Да почетем Пламен Ставрев, Христо Граматиков и другите бардове, които отидоха в хора на ангелите!
Поет с китара показа, че има предпочитание да се издаде музикален албум с произведения на умрелите си другари
На Черешова задушница, когато почитаме паметта на всички умряли наши близки, дано запалителен свещичка и отправим молитва и за душите за поетите с китара, които отидоха в хора на ангелите! Пламен Ставрев, Гриша Трифонов, Славимир Генчев и Слави Георгиев, Бойко Георгиев и Владо Левков, Христо Граматиков, Емил Ангелов - Братчеда и Светлана Стоянова са единствено част от бардовете, които в миналото са ни радвали от сцената. Няма ги към този момент измежду нас, само че останаха техните песни.
Бардът от София Ивайло Диманов, който през вчерашния ден показа в Бургас най-новата си книга „ Амфибрахий в До мажор “ и откакто в памет на Пламен Ставрев и на своя татко, погубен на пешеходна пътека, извърши „ Надежда “, показа, че има предпочитание да издаде албум в памет на хората, които отидоха в небесния кръг на барда. Благородната концепция обаче е доста сложна за осъществяване, тъй като с изключение на от средства, се нуждае и от единодушието на всички техни близки.
След като рецитира своето стихотворение за Виа Долороса (Пътят на болката) - за уличката, по която в миналото е вървял Иисус Христос към Голгота, Диманов посочи, че към този момент оттова е невероятно да се мине поради войната. Той показа, че сходно на Булат Окуджава, на чиято китара, пробита от хитлеристки патрон е свирил в миналото неговата „ Бумажный солдат “, е също пацифист. Подобно на своя другар, който е един от първите бардове в Съюз на съветските социалистически републики, поетът с китара от София ненавижда войната. „ Булат Шалвович разделяше хората не на християни и мюсюлмани, а нa военни и цивилни. Той смяташе, че животът ни щеше да е доста по-хубав, в случай че ги нямаше хората в униформите “, изяснява бардът, който е пял с Ромина и Ал Бано. Пред свои фенове в Дома на писателя в Бургас нощес той показа за болката, която чувствал, до момента в който гледа фрагментите с недоносените бебета в Газа, по които в този момент се стреля.
Уникалното в новата му книга е, че самичък си е илюстрирал стиховете. Някои от 15-те графики и илюстрации съм правил, когато бях на годините на щерка ми, която приключи Анимационна постановка в НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " и рисува доста по-добре от мен, сподели с горделивост поетът, който и доктор по публицистика.
Някои от 60-те стихове, включени в 14-ата му по ред книга, са писани край морето. „ То ме въодушевява доста и зарежда душата ми, споделя създателят. Една жена ме пита „ единствено едно не разбрах, от Бургас ли сте или от Созопол “. Не съм за жалост от морски град “, прибавя той.
Диманов показа, че музата му е доста палава. Връхлети ли го, не може да й избяга, до момента в който не излее на белия лист това, което желае да каже на хората. С болежка обаче той споделя, че сътрудниците му писатели са подложени на геноцид от страна на огромните разпространителски вериги в България, които разделят книгите на оборотни и слабооборотни. Едните като тези на половия гуру Наталия Кобилкина красят витрините, а другите (б.а. тези на поетите) – тънат в складовете и намират път до читателите единствено, в случай че някой обожател попита за книгата на щанда и помоли да му я доставят в книжарницата. Една от дамите, с които се срещнал, показвайки ѝ новата си книга, даже го попитала какво е това амфибрахий. Тя не знае една от най-разпространените стихотворни стъпки, а взема решение ориста на българската книга, отбелязва поетът.
На Черешова задушница, когато почитаме паметта на всички умряли наши близки, дано запалителен свещичка и отправим молитва и за душите за поетите с китара, които отидоха в хора на ангелите! Пламен Ставрев, Гриша Трифонов, Славимир Генчев и Слави Георгиев, Бойко Георгиев и Владо Левков, Христо Граматиков, Емил Ангелов - Братчеда и Светлана Стоянова са единствено част от бардовете, които в миналото са ни радвали от сцената. Няма ги към този момент измежду нас, само че останаха техните песни.
Бардът от София Ивайло Диманов, който през вчерашния ден показа в Бургас най-новата си книга „ Амфибрахий в До мажор “ и откакто в памет на Пламен Ставрев и на своя татко, погубен на пешеходна пътека, извърши „ Надежда “, показа, че има предпочитание да издаде албум в памет на хората, които отидоха в небесния кръг на барда. Благородната концепция обаче е доста сложна за осъществяване, тъй като с изключение на от средства, се нуждае и от единодушието на всички техни близки.
След като рецитира своето стихотворение за Виа Долороса (Пътят на болката) - за уличката, по която в миналото е вървял Иисус Христос към Голгота, Диманов посочи, че към този момент оттова е невероятно да се мине поради войната. Той показа, че сходно на Булат Окуджава, на чиято китара, пробита от хитлеристки патрон е свирил в миналото неговата „ Бумажный солдат “, е също пацифист. Подобно на своя другар, който е един от първите бардове в Съюз на съветските социалистически републики, поетът с китара от София ненавижда войната. „ Булат Шалвович разделяше хората не на християни и мюсюлмани, а нa военни и цивилни. Той смяташе, че животът ни щеше да е доста по-хубав, в случай че ги нямаше хората в униформите “, изяснява бардът, който е пял с Ромина и Ал Бано. Пред свои фенове в Дома на писателя в Бургас нощес той показа за болката, която чувствал, до момента в който гледа фрагментите с недоносените бебета в Газа, по които в този момент се стреля.
Уникалното в новата му книга е, че самичък си е илюстрирал стиховете. Някои от 15-те графики и илюстрации съм правил, когато бях на годините на щерка ми, която приключи Анимационна постановка в НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " и рисува доста по-добре от мен, сподели с горделивост поетът, който и доктор по публицистика.
Някои от 60-те стихове, включени в 14-ата му по ред книга, са писани край морето. „ То ме въодушевява доста и зарежда душата ми, споделя създателят. Една жена ме пита „ единствено едно не разбрах, от Бургас ли сте или от Созопол “. Не съм за жалост от морски град “, прибавя той.
Диманов показа, че музата му е доста палава. Връхлети ли го, не може да й избяга, до момента в който не излее на белия лист това, което желае да каже на хората. С болежка обаче той споделя, че сътрудниците му писатели са подложени на геноцид от страна на огромните разпространителски вериги в България, които разделят книгите на оборотни и слабооборотни. Едните като тези на половия гуру Наталия Кобилкина красят витрините, а другите (б.а. тези на поетите) – тънат в складовете и намират път до читателите единствено, в случай че някой обожател попита за книгата на щанда и помоли да му я доставят в книжарницата. Една от дамите, с които се срещнал, показвайки ѝ новата си книга, даже го попитала какво е това амфибрахий. Тя не знае една от най-разпространените стихотворни стъпки, а взема решение ориста на българската книга, отбелязва поетът.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ