Търговската война САЩ-Китай се отлага
Американският президент Доналд Тръмп зае кръгова защита
На срещата на водачите на Г-20 в Буенос Айрес предходната седмица американският президент Доналд Тръмп беше заел кръгова защита. Отказа среща с съветския президент Путин, отхвърли конференция, отхвърли да подпише всички точки от заключителната декларация, отхвърли да поддържа Парижкото съглашение за битка с климатичните промени. Единственото, на което се съгласи, е пролонгация от 90 дни за повишението на цените за китайските артикули от 10% на 25% на възможна стойност от 200 милиарда щ. д.,като през този интервал ще се търси метод за сключване на двустранно съглашение. По този метод Търговската война беше отсрочена. Към момента е ясно, че двете страни са се разбрали за взаимна съгласуваност при разширение на достъпа към пазарите, надзор при прехвърлянето на технологиите и взаимни дейности при закононарушения в киберпространството. Въпреки това главният въпрос за големия дисбаланс в двустранната търговия остава, а затова остават и аргументите за бъдещи търговски наказания.
От идването си на власт Доналд Тръмп си сложи главната задача да контролира гигантския дисбаланс в интерес на Китай в двустранната търговия. Поради провежданото от времето на Рейгън преструктуриране на американската търговия голяма част от индустриалните мощности бяха изнесени в Китай. Там на процедура се създава съвсем всичко за Америка – от компютрите до облеклата и маратонките. Разликите сред индустриалните разноски в Китай и продажните цени в Съединени американски щати са невероятни и се пресмятат в стотици проценти. Независимо от това, че на китайските компании, които създават под лиценз, е наложена възбрана да продават непосредствено в Съединени американски щати и тяхната продукция се изкупува на индустриална цена, размерите са такива, че несъответствието варира сред 41 и 45 милиарда щ. д. месечно в интерес на Китай. След сключването на предходното съглашение се чака той да спадне до 350 милиарда щ. д. годишно, само че макар редукцията цифрата отново остава стремглава. Проблемите идват и от парадокса, че даже и Китай да желае да купува американски артикули и по този метод да изравни салдото, то такива и в тези размери Съединени американски щати просто не могат да предложат. Америка с нейната Рейгъномика се лиши от цели групи производства като битовата електроника, бялата техника и други Наличните американски производства – коли и мотори, срещат големи компликации даже при равни условия в конкуренцията на японските и европейските марки. Съединени американски щати главно резервираха оръжейната си промишленост, само че Китай си създава задоволително, а за закупуването на върхови софтуерни произведения и дума не може да става, тъй като незабавно ще бъдат клонирани, както човешкия геном, в който предходната седмица китайците направиха гражданска война равна на атомната бомба.
Основно Китай купува от Съединени американски щати селскостопанска продукция, само че тя никога не е в такива размери, че да балансира недостига. Остават енергоресурсите и за това Съединени американски щати упорстват Китай да стартира да внася американски полутечен газ. Тук направленията са две. Едното е да бъдат лимитирани, забавени и възпрепятствани плановете сред Русия и Китай. Второто е Китай да влага в построяването на фабрики за компресиране на газ по западното крайбрежие и по този метод да разшири американската газова инфраструктура освен към себе си, само че индиректно и към другите огромни консуматори – Япония и Южна Корея. В същото време обаче, това се води основна инфраструктура и американците не разрешават Китай да има преобладаваща квота върху собствеността. При предходните договаряния бяха достигнати съглашения за китайски вложения в газови съоръжения в Аляска. Съединени американски щати осъзнават, че в случай че желаят да имат място на китайския газов пазар, би трябвало да побързат, тъй като там газопроводите на Русия единствено ще се усилват, Китай влага в съветските газови планове в Арктика и в газовото находище Ямал-2, което също е предопределено за доставка на полутечен газ. Китайските вложения в нефто- и газодобива на Индонезия също са факт.
При всички положения комерсиалните договаряния ще са сложни и по всяка възможност тактиката на Съединени американски щати да реализира от Китай непринудено въздържание в комерсиалната агресия няма да се получи. При това състояние рискът от тотална комерсиална война остава, беше направена единствено пролонгация за реорганизиране на силите. Както обаче подчертаха на форума и немският канцлер Меркел, и английският министър председател Мей, това ще нанесе съществени последици и за международната търговия, в това число и за Европа.
Няма да се получи и непринудено самоограничаване във военната сфера на другия огромен проблем за Съединени американски щати, а точно Русия. На форума в Аржентина двамата президенти въпреки всичко размениха няколко приказки, само че това никога не беше действителна среща. Причините, с цел да не се стигне до нея, са няколко. Формален мотив, несъмнено, беше открит в случая сред украинските и съветските военноморски сили в Керченския проток. Инцидентът е значим, тъй като от началото на спора към този момент имаме пряк конфликт сред военни кораби на двете страни. Обяснение от съветския президент потърсиха и Макрон, и Меркел. Путин в детайли нарисува на Меркел на лист хартия схемата на случая. Западните водачи осъдиха дейностите на съветската страна и настояха за освобождение на арестуваните украински моряци. Това евентуално и ще стане, само че откакто бъдат наказани и вероятно разменени за капитана на съветския рибарски транспортен съд, арестуван от украинската брегова защита преди месец. Важно е да се означи в тази ситуация, че желанието на Порошенко да употребява случая не съумя в цялостен размер. Във вътрешен проект първичното му предложение за въвеждане на военно състояние на територията на цялата страна за 60 дни беше редуцирано от украинската Рада на 30 дни и единствено за 10 провинции, не без европейското увещание, че при военно състояние, провеждането на такива избори след три месеца няма по какъв начин да минат. Във външнополитически проект апелът му към НАТО да усили фрапантно наличието си в Черно море също беше посрещнат сдържано. Говорителката Оана Лунджеску съобщи, че НАТО към този момент разполага с задоволително мощно наличие в Черно море. Кораби на Алианса постоянно патрулират и организират учения като през тази година са прекарали там 120 дни спрямо 80 през предходната. Няколко страни членки на НАТО патрулират и правят разследващи полети в небето над района, а България, Румъния и Турция, които членуват в алианса и граничат с Черно море, разполагат със свое лично военно съоръжение. Доколкото в НАТО нищо не се случва без да мине през утвърждението на Съединени американски щати, това изказване при всички положения е било в съгласие с тях. Появи се и друга причина за отказаната среща на Тръмп с Путин и тя е в тайната доктрина на битката на тайната, невидима и неизбирана от никого само че сякаш всичко можеща „ дълбока страна “ (задкулисна) против американския президент. Едно от тези проявления е следствието на специфичния прокурор Робърт Мълър за възможни съветски връзки на Тръмп. Воденото към този момент 17 месеца следствие получи признанието на Майкъл Коен, някогашен юрист на Тръмп, в което Коен е споделил, че в продължение на няколко месеца са се обсъждали проекти за осъществяване на план за постройка на Тръмп в Москва и това е траяло не до януари, а до юли, когато към този момент Тръмп е бил претендент за президент.
Така или другояче Тръмп-Тауър в Москва няма, на негово място е небостъргачът на банка ВТБ, само че както се споделя и във вицовете, неприятният спомен остава. Много по-сериозна причина за анулираната среща е това, че американската страна не е подготвена с окончателното си решение за договорите за стратегическата непоклатимост с Русия. На предходната среща сред двамата президенти в Хелзинки беше взето решение за възобновяване на Договора за ракетите със междинен и дребен обхват (ДРСМО) и Договора за стратегическите настъпателни въоръжения (СНВ-3). Последвалите изказване на съветника по националната сигурност на Съединени американски щати Джон Болтън при визитата му в Москва бяха в звук, че Съединени американски щати ще денонсират ДРСМО. При това състояние обаче и СНВ-3 също ще се окаже под опасност, тъй като за Русия ще е безпредметно да понижава стратегическия си ракетен капацитет, с който може да доближи Съединени американски щати и да отвърне на вероятно разполагане на американски ракети със междинен обхват в Европа, които доближават значимите стратегически обекти на РФ и по този метод ударът им е еднакъв на междуконтиненталните балистични ракети. Именно неналичието на дефинитивно решение от страна на Съединени американски щати дали да подхващат тази решаваща за интернационалната непоклатимост крачка, прави и срещата сред двамата президенти на този стадий безсмислена. Защото всички останали въпроси по отношение на Сирия, Украйна, Афганистан и разширението на НАТО са единствено разследване от това дали светът ще остане и без последните си два контракта за стратегическа сигурност.
На този стадий с изключение на Търговската, само че и Световната война също се отсрочи. Това, което остава, е фактът, че Съединени американски щати се намират в пряк спор по едно и също време с Китай за търговията и с Русия за въоръженията.
На срещата на водачите на Г-20 в Буенос Айрес предходната седмица американският президент Доналд Тръмп беше заел кръгова защита. Отказа среща с съветския президент Путин, отхвърли конференция, отхвърли да подпише всички точки от заключителната декларация, отхвърли да поддържа Парижкото съглашение за битка с климатичните промени. Единственото, на което се съгласи, е пролонгация от 90 дни за повишението на цените за китайските артикули от 10% на 25% на възможна стойност от 200 милиарда щ. д.,като през този интервал ще се търси метод за сключване на двустранно съглашение. По този метод Търговската война беше отсрочена. Към момента е ясно, че двете страни са се разбрали за взаимна съгласуваност при разширение на достъпа към пазарите, надзор при прехвърлянето на технологиите и взаимни дейности при закононарушения в киберпространството. Въпреки това главният въпрос за големия дисбаланс в двустранната търговия остава, а затова остават и аргументите за бъдещи търговски наказания.
От идването си на власт Доналд Тръмп си сложи главната задача да контролира гигантския дисбаланс в интерес на Китай в двустранната търговия. Поради провежданото от времето на Рейгън преструктуриране на американската търговия голяма част от индустриалните мощности бяха изнесени в Китай. Там на процедура се създава съвсем всичко за Америка – от компютрите до облеклата и маратонките. Разликите сред индустриалните разноски в Китай и продажните цени в Съединени американски щати са невероятни и се пресмятат в стотици проценти. Независимо от това, че на китайските компании, които създават под лиценз, е наложена възбрана да продават непосредствено в Съединени американски щати и тяхната продукция се изкупува на индустриална цена, размерите са такива, че несъответствието варира сред 41 и 45 милиарда щ. д. месечно в интерес на Китай. След сключването на предходното съглашение се чака той да спадне до 350 милиарда щ. д. годишно, само че макар редукцията цифрата отново остава стремглава. Проблемите идват и от парадокса, че даже и Китай да желае да купува американски артикули и по този метод да изравни салдото, то такива и в тези размери Съединени американски щати просто не могат да предложат. Америка с нейната Рейгъномика се лиши от цели групи производства като битовата електроника, бялата техника и други Наличните американски производства – коли и мотори, срещат големи компликации даже при равни условия в конкуренцията на японските и европейските марки. Съединени американски щати главно резервираха оръжейната си промишленост, само че Китай си създава задоволително, а за закупуването на върхови софтуерни произведения и дума не може да става, тъй като незабавно ще бъдат клонирани, както човешкия геном, в който предходната седмица китайците направиха гражданска война равна на атомната бомба.
Основно Китай купува от Съединени американски щати селскостопанска продукция, само че тя никога не е в такива размери, че да балансира недостига. Остават енергоресурсите и за това Съединени американски щати упорстват Китай да стартира да внася американски полутечен газ. Тук направленията са две. Едното е да бъдат лимитирани, забавени и възпрепятствани плановете сред Русия и Китай. Второто е Китай да влага в построяването на фабрики за компресиране на газ по западното крайбрежие и по този метод да разшири американската газова инфраструктура освен към себе си, само че индиректно и към другите огромни консуматори – Япония и Южна Корея. В същото време обаче, това се води основна инфраструктура и американците не разрешават Китай да има преобладаваща квота върху собствеността. При предходните договаряния бяха достигнати съглашения за китайски вложения в газови съоръжения в Аляска. Съединени американски щати осъзнават, че в случай че желаят да имат място на китайския газов пазар, би трябвало да побързат, тъй като там газопроводите на Русия единствено ще се усилват, Китай влага в съветските газови планове в Арктика и в газовото находище Ямал-2, което също е предопределено за доставка на полутечен газ. Китайските вложения в нефто- и газодобива на Индонезия също са факт.
При всички положения комерсиалните договаряния ще са сложни и по всяка възможност тактиката на Съединени американски щати да реализира от Китай непринудено въздържание в комерсиалната агресия няма да се получи. При това състояние рискът от тотална комерсиална война остава, беше направена единствено пролонгация за реорганизиране на силите. Както обаче подчертаха на форума и немският канцлер Меркел, и английският министър председател Мей, това ще нанесе съществени последици и за международната търговия, в това число и за Европа.
Няма да се получи и непринудено самоограничаване във военната сфера на другия огромен проблем за Съединени американски щати, а точно Русия. На форума в Аржентина двамата президенти въпреки всичко размениха няколко приказки, само че това никога не беше действителна среща. Причините, с цел да не се стигне до нея, са няколко. Формален мотив, несъмнено, беше открит в случая сред украинските и съветските военноморски сили в Керченския проток. Инцидентът е значим, тъй като от началото на спора към този момент имаме пряк конфликт сред военни кораби на двете страни. Обяснение от съветския президент потърсиха и Макрон, и Меркел. Путин в детайли нарисува на Меркел на лист хартия схемата на случая. Западните водачи осъдиха дейностите на съветската страна и настояха за освобождение на арестуваните украински моряци. Това евентуално и ще стане, само че откакто бъдат наказани и вероятно разменени за капитана на съветския рибарски транспортен съд, арестуван от украинската брегова защита преди месец. Важно е да се означи в тази ситуация, че желанието на Порошенко да употребява случая не съумя в цялостен размер. Във вътрешен проект първичното му предложение за въвеждане на военно състояние на територията на цялата страна за 60 дни беше редуцирано от украинската Рада на 30 дни и единствено за 10 провинции, не без европейското увещание, че при военно състояние, провеждането на такива избори след три месеца няма по какъв начин да минат. Във външнополитически проект апелът му към НАТО да усили фрапантно наличието си в Черно море също беше посрещнат сдържано. Говорителката Оана Лунджеску съобщи, че НАТО към този момент разполага с задоволително мощно наличие в Черно море. Кораби на Алианса постоянно патрулират и организират учения като през тази година са прекарали там 120 дни спрямо 80 през предходната. Няколко страни членки на НАТО патрулират и правят разследващи полети в небето над района, а България, Румъния и Турция, които членуват в алианса и граничат с Черно море, разполагат със свое лично военно съоръжение. Доколкото в НАТО нищо не се случва без да мине през утвърждението на Съединени американски щати, това изказване при всички положения е било в съгласие с тях. Появи се и друга причина за отказаната среща на Тръмп с Путин и тя е в тайната доктрина на битката на тайната, невидима и неизбирана от никого само че сякаш всичко можеща „ дълбока страна “ (задкулисна) против американския президент. Едно от тези проявления е следствието на специфичния прокурор Робърт Мълър за възможни съветски връзки на Тръмп. Воденото към този момент 17 месеца следствие получи признанието на Майкъл Коен, някогашен юрист на Тръмп, в което Коен е споделил, че в продължение на няколко месеца са се обсъждали проекти за осъществяване на план за постройка на Тръмп в Москва и това е траяло не до януари, а до юли, когато към този момент Тръмп е бил претендент за президент.
Така или другояче Тръмп-Тауър в Москва няма, на негово място е небостъргачът на банка ВТБ, само че както се споделя и във вицовете, неприятният спомен остава. Много по-сериозна причина за анулираната среща е това, че американската страна не е подготвена с окончателното си решение за договорите за стратегическата непоклатимост с Русия. На предходната среща сред двамата президенти в Хелзинки беше взето решение за възобновяване на Договора за ракетите със междинен и дребен обхват (ДРСМО) и Договора за стратегическите настъпателни въоръжения (СНВ-3). Последвалите изказване на съветника по националната сигурност на Съединени американски щати Джон Болтън при визитата му в Москва бяха в звук, че Съединени американски щати ще денонсират ДРСМО. При това състояние обаче и СНВ-3 също ще се окаже под опасност, тъй като за Русия ще е безпредметно да понижава стратегическия си ракетен капацитет, с който може да доближи Съединени американски щати и да отвърне на вероятно разполагане на американски ракети със междинен обхват в Европа, които доближават значимите стратегически обекти на РФ и по този метод ударът им е еднакъв на междуконтиненталните балистични ракети. Именно неналичието на дефинитивно решение от страна на Съединени американски щати дали да подхващат тази решаваща за интернационалната непоклатимост крачка, прави и срещата сред двамата президенти на този стадий безсмислена. Защото всички останали въпроси по отношение на Сирия, Украйна, Афганистан и разширението на НАТО са единствено разследване от това дали светът ще остане и без последните си два контракта за стратегическа сигурност.
На този стадий с изключение на Търговската, само че и Световната война също се отсрочи. Това, което остава, е фактът, че Съединени американски щати се намират в пряк спор по едно и също време с Китай за търговията и с Русия за въоръженията.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ