Познаваме Юлиан Вергов като един от най-успешните актьори в България

Познаваме Юлиан Вергов като един от най-успешните артисти в България и звезда на театъра, киното и малкия екран. Впуска се във всевъзможни провокации, по тази причина не е изненада и че 23-годишната му щерка Алена е освен надарена, само че и доста смела. Последно с Юли се виждахме на премиерата на книгата „ Отдел търсене “, в чиято версия като сериал той играе основната роля. С Али се запознахме преди три години в Рим на фестивала за българско кино. Беше там за представянето на кино лентата „ Петя на моята Петя “, където играе и татко ѝ. Снимали са дружно и в сериала „ Майките “, само че в разнообразни епизоди. От последната им поява в списание EVA са минали няколко години, в които Али освен влезе в НАТФИЗ, само че се и дипломира сполучливо в класа на Ивайло Христов (разговорът ни се случва тъкмо в деня преди дипломирането). Никога не е мислила за различен път в живота. Израснала е зад кулисите на Народния спектакъл, без значение че татко ѝ не я е насочвал съзнателно в тази посока. Али е извънредно близка и с двамата си родители (майка ѝ е Ирина Ялъмова), чуват се постоянно, виждат се при всяка опция, която натоварените им графици разрешават. Говорим си в този момент с Али и Юли за препоръките в работата и живота, за доверието посред им, за близостта в връзките и за свободата на изборите. Али, следва ти дипломиране?
АЛИ: Дипломирането е на следващия ден, само че като излезе списанието, към този момент ще е минало. Повечето сътрудници са тъжни, че приключват, само че аз мисля, че всички стадии от живота стартират и завършват тъкмо когато би трябвало.  А ти по този начин ли се усещаше при завършването ти, Юли?
ЮЛИ: Май не, аз започнах да играя още от първи курс и бях доста зает, когато завършвахме. Щеше да ми липсва единствено общуването с Цветана Манева, само че ние и до ден сегашен се виждаме с нея. Даже играем дружно. На дипломирането участват ли родители?
АЛИ: Не ги поканвам по такива събития, въпреки че ми се ще да са там.
ЮЛИ: По принцип не обичам да вървя по министър председатели, защото знам какво е – не са изцяло подготвени и се тормозят. 
АЛИ: Но това е друго – веднъж е! Накарах ги да дойдат на дипломирането. А другояче баща в действителност нито идва на министър председатели, нито кани на министър председатели.  Оттук нататък какво се случва с твоята актьорска и музикална кариера?
АЛИ: Актьорската си е главното, на музикалната аз ѝ крещя Данък добавена стойност. От тази година – това ми е първият щатен сезон в Театър „ Българска войска “ и ми е много прелестно. Колегите ми са супер и заглавията, по които работим, са доста разнообразни. Имахме премиера на „ Истината или се осмеляваш “ – първия театър, който репетирах и не заменявам. Първата режисура, в чието систематизиране видях името си. Аз и Ахмет Исмаил играем 15-годишни. Осъзнах, че това ми е доста по-трудно, в сравнение с да играя 30-годишна. В предходното ви изявление за списанието си била на 15 години!
АЛИ: Сериозно? Значи е било доста от дълго време. Сега изкарахме премиера и на „ Фейк “ на Лиза Шопова, което е първият ми театър на огромна сцена. В останалите влязох по заменяне, не бях репетирала, с изключение на в НАТФИЗ. Тематиката е доста забавна – играем инфлуенсъри и токът стопира в един миг, оставаме без интернет и обсег, в случай че концепцията е да се стриймва женитба вечерта. Виждаш какво се случва с хората, когато останат без телефоните, от които са свиреп подвластни. Има и доста танци в този театър и стълби, които би трябвало да прескоча. На предпремиерата паднах и огромният ми боязън беше да не падна и на премиерата.  Притесняваш ли се, когато знаеш, че татко ти ще те гледа?
АЛИ: Минах го този интервал, само че преди ме беше шубе доста. Още в НАТФИЗ в първи курс нашите пристигнаха на изпит по фолклорно пеене и бях в цялостен смут да не объркам нещо. Мисля, че страхът спря след „ Опера за три гроша “ – първото ни зрелище на огромна сцена. Но татко ми в никакъв случай не е бил от хората, които дават ум, без да си ги питал.  А в случай че го питаш?
АЛИ: Ако го запитвам, несъмнено, приказваме си. За доста неща ми е помагал. Ето в този момент за последните представления ми е отговарял на разнообразни въпроси и го прави чисто като фен. Никога не е като бащата артист и за мен е доста значимо, защото е откровено. 
ЮЛИ: Като фен виждам, да, несъмнено, изскачат и професионални наблюдения понякога. Споделяш ли ги с нея?
ЮЛИ: На нея ѝ споделям всичко, за едно зрелище дори ѝ споделих: „ Извинявай, че ти споделям това, само че на теб не мога да не ти го кажа, на другите не бих “. Казвам неща, които съм видял, само че давам единствено насоки като на млад сътрудник. Работя с доста младежи и в действителност давам само  насоки, които те биха могли да употребяват, в случай че изискат. Може и аз да не съм прав, само че постоянно чувам, когато някой ми каже нещо, изключително сериозно. Така поглеждам и под различен ъгъл на нещата. А когато работя с някого, споделям това, което Цветана ни споделяше – тя не отсича „ Това е жалко “, тя пита „ Защо правиш това? А в случай че го направиш по този метод, по какъв начин мислиш, ще се получи? “. Задава ти въпроси и ти стигаш самичък до това, до което би трябвало.  АЛИ: На мен това доста ми харесва в него, тъкмо това го имаше и на курсовете в Лондон – режисьорите ти дават насоки и завършват с „ в случай че ти прави работа “. Бях на уъркшоп там предишното лято и беше ужасно – изучавам се и на английски акцент. В рядкото свободно време, което имам, отивам до Лондон и виждам мюзикъли, доста неща съм изгледала! Комбинацията сред актьорство и музикални благоприятни условия е доста скъпа. Кариера в музиката не мога да имам, тъй като нямам обучение на певица. Не разбирам по какъв начин хора без дипломи играят или пеят, за мен е нелогично. Неуважително е към тези, които са се скъсали от работа. Така че не се дефинирам като певица, пея за кеф и ми се случва от време на време посредством музиката да мога да кажа нещо, което другояче нямам храброст, без значение че съм цапната в устата. Парчето ни „ Нощта умира сама “ с Боян Тодоров се катери нагоре в класациите на БГ радио и е обичаното парче на татко ми, въпреки че няма да го признае (в този миг Юли е станал да приказва по телефона). Един ден ми звънна и ми сподели: „ Нещо денят ми потегли кофти, пуснах си вашето парче и стана по-добре “. На мен ми стана толкоз хубаво, в последна сметка по тази причина се прави музика! Лятото написах нова ария, работим по демо. Преживях удовлетворението от наличие, което ти си направил.