Българската икономика - напред и нагоре
Анализ на Десислава Николова от Института за пазарна стопанска система
Тази седмица бяха оповестени най-ранните данни за съвкупното произвеждане през четвъртото тримесечие, както и постоянните тримесечни данни за пазара на труда. И двете статистики удостоверяват, че стопанската система на България продължава да пораства с добър ритъм и да основава нови работни места. Растежът на действителния БВП (на база поправени данни) през четвъртото тримесечие е 3,6% на годишна база. Макар и да е малко по-нисък от растежа предишни три тримесечия, той въпреки всичко остава над междинното за Европейски Съюз.
След експресната оценка за последното тримесечие обаче става по-малко евентуално стопанската система да доближи 4%-ния напредък за цялата 2017 година , както предвижда МФ в обновената си средносрочна рамка. Този ритъм на агресия на стопанската система се случва на фона както на рекордно основаване на нови работни места, по този начин и на рекордно висок коефициент на претовареност. През 3-то и 4-то тримесечие на 2017 година броят заети (15+) се усилват надлежно със 172 300 и 161 700 души на годишна база, което е съпоставимо с най-високите темпове на основаване на нова претовареност от интервала на предходния взрив на трудовия пазар в края на 2006 и началото на 2007 година
Разликата с взрива от 2005-2008 година обаче е в темповете на напредък, които сега остават 1,5-2 пъти по-ниски по отношение на растежа тогава. Макар и коефициентът на претовареност сега да изпреварва пиковите стойности от 2008 година (51-52% за популацията на 15+ години) и да доближава 52-53%, то хората, които работят, са с към 200 000 по-малко поради демографските процеси (отрицателен натурален приръст и чиста емиграция). Това, комбинирано с надалеч по ниското капиталообразуване в този момент, снижава капацитета на стопанската система и води до по-ниски темпове на напредък.
Докато при предходния взрив вложенията в главен капитал доближиха и надхвърляха 6 милиарда лв. на тримесечие в пика си (в непрекъснати цени), в този момент едвам съумяват да трансферират 4 милиарда лв.. Основната причина за това е надалеч по-малкия приток на непознат капитал сега – както под формата на директни вложения, по този начин и под формата на заемен капитал. ПЧИ в България са към 900 млн. евро за първите 11 месеца, което е сходно с равнището им за същия интервал на предходната година. Т.е. за годината те ще се от порядъка на 1 милиарда евро или малко повече, което е несравнимо с притока на ПЧИ предходния взрив, когато бяха сред 3 и 9 милиарда евро на година (2005-2008 г.).
Видно е, че сега главният запас, който се употребява за запълването на новите работни места, са хората над 55 години. Коефициентът на претовареност за тези на 55-64 година при предходния взрив не надхвърляше 46-47%, а през 2017 година към този момент се движи към 59-60%. При тези над 65 година също имаме съществено повишаване на заетостта – от към 3-4% преди до 5-6% в този момент. Това е както поради процеса на застаряване на популацията през последните 10-15 години, по този начин и поради последователното повишаване на пенсионната възраст и изискуемия стаж – по-чувствително за дамите - от предходния взрив до момента. Докато мъжете се пенсионираха на 63 година в интервала 2005-2008 година, а дамите – на 58-59,5 година, то пенсионната възраст за 2017 година е 64 година за мъжете и 61 за дамите.
При другите възрастови групи заетостта или е сходна с предходния взрив, или е по-ниска, като при младежите на 15-34 година тя към момента е очевидно по-ниска от стойностите при предходния взрив. Докато през 2005-2008 година заетостта в групата на 15-24 годишните е достигала 27-28%, а при тези на 25-34 година е била 78-79%, то в този момент тя се движи към 23-25% и 74-75%, респективно. Това навежда на мисълта, че точно при младежите има към момента необработен запас за трудовия пазар, който при една продължаваща агресия на стопанската система (както се очаква) би могъл да бъде зает.
Като цяло, данните за Брутният вътрешен продукт и пазара на труда поддържат част от нашите терзания и отхвърлят други. Отхвърлят страховете ни от предходната година, че пикът на заетостта към този момент е доближат и по-нататъшен напредък е неосъществим – е, оказа се, че е вероятен и на пазара на труда се включва към момента свободен запас. Въпреки това, опасенията ни, че растежът при този взрив, поради обстановката с човешкия фактор и капитала в стопанската система, ще се движи в границите на 3,5-4% и няма да успее да надвиши 4%-тната граница, към този момент се удостоверяват.
През 2018 година стопанската система най-вероятно ще резервира този курс, в случай че страната не успее да притегли огромен брой непознати служащи и забележителен непознат капитал. Първото е противоречиво, в случай че приказваме за сериозен приток на работна ръка, само че второто не е невероятно поради новия взрив в строителството, който набира мощ в огромните градове.
Редактор: Деница Райкова
Тази седмица бяха оповестени най-ранните данни за съвкупното произвеждане през четвъртото тримесечие, както и постоянните тримесечни данни за пазара на труда. И двете статистики удостоверяват, че стопанската система на България продължава да пораства с добър ритъм и да основава нови работни места. Растежът на действителния БВП (на база поправени данни) през четвъртото тримесечие е 3,6% на годишна база. Макар и да е малко по-нисък от растежа предишни три тримесечия, той въпреки всичко остава над междинното за Европейски Съюз.
След експресната оценка за последното тримесечие обаче става по-малко евентуално стопанската система да доближи 4%-ния напредък за цялата 2017 година , както предвижда МФ в обновената си средносрочна рамка. Този ритъм на агресия на стопанската система се случва на фона както на рекордно основаване на нови работни места, по този начин и на рекордно висок коефициент на претовареност. През 3-то и 4-то тримесечие на 2017 година броят заети (15+) се усилват надлежно със 172 300 и 161 700 души на годишна база, което е съпоставимо с най-високите темпове на основаване на нова претовареност от интервала на предходния взрив на трудовия пазар в края на 2006 и началото на 2007 година
Разликата с взрива от 2005-2008 година обаче е в темповете на напредък, които сега остават 1,5-2 пъти по-ниски по отношение на растежа тогава. Макар и коефициентът на претовареност сега да изпреварва пиковите стойности от 2008 година (51-52% за популацията на 15+ години) и да доближава 52-53%, то хората, които работят, са с към 200 000 по-малко поради демографските процеси (отрицателен натурален приръст и чиста емиграция). Това, комбинирано с надалеч по ниското капиталообразуване в този момент, снижава капацитета на стопанската система и води до по-ниски темпове на напредък.
Докато при предходния взрив вложенията в главен капитал доближиха и надхвърляха 6 милиарда лв. на тримесечие в пика си (в непрекъснати цени), в този момент едвам съумяват да трансферират 4 милиарда лв.. Основната причина за това е надалеч по-малкия приток на непознат капитал сега – както под формата на директни вложения, по този начин и под формата на заемен капитал. ПЧИ в България са към 900 млн. евро за първите 11 месеца, което е сходно с равнището им за същия интервал на предходната година. Т.е. за годината те ще се от порядъка на 1 милиарда евро или малко повече, което е несравнимо с притока на ПЧИ предходния взрив, когато бяха сред 3 и 9 милиарда евро на година (2005-2008 г.).
Видно е, че сега главният запас, който се употребява за запълването на новите работни места, са хората над 55 години. Коефициентът на претовареност за тези на 55-64 година при предходния взрив не надхвърляше 46-47%, а през 2017 година към този момент се движи към 59-60%. При тези над 65 година също имаме съществено повишаване на заетостта – от към 3-4% преди до 5-6% в този момент. Това е както поради процеса на застаряване на популацията през последните 10-15 години, по този начин и поради последователното повишаване на пенсионната възраст и изискуемия стаж – по-чувствително за дамите - от предходния взрив до момента. Докато мъжете се пенсионираха на 63 година в интервала 2005-2008 година, а дамите – на 58-59,5 година, то пенсионната възраст за 2017 година е 64 година за мъжете и 61 за дамите.
При другите възрастови групи заетостта или е сходна с предходния взрив, или е по-ниска, като при младежите на 15-34 година тя към момента е очевидно по-ниска от стойностите при предходния взрив. Докато през 2005-2008 година заетостта в групата на 15-24 годишните е достигала 27-28%, а при тези на 25-34 година е била 78-79%, то в този момент тя се движи към 23-25% и 74-75%, респективно. Това навежда на мисълта, че точно при младежите има към момента необработен запас за трудовия пазар, който при една продължаваща агресия на стопанската система (както се очаква) би могъл да бъде зает.
Като цяло, данните за Брутният вътрешен продукт и пазара на труда поддържат част от нашите терзания и отхвърлят други. Отхвърлят страховете ни от предходната година, че пикът на заетостта към този момент е доближат и по-нататъшен напредък е неосъществим – е, оказа се, че е вероятен и на пазара на труда се включва към момента свободен запас. Въпреки това, опасенията ни, че растежът при този взрив, поради обстановката с човешкия фактор и капитала в стопанската система, ще се движи в границите на 3,5-4% и няма да успее да надвиши 4%-тната граница, към този момент се удостоверяват.
През 2018 година стопанската система най-вероятно ще резервира този курс, в случай че страната не успее да притегли огромен брой непознати служащи и забележителен непознат капитал. Първото е противоречиво, в случай че приказваме за сериозен приток на работна ръка, само че второто не е невероятно поради новия взрив в строителството, който набира мощ в огромните градове.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ