Американски учени са направили научен пробив, свързан с близо едновековния

Американски учени са създали теоретичен пробив, обвързван с близо едновековния блян да се овладее термоядреният синтез. Това заяви американското Министерство на енергетиката във вторник.

По време на собствен опит учени в Националната лаборатория " Лорънс Ливърмор " в Калифорния са съумели да преминат преграда, посредством която през постигането на нуклеарен синтез се извлича повече сила, в сравнение с е вложена.

Постижението ще проправи пътя за прогрес в националната защита и бъдещето на чистата сила, сподели енергийната министърка Дженифър Гранхолм на конференция. Пробивът " ще остане в учебниците по история ", добави тя.

Засега учените акцентират, че би трябвало да бъде извървян дълъг път, преди технологията да може да бъде употребена за произвеждане на сила за домовете на хората.
Какво съставлява нуклеарният синтез
Реакциите на нуклеарен синтез зареждат да вземем за пример Слънцето и други звезди. Тя се случва, когато две леки ядра се сливат, с цел да образуват едно по-тежко ядро. Тъй като общата маса на това единично ядро е по-малка от масата на двете първични ядра, остатъчната маса е силата, която се освобождава в процеса.

В случая със Слънцето неговата интензивна топлота, която се равнява на милиони градуси по Целзий, и налягането, упражнявано от гравитацията му, водят до това атоми, които другояче биха се отблъсквали, да се слеят.

Учените от дълго време са разбрали по какъв начин работи нуклеарният синтез и още през 30-те години на предишния век са се опитвали да възпроизведат процеса на Земята. Голямото предизвикателство при опитите за пресъздаването на процеса е, че за постигането му са нужни температура и налягане. Досега всеки опит се е провалял с това да създаде повече сила, в сравнение с е била вложена.

Според Министерството на енергетиката актуалните старания са съсредоточени върху сливането на двойка изотопи на водорода - деутерий и тритий, като съгласно учените тази характерна композиция освобождава " доста повече сила от множеството реакции на синтез " и изисква по-малко топлота за това.

То е противоположно на нуклеарното разделяне, при което тежките атоми се разцепват. Този вид реакция се употребява в този момент в нуклеарните електроцентрали, само че при него се създават доста и дълготрайни радиационни боклуци, които би трябвало да се съхраняват по безвреден метод, отбелязва Би Би Си.
Колко важен е пробивът
Даниел Каммен , професор по енергетика в Калифорнийския университет в Бъркли, сподели, че нуклеарният синтез предлага опцията за " по принцип безкрайно " гориво, в случай че технологията може да бъде направена търговски използвана. По негови думи нужните детайли са налични в морската вода.

Също по този начин при този развой не се образуват радиоактивни боклуци, както при нуклеарното разделяне, сподели Каммен.

" Най-критичната характерност на прекосяването на термоядрения синтез от доктрина към комерсиална действителност е приемането на повече сила на открито, в сравнение с във вътрешността ", доабви той.
Как учените са го постигнали
Един от методите, по които учените досега са се опитвали да пресъздадат нуклеарния синтез, включва така наречен токамак - вакуумна камера с форма на поничка, която употребява мощни магнити, с цел да трансформира горивото в прегрята плазма (между 150 и 300 милиона градуса по Целзий), в която може да се реализира синтез.

Лабораторията " Лорънс Ливърмор " употребява друга техника. Изследователите изстрелват 192 лъча лазер към дребна капсула, цялостна с деутерий-тритиево гориво. Лабораторията оповестява, че пробата през август 2021 година е създал 1,35 мегаджаула сила от термоядрен синтез - към 70% от силата, изстреляна към целта.

Няколко следващи опита са посочили влошени резултати, които след това лабораторията е съумяла да усъвършенства.