За еврозоната: успокояване на страстите и фокус върху разумните стъпки
Анализът е от седмичния бюлетин на
След като предишния петък министърът на финансите разгласи, че България няма да желае ексклузивен конвергентен отчет, с който да бъде оценена готовността ни за приемане на еврото, обсъжданата дата от 1 януари 2024 година към този момент не е на дневен ред. Дали изненадващо или не, това сякаш успокои пристрастеностите по тематиката, което пък стартира малко по малко да освобождава пространство за по-трезв взор върху обстоятелствата и данните. Политическите партии ще дадат своя интерпретация на протичащото се и ще заявят планове в започващата предизборна акция, само че е добре да съобразят решенията и обещанията си с действителностите. А те, най-малко по свършеното, видяното и чутото последните дни, могат да се обобщят почти до следното:
За известно време се разпространяваше илюзията (или страхът - зависи кого слушате), че страните от еврозоната са решили надали не принудително да причислят България. От това следваше и изводът, че е задоволително ние единствено да заявим, че сме съгласни, и влизаме без значение от разпоредбите. Съвсем ясно стана, че това не е по този начин - България няма да бъде призната, до момента в който не извърши критериите, а в тази ситуация инфлацията все още е доста над референтните равнища.
Пътят на България към еврото: да се самопростреляш в крайници
По подобен метод би трябвало да се осъзнае и че не можем да " форсираме " присъединението си, тъй като това е развой на взаимно единодушие и суверенно решение на останалите страни-членки. Така че концепциите, че би трябвало да не се съобразяваме какви сигнали получаваме в средите на еврогрупата или от Европейската комисия, а да настояваме за ексклузивен отчет " напук ", няма да донесат до нещо изключително градивно.
В този подтекст би трябвало да се признае, че в идващите месеци България няма да извършва критерия за инфлацията. Към януари 2023 година средногодишната инфлация у нас е 13,5%, междинната за еврозоната е 8,7%, а междинната за трите страни с най-ниска инфлация е 6,7% - с други думи, в този момент сме с над 5 пункта над референтната стойност. Няма какво да се случи в идващите 4-5 месеца, което да свие тази разлика, тъй че резултатът от нова оценка след няколко месеца ще е още веднъж отрицателен. Да напомним и че фактически има процедура да се изключват някои страни с доста ниска инфлация при изчисленията, само че това се прави единствено в случай че аргументите за ниската инфлацията при тях са непазарна интервенция във образуването на цените или друга структурна особеност. Подвеждащо е да се твърди, че просто ей по този начин поради нас ще се " изтрият " 3 или 4 страни, с цел да ни улеснят в постигането на критерия.
Както стана ясно и на конференцията " България по пътя към еврото " през днешния ден, по-смислено е да се насочат старания върху вероятните решения, които биха постигнали нещо действително в бъдеще. Ето за какво е значимо още веднъж да обърнем взор към фискалната политика. Все още чуваме да вземем за пример спорни сигнали за желанията на служебното държавно управление да изготви и внесе в бъдещия парламент постоянен бюджет. Правилното решение е то да внесе бюджет за 2023 година с невисок недостиг - най-малко през днешния ден министър председателят Гълъб Донев удостовери, че ще предложат на националното заседание бюджет, изпълняващ маастрихтските критерии. Това значи, че дефицитът би трябвало да е под 3% от прогнозния Брутният вътрешен продукт.
Генезисът на забавянето за еврото е в политическата рецесия, разгласи шефът на Българска народна банка
Ако се върнем към най-важния извод - за потребността от съблюдаване на разпоредбите и отхвърли от увъртане на дребно - министерството на финансите и държавното управление би трябвало да застанат не просто зад " натъкмена " стойност на недостига " за пред чужденците ", а да предложат бюджет за 2023 година и средносрочна бюджетна прогноза за 2024-2026 година с взаимнообвързани и реалистични проекции на доходи и разноски, гарантиращи устойчива фискална позиция. Поставете се на мястото на тези, които би трябвало да изготвят предстоящ конвергентен отчет за България - дали ще си затворят очите, в случай че нашето държавно управление е показало средносрочна прогноза с 5-6 % недостиг за годините до 2026 година, само че упорства да се гледа единствено предишния през иглени уши и с малко шанс на ръба на критерия бюджет през 2022 година?
На идната стъпка, даже в случай че министърът на финансите направи изпитание и предложи рационална рамка, Народното събрание би трябвало да я поддържа, а не да я подкопае с очевидни или скрити бомби със закъснител - било то с популистки данъчни преференции, схеми за дотации за бъдещи интервали или сложни за финансиране обществени разноски. Извън кардиналния спор всъщност по сходни политики, в подтекста на осъществяването на критериите за еврозоната всичко това ще бъде видяно, оценено и регистрирано в бъдещия конвергентен отчет в отрицателна посока.
С една година отсрочване бихме могли да се оправим с условията за еврозоната
Свалянето на градуса на упованията по тематиката може да катализира и друга потребна смяна - да обезсърчи упованията, че влизането в еврозоната хем ще стане единствено с еднократно видимо напасване към някакви официални критерии, хем че един път реализирано, самото участие ще подсигурява благополучие и ще ни облекчи от сложни политически решения. Ако инфлацията ни е с доста над тази в еврозоната, би трябвало да опитваме да позволяваме вътрешните структурни проблеми, които предизвикват това - вместо да се чудим по какъв начин за една година да нагласим числата.
И свалянето на инфлацията, и поддържането на постоянни обществени финанси с невисок дълг и недостиг зависят от действието на пазарната стопанска система, от съществуването и здравината на институциите, които предизвикват вложенията, конкуренцията и увеличението на продуктивността. И вместо всички да се състезават кой какъв брой мощно приоритизира приемането ни в Шенген и еврозоната, дано по-скоро предложат решения на структурните проблеми посредством промени, които да отключат просперитета и действителното доближаване. Това е хем дълготрайно изпитание, хем може да откри проявления в дейности, ограничения и политики още в идващите месеци, в това число естествено реализиране на по-ниска инфлация и по-нисък недостиг.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
След като предишния петък министърът на финансите разгласи, че България няма да желае ексклузивен конвергентен отчет, с който да бъде оценена готовността ни за приемане на еврото, обсъжданата дата от 1 януари 2024 година към този момент не е на дневен ред. Дали изненадващо или не, това сякаш успокои пристрастеностите по тематиката, което пък стартира малко по малко да освобождава пространство за по-трезв взор върху обстоятелствата и данните. Политическите партии ще дадат своя интерпретация на протичащото се и ще заявят планове в започващата предизборна акция, само че е добре да съобразят решенията и обещанията си с действителностите. А те, най-малко по свършеното, видяното и чутото последните дни, могат да се обобщят почти до следното:
За известно време се разпространяваше илюзията (или страхът - зависи кого слушате), че страните от еврозоната са решили надали не принудително да причислят България. От това следваше и изводът, че е задоволително ние единствено да заявим, че сме съгласни, и влизаме без значение от разпоредбите. Съвсем ясно стана, че това не е по този начин - България няма да бъде призната, до момента в който не извърши критериите, а в тази ситуация инфлацията все още е доста над референтните равнища.
Пътят на България към еврото: да се самопростреляш в крайници По подобен метод би трябвало да се осъзнае и че не можем да " форсираме " присъединението си, тъй като това е развой на взаимно единодушие и суверенно решение на останалите страни-членки. Така че концепциите, че би трябвало да не се съобразяваме какви сигнали получаваме в средите на еврогрупата или от Европейската комисия, а да настояваме за ексклузивен отчет " напук ", няма да донесат до нещо изключително градивно.
В този подтекст би трябвало да се признае, че в идващите месеци България няма да извършва критерия за инфлацията. Към януари 2023 година средногодишната инфлация у нас е 13,5%, междинната за еврозоната е 8,7%, а междинната за трите страни с най-ниска инфлация е 6,7% - с други думи, в този момент сме с над 5 пункта над референтната стойност. Няма какво да се случи в идващите 4-5 месеца, което да свие тази разлика, тъй че резултатът от нова оценка след няколко месеца ще е още веднъж отрицателен. Да напомним и че фактически има процедура да се изключват някои страни с доста ниска инфлация при изчисленията, само че това се прави единствено в случай че аргументите за ниската инфлацията при тях са непазарна интервенция във образуването на цените или друга структурна особеност. Подвеждащо е да се твърди, че просто ей по този начин поради нас ще се " изтрият " 3 или 4 страни, с цел да ни улеснят в постигането на критерия.
Както стана ясно и на конференцията " България по пътя към еврото " през днешния ден, по-смислено е да се насочат старания върху вероятните решения, които биха постигнали нещо действително в бъдеще. Ето за какво е значимо още веднъж да обърнем взор към фискалната политика. Все още чуваме да вземем за пример спорни сигнали за желанията на служебното държавно управление да изготви и внесе в бъдещия парламент постоянен бюджет. Правилното решение е то да внесе бюджет за 2023 година с невисок недостиг - най-малко през днешния ден министър председателят Гълъб Донев удостовери, че ще предложат на националното заседание бюджет, изпълняващ маастрихтските критерии. Това значи, че дефицитът би трябвало да е под 3% от прогнозния Брутният вътрешен продукт.
Генезисът на забавянето за еврото е в политическата рецесия, разгласи шефът на Българска народна банка Ако се върнем към най-важния извод - за потребността от съблюдаване на разпоредбите и отхвърли от увъртане на дребно - министерството на финансите и държавното управление би трябвало да застанат не просто зад " натъкмена " стойност на недостига " за пред чужденците ", а да предложат бюджет за 2023 година и средносрочна бюджетна прогноза за 2024-2026 година с взаимнообвързани и реалистични проекции на доходи и разноски, гарантиращи устойчива фискална позиция. Поставете се на мястото на тези, които би трябвало да изготвят предстоящ конвергентен отчет за България - дали ще си затворят очите, в случай че нашето държавно управление е показало средносрочна прогноза с 5-6 % недостиг за годините до 2026 година, само че упорства да се гледа единствено предишния през иглени уши и с малко шанс на ръба на критерия бюджет през 2022 година?
На идната стъпка, даже в случай че министърът на финансите направи изпитание и предложи рационална рамка, Народното събрание би трябвало да я поддържа, а не да я подкопае с очевидни или скрити бомби със закъснител - било то с популистки данъчни преференции, схеми за дотации за бъдещи интервали или сложни за финансиране обществени разноски. Извън кардиналния спор всъщност по сходни политики, в подтекста на осъществяването на критериите за еврозоната всичко това ще бъде видяно, оценено и регистрирано в бъдещия конвергентен отчет в отрицателна посока.
С една година отсрочване бихме могли да се оправим с условията за еврозоната Свалянето на градуса на упованията по тематиката може да катализира и друга потребна смяна - да обезсърчи упованията, че влизането в еврозоната хем ще стане единствено с еднократно видимо напасване към някакви официални критерии, хем че един път реализирано, самото участие ще подсигурява благополучие и ще ни облекчи от сложни политически решения. Ако инфлацията ни е с доста над тази в еврозоната, би трябвало да опитваме да позволяваме вътрешните структурни проблеми, които предизвикват това - вместо да се чудим по какъв начин за една година да нагласим числата.
И свалянето на инфлацията, и поддържането на постоянни обществени финанси с невисок дълг и недостиг зависят от действието на пазарната стопанска система, от съществуването и здравината на институциите, които предизвикват вложенията, конкуренцията и увеличението на продуктивността. И вместо всички да се състезават кой какъв брой мощно приоритизира приемането ни в Шенген и еврозоната, дано по-скоро предложат решения на структурните проблеми посредством промени, които да отключат просперитета и действителното доближаване. Това е хем дълготрайно изпитание, хем може да откри проявления в дейности, ограничения и политики още в идващите месеци, в това число естествено реализиране на по-ниска инфлация и по-нисък недостиг.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ