НАСА планира две мисии за проучване на Венера до 2030 г.
Американската галактическа организация още веднъж насочва взор към Венера след десетилетия, отдадени на проучвания на други светове. Новият началник на НАСА Бил Нелсън разкри проектите за роботизирани задачи до най-горещата планета в Слънчевата система.
Целта им е да схванат по какъв начин втората по раздалеченост от Слънцето планета е станала „ сходна на пъкъла ”, в случай, че има редица характерности, напомнящи тези на Земята.
„ Готови сме да обявим две нови задачи по програмата „ Дискавъри “ – „ Веритас “ (VERITAS) и „ Да Винчи плюс “ (DAVINCI+). Целта им е да разберем по какъв начин Венера се е трансформирала в сходен на пъкъла свят, където оловото се топи на повърхността на планетата “, сподели Нелсън.
Мисията " Да Винчи плюс " ще проучва плътната и облачна атмосфера на Венера в опит да дефинира дали там в миналото е имало океан. Програмата " Веритас " ще изследва геоложката история и ще картографира скалистата повърхнина на планетата. Целта е да разбере за какво се е развивала по-различно, в сравнение с Земята.
Всяка от задачите, планувани за интервала 2028-2030 година, ще бъде финансирана с по 500 милиона $.
Историята на изследванията на Венера от страна на Съединени американски щати датира от 1962 година, когато е изпратен галактическият уред „ Маринер-2 ”. Последният американски уред, изпратен с задача да изучи планетата, е „ Магелан ”, изстрелян през 1989 година за в детайли картографиране на повърхността на Венера.
Венера има атмосфера , която съдържа основно въглероден диоксид и малко количество азот. Налягането на повърхността ѝ е голямо – 90 пъти по-високо от това на земното морско ниво или еквивалентно на налягането в земните океани на към 1 км дълбочина.
Атмосферата, богата на CO2, поражда мощен парников резултат и покачва температурата на повърхността. В ниските екваториални региони температурата на повърхността доближава до 500 °C.
Поради този факт повърхността на Венера, взета като цяло, е по-гореща от тази на Меркурий, без значение от това, че Венера е съвсем два пъти по-далеч от Слънцето.
Поради конвекцията и топлинната пасивност на нейната гъста атмосфера, на Венера температурата не се променя доста сред дневната и нощната страна, макар извънредно бавното въртене на планетата (по-малко от един оборот за една венерина година).
Средната температура на Венера, по данни на НАСА, е 464 °C. За минималната температура на повърхността се допуска, че е най-малко 400 °C.
Високите облаци на Венера са формирани най-вече от серен диоксид и капки от сярна киселина. Температурата на горните пластове на атмосферата е към −45 °C.
Венера има постепенно ретроградно въртене – по посока на часовниковата стрелка ( ретроградно е придвижване в посока, противоположна на придвижването на нещо друго, а в тази ситуация на множеството планети от Слънчевата система). Това значи, че тя се върти от изток на запад, вместо от запад на изток, както множеството други съществени планети (Плутон и Уран също имат ретроградно въртене).
Интересна детайлност за въртенето на Венера е, че то наподобява е в синхрон с ситуацията на Земята, Венера е постоянно обърната с една и съща страна към Земята, когато двете планети се намират допустимо най-близко по техните орбити.
Венера има два съществени „ континента “ , които са по-високи от заобикалящите ги обширни равнини.
Името на северния континент е Ishtar Terra („ Земя на Ищар “) и на него се намира една от най-високите планински вериги – Maxwell Montes („ Максуелски планини “), която е почти 2 км по-висока от Еверест и носи името на Джеймс Максуел.
В южното полукълбо е по-голямата Aphrodite Terra („ Земя на Афродита “), която е огромна почти колкото Южна Америка. Между тези континенти има голям брой необятни падини.
Целта им е да схванат по какъв начин втората по раздалеченост от Слънцето планета е станала „ сходна на пъкъла ”, в случай, че има редица характерности, напомнящи тези на Земята.
„ Готови сме да обявим две нови задачи по програмата „ Дискавъри “ – „ Веритас “ (VERITAS) и „ Да Винчи плюс “ (DAVINCI+). Целта им е да разберем по какъв начин Венера се е трансформирала в сходен на пъкъла свят, където оловото се топи на повърхността на планетата “, сподели Нелсън.
Мисията " Да Винчи плюс " ще проучва плътната и облачна атмосфера на Венера в опит да дефинира дали там в миналото е имало океан. Програмата " Веритас " ще изследва геоложката история и ще картографира скалистата повърхнина на планетата. Целта е да разбере за какво се е развивала по-различно, в сравнение с Земята.
Всяка от задачите, планувани за интервала 2028-2030 година, ще бъде финансирана с по 500 милиона $.
Историята на изследванията на Венера от страна на Съединени американски щати датира от 1962 година, когато е изпратен галактическият уред „ Маринер-2 ”. Последният американски уред, изпратен с задача да изучи планетата, е „ Магелан ”, изстрелян през 1989 година за в детайли картографиране на повърхността на Венера.
Венера има атмосфера , която съдържа основно въглероден диоксид и малко количество азот. Налягането на повърхността ѝ е голямо – 90 пъти по-високо от това на земното морско ниво или еквивалентно на налягането в земните океани на към 1 км дълбочина.
Атмосферата, богата на CO2, поражда мощен парников резултат и покачва температурата на повърхността. В ниските екваториални региони температурата на повърхността доближава до 500 °C.
Поради този факт повърхността на Венера, взета като цяло, е по-гореща от тази на Меркурий, без значение от това, че Венера е съвсем два пъти по-далеч от Слънцето.
Поради конвекцията и топлинната пасивност на нейната гъста атмосфера, на Венера температурата не се променя доста сред дневната и нощната страна, макар извънредно бавното въртене на планетата (по-малко от един оборот за една венерина година).
Средната температура на Венера, по данни на НАСА, е 464 °C. За минималната температура на повърхността се допуска, че е най-малко 400 °C.
Високите облаци на Венера са формирани най-вече от серен диоксид и капки от сярна киселина. Температурата на горните пластове на атмосферата е към −45 °C.
Венера има постепенно ретроградно въртене – по посока на часовниковата стрелка ( ретроградно е придвижване в посока, противоположна на придвижването на нещо друго, а в тази ситуация на множеството планети от Слънчевата система). Това значи, че тя се върти от изток на запад, вместо от запад на изток, както множеството други съществени планети (Плутон и Уран също имат ретроградно въртене).
Интересна детайлност за въртенето на Венера е, че то наподобява е в синхрон с ситуацията на Земята, Венера е постоянно обърната с една и съща страна към Земята, когато двете планети се намират допустимо най-близко по техните орбити.
Венера има два съществени „ континента “ , които са по-високи от заобикалящите ги обширни равнини.
Името на северния континент е Ishtar Terra („ Земя на Ищар “) и на него се намира една от най-високите планински вериги – Maxwell Montes („ Максуелски планини “), която е почти 2 км по-висока от Еверест и носи името на Джеймс Максуел.
В южното полукълбо е по-голямата Aphrodite Terra („ Земя на Афродита “), която е огромна почти колкото Южна Америка. Между тези континенти има голям брой необятни падини.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ