Пътуванията на една филифьонка
На представянето в София на новата си книга с пътешественически фрагменти от близо 20 страни „ Патагонци, тролове и още мои родственици “, издадена от „ Жанет 45 “, Петя Кокудева демонстрира бадж с надпис: „ Многократен притежател на раница “. Визитката ѝ включва още неща: авторка на детски книги с влиятелни награди за тях, вестникарски и радио кореспондент (преди), драскач на пътеписи за вестници и списания, текстописец в рекламни организации (повече от 15 години), майка на Яна и половинка от житейски и пътешественически тандем с Георги, колекционерка на хора, родопчанка, филифьонка.
Селамат паги, Петя! Откъде е този привет и за какво ви е обичан? Означава „ Добро утро! “ на малайски език. Звучно и ведро е – постоянно си го споделяме и тук, вкъщи. Харесвам също „ Терима каси “, което пък е „ благодаря “ на малайски. Понякога нямам рационално пояснение за любовите си със света, просто нещо ме вълнува – в тази ситуация е фонетична спекулация. А от кое място идва семейството ви? На родопски акцент „ кокуда “ значи пестник. Казваме: „ Шти фрасна една кокуда! “. По-забавното е, че дребното ми име значи „ камък “ – и по този начин излиза, че съм Камъчка Юмручена. Определяте се като странник. Каква е разликата с екскурзиант? Полският публицист и публицист Ришард Капушчински дава добра формулировка: туризмът е по-скоро отмора, безгрижно време, почивка, а да си странник е таман противоположното: работа, съществено изпитание, старателно проучване, гердан завършения на границата с бедата. Кое е първото ви същинско странствуване? Първото ни по-дълго странствуване с палатка – три седмици из цяла Шотландия и остров Скай от архипелага Вътрешни Хебриди. Почти непрекъснато валеше, мъглите там са непрекъснат сателит, беше и много студено. Не бях привикнала още на този вид живот и от време на време в палатката си поплаквах от нерви. Само че неистовата хубост в близост ми даде сила бързо да привикна.
Казвате, че сте филифьонка. Защо? Филифьонката, която се опасява от бедствия, е емблематична героиня на обичаната ми писателка Туве Янсон. Тя привижда ежедневно бедствия и там, където ги няма и не се чакат. Просто си е тревожна. Такъв типаж съм и аз – в случай че инцидентно нямам проблем, ще си го измисля. Цитирам ви още веднъж: същинската хубост ръби. Разтълкувайте го. Най-прелестните места на света са същински недружелюбни, враждебни. Те по тази причина са се запазили такива, стихиите ги охраняват зорко. За да прекосим да вземем за пример Исландия – оттатък туристическите направления, се е налагало да газим в режещо ледени реки. За да влезеш във виетнамската или малайската джунгла, би трябвало да си подготвен на близки срещи с комари, инсекти, големи маймуни, двуметрови варани. Докато прекосявахме скандинавските страни, с цел да стигнем до най-северната точка – Нордкап, ни изпохапаха безброй кърлежи, от рисковите. Няма по какъв начин да се събудиш в палатката си на поляна високо в Норвегия, заобиколен от северни елени, и да ти е супер удобно. Трябва да изтърпиш малко ръбене, малко мраз, дъжд, някоя и друга стихия. 
С вас и Георги пътува и щерка ви. Кога за първи път я взехте на пътешестване? Беше навръх пет месеца, когато за първи път я поведохме на дълъг път – три месеца през цяла Гър- ция, Калабрия и Сицилия. Беше страшна горещина, аз я кърмех, захранвахме я с едни домашни яйца, които благ грък на село ни подари на закуска. С бебето изкачвахме вулкана Етна... Сега е на тъкмо 4 години и е била под дърво и камък – в Йордания, Малайзия, Дания, Албания, Португалия. Почти всеки ден ме врънка да се върнем в Малайзия – това беше най-скорошното ни пътешестване, направихме цялостен кръг на тази удивителна страна. От премиерата на книгата останах с усещането, че Георги може всичко, или съвсем, да вземем за пример да направи от походна мивка вана за бебе. Къде намерихте подобен мъж, запитвам за една другарка? Шегата настрани, Георги е в действителност моят преподавател с основна писмен знак. Мисленето му е устроено по този начин, че не се плаши от каквито и да е проблеми – изпитва любознание да ги „ разглоби “, да види по какъв начин работят, какво може да се изобрети. Той си е просто инженер по роботика. Аз по никакъв начин не съм такава, споделих ви за филифьонката, само че е забавно, че и това се учи – от него съм тренирана дълго време, та към днешна дата може да се каже, че и мен приключенията повече взеха да ме вълнуват, в сравнение с стресират. Има ли място, където не желаете да отидете? Марс влече ли ви? Марс – не, само че всяко място на Земята ми е любопитно. Ако знаех, че има марсианци, с които да завържем „ мохабет “, както споделяме в Родопите, бих отишла. Но да самотувам на Марс – не ме влече. Хората са за мен същинските забележителности.
Как се раждат разказите ви за пътувания? Разкажете, апелирам, нещо малко, със сол и захар с него, в случай че може и с поука.
На коляно се раждат, най-буквално. За да смогна да уловя атмосферата, не просто фактологията, протоколирам оптимално бързо – във трен, ферибот, на някоя скамейка или морава. Пиша необмислено, на всички места, нямам потребност от никакъв писателски комфорт. Като казахте сол, си спомних за Мароко. Там хората споделят, че „ цялото море е солено “. Имат поради, че човек постоянно се заблуждава, че другаде, с други хора ще е по-безпроблемно, само че на всички места хората имат своите – неподозирани за нас – проблеми. Пак в Мароко се пие доста чай със захар – да откажеш покана за чай у някой локален се счита за много жестоко. Благодаря, Петя, и дано раницата бъде постоянно с вас! Впрочем какво има в нея? Напоследък постоянно има нещо за хрупкане, тъй като щерка ми постоянно се провиква: „ Хранааа! “. Неотменно – моята железна чаша за кафе, шапка – за мраз или слънце, и, несъмнено, изкуствени сълзи за очи, хах.
Селамат паги, Петя! Откъде е този привет и за какво ви е обичан? Означава „ Добро утро! “ на малайски език. Звучно и ведро е – постоянно си го споделяме и тук, вкъщи. Харесвам също „ Терима каси “, което пък е „ благодаря “ на малайски. Понякога нямам рационално пояснение за любовите си със света, просто нещо ме вълнува – в тази ситуация е фонетична спекулация. А от кое място идва семейството ви? На родопски акцент „ кокуда “ значи пестник. Казваме: „ Шти фрасна една кокуда! “. По-забавното е, че дребното ми име значи „ камък “ – и по този начин излиза, че съм Камъчка Юмручена. Определяте се като странник. Каква е разликата с екскурзиант? Полският публицист и публицист Ришард Капушчински дава добра формулировка: туризмът е по-скоро отмора, безгрижно време, почивка, а да си странник е таман противоположното: работа, съществено изпитание, старателно проучване, гердан завършения на границата с бедата. Кое е първото ви същинско странствуване? Първото ни по-дълго странствуване с палатка – три седмици из цяла Шотландия и остров Скай от архипелага Вътрешни Хебриди. Почти непрекъснато валеше, мъглите там са непрекъснат сателит, беше и много студено. Не бях привикнала още на този вид живот и от време на време в палатката си поплаквах от нерви. Само че неистовата хубост в близост ми даде сила бързо да привикна.
Казвате, че сте филифьонка. Защо? Филифьонката, която се опасява от бедствия, е емблематична героиня на обичаната ми писателка Туве Янсон. Тя привижда ежедневно бедствия и там, където ги няма и не се чакат. Просто си е тревожна. Такъв типаж съм и аз – в случай че инцидентно нямам проблем, ще си го измисля. Цитирам ви още веднъж: същинската хубост ръби. Разтълкувайте го. Най-прелестните места на света са същински недружелюбни, враждебни. Те по тази причина са се запазили такива, стихиите ги охраняват зорко. За да прекосим да вземем за пример Исландия – оттатък туристическите направления, се е налагало да газим в режещо ледени реки. За да влезеш във виетнамската или малайската джунгла, би трябвало да си подготвен на близки срещи с комари, инсекти, големи маймуни, двуметрови варани. Докато прекосявахме скандинавските страни, с цел да стигнем до най-северната точка – Нордкап, ни изпохапаха безброй кърлежи, от рисковите. Няма по какъв начин да се събудиш в палатката си на поляна високо в Норвегия, заобиколен от северни елени, и да ти е супер удобно. Трябва да изтърпиш малко ръбене, малко мраз, дъжд, някоя и друга стихия. С вас и Георги пътува и щерка ви. Кога за първи път я взехте на пътешестване? Беше навръх пет месеца, когато за първи път я поведохме на дълъг път – три месеца през цяла Гър- ция, Калабрия и Сицилия. Беше страшна горещина, аз я кърмех, захранвахме я с едни домашни яйца, които благ грък на село ни подари на закуска. С бебето изкачвахме вулкана Етна... Сега е на тъкмо 4 години и е била под дърво и камък – в Йордания, Малайзия, Дания, Албания, Португалия. Почти всеки ден ме врънка да се върнем в Малайзия – това беше най-скорошното ни пътешестване, направихме цялостен кръг на тази удивителна страна. От премиерата на книгата останах с усещането, че Георги може всичко, или съвсем, да вземем за пример да направи от походна мивка вана за бебе. Къде намерихте подобен мъж, запитвам за една другарка? Шегата настрани, Георги е в действителност моят преподавател с основна писмен знак. Мисленето му е устроено по този начин, че не се плаши от каквито и да е проблеми – изпитва любознание да ги „ разглоби “, да види по какъв начин работят, какво може да се изобрети. Той си е просто инженер по роботика. Аз по никакъв начин не съм такава, споделих ви за филифьонката, само че е забавно, че и това се учи – от него съм тренирана дълго време, та към днешна дата може да се каже, че и мен приключенията повече взеха да ме вълнуват, в сравнение с стресират. Има ли място, където не желаете да отидете? Марс влече ли ви? Марс – не, само че всяко място на Земята ми е любопитно. Ако знаех, че има марсианци, с които да завържем „ мохабет “, както споделяме в Родопите, бих отишла. Но да самотувам на Марс – не ме влече. Хората са за мен същинските забележителности. Как се раждат разказите ви за пътувания? Разкажете, апелирам, нещо малко, със сол и захар с него, в случай че може и с поука.
На коляно се раждат, най-буквално. За да смогна да уловя атмосферата, не просто фактологията, протоколирам оптимално бързо – във трен, ферибот, на някоя скамейка или морава. Пиша необмислено, на всички места, нямам потребност от никакъв писателски комфорт. Като казахте сол, си спомних за Мароко. Там хората споделят, че „ цялото море е солено “. Имат поради, че човек постоянно се заблуждава, че другаде, с други хора ще е по-безпроблемно, само че на всички места хората имат своите – неподозирани за нас – проблеми. Пак в Мароко се пие доста чай със захар – да откажеш покана за чай у някой локален се счита за много жестоко. Благодаря, Петя, и дано раницата бъде постоянно с вас! Впрочем какво има в нея? Напоследък постоянно има нещо за хрупкане, тъй като щерка ми постоянно се провиква: „ Хранааа! “. Неотменно – моята железна чаша за кафе, шапка – за мраз или слънце, и, несъмнено, изкуствени сълзи за очи, хах.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ