживявали. Без кръвопролитие, без разстрели, без газови камери тя съумя да ликвидира партията. Всъщност партията към този момент не съществува. Съществува един макет, който замества и залъгва. Това е както по бостаните поставят чучело, което да наподобява на човек, с цел да плаши гаргите. Сега има тъкмо такова чучело, което се назовава Българска социалистическа партия. Това не е социалистическа партия. Тя е скъсала с всичките си обичаи, със смисъла на своето битие. Най-старата политическа партия на България, оживяла през кланета, през реки от кръв, през принуждение. Фашистите не можаха да унищожат партизанското придвижване.
Сега Корнелия Нинова съумя да съсипе партията. Трябва да ѝ се издигне монумент и на този монумент да отиде да се поклони.
- Таите ли въпреки всичко някаква вяра, по какъв начин тази партия може да си възвърне мощта, силата?
- Както се споделя, вярата умира последна. Ако няма вяра, то няма вяра изобщо за бъдещето на човечеството. Аз знам, всичко ще се размине. Вече сме XXI век, той не наподобява на XX век. Нито задачите на левицата са същите, нито обществото, което ще бъде или би трябвало да бъде основано, ще бъде това общество, което се предвиждаше в края на XIX и XX век. Общество на тирания на пролетариата и т. н. Неслучайно в този момент внимателно се приказва за дребния и междинния бизнес. XX век – никакъв частен бизнес, всичко в плана беше благосъстоятелност на страната. Проблемите на собствеността – това е дълбинният проблем в този момент. Един % от популацията на човечеството има 99 % от благосъстоянията на планетата. Така че въпросът за собствеността – това е фундаментален въпрос, който допускам, че ще залее целия XXI век. Но и няма да бъде този строй, този модел на ръководство, който предвиждаха през XIX и XX век, естествено. Човечеството се развива, развива се и моделът на мечтаното бъдеще.
И към това желая да прибавя още нещо. Партията е извървяла тежък път. Тя продължава в този момент да претърпява доста тежки и горчиви дни и да върви отново веднъж – това е пътят към храма. Може тоя храм да го има, може и да го няма. Важен е пътят. Тази партия е вървяла по своя път, кървяла е, само че е вървяла към своя храм. Вярвам в пътя. Този път в този момент е комплициран, в кални пътеки, рухнали мостове, рухнали очаквания, това е.
- Ще завоюва, или ще загуби Българска социалистическа партия от това, че Нинова и нейни хора са във властта?
- Българска социалистическа партия загуби, несъмнено. Българска социалистическа партия е унищожена. Опитайте се да се обадите на някой от вътрешните телефони на „ Позитано “. Няма кой да вдигне и слушалката.
Полицейска фотография на наказания на гибел Анжел Вагенщайн, 1944 година
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ