Анастасия Лютова: Откраднах стила на Даниела от С река на сърцето и вече се обличам като нея
Анастасия Лютова е родена на 7.06.1979г. в град София. Като дете мечтае да стане пианистка. Завършва НАТФИЗ „ Кр. Сарафов ” със компетентност актьорско майсторство за трагичен спектакъл в класа на проф. Надежда Сейкова. Започва в трупата на държавна такса „ Стоян Бъчваров “ Варна, а първата ѝ роля е на Офелия в „ Хамлет “, реж. Вили Цанков. Участва в постановки на Малък Градски Театър „ Зад Канала “, Театър 199, ТР „ Сфумато “.Омъжена е за сътрудника си Пенко Господинов, от който има една щерка. Гледаме я всеки ден като адвокатката Даниела в сериала на NOVA „ С река на сърцето “
-Играете отдадена на работата си адвокатка в сериала „ С река на сърцето “. Ролите на мощни дами като че ли ви пасват като ръкавица. Защо?
-Не мога да отговоря еднопосочно на този въпрос и не бих могла да се съпоставям с моите героини и компликациите, с които те се сблъскват. Да преодолявала съм редица спънки и спадове в живота си, само че нямам самочувствието, че владея супер силата, която те имат. Да вземем да вземем за пример Даниела от сериала. Ситуациите, в които е сложена и изборите, които би трябвало да направи постоянно са шокиращи. Не един път ми се налагало да обмислям и съзнавам сюжета, който идва при мен за идващите епизоди, защото развиването на сюжета много постоянно поема в непредвидена посока за моята героиня и с цел да вляза в нейната кожата, преди всичко би трябвало да приема, това което и се случва като човек. Само по този начин мога да оправдая дейности й и да застана зад нея като Даниела, а не като себе си. Може би това ми оказва помощ да вляза в обувките на моите мощни героини и да вървя самоуверено в тях.
-Освен мощна жена, по какъв начин още бихте описали вашата героиня?
-Това, което бих споделила за моята героиня е – да, Даниела е мощна жена, само че това не значи, че няма моменти на уязвимост. Именно това прави облика й същински. Самата тя няма визия какво още я чака и не подозира на какво е способна, тъй че обликът й занапред ще се разпростира и изненадва. Дали ще е остане мощна или ще има повече моменти на уязвимост, следва да разберем.
-Какво може да чакаме от Даниела в идващите епизоди на „ С река на сърцето “?
-Един човек, който може да прояви повече мощ в сравнение с е подозирал, че има. Предстоят много непредвидени обстановки и моменти, в които тя ще бъде провокирана да работи.
-Вашата героиня в „ С река на сърцето “ се завръща в родния си град. Вие сте родена в София, само че първо работите във Варна като начинаеща актриса, а изкарахте локдауна в Балчик, където имате къща. Морето ли ви притегля повече или въпреки всичко предпочитате жълтите павета? А по какъв начин се чувствахте край Дунава?
-Градовете покрай огромна вода са изключителни по необикновен метод, с огромен капацитет. Преди да стартираме фотоси на сериала съм била във Видин, само че не за толкоз време. Градът и местата към него са доста красиви по тази причина и ми е толкоз прелестно, когато пътува натам. Балчик, несъмнено, обичам доста. Това е мястото на нашите лета, когато сме всички дружно със фамилията ми. А във Варна работех 3 години откакто приключих НАТФИЗ и там се срещнах с Пенко. Изобщо този регион ми е на сърце и е обвързван с доста персонални и сантиментални мемоари. А за родния град, не бих се отказала от него за нищо на света.
-Взехте ли нещо от облика си и има ли качество в Даниела, което бихте желали да притежавате?
-Без да се усетя взех от Даниела нейния жанр. Тук е моментът да благодаря на нашия художник костюми Весела Динева, която облече Даниела с толкоз усет и жанр, че аз започнах незабелязано да си закупувам такива облекла и да се усещам доста уютно в тях. И това въпреки това ми оказа помощ за ролята, да се усещам удобно в облика.
-Завършили сте актьорско майсторство при професор Надежда Сейкова, която даже на 91 години продължава да гори с проблемите на театъра. Къде съгласно вас се крие разковничето за нейната неизчерпаема сила?
-Професор Надежда Сейкова на първо място е изключителна персона с изключение на извънреден възпитател. Тя постоянно е казвала – това е моята орис, родителите ми бяха учители и не щеш ли и аз станах преподавател. Това е нейната орис и съм уверена, че това е нейното предопределение. Тя е отгледала изключителни артисти и доста, доста нейни ученици работят в театъра и киното. Хора като нея се раждат рядко – това е разковничето. Тя просто го носи в себе си. Безкрайно сърдечен и великодушен учител и човек. Аз съм й доста признателна и не преставам да разгадавам на нейната преценка. Сега, когато преподавам, се поучавам с нея за доста неща. Просто тя е значим за мен човек и се веселя, че ориста ни срещна.
-Вие самата към този момент също сте учител в НАТФИЗ. Какви студенти идват да учат при вас-такива, които желаят да станат звезди за един ден в някой сериал или младежи, изкушени от високото изкуство?
-Има хора изкушени и от едното, и от другото. Идват хора с всякаква мотивация и показа за специалността и накъде могат да се развият. През четирите години на образованието си в НАТФИЗ те допълват и доизграждат тази тяхна визия, като някои техни упования се опровергават или се разкриват неподозирани благоприятни условия. В последна сметка всеки самичък избира насоката, в която желаят да се развива. Има студенти, които са безапелационни в избора си още първоначално, само че пътят, по който ще поемат е напълно в техни ръце.
-Живяхте дълги години без брак с сътрудника си Пенко Господинов. Как и за какво решихте да узаконите връзката си?
-Toва е нещо, което ние постоянно сме желали да създадем, само че във времето се отсрочи заради разнообразни аргументи и многото задължения, които имахме. Междувременно се роди и щерка ни. А когато започнахме да организираме сватбата, не успяхме близо година и половина да напаснем дата, на която и те, и ние да сме свободни. В последна сметка беше доста хубаво, тъй като и дъщерите ни бяха шаферки и участваха на този значим за нас ден.
-Признавате, че с него се чувствате спокойна и на работа и у дома. Не си ли омръзвате?
-Той е моята огромна опора и един от учителите ми в театъра и киното. Изключително доста разгадавам на неговото око и нюх за специалността и съм доста щастлива, че е по този начин. В този смисъл не мога да кажа, че има миг, в който да си омръзваме.
-Ние играете в малкия екран и в театъра, преподавате в НАТФИЗ, майка сте на щерка и брачна половинка. Как успявате да носите толкоз доста дини под една мишница?
-Ако би трябвало да съм почтена, не зная дали съумявам. В такива интервали, в които се засичат уговорките ни е в действителност стресиращо. За благополучие това са единствено моменти и даже да не съумявам да смогна да уравновесявам сред работа и семейство, се укротявам, че е за напълно малко.
-Ако щерка ви реши да тръгне по вашите стъпки като артистка, ще я спрете ли?
-Не, не бих я спряла в никакъв случай за нищо, което тя ще избере за своя специалност. Ако реши да стане актриса, несъмнено, не бих я спряла, тъй като тя вижда какъв брой ние сме отдадени на специалността си и какъв брой я обичаме. Би било лицемерно да настоявам нещо, а тя да вижда образци за противоположното. Засега тя изрично декларира, че не това е нейният избор, само че това по никакъв метод не ме наскърбява или пък окуражи да я обезсърчавам. Каквото и да избере, аз постоянно ще я поддържам.
-Играете отдадена на работата си адвокатка в сериала „ С река на сърцето “. Ролите на мощни дами като че ли ви пасват като ръкавица. Защо?
-Не мога да отговоря еднопосочно на този въпрос и не бих могла да се съпоставям с моите героини и компликациите, с които те се сблъскват. Да преодолявала съм редица спънки и спадове в живота си, само че нямам самочувствието, че владея супер силата, която те имат. Да вземем да вземем за пример Даниела от сериала. Ситуациите, в които е сложена и изборите, които би трябвало да направи постоянно са шокиращи. Не един път ми се налагало да обмислям и съзнавам сюжета, който идва при мен за идващите епизоди, защото развиването на сюжета много постоянно поема в непредвидена посока за моята героиня и с цел да вляза в нейната кожата, преди всичко би трябвало да приема, това което и се случва като човек. Само по този начин мога да оправдая дейности й и да застана зад нея като Даниела, а не като себе си. Може би това ми оказва помощ да вляза в обувките на моите мощни героини и да вървя самоуверено в тях.
-Освен мощна жена, по какъв начин още бихте описали вашата героиня?
-Това, което бих споделила за моята героиня е – да, Даниела е мощна жена, само че това не значи, че няма моменти на уязвимост. Именно това прави облика й същински. Самата тя няма визия какво още я чака и не подозира на какво е способна, тъй че обликът й занапред ще се разпростира и изненадва. Дали ще е остане мощна или ще има повече моменти на уязвимост, следва да разберем.
-Какво може да чакаме от Даниела в идващите епизоди на „ С река на сърцето “?
-Един човек, който може да прояви повече мощ в сравнение с е подозирал, че има. Предстоят много непредвидени обстановки и моменти, в които тя ще бъде провокирана да работи.
-Вашата героиня в „ С река на сърцето “ се завръща в родния си град. Вие сте родена в София, само че първо работите във Варна като начинаеща актриса, а изкарахте локдауна в Балчик, където имате къща. Морето ли ви притегля повече или въпреки всичко предпочитате жълтите павета? А по какъв начин се чувствахте край Дунава?
-Градовете покрай огромна вода са изключителни по необикновен метод, с огромен капацитет. Преди да стартираме фотоси на сериала съм била във Видин, само че не за толкоз време. Градът и местата към него са доста красиви по тази причина и ми е толкоз прелестно, когато пътува натам. Балчик, несъмнено, обичам доста. Това е мястото на нашите лета, когато сме всички дружно със фамилията ми. А във Варна работех 3 години откакто приключих НАТФИЗ и там се срещнах с Пенко. Изобщо този регион ми е на сърце и е обвързван с доста персонални и сантиментални мемоари. А за родния град, не бих се отказала от него за нищо на света.
-Взехте ли нещо от облика си и има ли качество в Даниела, което бихте желали да притежавате?
-Без да се усетя взех от Даниела нейния жанр. Тук е моментът да благодаря на нашия художник костюми Весела Динева, която облече Даниела с толкоз усет и жанр, че аз започнах незабелязано да си закупувам такива облекла и да се усещам доста уютно в тях. И това въпреки това ми оказа помощ за ролята, да се усещам удобно в облика.
-Завършили сте актьорско майсторство при професор Надежда Сейкова, която даже на 91 години продължава да гори с проблемите на театъра. Къде съгласно вас се крие разковничето за нейната неизчерпаема сила?
-Професор Надежда Сейкова на първо място е изключителна персона с изключение на извънреден възпитател. Тя постоянно е казвала – това е моята орис, родителите ми бяха учители и не щеш ли и аз станах преподавател. Това е нейната орис и съм уверена, че това е нейното предопределение. Тя е отгледала изключителни артисти и доста, доста нейни ученици работят в театъра и киното. Хора като нея се раждат рядко – това е разковничето. Тя просто го носи в себе си. Безкрайно сърдечен и великодушен учител и човек. Аз съм й доста признателна и не преставам да разгадавам на нейната преценка. Сега, когато преподавам, се поучавам с нея за доста неща. Просто тя е значим за мен човек и се веселя, че ориста ни срещна.
-Вие самата към този момент също сте учител в НАТФИЗ. Какви студенти идват да учат при вас-такива, които желаят да станат звезди за един ден в някой сериал или младежи, изкушени от високото изкуство?
-Има хора изкушени и от едното, и от другото. Идват хора с всякаква мотивация и показа за специалността и накъде могат да се развият. През четирите години на образованието си в НАТФИЗ те допълват и доизграждат тази тяхна визия, като някои техни упования се опровергават или се разкриват неподозирани благоприятни условия. В последна сметка всеки самичък избира насоката, в която желаят да се развива. Има студенти, които са безапелационни в избора си още първоначално, само че пътят, по който ще поемат е напълно в техни ръце.
-Живяхте дълги години без брак с сътрудника си Пенко Господинов. Как и за какво решихте да узаконите връзката си?
-Toва е нещо, което ние постоянно сме желали да създадем, само че във времето се отсрочи заради разнообразни аргументи и многото задължения, които имахме. Междувременно се роди и щерка ни. А когато започнахме да организираме сватбата, не успяхме близо година и половина да напаснем дата, на която и те, и ние да сме свободни. В последна сметка беше доста хубаво, тъй като и дъщерите ни бяха шаферки и участваха на този значим за нас ден.
-Признавате, че с него се чувствате спокойна и на работа и у дома. Не си ли омръзвате?
-Той е моята огромна опора и един от учителите ми в театъра и киното. Изключително доста разгадавам на неговото око и нюх за специалността и съм доста щастлива, че е по този начин. В този смисъл не мога да кажа, че има миг, в който да си омръзваме.
-Ние играете в малкия екран и в театъра, преподавате в НАТФИЗ, майка сте на щерка и брачна половинка. Как успявате да носите толкоз доста дини под една мишница?
-Ако би трябвало да съм почтена, не зная дали съумявам. В такива интервали, в които се засичат уговорките ни е в действителност стресиращо. За благополучие това са единствено моменти и даже да не съумявам да смогна да уравновесявам сред работа и семейство, се укротявам, че е за напълно малко.
-Ако щерка ви реши да тръгне по вашите стъпки като артистка, ще я спрете ли?
-Не, не бих я спряла в никакъв случай за нищо, което тя ще избере за своя специалност. Ако реши да стане актриса, несъмнено, не бих я спряла, тъй като тя вижда какъв брой ние сме отдадени на специалността си и какъв брой я обичаме. Би било лицемерно да настоявам нещо, а тя да вижда образци за противоположното. Засега тя изрично декларира, че не това е нейният избор, само че това по никакъв метод не ме наскърбява или пък окуражи да я обезсърчавам. Каквото и да избере, аз постоянно ще я поддържам.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ