Пържено пиле с мътеница, подарък от татко за себе си
Добро утро. Беше постепенно тук, в плитката вода, търсейки риба върху пясъчни палачинки, до кални крайбрежия, в скални купчини, където приливът влиза и излиза, тук-там с имена, известни единствено на тези, които ги ловят: Чейни; Manny’s Place; Итън Алън; Лява страна; Derr’s Flat.
Стоим на лодката, на платформа на кърмата или на омекотяващата палуба в носа и гледаме. Взираме се. Виждаме. Понякога рибата идва, плъзгайки се щастлива в средата на излизащия прилив: Хвърли! Друг път не го вършат и очите се движат нагоре: скопа, пай облак, скален орел, развяващо се знаме на дирек на миля разстояние, ловджия на стриди, реактивен аероплан, приближаващ от Европа, рибарки, дъбови дървета, заседание на лъскави ибиси, клатещи се в чеп над блатото.
Всичко това, само че мислите ми се насочват най-много към вечерята: пилето, за което си почивам във вана с мътеница пържено пиле (по-горе), подарък от татко за себе си, обичаната ми реце...
Прочетете целия текст »
