Тръмп наля масло в британския огън за Брекзит
Американският президент съумя да втвърди тона и на двата враждуващи лагера на Острова
Милен КЕРЕМЕДЧИЕВ, посланик, някогашен заместник-министър на външните работи
- Тръмп се включи в английската политическа рецесия, разгласи Ройтерс. Вашият коментар, господин Керемедчиев?
- Съгласен съм напълно с това изказване. За първи път толкоз невиждано и жестоко, бих споделил, типично за президента Тръмп, той се намесва във вътрешната политика на един от най-сериозните си сътрудници зад Океана. И очевидно сподели със срещите, които направи и с Борис Джонсън, и с Найджълн Фараж, водач на партията Брекзит, че стои зад „ твърдия ” Брекзит.
Това не е оригиналност при него, още когато министър председателят Тереза Мей разгласи постигането на съглашение с Европейски Съюз, Тръмп съобщи, че в случай че има подписано такова за „ мек ” Брекзит, Щатите няма да подпишат съглашение за свободна търговия с Англия.
Това беше доста сериозен пестник за Мей и един от главните пръти в колелата на Брекзит по време на нейното премиерстване. Сега още веднъж по високомерен метод Тръмп се намеси в политическия живот на Обединеното кралство и съумя в допълнение да разедини бъдещите политически сили. Лидерът на лейбъристите Джереми Корбин отхвърли среща с президента и оглави митингите против него. Кметът на Лондон Садик Хан също влезе в остра дискусия с Тръмп. Така че американският президент изрично разцепи политическия живот и нагнети още повече напрежението. От една страна, държавното управление на Тереза Мей му оказа голяма чест, като подвигна равнището на визитата до държавно посещаване – рядко оказвана чест на американски президент, като с това имаха предпочитание да покажат какъв брой близки са връзките сред двете страни. За специфичните връзки приказва и кралицата по време на галавечерята в Бъкингамския замък. Това беше в несъгласие с всеобщите митинги и настроенията от другата страна на политическия набор във Англия.
- Какво съгласно вас целеше президентът с изявлението си, че американското държавно управление е готово да подписа едно огромно комерсиално споразумение с Лондон, само че единствено откакто Брекзит стане факт?
- Това негово изявление беше ориентирано към наследника на Тереза Мей. Той още веднъж се опита да внуши, че в случай че подобаващият (за него) претендент завоюва премиерския пост, Съединени американски щати ще хвърлят този избавителен пояс, от който Англия се нуждае. Търговското съглашение сред двете страни е като въздуха и водата за Обединеното кралство, тъй като без него без друго тежката
криза, в която влиза английската стопанска система с приключването на големи капитали, изнасянето на огромни, знакови компании като един от стълбовете на английското автомобилостроене „ Ленд Роувър ” да вземем за пример (те ще сглобяват своите коли в
Словакия, а центърът им за развиване и технологии ще бъде в Унгария), ще се задълбочи още повече. Така че Англия се нуждае доста повече от Тръмп, в сравнение с Тръмп се нуждае от Англия и той го демонстрира.
- От друга страна, неговите старания за подкрепяне на поддръжниците на Брекзит имаха непълен триумф, тъй като дори и с поддръжката на Съединени американски щати господин Фараж не съумя да вкара народен представител в английския парламент на частичните избори, които в действителност бяха извоювани от лейбъристите.
Партията на Фараж беше на второ място, а консерваторите – сегашните ръководещи – на трето. Т.е. обществото е доста разграничено по отношение на про- и анти-Брекзит.
Изборите за Европарламент също бяха малко или доста референдум за излизането на Англия от Европейски Съюз. Тук партията на господин Фараж завоюва 30 % от гласоподавателите, само че Зелените и социалдемократите също завоюваха 30 %,
а те са за оставане на страната в Европейски Съюз. Това демонстрира, че настроенията на
британците са 50 на 50 по отношение на излизане или оставане в съюза.
- При това състояние визитата на Тръмп ще наклони ли фрапантно везните към излизане от Европейски Съюз?
- Категорично ще повлияе. Но ще повлияе и в двете направления. Първо ще сплоти консерваторите с про-Брекзит политическите сили, с цел да подкрепят новия английски министър председател, който и да е той, в сделките му с Европейския съюз. И тук се вижда, че водещият претендент Борис Джонсън към този момент втвърди тона и разгласи, че страната му ще заплати дължимите 50 милиарда санкция за излизането на Обединеното кралство от Европейски Съюз единствено при предоговаряне на изискванията – нещо, което европейските водачи отхвърлят изрично.Т.е. към този момент виждаме у претендентите за поста на Тереза Мей едно сгъстяване на тона. От друга страна, доста сериозните митинги против визитата на Тръмп и против политиката му по отношение на Англия и въобще по международни проблеми, които бяха управлявани от лейбъристите, приказват за съсредоточаване и стягане и на анти-Тръмп настроенията.
Той съумя да втвърди и двата лагера и да направи борбата още по-ожесточена.
- Какво ви направи най-силно усещане в тази аудиенция, будеща толкоз несъгласия?
- Аз следих деликатно английската преса, в действителност те се занимаваха най-вече с тоалетите на Мелания Тръмп, в сравнение с действително с визитата на президента. Той прочее вкара типичния, натрапен от него обикновен жанр на водене на диалози и въобще на управление на такива визити. Тук видяхме конфликт на допустимо най-висшата класа на английската аристокрация с действителната американска политика, в която има повече каубойски жанр спрямо рафинираната дипломация в Европа. Тръмп видя митингите и острите полемики, които провокира, само че преди отпътуването си написа в Туитър: „ Не бих могъл да искам по-топло посрещане. ”Той постоянно постъпва по този начин. Нападна и CNN, главно отразяващата визитата му медия, за това, че вадят най-вече отрицателните вести. Тръмп във всяко свое посещаване пропуща отрицателното и се концентрира единствено върху позитивното. Все отново да не забравяме, че той започва своята предизборна акция за президентските избори през 2020 година още преди няколко седмици и всички негови дейности – дали това са глобите по отношение на Мексико, които очевидно проработиха, по отношение на опазването на границата от мигранти, дали това е намесата във вътрешната политика на Англия, или разногласието с Китай и идната му
среща със Си Дзинпин на форума на Г20, всичко оттук насетне в дейностите на Тръмп ще бъде насочено към неговите твърди ядра гласоподаватели и ориентирано към предизборната му акция, която той стартира за изборите през 2020 година
Милен КЕРЕМЕДЧИЕВ, посланик, някогашен заместник-министър на външните работи
- Тръмп се включи в английската политическа рецесия, разгласи Ройтерс. Вашият коментар, господин Керемедчиев?
- Съгласен съм напълно с това изказване. За първи път толкоз невиждано и жестоко, бих споделил, типично за президента Тръмп, той се намесва във вътрешната политика на един от най-сериозните си сътрудници зад Океана. И очевидно сподели със срещите, които направи и с Борис Джонсън, и с Найджълн Фараж, водач на партията Брекзит, че стои зад „ твърдия ” Брекзит.
Това не е оригиналност при него, още когато министър председателят Тереза Мей разгласи постигането на съглашение с Европейски Съюз, Тръмп съобщи, че в случай че има подписано такова за „ мек ” Брекзит, Щатите няма да подпишат съглашение за свободна търговия с Англия.
Това беше доста сериозен пестник за Мей и един от главните пръти в колелата на Брекзит по време на нейното премиерстване. Сега още веднъж по високомерен метод Тръмп се намеси в политическия живот на Обединеното кралство и съумя в допълнение да разедини бъдещите политически сили. Лидерът на лейбъристите Джереми Корбин отхвърли среща с президента и оглави митингите против него. Кметът на Лондон Садик Хан също влезе в остра дискусия с Тръмп. Така че американският президент изрично разцепи политическия живот и нагнети още повече напрежението. От една страна, държавното управление на Тереза Мей му оказа голяма чест, като подвигна равнището на визитата до държавно посещаване – рядко оказвана чест на американски президент, като с това имаха предпочитание да покажат какъв брой близки са връзките сред двете страни. За специфичните връзки приказва и кралицата по време на галавечерята в Бъкингамския замък. Това беше в несъгласие с всеобщите митинги и настроенията от другата страна на политическия набор във Англия.
- Какво съгласно вас целеше президентът с изявлението си, че американското държавно управление е готово да подписа едно огромно комерсиално споразумение с Лондон, само че единствено откакто Брекзит стане факт?
- Това негово изявление беше ориентирано към наследника на Тереза Мей. Той още веднъж се опита да внуши, че в случай че подобаващият (за него) претендент завоюва премиерския пост, Съединени американски щати ще хвърлят този избавителен пояс, от който Англия се нуждае. Търговското съглашение сред двете страни е като въздуха и водата за Обединеното кралство, тъй като без него без друго тежката
криза, в която влиза английската стопанска система с приключването на големи капитали, изнасянето на огромни, знакови компании като един от стълбовете на английското автомобилостроене „ Ленд Роувър ” да вземем за пример (те ще сглобяват своите коли в
Словакия, а центърът им за развиване и технологии ще бъде в Унгария), ще се задълбочи още повече. Така че Англия се нуждае доста повече от Тръмп, в сравнение с Тръмп се нуждае от Англия и той го демонстрира.
- От друга страна, неговите старания за подкрепяне на поддръжниците на Брекзит имаха непълен триумф, тъй като дори и с поддръжката на Съединени американски щати господин Фараж не съумя да вкара народен представител в английския парламент на частичните избори, които в действителност бяха извоювани от лейбъристите.
Партията на Фараж беше на второ място, а консерваторите – сегашните ръководещи – на трето. Т.е. обществото е доста разграничено по отношение на про- и анти-Брекзит.
Изборите за Европарламент също бяха малко или доста референдум за излизането на Англия от Европейски Съюз. Тук партията на господин Фараж завоюва 30 % от гласоподавателите, само че Зелените и социалдемократите също завоюваха 30 %,
а те са за оставане на страната в Европейски Съюз. Това демонстрира, че настроенията на
британците са 50 на 50 по отношение на излизане или оставане в съюза.
- При това състояние визитата на Тръмп ще наклони ли фрапантно везните към излизане от Европейски Съюз?
- Категорично ще повлияе. Но ще повлияе и в двете направления. Първо ще сплоти консерваторите с про-Брекзит политическите сили, с цел да подкрепят новия английски министър председател, който и да е той, в сделките му с Европейския съюз. И тук се вижда, че водещият претендент Борис Джонсън към този момент втвърди тона и разгласи, че страната му ще заплати дължимите 50 милиарда санкция за излизането на Обединеното кралство от Европейски Съюз единствено при предоговаряне на изискванията – нещо, което европейските водачи отхвърлят изрично.Т.е. към този момент виждаме у претендентите за поста на Тереза Мей едно сгъстяване на тона. От друга страна, доста сериозните митинги против визитата на Тръмп и против политиката му по отношение на Англия и въобще по международни проблеми, които бяха управлявани от лейбъристите, приказват за съсредоточаване и стягане и на анти-Тръмп настроенията.
Той съумя да втвърди и двата лагера и да направи борбата още по-ожесточена.
- Какво ви направи най-силно усещане в тази аудиенция, будеща толкоз несъгласия?
- Аз следих деликатно английската преса, в действителност те се занимаваха най-вече с тоалетите на Мелания Тръмп, в сравнение с действително с визитата на президента. Той прочее вкара типичния, натрапен от него обикновен жанр на водене на диалози и въобще на управление на такива визити. Тук видяхме конфликт на допустимо най-висшата класа на английската аристокрация с действителната американска политика, в която има повече каубойски жанр спрямо рафинираната дипломация в Европа. Тръмп видя митингите и острите полемики, които провокира, само че преди отпътуването си написа в Туитър: „ Не бих могъл да искам по-топло посрещане. ”Той постоянно постъпва по този начин. Нападна и CNN, главно отразяващата визитата му медия, за това, че вадят най-вече отрицателните вести. Тръмп във всяко свое посещаване пропуща отрицателното и се концентрира единствено върху позитивното. Все отново да не забравяме, че той започва своята предизборна акция за президентските избори през 2020 година още преди няколко седмици и всички негови дейности – дали това са глобите по отношение на Мексико, които очевидно проработиха, по отношение на опазването на границата от мигранти, дали това е намесата във вътрешната политика на Англия, или разногласието с Китай и идната му
среща със Си Дзинпин на форума на Г20, всичко оттук насетне в дейностите на Тръмп ще бъде насочено към неговите твърди ядра гласоподаватели и ориентирано към предизборната му акция, която той стартира за изборите през 2020 година
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ