Музикални хроники: Той работеше по строежите и не подозираше, че на хиляди километри е музикална звезда с култов статут
Американецът с мексикански корени пробва да пробие в музикалния отрасъл още в края на 60-те, само че не съумява да реализира никакъв триумф в Щатите и звукозаписната му компания се отхвърля от него. Постепенно обаче музиката му набира от ден на ден почитатели оттатък Океана и става шлагер в Южна Африка и Австралия. За самия Сиксто обаче не се знае съвсем нищо в тези страни и потегля подправен слух, че той се е самоубил на сцената някъде през 70-те.
Това единствено укрепва митичния му статут, в цялостен контрастност с действителния му живот по същото време в неговия роден Детройт. В началото на 70-те Родригес работи на индустриални линии и в това време издава два албума: Cold Fact, където са най-известните му песни Sugar Man и I Wonder, и Coming From Reality. След като се откъсва от музикалната промишленост, Сиксто изкарва тапия по философия и стартира да се занимава с политика за да усъвършенства живота на хората от работническата класа в Детройт.
Следват несполучливи кандидатури за кмет и за места в градския съвет и щатския сенат. В тези години Родригес живее извънредно семпло, изкарва си прехраната като строителен служащ, няма даже телефон и понякога свири в дребни питейни заведения пред локална публика.
През 1979 година Сиксто Родригес е сюрпризиран от поканата да свири в Австралия, която посещава и две години по-късно. Тогава счита тези концерти за „ странни случайности “ и е заинтригуван, че публиката знае всичките му песни и ги пее дружно с него. Идва обаче времето музикантът дефинитивно да научи какъв брой хора е докоснал с творчеството си. През 1997 година, когато интернет още е в ранна фаза на развиване, огромната щерка на Родригес Ева открива уебсайт, отдаден на него.
След като се свързва с хора от ЮАР, Сиксто Родригес прави първото си турне в страната с изцяло разпродадени концерти пред хиляди хора на най-големите арени. Неговата невероятна история е разказана в документален филм, който също се трансформира в шлагер.
„ Търсенето на Шугър мен “ (2012) наблюдава двама почитатели от Южна Африка, които потеглят по следите на мистериозния Сиксто Родригес. Макар че го считат за мъртъв, те копнеят да схванат повече за него. „ За наша изненада и наслада, разбрахме, че е жив и живее в Детройт. Убедихме го да свири в ЮАР и той в действителност пристигна, с цел да види цялостни игрища с почитатели, които пеят всяка една дума от текстовете му “, споделя един от героите на кино лентата Стивън Сегерман. „ Казах му: В Южна Африка ти си по-голям от Елвис “.
Самата продукция пък печели „ Оскар “ за най-хубав документален филм през 2013 година
Само че звездата на кино лентата отхвърля да посети церемонията по раздаването на премиите, с цел да не засенчва триумфа на създателите на продукцията. Когато приема наградата, продуцентът Саймън Чин отбелязва, че постъпката е показателна за скромността и великодушието на Сиксто. „ Това просто споделя всичко, което би трябвало да знаете за този човек и неговата история “, безапелационен е Чин.
Заради кино лентата първите два албума на Сиксто, записани още при започване на 70-те, най-накрая реализират триумф в целия свят, а музикантът доближава до изяви на фестивали като Coachella и „ Гластънбъри “.
„ Той беше същинска легенда и за мен беше чест да го познавам “, споделя Саймън Чин след гибелта на Родригес. „ Невероятна привилегия беше да споделим неговата история със света., добавя той.
