В рубриката ни 13 въпроса гостуват хората, които ни вдъхновяват

В рубриката ни " 13 въпроса " гостуват хората, които ни въодушевяват и ни карат да вървим напред. Те са на разнообразни възрасти и с разнообразни специалности. Обръщаме се към тях с желанието да поговорим откровено и да чуем гледната им точка за нещата от живота. Как стартира всяка заран на Поли? Тичешком, с огромна чаша кафе в ръка, първо разхожда кученцето си, което беше подарък за скорошния й рожден ден. След това всеки ден продължава друго – или в студиото на някой фотограф, с цел да координира фотосите на известна персона, или в телевизионно студио за фотосите на предаване, което разпространява, или в зала, където следва концерт, фестивал, конгрес или в офиса й – на среща със звезди, които доста от нас биха желали да познават. Животът й наподобява звезден и наподобява на филм. Дали е занимателен? Това знае единствено тя. На нашите 13 въпроса дава отговор Полина Цветанова - пиар на телевизионни продукции като „ Като две капки вода “, „ С Рачков всичко е допустимо “, „ Забраненото шоу на Рачков “ и „ Под прикритие “, събития, концерти, фестивали, конгреси. Трите думи, които те разказват най-добре са… Първо, упорита — тъй като там, където израснах, денят започваше с изгревите на баба ми и дядо ми и свършвашене когато ти се прииска, а когато полската работа свърши. Второ, почтена — тъй като в моята работа истината притегля мощните и прогонва слабите. И трето, свободолюбива — тъй като съм себе си без привилегии, без непознати пари, без подкрепи. Свободата ми е направена, не подарена. Дали пиарът е болест или „ по-лека форма на мазохизъм “? Пиарът е обич, която не познава почивен ден.Не е болест — това е вътрешна искра. Понякога изтощителна, от време на време възнаграждаваща, само че постоянно същинска. Още в 7-ми клас, гледайки по малкия екран един сапунен сериал, в който основната героиня беше супер амбициозна и организираше събития, усетих, че този свят е за мен. И се впуснах в него, без да очаквам комфортен миг или гаранции. Преди това желаех да съм сърдечен хирург. Кой е индивидът, с който би желала да си приличаш сходно на две капки вода? Себе си — във допустимо най-хубавата версия.Не ми е нужно копие, когато оригиналът е построен от години труд, избори, неточности и храброст. И ми харесва по какъв начин се трансформирам и коя ставам с времето. Накъде пътуваш, когато би желала да си под прикритие? Към тишината, която ме подрежда.След години в шумните телевизионни продукции и шоубизнеса, най-големият разкош за мен е мястото, където никой не ме търси. Понякога е град в Европа, различен път е вкъщи при майка ми и татко ми. Важното е да чуя себе си, защото от време на време и аз се изгубвам и лутам, и диря отговори на въпроси, които не мога да реша измежду светския звук. Има ли нещо неразрешено в живота ти? Да се отхвърлям.Всичко друго може да се преживее, пренареди и да стартира изначало. Но откажеш ли се от себе си, губиш най-важното. Аз не съм от хората, които губят елементарно. Какво си пожела, когато духваше свещичките на тортата на рождения ти ден? Едно — да имам мощ за идващото ходило.Аз имам вяра в действието, не в чудесата. Работата е моята магия. С всяка година чувствам все по-ясно, че фантазиите не се сбъдват — те се реализират. За какво обичаш да харчиш парите си? За развиване — моето и на хората към мен.За пътувания, които уголемяват погледа. И най-много — за хората, с които строя бизнеса си. Двете ми компании са основани без ничия помощ. Така че за мен инвестицията в добър екип е най-важната форма на признателност към личните ми старания. Кое смяташ за най-важно в построяването на имиджа на известна персона? Да има същинско ядро.Публичността не трансформира индивида — тя просто го прави по-ясно забележим. Ако вътрешно няма непоклатимост, всичко на открито е кратковременно. Работила съм с артисти, музиканти, публицисти, компании, каузи… И постоянно стартирам от едно: достоверността. Без нея няма резистентен облик. Кой е моментът, в който животът ти се промени? Когато избрах смелостта пред сигурността.Напуснах стабилната работа и сътворих лична PR компания. Родителите ми — строителни инженери — ме научиха на труд, само че не можеха да ми дадат подготвен бизнес. Аз си го сътворих. Всяко последващо решение беше скок напред. Никога не съм допускала крачки обратно.Как съумявам сама? Просто последвам фантазиите си и работата ми ме води. Какво правиш, „ без да му мислиш “? Свързвам хора и хрумвания.Това е освен това от професионално умеене — това е вътрешен глас. Усещам кои хора, обстановки и благоприятни условия се допълват, още преди да съм обяснила за какво. И това постоянно прави чудеса. Как наподобяват за теб щастието и нещастието? Щастието е лекост и да знаеш, че най-близките ти са добре. Смятам, че това е задоволително. С годините, а и със обстановките в живота ми, се научих, че щастието е в простите неща.Не зная по какъв начин наподобява нещастието – нямам време да мисля за него. Как наподобява твоята сродна душа и по какъв начин би желала да наподобява? Като човек, който има лична светлина.Не се плаши от моята, не се състезава с нея, не я омаловажава. Спокоен, резистентен, прочувствено зрял. Човек, който схваща, че любовта е партньорство, а не борба за превъзходство. Коя е щастливата причина да се будиш заран? Мисията да демонстрирам на младите девойките и момчета, които идват от мястото, от което потеглих аз — дребен град, поле, дом без привилегии — че могат да стигнат на всички места, стига да го изискат.Че трудът е мощ. Че смелостта е оръжие. И че животът не принадлежи на тези, които чакат — а на тези, които работят.