Най-хубавата работа на света, страхотна е!
Американският карикатурист Дарил Кейгъл изнесе презентация пред студенти и преподаватели във Факултета по публицистика и всеобща връзка на Софийския университет. Лекцията бе отдадена на политическата подигравка и публицистика през днешния ден и се състоя на 9 октомври. Тя бе част от обществения семинар на катедра „ Радио и телевизия “ и бе осъществена със съдействието на посолството на Съединени американски щати.
61-годишният американски карикатурист има забавна професионална история. Днес той работи на свободна процедура, има уеб страницата за продажба на карикатури Cagle.com и на вестникарския профсъюз Cagle Cartoons. От 1979 до 1993 година работи с „ Мъпетите “ – известният щатски комедиен отбор от кукли на конци, присъщи със своето високо самочувствие и подигравка на известни персони. През 1995 година стартира да рисува карикатури за хавайски вестник. През 2000 година става карикатурист в списание “Slate ”, а от 2005 година работи за американския кабелен ефирен канал за вести и политически мнения MSNBC. Междувременно през 2001 година Кейгъл oсновава платформа за карикатури, за която са абонирани към 850 вестници. Абонираните вестници получават цялото наличие и могат да разгласяват на своите страници всичко, което им хареса.
„ Най-хубавата работа на света, страхотна е! “ Така Кейгъл дефинира работата на карикатуриста. В своя креативен път на карикатурист той не е спирал да изобразява и осмива политици – от диктатори до водачи на демократични страни. Има да вземем за пример десетки карикатури, на които някогашният президент на Съединени американски щати Джордж Буш – младши е изобразен като маймуна, а сегашния президент Доналд Тръмп като прасе. Сред обичаните му облици е и севернокорейският водач Ким Чен Ун. Редовно окарикатурява освен политици и политически партии, само че и нещата в новините - настоящите трендове, а от време на време и цели страни. Огорчен е от това, че има страни, където на карикатуристите не им е разрешено да рисуват политическите водачи, като нерядко са унизени, пребивани и вкарвани в пандиза.
Карикатуристите работят със знаци
Когато творят, карикатуристите постоянно би трябвало да се преценяват с асоциациите, които навяват в съзнанието на читателите другите знаци. Както твърди Кейгъл, доста американци не разпознават знамената на страните по света. Затова да вземем за пример, когато изобразява знамето на Украйна, той постоянно изписва и името на страната. Не прави обаче това с мексиканското знаме, което е елементарно разпознаваемо за американците и по тази причина постоянно го включва в своите карикатури. Със смях споделя, че постоянно получава рецензии от сорта на „ за какво използваш руса жена или дебела жена, с цел да изобразиш Украйна?! Украинките са слаби и кестеняви! “
Картината е по-силна от думите
Дарил Кейгъл твърди, че карикатуристите са публицисти, които показват позиция. Според него картинката е доста по-силна от думите.
Не е склонен с изказванието, че карикатурата е просто омаскаряване и не разрешава право на отговор. Твърди, че както човек може да изиска право на отговор, в случай че се е почувствал засегнат от текст на публицист, по този начин може да го стори и в случай че се почувства засегнат от подигравка. „ Получавам много отзив по адрес на моите карикатури. И това ми харесва “, твърди Кейгъл.
„ Когато карикатурата е позитивна, тя губи силата си. Става размита, тъй че на мен това не ми е забавно “, споделя Кейгъл. Така той изяснява за какво не показва позитивни послания в своите карикатури.
Когато не ти имат вяра, че си почтен
„ Ние постоянно сме упреквани, че сме пристрастни и по-лоялни на либералите. И консерваторите постоянно настояват, че ние имаме опорни точки от демократите. Често пък арабски читатели и фенове, които виждат нашите карикатури, настояват, че ние сме подвластни на Израел “, споделя Дарил Кейгъл. Той твърди, че тези, които не са съгласни с това, което прави, най-често просто не могат да повярват, че някой може да е стигнал без значение до позицията, която е изразил в своята подигравка.
„ Има някои карикатуристи, които в реалност работят с организации, които имат демократичен или закостенял уклон. В такива случаи те в действителност са длъжни да се преценяват с публицистичната политика и карикатурите им да бъдат в този дух, което в действителност не е прелестно за тях “, признава Кейгъл. Той споделя още: „ Аз съм в една чудесна позиция. Работя с 850 вестника и 5 пари не давам какво мислят редакторите за тях. Ако някой от тях изиска да приключи абонамента си или пък ми каже какво желае аз да обрисувам, аз няма да се съобразя с него. Просто ще продължа да работя с останалите “.
Кейгъл твърди, че в никакъв случай не е чувал американски карикатурист да получава спомагателен паричен тласък, с цел да изобрази нещо. Но не отхвърля, че по света има такива образци. Чувал е, че през 50-те и 60-те години на 20-и век Централно разузнавателно управление на САЩ е плащал на латиноамерикански карикатуристи по 50 $ за всяка подигравка, която е в тяхна изгода. Като цяло обаче счита, че проблемите са по-скоро другаде: „ Ако някой не харесва наличието на карикатурата, той е доста податлив да накара карикатуриста да „ млъкне “ по избран метод или напряко да затворят медията, както виждаме, че се случва в последно време в Турция “.
„ Шарли Ебдо “
По мотив атентата в редакцията на френското сатирично списание „ Шарли Ебдо ”, при който членове на „ Алкайда “ гръмнаха 12 души, Дарил Кейгъл рисува следната подигравка:
„ Аз познавах тези хора, виждали сме се на конференции. Някои от тях бяха мои другари и в реалност бях доста тъжен от случилото се. Този случай докара до необятни публични диспути дали въобще карикатуристите следва да изобразяват пророка Мохамед или не, “ споделя във връзка този атентат Кейгъл.
Когато се случи нещастието в редакцията на „ Шарли Ебдо “, породи дебатът за това до каква степен изобщо следва един карикатурист, както и всеки човек въобще, да има независимост на словото – какво можеш да се споделя и изобразява, и какво не. По този мотив Кейгъл твърди следното: „ Свободата на словото принадлежи на този, който има медиите “. Той споделя, че това, което прави, е да рисува карикатури. И след това те могат да бъдат употребявани от редакциите, които желаят да ги употребяват. „ Ако карикатурата съдържа афектиран коментар към някого, тогава доста редактори не са склонни да я разгласяват, тъй като може да предизвика доста отрицателни реакции. И по този начин нерядко нашата работа се трансформира в неефективна, ние не съумяваме да стигнем до никого “, твърди Кейгъл.
За границата, която не би трябвало да се минава
Относно своята платформа за продажба на карикатури Кейгъл споделя, че от време на време получава карикатури, които имат сексистко наличие, антисемитски са или имат графично полово наличие. Тях избира да не разгласява на неговия уебсайт. Според него това не е нарушение на свободата на словото. „ Това по-скоро е цензурата, която пазарът ни постанова. Защото ние желаеме в последна сметка нашите карикатури да се разгласяват и да бъдат ефикасни “, твърди Дарил Кейгъл.
„ Често ни питат и дали бихме разгласили подигравка на пророка Мохамед “, споделя Кейгъл. Той твърди, че това зависи от каквото се случва по новините и по какъв начин самата подигравка борави с неговия облик. Според него границата, която карикатуристът не би трябвало да минава, се мести непрестанно и зависи от тематиките в новините и от моментната обстановка. „ Ако някой ни предложи подигравка на пророка Мохамед сега, за нас няма причина да я публикуваме. Няма настоящ мотив, не се приказва за това по новините. Това единствено би предизвикало непотребна отрицателна реакция и би обидило хората “, споделя Кейгъл. Правили са го обаче в предишното, когато тематиката е била настояща.
Една от най-препечатваните им карикатури е на негов сътрудник от щата Аризона. Неговата подигравка на пророка Мохамед им е донесла най-вече имейли с отрицателни реакции. „ Това се случи малко след нападението над Ирак. Получихме безусловно хиляди имейли. Много от тях с помощта на това, че има една организация, която се споделя „ Съвет за ислямско-американски връзки “. Те окуражиха своите членове и почитатели да пишат на мен, тъй като съгласно тях аз съм индивидът, който трябвало да уволни въпросния карикатурист “, споделя той.
Кейгъл споделя още, че нормално когато получава доста имейли в отговор на съответна подигравка, това се дължи на обстоятелството, че има група или организация или някой, който се е интересувал от тази подигравка и е провел своите членове и поддръжници да им пишат.
В края на своята презентация Кейгъл показа, че се пробва да прави такива карикатури, които да може да бъдат обсъждани от 13-годишни възпитаници в учебно заведение. Попитан дали карикатуристите не основават стандарти със своята работа, Дарил Кейгъл дава отговор негативно: „ Карикатурите не основават стандарти, тъй като стандартите са нещо, което към този момент съществува “.
61-годишният американски карикатурист има забавна професионална история. Днес той работи на свободна процедура, има уеб страницата за продажба на карикатури Cagle.com и на вестникарския профсъюз Cagle Cartoons. От 1979 до 1993 година работи с „ Мъпетите “ – известният щатски комедиен отбор от кукли на конци, присъщи със своето високо самочувствие и подигравка на известни персони. През 1995 година стартира да рисува карикатури за хавайски вестник. През 2000 година става карикатурист в списание “Slate ”, а от 2005 година работи за американския кабелен ефирен канал за вести и политически мнения MSNBC. Междувременно през 2001 година Кейгъл oсновава платформа за карикатури, за която са абонирани към 850 вестници. Абонираните вестници получават цялото наличие и могат да разгласяват на своите страници всичко, което им хареса.
„ Най-хубавата работа на света, страхотна е! “ Така Кейгъл дефинира работата на карикатуриста. В своя креативен път на карикатурист той не е спирал да изобразява и осмива политици – от диктатори до водачи на демократични страни. Има да вземем за пример десетки карикатури, на които някогашният президент на Съединени американски щати Джордж Буш – младши е изобразен като маймуна, а сегашния президент Доналд Тръмп като прасе. Сред обичаните му облици е и севернокорейският водач Ким Чен Ун. Редовно окарикатурява освен политици и политически партии, само че и нещата в новините - настоящите трендове, а от време на време и цели страни. Огорчен е от това, че има страни, където на карикатуристите не им е разрешено да рисуват политическите водачи, като нерядко са унизени, пребивани и вкарвани в пандиза.
Карикатуристите работят със знаци
Когато творят, карикатуристите постоянно би трябвало да се преценяват с асоциациите, които навяват в съзнанието на читателите другите знаци. Както твърди Кейгъл, доста американци не разпознават знамената на страните по света. Затова да вземем за пример, когато изобразява знамето на Украйна, той постоянно изписва и името на страната. Не прави обаче това с мексиканското знаме, което е елементарно разпознаваемо за американците и по тази причина постоянно го включва в своите карикатури. Със смях споделя, че постоянно получава рецензии от сорта на „ за какво използваш руса жена или дебела жена, с цел да изобразиш Украйна?! Украинките са слаби и кестеняви! “
Картината е по-силна от думите
Дарил Кейгъл твърди, че карикатуристите са публицисти, които показват позиция. Според него картинката е доста по-силна от думите.
Не е склонен с изказванието, че карикатурата е просто омаскаряване и не разрешава право на отговор. Твърди, че както човек може да изиска право на отговор, в случай че се е почувствал засегнат от текст на публицист, по този начин може да го стори и в случай че се почувства засегнат от подигравка. „ Получавам много отзив по адрес на моите карикатури. И това ми харесва “, твърди Кейгъл.
„ Когато карикатурата е позитивна, тя губи силата си. Става размита, тъй че на мен това не ми е забавно “, споделя Кейгъл. Така той изяснява за какво не показва позитивни послания в своите карикатури.
Когато не ти имат вяра, че си почтен
„ Ние постоянно сме упреквани, че сме пристрастни и по-лоялни на либералите. И консерваторите постоянно настояват, че ние имаме опорни точки от демократите. Често пък арабски читатели и фенове, които виждат нашите карикатури, настояват, че ние сме подвластни на Израел “, споделя Дарил Кейгъл. Той твърди, че тези, които не са съгласни с това, което прави, най-често просто не могат да повярват, че някой може да е стигнал без значение до позицията, която е изразил в своята подигравка.
„ Има някои карикатуристи, които в реалност работят с организации, които имат демократичен или закостенял уклон. В такива случаи те в действителност са длъжни да се преценяват с публицистичната политика и карикатурите им да бъдат в този дух, което в действителност не е прелестно за тях “, признава Кейгъл. Той споделя още: „ Аз съм в една чудесна позиция. Работя с 850 вестника и 5 пари не давам какво мислят редакторите за тях. Ако някой от тях изиска да приключи абонамента си или пък ми каже какво желае аз да обрисувам, аз няма да се съобразя с него. Просто ще продължа да работя с останалите “.
Кейгъл твърди, че в никакъв случай не е чувал американски карикатурист да получава спомагателен паричен тласък, с цел да изобрази нещо. Но не отхвърля, че по света има такива образци. Чувал е, че през 50-те и 60-те години на 20-и век Централно разузнавателно управление на САЩ е плащал на латиноамерикански карикатуристи по 50 $ за всяка подигравка, която е в тяхна изгода. Като цяло обаче счита, че проблемите са по-скоро другаде: „ Ако някой не харесва наличието на карикатурата, той е доста податлив да накара карикатуриста да „ млъкне “ по избран метод или напряко да затворят медията, както виждаме, че се случва в последно време в Турция “.
„ Шарли Ебдо “
По мотив атентата в редакцията на френското сатирично списание „ Шарли Ебдо ”, при който членове на „ Алкайда “ гръмнаха 12 души, Дарил Кейгъл рисува следната подигравка:
„ Аз познавах тези хора, виждали сме се на конференции. Някои от тях бяха мои другари и в реалност бях доста тъжен от случилото се. Този случай докара до необятни публични диспути дали въобще карикатуристите следва да изобразяват пророка Мохамед или не, “ споделя във връзка този атентат Кейгъл.
Когато се случи нещастието в редакцията на „ Шарли Ебдо “, породи дебатът за това до каква степен изобщо следва един карикатурист, както и всеки човек въобще, да има независимост на словото – какво можеш да се споделя и изобразява, и какво не. По този мотив Кейгъл твърди следното: „ Свободата на словото принадлежи на този, който има медиите “. Той споделя, че това, което прави, е да рисува карикатури. И след това те могат да бъдат употребявани от редакциите, които желаят да ги употребяват. „ Ако карикатурата съдържа афектиран коментар към някого, тогава доста редактори не са склонни да я разгласяват, тъй като може да предизвика доста отрицателни реакции. И по този начин нерядко нашата работа се трансформира в неефективна, ние не съумяваме да стигнем до никого “, твърди Кейгъл.
За границата, която не би трябвало да се минава
Относно своята платформа за продажба на карикатури Кейгъл споделя, че от време на време получава карикатури, които имат сексистко наличие, антисемитски са или имат графично полово наличие. Тях избира да не разгласява на неговия уебсайт. Според него това не е нарушение на свободата на словото. „ Това по-скоро е цензурата, която пазарът ни постанова. Защото ние желаеме в последна сметка нашите карикатури да се разгласяват и да бъдат ефикасни “, твърди Дарил Кейгъл.
„ Често ни питат и дали бихме разгласили подигравка на пророка Мохамед “, споделя Кейгъл. Той твърди, че това зависи от каквото се случва по новините и по какъв начин самата подигравка борави с неговия облик. Според него границата, която карикатуристът не би трябвало да минава, се мести непрестанно и зависи от тематиките в новините и от моментната обстановка. „ Ако някой ни предложи подигравка на пророка Мохамед сега, за нас няма причина да я публикуваме. Няма настоящ мотив, не се приказва за това по новините. Това единствено би предизвикало непотребна отрицателна реакция и би обидило хората “, споделя Кейгъл. Правили са го обаче в предишното, когато тематиката е била настояща.
Една от най-препечатваните им карикатури е на негов сътрудник от щата Аризона. Неговата подигравка на пророка Мохамед им е донесла най-вече имейли с отрицателни реакции. „ Това се случи малко след нападението над Ирак. Получихме безусловно хиляди имейли. Много от тях с помощта на това, че има една организация, която се споделя „ Съвет за ислямско-американски връзки “. Те окуражиха своите членове и почитатели да пишат на мен, тъй като съгласно тях аз съм индивидът, който трябвало да уволни въпросния карикатурист “, споделя той.
Кейгъл споделя още, че нормално когато получава доста имейли в отговор на съответна подигравка, това се дължи на обстоятелството, че има група или организация или някой, който се е интересувал от тази подигравка и е провел своите членове и поддръжници да им пишат.
В края на своята презентация Кейгъл показа, че се пробва да прави такива карикатури, които да може да бъдат обсъждани от 13-годишни възпитаници в учебно заведение. Попитан дали карикатуристите не основават стандарти със своята работа, Дарил Кейгъл дава отговор негативно: „ Карикатурите не основават стандарти, тъй като стандартите са нещо, което към този момент съществува “.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ