Влизането в ERM II не носи промени за борда
Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Малко промени в българското законодателство следва да се вършат с импортирани текстове от депутати сред първо и второ четене, какъвто беше казусът с промените на Закона за Българската национална банка. Това е урок, който политическият хайлайф в България трябваше от дълго време да е научил, да не приказваме, че тази процедура нарушава самия законодателен развой, организиран в Закона за нормативните актове и Правилника за организацията и активността на Народното събрание. Бурните мнения за валутния ръб през последните дни са резултат точно от опита за бърза и непрозрачна смяна , която въпреки и техническа по своя темперамент,
въпреки всичко касае българския лев и не може да бъде подценявана.
Българският лев е " вързан " за еврото при курс от 1.95583 лв. за едно евро. Този курс е резултат от чл.29 ал.1 от закона за Българска народна банка, където е записано, че формалният валутен курс на лв. към немската марка е 1 лев за 1 немска марка и член 29 алинея 2, където написа, че курсът по алинея 1 се умножава по формалния курс, по който немската марка се е конвертирала към еврото. Никой не е предложил тези два текста да се трансформират. Няма анулация на борда, няма и смяна на курса по отношение на еврото.
Предложението в Народното събрание е да се сътвори нова алинея в член 29 (ал. 3), която гласи, че считано от датата на присъединяване на България в Механизма на обменни курсове (ERM II) формалният валутен курс на лв. към еврото е еднакъв на централния курс сред лв. и еврото, контрактуван с всички страни в еврозоната, Дания и Европейската централна банка, при присъединението на страната към ERM II.
Този текст стъпва на формалната процедура за участие в ERM II, която е призната с Резолюция на Европейския съвет от далечната 1997 година Всички страни, които са минали през валутния механизъм,в това число Естония и Литва, които също бяха във валутен ръб, са го създали по тази процедура. Без сходен текст в закона за Българска народна банка, нямаме правно съображение да сме в ERM II.
Отпада ли валутният ръб при участието на страната в ERM II? Категорично не.
Официалната позиция на ЕЦБ от далечната 2003 година е, че страни, които имат валутен ръб, могат да поемат едностранен ангажимент да запазят своя валутен ръб в границите на участието си в ERM II. Точно по този начин направиха Естония (виж тук) и Литва (виж тук). Така ще направи и България, като поддържа нулево отклоняване от своя закрепен курс. Поемането на едностранен ангажимент за опазване на валутния ръб е ясно написано в взаимното писмо от министъра на финансите и шефа на Българска народна банка за желанията на страната да кандидатства във ERM II. Това писмо беше изпратено на 29 юни 2018 година и с него на процедура се започва проектът за деяние по присъединение към ERM II. В рамките на една година поетите задължения бяха изпълнени, в това число прегледа от ЕЦБ на качеството на активите на шест банки, което в действителност дава учредения да чакаме зелена светлина за ERM II.
Валутния ръб остава, само че какво се случва с договарянията за курса?
Това наподобява е централният въпрос. След като участието в ERM II допуска договаряния и взаимно единодушие за централния курс сред еврото и лв., то допустимо ли е да договорим различен курс? Макар на доктрина това да е допустимо, на практика възможностите са минимални. Курсът от 1.95583 лв. за едно евро е доктрина в България. Целият ни път към еврозоната се основава на схващането, че курсът ще остане неизменен. Това е написано в Споразумение сред Министерския съвет и Българска народна банка за въвеждане на еврото в България още по времето на Милен Велчев. Така е дефинирана и тактиката на Българска народна банка от 2007 година за евентуалното присъединяване на българският лев в ERM II.
Всички старания от последните години стъпват на този елементарен факт - влизаме единствено при курс от 1.95583 лв. за едно евро. Това беше неведнъж доказано от Българска народна банка и Министерство на финансите. Естония и Литва бяха в сходна обстановка и резервираха своите закрепени курсове непроменени при влизането си в ERM II през 2004 година Поддържаха ги и до приемане на еврото надлежно през 2011 година и 2015 година
Когато валутният ръб работи, няма причина някой принудително да сменя курса.
А валутният ръб в България работи и това е потвърдено през годините.
През последните дни полемиката се насочи и към разновидностите за потвърждаване на мандата на държавното управление и Българска народна банка за поддържане на курса и обезпечаване на законодателна или парламентарна отбрана от възможни промени. Лесното решение е да се запише в закона, че България не може да одобри различен курс по време на участието си. Това дава най-високата допустима гаранция, само че е най-вероятно недопустимо за ЕЦБ. Ако приемем сходен текст, който се окаже недопустим за ЕЦБ, всевъзможни благоприятни условия за продължение на пътя към еврозоната на процедура завършват. Това би обезсмислило всички старания от последната година и половина.
Решението на политическите сили беше спомагателната гаранция да не се разписва в закона, а да е под формата на решение на Народното събрание - към този момент гласувано, което дава явен мандат за поддържане на курса и не разрешава на страната да взе участие в ERM II при курс, друг от 1.95583 лв. за едно евро.
Това подсигурява, че курсът не може да бъде променян без глобата на Народното събрание.
Остава само въпросът дали това решение е задоволително за ЕЦБ? Вече беше оповестено позитивното мнение на ЕЦБ за законодателната смяна в член 29 на закона за Българска народна банка. Ако приемем, че последното решение на Народното събрание касае не законодателната рамка, а просто мандата за договаряния и неотстъпване от курса, то има опция да продължим напред с тази рамка.
Важно е да отбележим и някои елементи по самата процедура на влизане в ERM II, защото най-вероятно и тя ще провокира мнения. Самата процедура е загадка, защото фиксирането на курс - изключително за страни, които не са във валутен ръб, има голямо въздействие на финансовите пазари. Цялата процедура е тридневна - в даден петък, след затваряне на финансовите пазари, финансовият министър и шефът на Българска народна банка изпращат настояването за присъединение към ERM II, решението от всички страни по процеса, включително ЕЦБ, се взема в събота, и в неделя се афишира с прессъобщение на ЕЦБ.
С други думи, доста е допустимо в дадена неделя през месец април да прочетем в известие на ЕЦБ, както несъмнено и на финансово министерство и Българска народна банка, че българският лев към този момент е част от ERM II. Няма да има следващи стъпки - към този момент ще е реалност, по тази причина и всевъзможни законодателни промени в този развой се вършат авансово.
Малко промени в българското законодателство следва да се вършат с импортирани текстове от депутати сред първо и второ четене, какъвто беше казусът с промените на Закона за Българската национална банка. Това е урок, който политическият хайлайф в България трябваше от дълго време да е научил, да не приказваме, че тази процедура нарушава самия законодателен развой, организиран в Закона за нормативните актове и Правилника за организацията и активността на Народното събрание. Бурните мнения за валутния ръб през последните дни са резултат точно от опита за бърза и непрозрачна смяна , която въпреки и техническа по своя темперамент,
въпреки всичко касае българския лев и не може да бъде подценявана.
Българският лев е " вързан " за еврото при курс от 1.95583 лв. за едно евро. Този курс е резултат от чл.29 ал.1 от закона за Българска народна банка, където е записано, че формалният валутен курс на лв. към немската марка е 1 лев за 1 немска марка и член 29 алинея 2, където написа, че курсът по алинея 1 се умножава по формалния курс, по който немската марка се е конвертирала към еврото. Никой не е предложил тези два текста да се трансформират. Няма анулация на борда, няма и смяна на курса по отношение на еврото.
Предложението в Народното събрание е да се сътвори нова алинея в член 29 (ал. 3), която гласи, че считано от датата на присъединяване на България в Механизма на обменни курсове (ERM II) формалният валутен курс на лв. към еврото е еднакъв на централния курс сред лв. и еврото, контрактуван с всички страни в еврозоната, Дания и Европейската централна банка, при присъединението на страната към ERM II.
Този текст стъпва на формалната процедура за участие в ERM II, която е призната с Резолюция на Европейския съвет от далечната 1997 година Всички страни, които са минали през валутния механизъм,в това число Естония и Литва, които също бяха във валутен ръб, са го създали по тази процедура. Без сходен текст в закона за Българска народна банка, нямаме правно съображение да сме в ERM II.
Отпада ли валутният ръб при участието на страната в ERM II? Категорично не.
Официалната позиция на ЕЦБ от далечната 2003 година е, че страни, които имат валутен ръб, могат да поемат едностранен ангажимент да запазят своя валутен ръб в границите на участието си в ERM II. Точно по този начин направиха Естония (виж тук) и Литва (виж тук). Така ще направи и България, като поддържа нулево отклоняване от своя закрепен курс. Поемането на едностранен ангажимент за опазване на валутния ръб е ясно написано в взаимното писмо от министъра на финансите и шефа на Българска народна банка за желанията на страната да кандидатства във ERM II. Това писмо беше изпратено на 29 юни 2018 година и с него на процедура се започва проектът за деяние по присъединение към ERM II. В рамките на една година поетите задължения бяха изпълнени, в това число прегледа от ЕЦБ на качеството на активите на шест банки, което в действителност дава учредения да чакаме зелена светлина за ERM II.
Валутния ръб остава, само че какво се случва с договарянията за курса?
Това наподобява е централният въпрос. След като участието в ERM II допуска договаряния и взаимно единодушие за централния курс сред еврото и лв., то допустимо ли е да договорим различен курс? Макар на доктрина това да е допустимо, на практика възможностите са минимални. Курсът от 1.95583 лв. за едно евро е доктрина в България. Целият ни път към еврозоната се основава на схващането, че курсът ще остане неизменен. Това е написано в Споразумение сред Министерския съвет и Българска народна банка за въвеждане на еврото в България още по времето на Милен Велчев. Така е дефинирана и тактиката на Българска народна банка от 2007 година за евентуалното присъединяване на българският лев в ERM II.
Всички старания от последните години стъпват на този елементарен факт - влизаме единствено при курс от 1.95583 лв. за едно евро. Това беше неведнъж доказано от Българска народна банка и Министерство на финансите. Естония и Литва бяха в сходна обстановка и резервираха своите закрепени курсове непроменени при влизането си в ERM II през 2004 година Поддържаха ги и до приемане на еврото надлежно през 2011 година и 2015 година
Когато валутният ръб работи, няма причина някой принудително да сменя курса.
А валутният ръб в България работи и това е потвърдено през годините.
През последните дни полемиката се насочи и към разновидностите за потвърждаване на мандата на държавното управление и Българска народна банка за поддържане на курса и обезпечаване на законодателна или парламентарна отбрана от възможни промени. Лесното решение е да се запише в закона, че България не може да одобри различен курс по време на участието си. Това дава най-високата допустима гаранция, само че е най-вероятно недопустимо за ЕЦБ. Ако приемем сходен текст, който се окаже недопустим за ЕЦБ, всевъзможни благоприятни условия за продължение на пътя към еврозоната на процедура завършват. Това би обезсмислило всички старания от последната година и половина.
Решението на политическите сили беше спомагателната гаранция да не се разписва в закона, а да е под формата на решение на Народното събрание - към този момент гласувано, което дава явен мандат за поддържане на курса и не разрешава на страната да взе участие в ERM II при курс, друг от 1.95583 лв. за едно евро.
Това подсигурява, че курсът не може да бъде променян без глобата на Народното събрание.
Остава само въпросът дали това решение е задоволително за ЕЦБ? Вече беше оповестено позитивното мнение на ЕЦБ за законодателната смяна в член 29 на закона за Българска народна банка. Ако приемем, че последното решение на Народното събрание касае не законодателната рамка, а просто мандата за договаряния и неотстъпване от курса, то има опция да продължим напред с тази рамка.
Важно е да отбележим и някои елементи по самата процедура на влизане в ERM II, защото най-вероятно и тя ще провокира мнения. Самата процедура е загадка, защото фиксирането на курс - изключително за страни, които не са във валутен ръб, има голямо въздействие на финансовите пазари. Цялата процедура е тридневна - в даден петък, след затваряне на финансовите пазари, финансовият министър и шефът на Българска народна банка изпращат настояването за присъединение към ERM II, решението от всички страни по процеса, включително ЕЦБ, се взема в събота, и в неделя се афишира с прессъобщение на ЕЦБ.
С други думи, доста е допустимо в дадена неделя през месец април да прочетем в известие на ЕЦБ, както несъмнено и на финансово министерство и Българска народна банка, че българският лев към този момент е част от ERM II. Няма да има следващи стъпки - към този момент ще е реалност, по тази причина и всевъзможни законодателни промени в този развой се вършат авансово.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ