Без позиция по важните проблеми – експериментът с издигането на проф. Герджиков
Анализът е препубликуван от. Заглавието е на " Дневник ".
Президенстката акция дава обещание да е забавна и да се трансформира в конфликт освен сред тримата съществени претенденти - Радев, Герджиков и Панов, само че и сред форма и наличие. Това е по този начин, тъй като издигането на професор Герджиков от ГЕРБ (официално от предприемчив комитет) се трансформира в забавен политически опит. В него ще се тества дали някой може да стане президент на България, без да заеме позиция по нито един значим проблем, предизвикващ разнообразни отзиви в страната.
Защо Платон би се озадачил
В първото си изявление като претендент (пред " Нова " ) проф. Герджиков опита тъкмо тази тактика. Той сподели, че:
- ГЕРБ може и да са правили неточности, само че не стана ясно какви;
- поддържа " правосъдната промяна ", само че не показа какво схваща под тази фраза, а я остави на " специалистите, с които работи " ;
- не зае позиция за профилираните съдилища, а откри, че има разнообразни отзиви по въпроса;
- за " Магнитски " и корупционната обстановка в страната остана безадресен, само че се разбра, че нещата по принцип са лоши;
- за Ковид-19 установи, че не се оправяме, само че на процедура настоя да продължим да вършим същото: който желае, да се имунизира, а който не желае, да бъде убеждаван да се имунизира неизвестно по какъв начин и от кого;
- по казуса със Северна Македония Герджиков също няма да внесе нещо ново: продължаваме както до момента, каквото и да значи това;
- за съперниците си той нямаше съдържателни мнения, като напряко съобщи, че е доста близо до позициите на Лозан Панов;
- единственото му несъгласие беше против стила и формата на Радев и вдигнатия му пестник против ГЕРБ и Движение за права и свободи.
В този смисъл кандидатурата на проф. Герджиков е успех на формата над наличието. Ако акцията му тръгне в това русло, би трябвало да чакаме отбягване на съдържателни въпроси (особено свадите на Борисов с чекмеджета и далавери в хазарта; ръководството на милиарди посредством заобикаляне на държавни поръчки; ББР и т.н.). Ще има по-скоро фокусиране върху благовидна, възпитана, образована и професорска форма, която да се опълчи на Румен Радевата (уни)форма и съдийската роба на Лозан Панов.
Много от подкрепящите проф. Герджиков упорстват надпреварата да се трансформира в тъкмо подобен конфликт на неполитически форми: академията против армията и магистратурата; университетският дискурс против армейската дисциплина; мекотата против остротата. Стигна се до такава степен анализатори да настояват, че ставало дори дума за конфликт на " разнообразни форми на живот ".
Ако президентската конкуренция се сведе до избор на " форма " - било то на живот, специалност, работно облекло, фризура, жанр и метод на говорене, античният влъхва Платон доста би се изненадал от тази непредвидена интерпретация на тематики от творчеството му. По-специално би се озадачил, в случай че националният, либерален избор се спре върху мъдрец и представител на университетските среди. Платон е бил против демокрацията точно тъй като е считал, че философската форма на живот мъчно ще бъде предпочетена от болшинството. И по тази причина е упорствал философите да ръководят не посредством избори, а по право и закон. С проф. Герджиков в България ще опитаме да създадем Платонова идеална страна по либерален път, което ще е принос в международната политическа доктрина.
ДържаватаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Въпросът обаче е различен и тук Платоновото озадачение би било още по-голямо: за какво претендентите за президент да заобикалят съдържателни позиции по парливи и комплицирани проблеми? Не е ли тяхната работа тъкмо противоположното - да заемат страна, да покажат водачество, да подкрепят решението на въпроси, които разделят обществото? Нали тъкмо те - изключително философите измежду тях - са тези, които виждат истината, които не се подвеждат по сенките на концепциите, а стигат до концептуалната им същина?
В отговор на Платон проф. Герджиков наподобява счита, че " единението на нацията " е допустимо единствено в случай че фокусът е върху чистата форма, а не върху наличието на позициите. Затова той дава обещание диалогичност, отвореност към всички и възпитано отношение. Това не е малко, само че дали е задоволително? Каква е изгодата от някакво официално обединяване на нацията, което се дължи на това, че по всички значими въпроси просто се мълчи или се разискват с обтекаеми и нищо незначещи възпитани и фризирани изречения? " Олицетворението на единството на нацията " рискува да се трансформира по този метод в куха метафора за отсрочени и нерешени проблеми. Платон уверено не е бил покровител на кухите форми - той би се разграничил от сходен метод. Ученикът му Аристотел - също.
Какво би трябвало да изясни проф. Герджиков
В тактиката на проф. Герджиков има и по-дълбок проблем от възможните възражения на античните философи. В една плуралистична, спортна, демократична среда - каквато въпреки всичко е българската - политическа, само че неутрална и равноотдалечена от всички позиция е просто невъзможна. Колкото и да се изпразва от политическо наличие една кандидатура, тя не става неутрална и обединителна заради този факт.
Бойко Борисов да вземем за пример с наслада е приел (ако не и предложил) кандидатурата на проф. Герджиков, тъй като зад нейната непартийност и индиферентност има преференциално за ГЕРБ политическо обръщение: да няма червени линии против ГЕРБ и те да бъдат включени в диалозите за идващото ръководство без предварителни условия. Без да се желае да вземем за пример отдръпването на Борисов. Проф. Герджиков, по неговите думи, се зарадвал, че Борисов не изискал нищо от него. А какво повече от това да му изиска - в последна сметка ГЕРБ се борят против политическата си изолираност от последните два Народното събрание. Подобно е и отношението на Движение за права и свободи към тази кандидатура - за тях нейният триумф би бил мощен знак в посока на личната им реабилитация. И по тази причина те занапред обявиха, че ще я поддържат на втори тур.
Тоест макар формалната си индиферентност и изпразненост от политическо наличие, кандидатурата на проф. Герджиков към този момент е ясно политически позиционирана. Затова той би трябвало да изясни да вземем за пример за какво счита, че ГЕРБ и Движение за права и свободи би трябвало да са част от едно последващо държавно управление и за какво е съперник на концепцията за червени линии, които да ги оставят в съпротива. В последна сметка демокрацията е ротация - когато един управнически модел се провали и показва недостатъци, той би трябвало да бъде заменен от нещо ново. В демократичната страна има разнообразни управнически формати и работа на политика е да избере този, който е най-хубав. А в този избор няма място за индиферентност под формата на обтекаемост и липса на наличие.
И в международната политика има трендове, които приоритизират формата и изместват наличието. Неслучайно медийни персони и звезди постоянно стават политици. Формата, несъмнено, е значима, само че единствено дотолкоз, доколкото се употребява, с цел да се осъществя някакво свястно политическо наличие. Предстоящата акция наподобява ще тества друга догадка: че колкото по-малко е политическото наличие, толкоз по-лесно ще е " олицетворяването на единството на нацията ". Академично изкушените би трябвало да видят тежките концептуални проблеми в един сходен метод.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Президенстката акция дава обещание да е забавна и да се трансформира в конфликт освен сред тримата съществени претенденти - Радев, Герджиков и Панов, само че и сред форма и наличие. Това е по този начин, тъй като издигането на професор Герджиков от ГЕРБ (официално от предприемчив комитет) се трансформира в забавен политически опит. В него ще се тества дали някой може да стане президент на България, без да заеме позиция по нито един значим проблем, предизвикващ разнообразни отзиви в страната.
Защо Платон би се озадачил
В първото си изявление като претендент (пред " Нова " ) проф. Герджиков опита тъкмо тази тактика. Той сподели, че:
- ГЕРБ може и да са правили неточности, само че не стана ясно какви;
- поддържа " правосъдната промяна ", само че не показа какво схваща под тази фраза, а я остави на " специалистите, с които работи " ;
- не зае позиция за профилираните съдилища, а откри, че има разнообразни отзиви по въпроса;
- за " Магнитски " и корупционната обстановка в страната остана безадресен, само че се разбра, че нещата по принцип са лоши;
- за Ковид-19 установи, че не се оправяме, само че на процедура настоя да продължим да вършим същото: който желае, да се имунизира, а който не желае, да бъде убеждаван да се имунизира неизвестно по какъв начин и от кого;
- по казуса със Северна Македония Герджиков също няма да внесе нещо ново: продължаваме както до момента, каквото и да значи това;
- за съперниците си той нямаше съдържателни мнения, като напряко съобщи, че е доста близо до позициите на Лозан Панов;
- единственото му несъгласие беше против стила и формата на Радев и вдигнатия му пестник против ГЕРБ и Движение за права и свободи.
В този смисъл кандидатурата на проф. Герджиков е успех на формата над наличието. Ако акцията му тръгне в това русло, би трябвало да чакаме отбягване на съдържателни въпроси (особено свадите на Борисов с чекмеджета и далавери в хазарта; ръководството на милиарди посредством заобикаляне на държавни поръчки; ББР и т.н.). Ще има по-скоро фокусиране върху благовидна, възпитана, образована и професорска форма, която да се опълчи на Румен Радевата (уни)форма и съдийската роба на Лозан Панов.
Много от подкрепящите проф. Герджиков упорстват надпреварата да се трансформира в тъкмо подобен конфликт на неполитически форми: академията против армията и магистратурата; университетският дискурс против армейската дисциплина; мекотата против остротата. Стигна се до такава степен анализатори да настояват, че ставало дори дума за конфликт на " разнообразни форми на живот ".
Ако президентската конкуренция се сведе до избор на " форма " - било то на живот, специалност, работно облекло, фризура, жанр и метод на говорене, античният влъхва Платон доста би се изненадал от тази непредвидена интерпретация на тематики от творчеството му. По-специално би се озадачил, в случай че националният, либерален избор се спре върху мъдрец и представител на университетските среди. Платон е бил против демокрацията точно тъй като е считал, че философската форма на живот мъчно ще бъде предпочетена от болшинството. И по тази причина е упорствал философите да ръководят не посредством избори, а по право и закон. С проф. Герджиков в България ще опитаме да създадем Платонова идеална страна по либерален път, което ще е принос в международната политическа доктрина.
Въпросът обаче е различен и тук Платоновото озадачение би било още по-голямо: за какво претендентите за президент да заобикалят съдържателни позиции по парливи и комплицирани проблеми? Не е ли тяхната работа тъкмо противоположното - да заемат страна, да покажат водачество, да подкрепят решението на въпроси, които разделят обществото? Нали тъкмо те - изключително философите измежду тях - са тези, които виждат истината, които не се подвеждат по сенките на концепциите, а стигат до концептуалната им същина?
В отговор на Платон проф. Герджиков наподобява счита, че " единението на нацията " е допустимо единствено в случай че фокусът е върху чистата форма, а не върху наличието на позициите. Затова той дава обещание диалогичност, отвореност към всички и възпитано отношение. Това не е малко, само че дали е задоволително? Каква е изгодата от някакво официално обединяване на нацията, което се дължи на това, че по всички значими въпроси просто се мълчи или се разискват с обтекаеми и нищо незначещи възпитани и фризирани изречения? " Олицетворението на единството на нацията " рискува да се трансформира по този метод в куха метафора за отсрочени и нерешени проблеми. Платон уверено не е бил покровител на кухите форми - той би се разграничил от сходен метод. Ученикът му Аристотел - също.
Какво би трябвало да изясни проф. Герджиков
В тактиката на проф. Герджиков има и по-дълбок проблем от възможните възражения на античните философи. В една плуралистична, спортна, демократична среда - каквато въпреки всичко е българската - политическа, само че неутрална и равноотдалечена от всички позиция е просто невъзможна. Колкото и да се изпразва от политическо наличие една кандидатура, тя не става неутрална и обединителна заради този факт.
Бойко Борисов да вземем за пример с наслада е приел (ако не и предложил) кандидатурата на проф. Герджиков, тъй като зад нейната непартийност и индиферентност има преференциално за ГЕРБ политическо обръщение: да няма червени линии против ГЕРБ и те да бъдат включени в диалозите за идващото ръководство без предварителни условия. Без да се желае да вземем за пример отдръпването на Борисов. Проф. Герджиков, по неговите думи, се зарадвал, че Борисов не изискал нищо от него. А какво повече от това да му изиска - в последна сметка ГЕРБ се борят против политическата си изолираност от последните два Народното събрание. Подобно е и отношението на Движение за права и свободи към тази кандидатура - за тях нейният триумф би бил мощен знак в посока на личната им реабилитация. И по тази причина те занапред обявиха, че ще я поддържат на втори тур.
Тоест макар формалната си индиферентност и изпразненост от политическо наличие, кандидатурата на проф. Герджиков към този момент е ясно политически позиционирана. Затова той би трябвало да изясни да вземем за пример за какво счита, че ГЕРБ и Движение за права и свободи би трябвало да са част от едно последващо държавно управление и за какво е съперник на концепцията за червени линии, които да ги оставят в съпротива. В последна сметка демокрацията е ротация - когато един управнически модел се провали и показва недостатъци, той би трябвало да бъде заменен от нещо ново. В демократичната страна има разнообразни управнически формати и работа на политика е да избере този, който е най-хубав. А в този избор няма място за индиферентност под формата на обтекаемост и липса на наличие.
И в международната политика има трендове, които приоритизират формата и изместват наличието. Неслучайно медийни персони и звезди постоянно стават политици. Формата, несъмнено, е значима, само че единствено дотолкоз, доколкото се употребява, с цел да се осъществя някакво свястно политическо наличие. Предстоящата акция наподобява ще тества друга догадка: че колкото по-малко е политическото наличие, толкоз по-лесно ще е " олицетворяването на единството на нацията ". Академично изкушените би трябвало да видят тежките концептуални проблеми в един сходен метод.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ