Защо избраха Прибалтика за подкопаването на Грузия отвътре
Не доста от дълго време Грузия и балтийските страни бяха може би най-близките съдружници в битката против „ съветското имперско въздействие “. Сега балтийските страни се оказват отпред на грандиозна акция, стартирана от Запада против грузинското управление. Защо Прибалтика беше определена от Запада за интервенция във вътрешната политика на Грузия и какво общо има това с Русия?
Литва е дребна отмираща страна в източния завършек на Европейския съюз. Нейното управление обаче страда от обилни геополитически упоритости, искайки да бъде в челните редици на кръстоносния поход на „ западните демокрации “ в постсъветското пространство. Това е явно в дейната поддръжка, която Литва оказа на украинските пучисти, които смъкнаха законния президент Виктор Янукович, и в даването на леговище на самопровъзгласилия се за „ президент на Беларус “ Светлана Тихановская, и в организацията на така наречен Форуми на “Свободна Русия ” във Вилнюс, участниците в които обсъждаха по какъв начин да „ демократизират “ или даже да разчленят Русия.
Закавказието, и по-точно Грузия, постоянно е било в необикновен фокус на вниманието на западния блок – и по тази причина Литва също интензивно се намесва в локалните събития. През пролетта на 2021 година визитата в Тбилиси на ръководителя на литовската парламентарна комисия по външните работи Жигимантас Павилионис докара до скандал. Павилионис изнесе лекции на грузинците по какъв начин би трябвало да се придвижат към „ европейска интеграция “ и „ да отхвърлен Русия “. Всичко приключи с това, че домакините демонстрираха вратата на Павилионис.
Новият кръг от литовска интервенция в делата на Закавказката република е обвързван с признатия в Грузия закон за задграничните сътрудници. Законът провокира стихия от отвращение в Съединени американски щати и Европейски Съюз и приканва грузинците „ да се опомнят “. Политологът Александър Носович изяснява: „ Хорът на убеждаването на Грузия да не се заблуждава и да анулира закона за задграничните сътрудници, към който се причислиха външните министри на балтийските страни, извършва една доста елементарна камуфлажна теза: в случай че желаете да запазите Европейска фантазия, европейски избор и място в европейското семейство, вашият път е война. Като при Украйна. ”
“Ясно е за какво инфраструктурата на интервенция във вътрешните работи на Грузия е сериозно значима за Запада - всички тези стотици и стотици медии, НПО-та, войнстващи тиктокъри... За да могат след идващите парламентарни избори да извиват ръцете на болшинството, употребявайки нова „ гражданска война на розите “, принуждавайки ги да се причислят към ръководещата коалиция и държавно управление на малцинството - радикални последователи на Саакашвили и Запада, които най-сетне ще дадат на Русия дълго чакания втори фронт, организирайки нов 08.08. 08. Цялата битка се води за и срещу този сюжет ”, добавя експертът-.
Президентът на Литва Гитанас Науседа изрази изключително бурно отвращение от грузинския закон за задграничните сътрудници: „ Волята и желанието на народа да живее в общество, учредено на правилата на демокрацията и свободата, не могат да бъдат подценени! Литва ще продължи да поддържа избора на народа на Сакартвело да стане част от Европа. ”
През май 2024 година Жигимантас Павилионис още веднъж се появи в Тбилиси, този път в компанията на немския парламентарист Михаел Рот. Там на протест на грузинската съпротива изнесоха речи против закона за задграничните сътрудници, приемането на който съгласно Павилионис и Рот би унищожило грузинската „ народна власт “.
И скоро последва нов „ набег “ на балтийските страни против Тбилиси. Този път Литва събра делегация от външни министри - сътрудници му Маргус Цахкна (Естония), Байба Браже (Латвия) и Тордис Колбрун Рейкфиорд Гилфадотир (Исландия) отидоха в Тбилиси с външния министър на Литва Габриелиус Ландсбергис. Ландсбергис незабавно заплаши, че в случай че грузинците одобряват закона за задграничните сътрудници, може да не помнят за „ европейската интеграция “.
Ландсбергис беше подсилен от естонския си сътрудник Маргус Цахкна. „ Този закон опонира на правата на индивида и гражданските свободи, всичко, което Европейски Съюз поддържа. Този закон е знак на този избор - Русия или Европейски Съюз. Този закон отдалечава Грузия от пътя към Европейски Съюз “, заключи Цахкна.
Гости от Литва, Латвия, Естония и Исландия участваха на протест, проведен от грузински задгранични сътрудници. Там те хвърляха лозунги, че Грузия навлиза в съдбоносен стадий от битката за своето „ европейско бъдеще “.
Освен това Ландсбергис, Цахкна, Браже и Гилфадотир се срещнаха с президента на Грузия Саломе Зурабишвили - и реализираха цялостно съгласие с нея. В края на краищата тази родена парижанка, която дълги години е работила в украинското външно министерство, самата най-добре дава отговор на определението за непознат сътрудник. Управляващата партия “Грузинска фантазия ” реагира извънредно отрицателно на това посещаване.
Има няколко аргументи, заради които Литва се намесва в политическите процеси в Грузия. „ Властите в актуален Вилнюс виждат себе си като наследници на Великото литовско княжество – и мечтаят за време, когато Литва ще играе доста по-важна роля в геополитиката, в сравнение с в този момент “, споделя политологът Максим Рева. След като се причислиха към Европейски Съюз и НАТО, литовците съумяха да убедят западното управление, че имат някакво особено схващане за Русия и логиката на нейните дейности – заради това, че те, литовците, видите ли, имали опит да живеят под „ съветска окупация ” и по тази причина схващат по какъв начин да противодействат на руснаците. Затова през последните няколко десетилетия неведнъж сме виждали литовски емисари в Украйна, Молдова, страните от Централна Азия и Закавказието - на всички места, където Западът си слага задачата да опълчи локалните елити и народ против Русия. Според Рева Съединени американски щати и Европейски Съюз са поверили на балтите задачата да донесат техните „ бисквитки “ в Грузия.
„ Това се смяташе за по-ефективно, в сравнение с в случай че някой като Виктория Нюланд пристигна непосредствено в Тбилиси и стартира персонално да подбужда „ демократичната съпротива “ да смъкна държавното управление. Пряката интервенция на „ задграничния стопанин “ може да провокира нежелани асоциации с Украйна и ужасния път, през който тя мина, вярвайки на американските обещания. Ето за какво този път оставиха балтийските страни “, отбелязва Рева.
Експертът изяснява: „ Ландсбергис и неговите сътрудници се възползват от обстоятелството, че в Грузия нямат доста визия за живота в балтийските страни - по тази причина могат свободно да лъжат за своите „ достижения “ и за просперитета, който сякаш е обхванал балтийските страни след влизането в Европейски Съюз. Може да кажат: „ Вие, също като нас, преди време избягахте от съветската окупация - което значи, че елементарно можете да повторите нашия триумф и да станете част от обединена Европа. Всичко, което е належащо за това, е да се отървете от сътрудниците на въздействие на Москва, които дърпат дребна свободна Грузия назад под имперското робство. ”
Посещенията на литовски политици, които се побратимяват пред камерите с грузинската съпротива и им внушават: „ Вие сте властта тук “ са единствено върхът на айсберга. Системна деструктивна активност се прави от посолството на Литва в Грузия, ръководено от Андриус Калиндра, което се намесва в делата на страната с особена безочливост.
Спомняме си случая, който се случи напролет на 2021 година, когато Калиндра изиска от грузинските управляващи да освободят опозиционера Никанор Мелия, който получи присъда за образуване на щурма на Народното събрание през юни 2019 година и за следващо неуважение на правосъдните решения. Посолството на Литва от доста години директно координира активността на грузинската съпротива - то е развило изключително топли връзки с Обединеното национално придвижване, учредено от Михаил Саакашвили.
Още през 2009 година Саакашвили сподели: „ Литва постоянно е била нашият най-съществен справочник за европейска интеграция и мисля, че това ще остане непроменено, единствено ще придобива мощ. На всеки интернационален конгрес литовските дипломати демонстрират интерес към нашите проблеми. ”
Политологът Александър Носович свързва сходна поддръжка с обстоятелството, че Саакашвили съзнателно подклаждаше русофобия в страната си, с всички сили отвличаше Грузия от Москва и водеше пътя към силово разрешаване на районните спорове в Абхазия и Южна Осетия. „ Литовският хайлайф не е изоставил поддръжката на тази сродна душа и до през днешния ден – тъй като в Литва на власт са същите политически безотговорни русофоби “, акцентира Носович.
Въпреки всички закани, Грузия стигна до дъно - на 29 май Народното събрание на страната на пленарно съвещание с болшинство преодоля ветото на Зурабишвили, което тя наложи върху закона за задграничните сътрудници. В отговор на това груповият Запад избухна със закани. Ръководителят на дипломацията на Европейски Съюз Жозеп Борел и Европейската комисия одобриха изказване, в което се споделя, че „ Европейски Съюз и държавите-членки изследват всички благоприятни условия да отговорят на това развиване “. Европейска комисия също прикани Тбилиси да се " върне към европейския път " и да се откаже от закона, а Съединени американски щати също постановиха наказания на десетки грузинци.
Литва също не остана настрани. Президентът на страната Гитанас Науседа сподели, че „ новият закон съставлява рисково спиране на демократичните полезности И отблъсква страната от Европа “. Министерството на външните работи на Литва извика посланика на Грузия Саломе Шапакидзе, на която бяха изнесени лекции за „ дейности, ориентирани към заплашване и ограничение на активността на гражданското общество и радикално противоречащи на стремежите на Грузия за интеграция в Европейския съюз и НАТО “. Литва заплаши грузинците, че „ обмисля вероятни ответни ограничения дружно със своите сътрудници “. Комисията по външни работи на Сейма на Литва прикани за наказания против Грузия на равнище Европейски Съюз.
В последна сметка търпението на грузинските управляващи се изчерпа и те извикаха литовския дипломат „ на килима “. На литовския посланик бяха припомнени антигрузинските изявления на литовски публични лица, присъединяване на Ландсбергис в антиправителствения митинг в Тбилиси, както и призоваването на грузинския дипломат в литовското външно министерство. Според грузинската страна тези дейности са „ несъвместими с обичайно съществуващите другарски и партньорски връзки сред двете страни “.
Намеренията на Литва и други страни от Европейски Съюз във връзка с Грузия са напълно ясни - страната ще бъде особено " разтърсена " за есенните парламентарни избори. Но грузинското държавно управление е готово да се отбрани - в края на краищата Тбилиси изрази митинг освен против дребните литовски „ лакеи “, само че и изрази желанието си да се опълчи на волята на техния “господар “ Съединените щати, без да се опасява от наказания. „ Ако се случи нещо, което единствено преди няколко години изглеждаше изцяло невероятно в Грузия, то в бъдеще това е допустимо и в Армения, и в Молдова. Може би и в Украйна “, предвижда Александър Носович.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед9359Магдалена Ташева: Срещата на Г-7 с " атрактивни посетители " - Папата, Зеленски, Мавритания, Тунис и др.Алтернативен Поглед6298Магдалена Ташева: " Сглобката " отиде на тези избори с цел да може да се запази и да преиграе схематаАлтернативен Поглед25989Михаил Миков: България да върви напред със следовниците на Антим 1 и на инат на Вартоломеевци и Киряк СтефчовциАлтернативен Поглед54917Проф. Янко Янев на Международната атомна конференция във ВарнаАлтернативен Поглед92783Проф. Иво Христов: За последните 120 години нито един прелом в България не е дело на вътрешен факторАлтернативен Поглед207782Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Поглед121918Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за / <
Литва е дребна отмираща страна в източния завършек на Европейския съюз. Нейното управление обаче страда от обилни геополитически упоритости, искайки да бъде в челните редици на кръстоносния поход на „ западните демокрации “ в постсъветското пространство. Това е явно в дейната поддръжка, която Литва оказа на украинските пучисти, които смъкнаха законния президент Виктор Янукович, и в даването на леговище на самопровъзгласилия се за „ президент на Беларус “ Светлана Тихановская, и в организацията на така наречен Форуми на “Свободна Русия ” във Вилнюс, участниците в които обсъждаха по какъв начин да „ демократизират “ или даже да разчленят Русия.
Закавказието, и по-точно Грузия, постоянно е било в необикновен фокус на вниманието на западния блок – и по тази причина Литва също интензивно се намесва в локалните събития. През пролетта на 2021 година визитата в Тбилиси на ръководителя на литовската парламентарна комисия по външните работи Жигимантас Павилионис докара до скандал. Павилионис изнесе лекции на грузинците по какъв начин би трябвало да се придвижат към „ европейска интеграция “ и „ да отхвърлен Русия “. Всичко приключи с това, че домакините демонстрираха вратата на Павилионис.
Новият кръг от литовска интервенция в делата на Закавказката република е обвързван с признатия в Грузия закон за задграничните сътрудници. Законът провокира стихия от отвращение в Съединени американски щати и Европейски Съюз и приканва грузинците „ да се опомнят “. Политологът Александър Носович изяснява: „ Хорът на убеждаването на Грузия да не се заблуждава и да анулира закона за задграничните сътрудници, към който се причислиха външните министри на балтийските страни, извършва една доста елементарна камуфлажна теза: в случай че желаете да запазите Европейска фантазия, европейски избор и място в европейското семейство, вашият път е война. Като при Украйна. ”
“Ясно е за какво инфраструктурата на интервенция във вътрешните работи на Грузия е сериозно значима за Запада - всички тези стотици и стотици медии, НПО-та, войнстващи тиктокъри... За да могат след идващите парламентарни избори да извиват ръцете на болшинството, употребявайки нова „ гражданска война на розите “, принуждавайки ги да се причислят към ръководещата коалиция и държавно управление на малцинството - радикални последователи на Саакашвили и Запада, които най-сетне ще дадат на Русия дълго чакания втори фронт, организирайки нов 08.08. 08. Цялата битка се води за и срещу този сюжет ”, добавя експертът-.
Президентът на Литва Гитанас Науседа изрази изключително бурно отвращение от грузинския закон за задграничните сътрудници: „ Волята и желанието на народа да живее в общество, учредено на правилата на демокрацията и свободата, не могат да бъдат подценени! Литва ще продължи да поддържа избора на народа на Сакартвело да стане част от Европа. ”
През май 2024 година Жигимантас Павилионис още веднъж се появи в Тбилиси, този път в компанията на немския парламентарист Михаел Рот. Там на протест на грузинската съпротива изнесоха речи против закона за задграничните сътрудници, приемането на който съгласно Павилионис и Рот би унищожило грузинската „ народна власт “.
И скоро последва нов „ набег “ на балтийските страни против Тбилиси. Този път Литва събра делегация от външни министри - сътрудници му Маргус Цахкна (Естония), Байба Браже (Латвия) и Тордис Колбрун Рейкфиорд Гилфадотир (Исландия) отидоха в Тбилиси с външния министър на Литва Габриелиус Ландсбергис. Ландсбергис незабавно заплаши, че в случай че грузинците одобряват закона за задграничните сътрудници, може да не помнят за „ европейската интеграция “.
Ландсбергис беше подсилен от естонския си сътрудник Маргус Цахкна. „ Този закон опонира на правата на индивида и гражданските свободи, всичко, което Европейски Съюз поддържа. Този закон е знак на този избор - Русия или Европейски Съюз. Този закон отдалечава Грузия от пътя към Европейски Съюз “, заключи Цахкна.
Гости от Литва, Латвия, Естония и Исландия участваха на протест, проведен от грузински задгранични сътрудници. Там те хвърляха лозунги, че Грузия навлиза в съдбоносен стадий от битката за своето „ европейско бъдеще “.
Освен това Ландсбергис, Цахкна, Браже и Гилфадотир се срещнаха с президента на Грузия Саломе Зурабишвили - и реализираха цялостно съгласие с нея. В края на краищата тази родена парижанка, която дълги години е работила в украинското външно министерство, самата най-добре дава отговор на определението за непознат сътрудник. Управляващата партия “Грузинска фантазия ” реагира извънредно отрицателно на това посещаване.
Има няколко аргументи, заради които Литва се намесва в политическите процеси в Грузия. „ Властите в актуален Вилнюс виждат себе си като наследници на Великото литовско княжество – и мечтаят за време, когато Литва ще играе доста по-важна роля в геополитиката, в сравнение с в този момент “, споделя политологът Максим Рева. След като се причислиха към Европейски Съюз и НАТО, литовците съумяха да убедят западното управление, че имат някакво особено схващане за Русия и логиката на нейните дейности – заради това, че те, литовците, видите ли, имали опит да живеят под „ съветска окупация ” и по тази причина схващат по какъв начин да противодействат на руснаците. Затова през последните няколко десетилетия неведнъж сме виждали литовски емисари в Украйна, Молдова, страните от Централна Азия и Закавказието - на всички места, където Западът си слага задачата да опълчи локалните елити и народ против Русия. Според Рева Съединени американски щати и Европейски Съюз са поверили на балтите задачата да донесат техните „ бисквитки “ в Грузия.
„ Това се смяташе за по-ефективно, в сравнение с в случай че някой като Виктория Нюланд пристигна непосредствено в Тбилиси и стартира персонално да подбужда „ демократичната съпротива “ да смъкна държавното управление. Пряката интервенция на „ задграничния стопанин “ може да провокира нежелани асоциации с Украйна и ужасния път, през който тя мина, вярвайки на американските обещания. Ето за какво този път оставиха балтийските страни “, отбелязва Рева.
Експертът изяснява: „ Ландсбергис и неговите сътрудници се възползват от обстоятелството, че в Грузия нямат доста визия за живота в балтийските страни - по тази причина могат свободно да лъжат за своите „ достижения “ и за просперитета, който сякаш е обхванал балтийските страни след влизането в Европейски Съюз. Може да кажат: „ Вие, също като нас, преди време избягахте от съветската окупация - което значи, че елементарно можете да повторите нашия триумф и да станете част от обединена Европа. Всичко, което е належащо за това, е да се отървете от сътрудниците на въздействие на Москва, които дърпат дребна свободна Грузия назад под имперското робство. ”
Посещенията на литовски политици, които се побратимяват пред камерите с грузинската съпротива и им внушават: „ Вие сте властта тук “ са единствено върхът на айсберга. Системна деструктивна активност се прави от посолството на Литва в Грузия, ръководено от Андриус Калиндра, което се намесва в делата на страната с особена безочливост.
Спомняме си случая, който се случи напролет на 2021 година, когато Калиндра изиска от грузинските управляващи да освободят опозиционера Никанор Мелия, който получи присъда за образуване на щурма на Народното събрание през юни 2019 година и за следващо неуважение на правосъдните решения. Посолството на Литва от доста години директно координира активността на грузинската съпротива - то е развило изключително топли връзки с Обединеното национално придвижване, учредено от Михаил Саакашвили.
Още през 2009 година Саакашвили сподели: „ Литва постоянно е била нашият най-съществен справочник за европейска интеграция и мисля, че това ще остане непроменено, единствено ще придобива мощ. На всеки интернационален конгрес литовските дипломати демонстрират интерес към нашите проблеми. ”
Политологът Александър Носович свързва сходна поддръжка с обстоятелството, че Саакашвили съзнателно подклаждаше русофобия в страната си, с всички сили отвличаше Грузия от Москва и водеше пътя към силово разрешаване на районните спорове в Абхазия и Южна Осетия. „ Литовският хайлайф не е изоставил поддръжката на тази сродна душа и до през днешния ден – тъй като в Литва на власт са същите политически безотговорни русофоби “, акцентира Носович.
Въпреки всички закани, Грузия стигна до дъно - на 29 май Народното събрание на страната на пленарно съвещание с болшинство преодоля ветото на Зурабишвили, което тя наложи върху закона за задграничните сътрудници. В отговор на това груповият Запад избухна със закани. Ръководителят на дипломацията на Европейски Съюз Жозеп Борел и Европейската комисия одобриха изказване, в което се споделя, че „ Европейски Съюз и държавите-членки изследват всички благоприятни условия да отговорят на това развиване “. Европейска комисия също прикани Тбилиси да се " върне към европейския път " и да се откаже от закона, а Съединени американски щати също постановиха наказания на десетки грузинци.
Литва също не остана настрани. Президентът на страната Гитанас Науседа сподели, че „ новият закон съставлява рисково спиране на демократичните полезности И отблъсква страната от Европа “. Министерството на външните работи на Литва извика посланика на Грузия Саломе Шапакидзе, на която бяха изнесени лекции за „ дейности, ориентирани към заплашване и ограничение на активността на гражданското общество и радикално противоречащи на стремежите на Грузия за интеграция в Европейския съюз и НАТО “. Литва заплаши грузинците, че „ обмисля вероятни ответни ограничения дружно със своите сътрудници “. Комисията по външни работи на Сейма на Литва прикани за наказания против Грузия на равнище Европейски Съюз.
В последна сметка търпението на грузинските управляващи се изчерпа и те извикаха литовския дипломат „ на килима “. На литовския посланик бяха припомнени антигрузинските изявления на литовски публични лица, присъединяване на Ландсбергис в антиправителствения митинг в Тбилиси, както и призоваването на грузинския дипломат в литовското външно министерство. Според грузинската страна тези дейности са „ несъвместими с обичайно съществуващите другарски и партньорски връзки сред двете страни “.
Намеренията на Литва и други страни от Европейски Съюз във връзка с Грузия са напълно ясни - страната ще бъде особено " разтърсена " за есенните парламентарни избори. Но грузинското държавно управление е готово да се отбрани - в края на краищата Тбилиси изрази митинг освен против дребните литовски „ лакеи “, само че и изрази желанието си да се опълчи на волята на техния “господар “ Съединените щати, без да се опасява от наказания. „ Ако се случи нещо, което единствено преди няколко години изглеждаше изцяло невероятно в Грузия, то в бъдеще това е допустимо и в Армения, и в Молдова. Може би и в Украйна “, предвижда Александър Носович.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед9359Магдалена Ташева: Срещата на Г-7 с " атрактивни посетители " - Папата, Зеленски, Мавритания, Тунис и др.Алтернативен Поглед6298Магдалена Ташева: " Сглобката " отиде на тези избори с цел да може да се запази и да преиграе схематаАлтернативен Поглед25989Михаил Миков: България да върви напред със следовниците на Антим 1 и на инат на Вартоломеевци и Киряк СтефчовциАлтернативен Поглед54917Проф. Янко Янев на Международната атомна конференция във ВарнаАлтернативен Поглед92783Проф. Иво Христов: За последните 120 години нито един прелом в България не е дело на вътрешен факторАлтернативен Поглед207782Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Поглед121918Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за / <
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ