Американски кокер-шпаньол
Американският кокер-шпаньол е куче, което е отзивчиво и постоянно кара стопанина си да е в положително въодушевление. Това е прелестен придружител и добър другар, постоянно подготвен за другарство и игра. Американският кокер-шпаньол е подобаващ и за стопани, които нямат опит в развъждането на кучета. Миловидните представители на тази порода се схващат добре с други домашни животни, включително и котки. Това са кучета, които се схващат прелестно с деца, по тази причина са подобаващи за огромни фамилии.
История на американски кокер-шпаньол
Различни типове шпаньоли са се появили в Америка още преди възникването на Съединените Американски Щати. Американският кокер-шпаньол произлиза от британския кокер-шпаньол. Но развъждането на кокери в Англия и Съединени американски щати е протичало под управлението на разнообразни критерии, по тази причина сред американските и британските кокер-шпаньоли има основни разлики. Развъждането на американски кокер-шпаньоли е било необятно публикувано в Америка през XVIII век, само че тази порода е била показана на галерия едвам през 1883 година.
Красивият му външен тип и ловджийският му инстинкт незабавно привлекли вниманието на ценителите и кучетата от тази порода станали известни в доста страни. До 1915 година към момента се е практикувало кръстосване сред британски и американски кокер-шпаньоли. През 1935 година в Съединени американски щати клубът на британските кокер-шпаньоли дефинитивно е излязъл от рамките на клуба на американските кокер-шпаньоли. Тогава е настъпило окончателното делене на тези две породи. Въпреки че в началото са се ценяли ловджийските качества на американския кокер-шпаньол, който е бил превъзходен асистент при лов на птици и малък дивеч, последователно той се е трансформирал в желан домакински любим.
Стандарт на американски кокер-шпаньол
Американският кокер-шпаньол е дребно на растеж куче с добре развита мускулатура, бързо и издържливо. Американският кокер-шпаньол се подрежда измежду най-дребните представители на ловджийските кучета. Женските американски кокер-шпаньоли доближават до 36 сантиметра, а мъжките – до 39 сантиметра. Теглото на американския кокер-шпаньол варира от 8 до 15 кг. Главата им е куполообразна със мощно изразени дъги на веждите. Муцуната е необятна, като дължината ѝ е равна на половината дължина на главата.
Челюстите на американския кокер-шпаньол са мощни. Горната джука е много дълга и покрива долната челюст. Цветът на устните на американския кокер-шпаньол е същия като цвета на очертанието на очите им. Тя, от своя страна, подхожда на цвета на носа на кучето. Носът на черните кучета е черен, при по-светлите кучета може да е черен или кафяв. Очите са огромни и кръгли, клепачите са бадемовидни. Очите са тъмнокафяви на цвят. Ушите са ситуирани ниско и висят, компактно са прилепнали към главата. Ако се опъне ухото, краят му би трябвало да стигне до крайчеца на носа на кучето.
Шията на американския кокер-шпаньол е мускулеста и е леко извита там, където се слива с главата. Гърбът е с ясно изразени мускули. Гръдният панер е добре развъртян. Крайниците са със мощни мускули, които разрешават на кучето да тича бързо. Лапите на кучето са огромни и кръгли, с четина сред пръстите и тъмни нокти. Опашката е ситуирана високо и нормално се намира малко над линията на гръбнака. Допуска се купирането на опашката до половината от дължината ѝ. Козината на американския кокер-шпаньол е копринена на досег, блестяща и може да е права или на леки талази. Гърдите, ушите, коремът и крайниците са с дълга четина, козината на главата е къса. Козината е едноцветна – черна или разнообразни нюанси от ярко кремав до мрачно червен, двуцветна – черно-сивкава или черно бяла, смесена – от няколко цвята. Допустими са белите петна на гърдите и гърлото, на други места се считат за отклоняване от стандарта.
Грижи за американски кокер-шпаньол
Американският кокер-шпаньол има потребност от съществени грижи за външния му тип. Дългата му копринена четина елементарно се сплита и се сплъстява, по тази причина би трябвало да разресвате козината на любимеца си всеки ден. Представителите на тази порода могат да бъдат къпани постоянно и те като цяло харесват доста контакта с водата. Очите и ушите на американския кокер-шпаньол имат потребност от специфични грижи. Очите на кучето би трябвало да се почистват с влажно памучно тампонче, с цел да се предпазят от инфекции.
Добре е да наблюдавате ушите на любимеца си, защото е допустимо да се развият инфекции. Когато се храни, е добре да връзвате ушите на кокер-шпаньола ви или да употребявате тесни купички за кучешка храна, с цел да не влизат ушите на кучето в тях. Препоръчва се постоянно да режете ноктите и да чистите зъбите на американски кокер-шпаньол. Американският кокер-шпаньол е доста интензивно куче, изключително в младите си години. Затова има потребност от всекидневни продължителни разходки. Кучетата от тази порода с наслада вземат участие в разнообразни типове игри.
Обучение на американски кокер-шпаньол
Американският кокер-шпаньол е куче със мощно изразено възприятие за лично достолепие. Той се поддава елементарно на образование, само че не понася да му се покачва звук, тогава може да откаже да извършва команди. То приема изпълняването на команди като игра и чака подучване, нормално във тип на лакомство или на хвалба. Американският кокер-шпаньол с наслада ще се научи да ви носи пантофите и ще трансформира тази игра в същински обред, който ще му оказва помощ да изразходва интелектуалната му и физическа сила.
Хранене на американски кокер-шпаньол
Американският кокер-шпаньол е податлив към преяждане, по тази причина би трябвало да внимавате какъв брой храна му давате. Ако предпочитате да го храните с гранули, спазвайте грамажа, който е посочен от производителя за тази порода. Не е добре любимецът ви да напълнее, тъй като това е нездравословно за него. Ако предпочитате да храните кокера си с натурални артикули, предлага се 80 на 100 от тях да му обезпечават белтъчини. Кокерът се храни с телешко месо, моркови, извара, варена морска риба, сухари от черен самун. Допустимо е един път месечно да се дават стафиди и напълно малко мед на американския кокер-шпаньол.
Заболявания на американски кокер-шпаньол
Американският кокер-шпаньол е благоразположен към някои кучешки болести. Сред тях са заболяванията на отделителната система, атопичен дерматит, хранителни алергии, кучешка тазобедрена дисплазия, болести на ушите и епилепсия. Американските кокер-шпаньоли от време на време страдат от заболявания на очите – катаракта, глаукома, прогресивна недъгавост на ретината и недоразвитост на роговицата. Тази порода е склонна към формиране на зъбен камък, по тази причина е значимо постоянно да почиствате зъбите на любимеца си.
Любопитни обстоятелства за американски кокер-шпаньол
Американският кокер-шпаньол има доста добре развито подушване. Затова представителите на тази порода постоянно се употребяват на митниците за търсене на неразрешени субстанции. При образованието им за търсачи на опиати задачата да открият неразрешеното вещество се усложнява, като се употребяват мощно ароматни субстанции като бензин. Въпреки това обаче носът на дребните кучета е толкоз сензитивен, че те незабавно разпознават мястото, където се крият опиатите.
Недостатъци на американски кокер-шпаньол
Сред минусите на американския кокер-шпаньол е това, че тази порода мъчно се оправя със самотата. Той може да устоя да стои самичък, само че не за дълго, и стартира да лае дълготрайно, в случай че се усеща уединен. Ако нямате задоволително свободно време, по-добре е да помислите, преди да вземете у дома американски кокер-шпаньол, защото той има потребност от много внимание, което може да се стори досадно на някои притежатели на кучета.
Ако и вие желаете такова забавно куче, вижте тези разгласи и цени за кокер шпаньоли.
