Какво се крие зад политическия знак "Габриел"
Анализът е препубликуван от
Протестите против ГЕРБ и основния прокурор през 2020 година и последвалата ги поява на нови анти-ГЕРБ субекти в Народното събрание не просто извади партията на Борисов от ръководството, само че и я делегитимира като кандидат за него. Тя виждаше късмет да си върне, най-малко ненапълно, позициите само в съдружен вид взаимоотношение със личните си съперници. Да ги склони сами да анулират политическата ѝ карантина, за което те, естествено, не намираха учредения.
" Политико " за Габриел: " Войник на партията ", която не може да си задържи екипа
Но какъв брой може да продължи игра с карти, раздадени преди три години? Всеки несполучлив опит за постоянно държавно управление авансираше ГЕРБ по простата логичност - не ги желаете, само че без тях не можете. А по-сложната логичност - за подмолни заприказва и измами против партиите на смяната, таман тъй като е комплицирана, не бе по усета на редовия гласоподавател.
Знак към политическите съперници
Така последователно от избор на избор мобилизиращата мощност на анти-ГЕРБ говоренето стартира да спада, а властовото самочувствие на ГЕРБ - да се подвига. И ето, че те към този момент не смятат за нужно да се пазят от себе си с оферти за кабинети на партийно отдалечени претенденти като проф. Николай Габровски. Издигането на Мария Габриел, очевидно от позицията на новопридобитата им мощ, би трябвало да изиграе ролята на повратна точка в връзките им с ПП/ДБ. Хем да са избрали претендент от личните си редици, хем " Продължаваме промяната " - " Демократична България " (ПП/ДБ) да го одобряват, макар отхвърли им по принцип да поддържат кабинет на ГЕРБ.
Не звучи изключително реалистично, само че и лансирането на Мария Габриел е повече политически знак към съперниците, в сравнение с прагматично решение (тя надали е най-подготвеният управленец, който в спешна обстановка да поеме страната с всичките ѝ локални особености). Знакът " Габриел " от своя страна има по-конфронтационен и по-помирителен прочит.
Според по-конфронтационния прочит в избора на ГЕРБ се разпознава блян сами да придобият двата съществени символни ресурса на ПП/ДБ, вместо да търсят метод за партньорство с обединението. А за държавно управление да разчитат на другите партии в Народно събрание.
ГЕРБ желаят да показват близостта си с Европейски Съюз
На първо място подобен запас, несъмнено, е прозападната ориентировка (и надлежно против режима на Путин, нахлул в Украйна). Тя е исторически присъща на Демократична България, а Политическа партия я съобщи с демонстративното изпъждане на 70 дипломати и чиновници от съветското посолство и с негласното даване на оръжие за Украйна. Докато на ГЕРБ все му се постановяваше да я потвърждава в " поддържаща " роля.
Сега обаче желае основната роля, като кани европейски министър за министър-председател - дава късмет на фигура, основала си престиж в общностната политика, да влезе на основно място в националната (друг въпрос е, че нормално се минава по противоположния път). Мария Габриел би трябвало да е знак за " интимна връзка " на ГЕРБ с Европейски Съюз. А подразбиращият се въпрос към съперниците е: в случай че признавате институциите на Европейски Съюз, по какъв начин няма да признаете политик, който те са признали?
Основната разграничителна линия
Бойко Борисов. (В) Първо лице: Още два мандата по-късноС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Вторият огромен капитал на ПП/ДБ е битката против корупцията, която обрисува най-горещата разграничителна линия сред тях и ГЕРБ и дълго време минаваше през ориста на основния прокурор. За забележителна част от обществото точно тази линия задава моралния проект на българската политика, делението на " положителни и неприятни ". Мария Габриел, с цел да придвижи ГЕРБ от другата страна на линията, направи очевидно добре квалифициран, само че повече от непредвиден за публиката ход като се ангажира, щом стъпи в служба, незабавно да изиска предварително преустановяване на мандата на основния прокурор. А Движение за права и свободи побързаха да се съгласят с нея, с цел да се озоват и те от страната на положителните. Така тя разклати устойчивата структура, съгласно която ГЕРБ с безконечния медиатор Движение за права и свободи пазят прокурора, с цел да може той да пази тях, а Демократична България и Политическа партия са тези, които му желаят оставката и имат моралното право на това.
Нападките на основния прокурор, едвам откакто му беше поискана оставката, единствено потвърдиха валидността на тази структура. Но подразбиращият се въпрос към съперниците в тази ситуация би бил: кой ще смъкна прокурора по-важно ли е от свалянето му?
Голословно заричане?
И тук естествено пораждат не едно и две подозрения: дали обещанието на Габриел не е голословно, тъй като не изпълнителната власт взема решение ориста на прокурора; дали няма просто да бъде заменен с друга сходна фигура поради промяна в невидимите зависимости; дали той не е обречен, с цел да се запази схемата; дали неразбираемият атентат против него не е проведен като изпреварваща отбрана от настояването на оставката му
Във всички случаи обаче ходът на Мария Габриел ѝ основава различен имидж на оня, с който ГЕРБ се употребява от години. В посоката на такава, да я назовем, европейско-либерална алтернативност (срещу балканския мачизъм) работят и редица други нейни характерности - като стартираме от това, че е жена, както и от името ѝ Габриел (по брачен партньор, също обвързван с европейските институции) и прибавим френското ѝ обучение, правозащитните ѝ ползи, предразполагащата ѝ осанка и обноски, диалогичността ѝ и готовността ѝ да дава отговор на въпроси (призната с изненада и от Кирил Петков).
Помирителният прочит
Земното щастиеС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Този различен имидж на Мария Габриел (търсенето на ново партийно лице) прави като че ли вероятен помирителния прочит на лансирането ѝ за министър-председател в сегашния миг. И то може да се одобри за знак, че ГЕРБ са решили да се трансформират, само че сами и от вътрешната страна, а не с напън от партиите на смяната извън. И да влязат в стандартите на демократичната народна власт, за чиято отбрана през 2020 година хората излязоха на улицата. Като поръчката е смяната им да включи и смяна на лицата по върховете.
ПП/ДБ са тези, които би трябвало да изберат един от двата прочита на знака " Габриел ". В първия случай ще би трябвало да бранят символните си запаси от ГЕРБ и да им отхвърлят правото да се употребяват от тях. Във втория случай ще би трябвало да търсят форми на дясна взаимност с партията на Борисов, като внимават те да не се окажат от дълго време чаканата политическа индулгенция. Труден избор, само че от него зависи не толкоз какво ще се случи с ГЕРБ и ПП/ДБ, колкото с политическия алианс, радушен към Изтока, където към този момент влизат " Възраждане ", Българска социалистическа партия и президентът. И който с къса пауза в действителност ръководи страната през последните три години.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Протестите против ГЕРБ и основния прокурор през 2020 година и последвалата ги поява на нови анти-ГЕРБ субекти в Народното събрание не просто извади партията на Борисов от ръководството, само че и я делегитимира като кандидат за него. Тя виждаше късмет да си върне, най-малко ненапълно, позициите само в съдружен вид взаимоотношение със личните си съперници. Да ги склони сами да анулират политическата ѝ карантина, за което те, естествено, не намираха учредения.
" Политико " за Габриел: " Войник на партията ", която не може да си задържи екипа Но какъв брой може да продължи игра с карти, раздадени преди три години? Всеки несполучлив опит за постоянно държавно управление авансираше ГЕРБ по простата логичност - не ги желаете, само че без тях не можете. А по-сложната логичност - за подмолни заприказва и измами против партиите на смяната, таман тъй като е комплицирана, не бе по усета на редовия гласоподавател.
Знак към политическите съперници
Така последователно от избор на избор мобилизиращата мощност на анти-ГЕРБ говоренето стартира да спада, а властовото самочувствие на ГЕРБ - да се подвига. И ето, че те към този момент не смятат за нужно да се пазят от себе си с оферти за кабинети на партийно отдалечени претенденти като проф. Николай Габровски. Издигането на Мария Габриел, очевидно от позицията на новопридобитата им мощ, би трябвало да изиграе ролята на повратна точка в връзките им с ПП/ДБ. Хем да са избрали претендент от личните си редици, хем " Продължаваме промяната " - " Демократична България " (ПП/ДБ) да го одобряват, макар отхвърли им по принцип да поддържат кабинет на ГЕРБ.
Не звучи изключително реалистично, само че и лансирането на Мария Габриел е повече политически знак към съперниците, в сравнение с прагматично решение (тя надали е най-подготвеният управленец, който в спешна обстановка да поеме страната с всичките ѝ локални особености). Знакът " Габриел " от своя страна има по-конфронтационен и по-помирителен прочит.
Според по-конфронтационния прочит в избора на ГЕРБ се разпознава блян сами да придобият двата съществени символни ресурса на ПП/ДБ, вместо да търсят метод за партньорство с обединението. А за държавно управление да разчитат на другите партии в Народно събрание.
ГЕРБ желаят да показват близостта си с Европейски Съюз
На първо място подобен запас, несъмнено, е прозападната ориентировка (и надлежно против режима на Путин, нахлул в Украйна). Тя е исторически присъща на Демократична България, а Политическа партия я съобщи с демонстративното изпъждане на 70 дипломати и чиновници от съветското посолство и с негласното даване на оръжие за Украйна. Докато на ГЕРБ все му се постановяваше да я потвърждава в " поддържаща " роля.
Сега обаче желае основната роля, като кани европейски министър за министър-председател - дава късмет на фигура, основала си престиж в общностната политика, да влезе на основно място в националната (друг въпрос е, че нормално се минава по противоположния път). Мария Габриел би трябвало да е знак за " интимна връзка " на ГЕРБ с Европейски Съюз. А подразбиращият се въпрос към съперниците е: в случай че признавате институциите на Европейски Съюз, по какъв начин няма да признаете политик, който те са признали?
Основната разграничителна линия
Вторият огромен капитал на ПП/ДБ е битката против корупцията, която обрисува най-горещата разграничителна линия сред тях и ГЕРБ и дълго време минаваше през ориста на основния прокурор. За забележителна част от обществото точно тази линия задава моралния проект на българската политика, делението на " положителни и неприятни ". Мария Габриел, с цел да придвижи ГЕРБ от другата страна на линията, направи очевидно добре квалифициран, само че повече от непредвиден за публиката ход като се ангажира, щом стъпи в служба, незабавно да изиска предварително преустановяване на мандата на основния прокурор. А Движение за права и свободи побързаха да се съгласят с нея, с цел да се озоват и те от страната на положителните. Така тя разклати устойчивата структура, съгласно която ГЕРБ с безконечния медиатор Движение за права и свободи пазят прокурора, с цел да може той да пази тях, а Демократична България и Политическа партия са тези, които му желаят оставката и имат моралното право на това.
Нападките на основния прокурор, едвам откакто му беше поискана оставката, единствено потвърдиха валидността на тази структура. Но подразбиращият се въпрос към съперниците в тази ситуация би бил: кой ще смъкна прокурора по-важно ли е от свалянето му?
Голословно заричане?
И тук естествено пораждат не едно и две подозрения: дали обещанието на Габриел не е голословно, тъй като не изпълнителната власт взема решение ориста на прокурора; дали няма просто да бъде заменен с друга сходна фигура поради промяна в невидимите зависимости; дали той не е обречен, с цел да се запази схемата; дали неразбираемият атентат против него не е проведен като изпреварваща отбрана от настояването на оставката му
Във всички случаи обаче ходът на Мария Габриел ѝ основава различен имидж на оня, с който ГЕРБ се употребява от години. В посоката на такава, да я назовем, европейско-либерална алтернативност (срещу балканския мачизъм) работят и редица други нейни характерности - като стартираме от това, че е жена, както и от името ѝ Габриел (по брачен партньор, също обвързван с европейските институции) и прибавим френското ѝ обучение, правозащитните ѝ ползи, предразполагащата ѝ осанка и обноски, диалогичността ѝ и готовността ѝ да дава отговор на въпроси (призната с изненада и от Кирил Петков).
Помирителният прочит
Този различен имидж на Мария Габриел (търсенето на ново партийно лице) прави като че ли вероятен помирителния прочит на лансирането ѝ за министър-председател в сегашния миг. И то може да се одобри за знак, че ГЕРБ са решили да се трансформират, само че сами и от вътрешната страна, а не с напън от партиите на смяната извън. И да влязат в стандартите на демократичната народна власт, за чиято отбрана през 2020 година хората излязоха на улицата. Като поръчката е смяната им да включи и смяна на лицата по върховете.
ПП/ДБ са тези, които би трябвало да изберат един от двата прочита на знака " Габриел ". В първия случай ще би трябвало да бранят символните си запаси от ГЕРБ и да им отхвърлят правото да се употребяват от тях. Във втория случай ще би трябвало да търсят форми на дясна взаимност с партията на Борисов, като внимават те да не се окажат от дълго време чаканата политическа индулгенция. Труден избор, само че от него зависи не толкоз какво ще се случи с ГЕРБ и ПП/ДБ, колкото с политическия алианс, радушен към Изтока, където към този момент влизат " Възраждане ", Българска социалистическа партия и президентът. И който с къса пауза в действителност ръководи страната през последните три години.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ