Английският педагог Александър Нейл ръководи международна школа в Германия, а

Английският възпитател Александър Нейл управлява интернационална школа в Германия, а след това и във Виена, след което учредена своя лична – Съмърхил, на която вдъхва живот в продължение на половин век. Неговата педагогика цели освобождението на детето от бремето на наказванията, пораждащи боязън и смирение, бездейност, ненавист и пренебрежение, с цел да му се разреши да демонстрира желанията си, качествата си, спонтанността и насладата от креативния си капацитет.

Ако детето лъже, то или се бои от вас, или ви копира. При лъжливите родители израстват лъжливи деца. Ако желаете да чувате истината от своето дете, не го лъжете. Това изказване въобще не е морална поговорка, тъй като всички ние понякога лъжем. Понякога лъжем, с цел да не засегнем нечии усеща, лъжем за себе си, когато ни упрекват в нарцисизъм и пренебрежителност.

Семейната неистина има два претекста: да задържи детето в границите на положителното държание и да направи усещане за родителското съвършенство. Колко родители и учители биха дали отговор на въпроса на едно дете: ”Ти в миналото напивал ли си се? ” Именно страхът пред детето прави възрастните лицемерни. Едно малко момче не може да елементарни на татко си, че той е избягал през оградата от разярения бик. В своите мечти децата ни трансформират в герои и рицари, а ние се опитваме да оправдаем техните мечти. Но нас обезателно ще ни разкрият. Веднъж едно дете осъзна, че неговите родители и учители са лъжци и измамници. Вероятно в живота на всяко дете има интервал, в който е склонно да подлага на критика родителите си и да ги ненавижда, поради тяхната старомодност. Това се случва, когато детето види родителите си в същинската им светлина. То е готово да ненавижда своите същински родители, тъй като те не устоят на сравненията от неговите фантазии и мечти. Контрастът сред прелестните родители от фантазиите и действителните, се оказва доста мощен. По-късно детето се завръща при своите родители с схващане и състрадание, само че без илюзии. Обаче, отчуждението през този интервал нямаше да се случи, в случай че през цялото време родителите споделят истината за себе си на децата. На нас ни е доста мъчно да споделяме истината на децата, тъй като не можем да бъдем почтени със самите себе си. Ние лъжем себе си, лъжем съседите си. Всяка написана в миналото автобиография е неистина. Ние лъжем, тъй като самите нас са ни учили да живеем по непостижими стандарти за морал. Именно полученото образование в ранно детство ни е дало тези присъщи черти, които ние се опитваме да скрием.

Възрастен, който даже индиректно лъже децата е човек, който не ги схваща същински. В резултат на това, цялата наша система на обучение е цялостна с неистини от всевъзможен жанр. Училищната система, да вземем за пример, държи на това, че послушанието и изпълнителността са основните добродетели, а историята и френския език съставляват образованието. Детската неистина в огромна степен е подбудена от боязън и когато няма боязън, лъжите стават по-малко. Аз не мога да кажа, че те изчезват изцяло. Едно момче ще ви каже, да вземем за пример, за счупено стъкло, само че ще премълчи, че е лазил по хладилника или е откраднал инструмент. Да се надяваме на цялостно неявяване на неистини е доста наивно. Свободата не може да унищожи подобен тип неистини, като фантазирането.

Парадоксално или разумно, само че аз разграничавам неистина и непочтеност. Може един човек да бъде почтен и освен това да бъде измамник: човек, почтен в сериозните аспекти на живота, само че апропо от време на време непочтен в незначителни неща. Много прояви на лъгане са ориентирани да предпазят различен човек от неприятни прекарвания. Правдивостта би станала недостатък, в случай че ме принуди да напиша: ”Драги, господине, Вашето писмо е толкоз дълго и скучно, че не трябва да ме карате да го чета ”- или да кажа на един предстоящ музикант: ”Много благодаря за осъществяването, само че този очерк ти го унищожи ”.

Лъжата на възрастните, като предписание, е алтруистична, а детската неистина е постоянно съответна и ориентирана персонално към себе си. Най-сигурният метод да извършите от детето измамник е да го  принуждавате постоянно да споделя истината, единствено истината и нищо с изключение на нея. Аз зная, че да бъдеш постоянно почтен е доста мъчно, само че когато човек взема решение да не лъже детето или да не лъже в наличието на детето, то вижда, че прави това по-лесно, в сравнение с е очаквал. Единствената добра и вярна неистина е лъжата, която произнасят, когато нечий живот се намира в опасност/тежко е да кажеш на едно болно дете за гибелта на майка му/.

В нашите външни етикети има доста същински неистини. Ние споделяме „ благодаря ”, когато въобще не усещаме признателност, смъкваме шапка пред жена, която не почитаме. Да произнесеш неистина не е огромно закононарушение към морала, само че да живееш в неистина е същинско злополучие. Родител, живеещ в неистина, е същински рисков. „ Аз помолих сина си единствено за едно нещо - постоянно да споделя истината ”,- споделя бащата на едно шестнадесетгодишно момче- измамник. Този човек ненавижда своята жена и тя му дава отговор по същия метод, усърдно маскирано със „ скъпи ” и „ обичани ”. Синът неясно чувствал: в неговото семейство има нещо недобро. Какви шансове има сина на подобен човек да не израсне непочтен, когато живота на неговото семейство е цялостен с неистини? Кражбите и лъжите на момчето показваха неговото буйно търсене на обич, която то не е получило вкъщи.

И, несъмнено, детето ще лъже, подражавайки на своите родители. Невъзможно е детето да бъде почтено в семейство, където майката и бащата не се обичат. Тромавите извинения, показани от нещастната двойка, не могат да излъжат детето. Те го водят в един фиктивен свят, който би трябвало да приема на доверие. Запомнете, децата усещат, даже когато не знаят.

Аз настоявам, че на родителите не им се постанова да лъжат. Освен това, те нямат право да лъжат. Много фамилии съществуват без неистини и точно от такива фамилии излизат чисти откровени деца. Родителите могат да отговорят истинно на всеки въпрос на детето, от - „ От къде се вземат децата? ” до - „ На какъв брой години е мама? ” За съвсем 40 години в моята работа аз нито един път умишлено не съм лъгал възпитаник, да и в никакъв случай не съм изпитвал предпочитание. Впрочем това не е правилно изцяло, тъй като веднъж аз излъгах крепко. Девойка, чиято нещастна история ми беше известна, открадна един фунт. Три момчета - учебния комитет по кражбите - видяха по какъв начин тя си купува сладолед и цигари и направиха следствие. ”Този фунт ми го даде Нейл ”,- твърдеше тя. Момчетата я доведоха при мен. „ Ти давал ли си на Лиз, фунт? ” Оценявайки небрежно обстановката, аз отговорих: ”Да, дадох ”. Аз знаех, че в случай че я издам, тя в никакъв случай повече няма да ми повярва. Нейната алегорична кражба на обич във тип на обири, щеше да получи още един удар. Аз трябваше да потвърдя до дъно, че съм на нейна страна. Аз съм убеден, че в случай че нейното семейство беше почтено и свободно, такава обстановка в никакъв случай нямаше да възникне. Аз лъжех съзнателно - с лечебна цел - само че при никакви други условия аз не бих лъгал. Децата, когато са свободни, не лъжат изключително доста. Веднъж при мен пристигна един локален служител на реда. Той беше изумен, когато при мен пристигна едно момче и сподели: ”Слушай, Нейл, аз счупих един прозорец във вестибюла ”. Децата лъжат главно, с цел да защитят себе си, лъжата процъфтява в техните фамилии, където има боязън. Премахнете страха и лъжата ще изчезне. Съществува, обаче, необикновен жанр неистина, която не е учредена на страха. Такава неистина е артикул на фантазията. ”Мамо, аз видях едно куче, голямо като крава! ” Това е от същата серия като описа за риболова и рибата, изплъзваща се от куката. В такива случаи лъжата се употребява да придаде особена тежест на личността на лъжеца. Единствения метод да се реагира на такива измислици е да се влезе в атмосфера на игра. Предполагам, че няма да им се постанова да измислят възвишени истории, с цел да компенсират своето чувство за малоценност.

Незаконороденото  дете не знае, че е родено отвън брака, само че апропо то усеща, че не е като другите деца. Това, несъмнено, не се отнася за тези случаи, когато то знае истината и пораства измежду хора, на които им е все едно дали той е от легален брак или не. Именно тъй като възприятието е доста по- значимо от знанието, невежите родители нанасят на децата огромна щета със своите неистини и забрани. Травмира се душата на детето, а не главата, а с повреждането на душата е обвързвано образуването на неврози. Родителите не би трябвало да скриват от децата за тяхното осиновяване. Мащеха, която разрешава на детето на мъжа си от първия брак да има вяра, че то е нейно родно дете, си търси беди и в множеството случаи ги намира. Аз бях очевидец на няколко тежки пострадвания, зародили по време на юношеството, когато скритата истина излезе нескрито. Винаги ще се откри - и то не един - „ благодетел ”, който с наслада ще разкрие на юношата печалната загадка. Трябва в точния момент да подготвим децата си за всички злорадни хора, които обичат да се месят в непознати работи, да вземем решение в никакъв случай да не лъжем децата си - нито своите, нито непознатите.

Истината, обаче, се оказва неуместна в случаи като този: „ Мамо, кой от нас обичаш повече? ” Най-честният и като предписание, най-нечестен отговор: „ Мила, аз ви обичам еднообразно ”. Какъв би трябвало да бъде отговора на този въпрос, аз не зная. Възможно е лъжата тук да е оправдана, тъй като отговора: „ Аз обичам повече Томи ”- би имало пагубни последствия.

Родител, който е почтен с детето по въпросите за пола, не би лъгал и за други неща. В милиони фамилии е изцяло естествена лъжата за служителя на реда, който ще пристигна и ще накаже непослушното дете; неистина, че мама я боли глава, вместо да каже, че е в месечен цикъл.

Дете, което е възпитано в независимост, няма да лъже умишлено, тъй като не му се постанова. То не би излъгало, с цел да се защищити от боязън или да избегне отговорност от вреда, само че то, несъмнено, в миналото ще излъже под напора на своите мечти - да опише някоя сантиментална история за нещо, което в никакъв случай не е било.

По отношение на лъжите от боязън, аз се надявам, че идва ново потомство, което няма скелет, който би трябвало да затваря в дрешника (от англ.идиом - „ скелет в дрешника ” значи обстоятелства, които дискредитират член от фамилията и биват усърдно скривани от външни хора). То ще бъде откровено и почтено във всичко, в неговия речник няма да има думата „ неистина ”. Лъжата постоянно е безволие, а малодушието е вследствие на незнание.

Преводач: Снежа Благова

Източник: Александър Нейл, „ Възпитание посредством независимост “
Снимка: OnaDnes.cz
Изображение: Family Tree Counseling Associates